PDA

View Full Version : Спешно! За класното!



Uplo1d3r
12-05-2009, 10:38
Така, в четвъртък ще имаме класна работа по Литература.
Ще се падне съчинение-расъждение на една от следните теми

- "Димчо Дебелянов-светът на спомена и мечтанието в "Скрити Вопли"

-"Човекът от градските покрайнини в плен на орис вечна зла според "Зимни Вечери" на Христо Смирненски"

-"Тихият пролетен дъжд"-светът на надеждата по едноименното стихотворине на Николай Лилиев"

-Духовната връзка с предците и себепознанието в "Потомка" от Елисавета Багряна".

Много ще съм Ви благодарен,ако постнете някое друго съчинение,независимо на коя от четирите теми.

firestone224
12-06-2009, 09:32
Вечната бедност и грижи в „Зимни вечери” на Христо Смирненски

Христо Смирненски е един от първите поети урбанисти в нашата литература. Б неговата поезия градът е място преди всичко на социални конфликти. Там бедността и грижите са постоянен спътник в живота на хората. Сам израстнал в нищетата и немотията на големия град, Смирненски разкрива отвътре страданието на обикновения човек. Поетът не е просто зрител, той е част от живота, който рисува, а героите му са негови братя по съдба. Този факт допълнително засилва автантичността и въздействието на стиховете му. С разбиращо съчувствие и дълбока обич е показано стрладанието, породено от вечната бедност и грижи в двата поетични цикъла „Децата на града” и „Зимни вечери”.
В цикъла „Зимни вечери” Христо Смирненски използва мозаечен тип композиция, представяйки различни картини, свързани с общата тема. Вечната бедност, страданието и грижите на хората в крайните квартали са показани чрез различни битови ситуации. Преминаването от картина в картина става чрез движението на лирическия говорител. Поетът се вълнува не само от социалните явление, но и от трагичните следствия, породени от тях- духовната и физическа смърт и загубата на човешките ценности. Това определя като основна тема на цикъла не просто разкриването на социалната неправда, а изразяването на искрена човешка болка и съпричастност към страданието на онеправданите братя по съдба.
Христо Смирненски написва цикъла „Зимни вечери” в края на жизнения и творческия си път. Изборът на заглавие не е случаен. Поетът избира зимния сезон за показване на живота на града, защото той е най- труден за бедните и онеправдани обитатели на крайните квартали. Вечната бедности грижи са представени чрез символиката на зимната вечер. Зимата навява чувство на безнадежност. Пустата и мъртва природа е в съзвучие със студа и мизернота съществуване.
Цикълът „Зимни вечери” събира различни картини и импресии, внушаващи представата за вечната бедност и грижи. Това определя фрагменталния характер на творбата. В началната картина поетът въвежда метафоричния образ на града. Използваното сравнение „като черна гробница” определя емоционалния тон на творбата. Поетът рисува мрачна, подтискаща картина, чиито основни характеристики са пустотата, мрака, призрачността и мъглата. На този фон са показани конкретните картини на вечната бедност и грижи. Зад мътните стъкла на бедните хижи лирическият героя съзира потресаващи картини на бедност и мизерия. Нищетата унижава човека, засегнати са основнита нравствени ценности. Семейството изгубва моралните си устои. Бащата не е способен да усигури прехраната на децата си. Той търси забрава в пиянството. Животът му е непотребен, лишен от смисъл. Потресаваща е картината на детското страдание. Зад мръсната , продрана завеса се откроява детска глава. Детето търси и не намира спасение в нощната картина на враждебния град. Страхът, отчуждението и самотата са единствените негови спътници. Бащата , завърнал се „безхлебен”, не носи утеха. Пиян от алкохола, от мъката и безсилието, той внушава заплаха за себе си и за близките. Вечната бедност и грижи унищожават семейната близост, липсва усещането за спокойствие и семеен уют, няма я и детската невинност. Животът на обитателите на бедните хижи е тъжен, лишен от топлина и щастие. Остава чувството за безнадежност, засилено от страдалческите вопли на жената, ридаеща в мрака.
Лирическият говорител продължава своя път сред смълчаните хижи. Риданието на жената сякаш е поддето от плача на самотна цигулка. Вечерният мрак е разкъсан от тъжните песни на скрита тъга. Изведнъж тонът се променя. Въвеждането на образите на циганите- ковачи внася в мрачната, угнетяваща картина на страданието светли отблясъци. Вътрешна сила излъчват „черните ковачи”. Тя сякаш коват своята нова социална съдба. Смирненски въвежда своята любима теза за огнената лава на бунта, на социалния гняв. Вечната бедност и грижа отстъпват пред волята за живот, смазваща с „тежките чукове” мъката и тъгата. Лирическият герой е опиянен от новороденото чувство за радост, което пръска „ златни сълзи”. Душата е пробудена и съживена. Вътрешното напрежение расте, долавя се предчувствието за нова среща с живота и действителността. Сред тази феерия от багри и звуци се открояват човешките фигури-„черни ковачи”, чиито души, озарени от пламъка на надеждата, сякаш се се взират от мрака на социалната несрета към проблясъка на нова зора. Огненият пламък на надеждата е мимолетен, той бързо помръква, за да отстъпи място на тъмната нерадост. Сивата монотонна тъга, породена от „вечната бедност и грижи” отново намира отражение в градския пейзаж. Мъглата гъста тегне над смълчания град. Човешките силиети са неясни, , появяват се за миг, после изчезват, „гинат” сред мрака. Поетичното настроение е минорно. Мистичност, чувство за безнадежност и обреченост се сливат в усещането за призрачността на жълтопепелявата мъгла, в която бродят задгробни същества.
На фона на скръбта и унинието се открояват фигурите на слепия старец и детето: Той е-слепия старик се връща,
с него натоварено дете,
потопени в хаоса намръщен,
бавно, бавно се разтапят те.
Социалната съдба на двамата герои е предопределена. Те живеят в безнадеждния мрак на вечната бедност и грижи. Липсват перспективи, няма надежда за спасение. Животът им е „бавно потъване” сред мрака на социалния ад. Зловещият „намръщен хаос” бавно ги поглъща, обричайки ги на забрава. Фигурите са статични, застинали в своето страдание, те се разтапят в мрака. Това засилва усещането за безнадежност и обреченост.
Всички герои от цикъла „Зимни вечери” имат еднаква социална съдба. Душите им са в плен на зли орисници- вечната бедност и грижи. Социалното зло сродява поет и лирически герои. Съпричастност и болка се сливат в топлото, изпълнено с обич, обръщение:
Братя мои, бедни мои братя-
пленници на орис вечна зла-
ледно тегне и души мъглата-
на живота сивата мъгла…
Антихуманната същност на социалната действителност е представена чрез символа на тежката, непрогледна мъгла. Тя е навсякъде. Вечната бедност и грижи притискат човека, лишават го от духовни празници и го обезличават.
Социалната съдба отеква с „тежък звън” в човешките души. Тя възвестява „зловещия празник на своето мрачно тържество”. Човешкият живот се губи срад мрака на социалната безизходица. Умират мечти, погребани сред тъга и печал. Нищетата погубва младостта и невинността. Те бавно чезнат сред пламъка на догарящите траурни свещи. Животът е сведен до безрадостно съществуване в очакване на смъртта. Лирическият говорител става свидетел на нямото страдание на своите събратя. Лишени от детство и радост, от безгрижието на младостта, те изжвяват живота си в мрак и страдание, за да намерят покой в преждевременната смърт. Девойката, положена в ковчега, е една от многото жертви на вечната бедност и грижи:
Сред стаята ковчег положен,
в ковчега- моминско лице,
и жълти старчески ръце
у дъсченото черно ложе.
Животът е отнет. Социалното зло оставя своя отпечатък и в смъртта. Внушението за погубената младост се засилва от контрастта на моминското лице и старческите ръце. Нерадостна и скръбна е картината на човещкия живот. Той е белязан с траурния звак на безнадеждността. Плачът, протяжен и глух, остава нечут сред мрака на вечната социална нощ. Нечути и неразбрани остават и молитвите на детето. Вечната бедност и грижи погубват всички, независимо от пол и възраст. Поетът сравнява човешките съдби с ледени цветя. Те озарават за миг нощта, със своята кратка красота, за да изчезнат, стопени сред мрака на безнадежността.
Градският пейзаж е в съзвучие с чувствата на лирическия говорител. Хижите са „смълчани”, над тях тегне бледосиня мъгла. Главни действащи лица са „вечната бедност и грижа”. Те са навсякъде, „гледат през мътни стъкла”, бележат със своя скръбен знак човешките души.
Смирненски е особено чувствителен към детското страдание. Затова с такава любов и болка рисува образите на двете деца, спрели до фенера. Малките герои са невинни жертви на социалнота несправедливост. Вечната бедност и грижите ограбват душите им. Те не познават радостта и безгрижието на детството. Още с раждането си застават на вечния път на скръбта. Те не познават друго емоционално настроение. Скръбта дреме в очите им, тя обсебва мислите и желанията им. Радостта е „потрошена слюда”, щастието е непознато усещане, красотата е неясна мечта, която буди в душите „смътна почуда”. Съдбата им е предопределена. Вечната бедност и грижа унищожават детската невинност. Детските души, бели и чисти, са погубени от социалното зло. Подобно на снежинките, те загубват своята красота, за да се превърнат в локвите на кал.
Цикълът „Зимни вечери” е вълнуващ разказ за страданието на човека, породено от вечната бедност и грижа. Стиховете синтезират конкретност и обобщеност, за да внушат потресаващата картина на мизерията в общочовешки план. Невинните жертви на социалното зло носят усещането за безкрайна скръб и безнадежност. Тяхното страдание събужда човешката съвест, придизвиква съпричастност и желание за промяна. Годините минават, светът се променя, но докато съществуват „вечна бедност и грижа”, цикълът „Зимни вечери” няма да загуби своята актуалност.

firestone224
12-06-2009, 09:33
Многоликият образ на ,,вечната бедност и грижа’’
в цикъла ,,Зимни вечери’’
ЛИС

Поетическият цикъл ,,Зимни вечери’’ е творческия връх в лириката на Христо Смирненски. В него поетът с благозвучно слово умело достига до единство между мисъл и чувство, физическо и психическо състояние на своите герои, външна и вътрешна атмосфера. Тя е причина за промяната в състоянието на героите, защото атмосферата е представена с много силни епитети, което кара човешката психика да се настроя по друг начин към всичко заобикалящо героя. За това здраво творческо оформяна на цикъла като цяло и в отделните негови поетически текстове, принос дава всеки елемент. Елементите са единственото нещо, което кара читателите да се замислят и да разберат, че в текста бедността стои в основата на всичко. Освен, че образът на града тъне в мизерия и страх, става ясно, че бедността е вечна, но това не пречи на героите да покажат колко да загрижени за ближните си. Бедността и грижата са основните, умело подбрани, мотиви от автора и това допринася да се вникне в творческата му гениалност.
От смислова гледна точка за разбирането на всички лирически късове в ,,Зимни вечери’’ най-голямо значение имат страданието и състраданието. Като понятие страданието означава, болезнено преживяване на физическа или душевна болка. В цикъла страданието се забелязва в поведението на всеки герои и то е породено от вечната бедност. Състраданието е едно успокояващо и мило чувство, което се открива у героите като загриженост, но и у нас читателите, като разбирателство и съпричастие.
Темата за страданието и лошия начин на живот е една от постоянната в поезията на Христо Смирненски. В цикъла ,,Зимни вечери’’бедността, която е част от страданието, е изразена в образите и картинките, както и в структурата на използваните елементи. Във всяка една част от цикъла се открояват проблемите за отчуждението и самотата, за живота и смъртта, за бедността и мизерията.
Още от вътрешната атмосфера на града, на неговите крайни квартали и във вътрешната атмосфера на ,,смълчаните хижи’’ се усеща особено трагична мисъл. Първото усещане за нея идва от образи напомнящи за присъствието на жълтата гостенка- смъртта:градът е като ,,черна гробница’’, като демон с ,,жълти стъклени очи’’. Всичко това разкрива страданието на човешките души в пустия град. Между всички зловещо представени образи се вмъква и образа на ,,младата луна’’. Тя е един от романтичните символи на красотата, но въпреки това изглежда ,,гаснеща от скръб’’.
По същия трагичен начин е изобразена картината и във втората част на цикъла. Основният образ тук е бащата, който е въведен с лошо социално положение, но и с представата за обич и грижовност. Социалното положение обяснява образите, но не оправдава грубостта. Тук идва и значението на епитета ,,безхлебен’’, който подчертава най-страшното:бащата,готов да осигури нужния хляб на семейството, го е лишил от него. Авторът посочва коя е причината за провала му-пиянството или безхлебието. И заради човешката грешка на лице е една безизходна ситуация, в която жертвите са майката, даваща живот на децата, символ на живота.
Освен образите на страдащите герои се появява и образа на мъглата.Тя дава усещането за скръб и безизходност.Мъглата участва в почти целия цикъл и това,че се променя цветово не значи,че променя и състоянието на героите,както и на читателите.От ,,непрогледна’’ и ,,гъста’’ влачеща своя ,,плащ злобно сив’’, тя става ,,жълто пепелива’’, ,,бледо сива’’.
До тук разгледаните образи са представени,чрез епитети и метафори,но няма нито един образ,който да даде поне малко надежда,че ,,вечната бедност;; може да се превърне в нещо хубаво и радващо.
След елементите на картината в следващата част от цикъла идва ред на плача,който се въплащава в метафорите ,,цигулка разплакана’’, ,,стряхата опушена’’, змиики от лед’’.
Във всяка строфа на цикъла се забелязва бедността,социалната неправда непреодолимата мъка.Сякаш лирическият аз,сънува кошмар,мята се в непознати пространства,преминава от земното към отвъдното.Така както ,,слепия старик’’, който изпитва страх и ужас,от които разбираме,че съдбата на просяците е по студените улици и те се превръщат в печални жертви на живота.
Тук страданията са двойни и за това Христо Смирненски се обръща към своите братя:
,,Братя мои,бедни мои братя-
пленници на орис вечна,зла...
обръщението на поета,звучи като обвинение за социалното положение на живота,което е не живот на социално слабите.
Образът на смъртта е навсякъде в цикъла.В ,,тежкия звън’’ напомнящ за погребален звън на камбана.Тук поетът силно използва метафора ,,и дреме в учите им скръб’’,с която е изобразено душевното състояние.То не е толкова трагично само при децата,но и при другите образи представени от Смирненски.
В жалките и скърбящи образи на децата, на стареца носещ дете на рамо,на останалите страдащи хора,дори и в образа на града,на мъглата,откриваме бедността.Тя,която е виновница за начина на живот,за състоянието на героите.В поетическият цикъл ,,Зимни вечери’’,който може да се определи и като драма в седем картини,авторът е открил един друг свят,където хората тънат в мизерия,в бедност и в страх,където те умират физически.Създаването на тези ситуации,поетът прави постепенно като малко по-малко разкрива и представя различни образи.Едни на бедност,други на страдание,трети на мизерия,но и образи на загриженост.Всеки,който е прочел този цикъл.остава с впечатление,че стиховете в него са писани със сълзи на състрадание.

firestone224
12-06-2009, 09:34
Социалното страдание и безнадеждността в “Зимни вечери” от Христо Смирненски

(литературноинтерпретатив о съчинение)

Христо Смирненски прекрасно представя болката, страданието и загубата на надежда в своя цикъл “Зимни вечери”.По изключителен начин той показва мизерията, в която живеят социално страдащите хора, за които всяка следваща зимна нощ е по-мъчителна и по-мъчителна и те вече не искат да живеят.

Всички хора по света имат социални проблеми, но на някои са много по-големи от на други.Тези проблеми ги притискат, а понякога дори ги завличат до дъното на обществото.Веднъж изпаднали в такава криза, те не могат да се измъкнат и безнадежността ги обхваща, губят надежда за своя живот.

Всеки човек, малко или много, страда от социалните проблеми, които животът му поднася.В “Зимни вечери” Христо Смирненски представя образът на бащата.Той е пример за социална западналост.Несполуките в живота го довеждат до пиянство:”пиян пак”.Бащата е този, който би трябвало да носи храна в къщи, за да изхрани своето семейство.А героят е точно обратното – той е “безхлебен”.Социалното страдание го притиска и той губи надежда – “бащата ругай: / и своя живот непотребен, / и своята мъка безкрай”.Смирненски го представя още като “едър мъглив силует / размахва ръцете в закана / от помисли странни обзет”.Неговите грешки довеждат до страданието на жената и децата.Децата “пищят и се молят”.Те още от малки познават бедността и мизерията.Техните писъци са израз на мъката и страданията, в които живеят.Жената също страда:”вънка привела глава, / сред своята скръб и неволя / жена проридава едва”.Тя вече е свикнала на мъката и страданието и затова ги преглъща, не им дава гласност.Така страданието на пияния баща довежда до страданието на жената и неговите деца.

Страданието в “Зимни вечери”бива реално и нереално.Реално е страданието на бащата, който страда от бедността, в която е изпаднал и от която не може да излезе.Той сам е виновен за своето положение.Но от неговата мъка произлиза и мъката на децата и жената, които страдат само защото той, главата на семейството, не може да им осигури нормален живот, а ги е завел до”къщурка”със завеса”мръсна, продрана”.Това описание доказва в каква мизерия живеят.

Самотните деца също страдат от самотата си, от студа, на който са изложени, понеже са бедни:”стоят две деца и треперят / и дреме в очите им скръб”.Те нямат детство.Съдбата ги е превърнала в мъченици, живеещи в постоянна бедност и самота, не им е оставила право на избор.

Страданието бива и вълшебно:”а в мъглата – през безплътните й мрежи - / мълком гаснеща от скръб”.Мъглата е символ на страданието.С всяка следваща част от произведението тя се сгъстява, а с това се увеличава и страданието.Цигулката е”разплакана”.Тя свири тъжната, мрачна песен на трудния живот, поднасящ несгоди на хората.

Много автори са разглеждали социалното страдание в своите произведения.Например Иван Вазов в повестта си”Немили – недраги” представя своите герои – хъшовете – които живеят в пълна мизерия.Те са “бедни и пренебрегнати поборници”, страдащи от своята бедност:”Душата им щеше отново да се трови пред вида на богатствата и великолепието, които на всяка стъпка им се мяркаха в хубавия румънски град.”Но те имат една единствена надежда, че ще доживеят да видят родината си свободна.Докато героите в “Зимни вечери” нямат никаква надежда.За жалост по света има още много такива страдащи от бедността хора, които няма как да си помогнат.

Страданието води човека до отчаяние, до загуба на надежда за продължение на живота.

Безнадежността идва от страданието.Още нощният град поражда тъга, мъка и страдание.Той е”мрачен”, “пуст”, сравнен е с “черна гробница”, вдъхва чувство на несигурност и отчаяние.Мъглата и “безплътните й мрежи” засилват това усещане.Сградите “глъхнат” и “зловещо гледа всяка”.Те са описани като студени и неприветливи.Нощта има “леден дъх”, а мракът е “уморен”Смирненски представя една картина на мрачния, студен град, изпълнен с неприветливост.Той внушава чувство на самота и мъка.

Безнадежност се открива и в образа на децата:”стоят две деца и треперят / и дреме в очите им скръб.”На тях им е отнето детството, те нямат надежда, само мечтаят за невъзможни неща.Децата едва ли ще могат да живеят щастливо.Това им завещава жестоката съдба.

За стареца също няма надежда.Той е сляп, “броди тежко, неспокойно плава”, наречен е “задгробно същество”.Той е стар и смъртта вече го преследва, няма надежда за живот.

Образът на снега вдъхва безнадежност, липса на живот.Той е “поръсен с бисерни искрици” и “хрупка с вопъл зъл и глух”.Снегът е чист, но и студен.Той е символ на студа, който носи нещастие на всички хора.А и не само на тях.Тополата е оскрежена и тази скреж я превръща в “призрак”.Тя вдъхва студенина.Още един символ на страдание и мъка са “снежинките сребристи”, които “прелитат, блестят кат кристал, / проронват се бели и чисти / и в локвите стават на кал”.Противопоставят се белият сняг и черната кал, символи съответно на надежда и безнадежност.Така всъщност е изразена загубата на желание за живот, защото белите снежинки умират в локвите.

Смирненски е избрал да представи живота на бедните хората точно през зимата, за да може да се открои още по-ярко тяхната мъка и страдание.Зимата е най-студения период в годината, когато бездомните едва оцеляват. Авторът я описва много образно.Тя е “чертала” ”неземни сребристи цветя”,”цигулка разплакана”е сепнала “зимния сън”, а”свещите бледни / целуват ледени цвята.”Всичко е студено, замръзнало.Е, как да намериш надежда за живот?

Образът на зимата може да се открие и в други текстове.Например в “Преди да се родя” от Ивайло Петров:”снегът в тяхното село е по-хубав от тоя в Могиларово благодарение на особените грижи, които се полагат за него”.Но в това произведение той по-скоро е погледнат от една смешна страна, използван е за тема за разговор между бъдещи съпрузи.В “Немили – недраги” обаче е използван, за да се внуши студа, опасността и риска, които Македонски поема в Х глава, за да изпълни своя дълг към родината.Обрисувана е една зимна картина:”късните студове” се усилват от “северните ветрове”, “дебел пласт лед е облякъл””величествената река”, тя има “вкаменени и безчувствени гърди”.Картината е страшна и наистина внушава безнадежност, а тя става вечен спътник в живота на героите от “Зимни вечери”.

Хората по целия свят страдат от социалната си нищета.Безнадежността става вечен спътник в живота на героите от “Зимни вечери”.

firestone224
12-06-2009, 09:34
Състрадание и съпричастие в цикъла „Зимни вечери”

Увод:

Поетичният цикъл "Зимни вечери" , считан с основание от литературната критика за поема, е въздействаща лирична творба наситена с много болка и съчувствие, страдание и зов за човешка милост.Творбата е изградена основно върху съпричасността на твореца, изразяваща онова, което преживява и съпреживява самия той. Съдбата на лирическите персонажи е пряко зависима от социалното устройство и от живота в големия град.

Теза:

В творбата ясно се открояват картините на живота в крайните градски квартали - живот сравним само с ада. Заради ниския си социален статус, хиляди хора са заставени да живеят без сигурна работа, хляб и дом. На тях градът предлага само своето жестоко и безчувствено към мъката им лице. Тяхната съдба се откроява като изречена присъда - без вина у набедените виновници, но и без право на обжалване.

Изложение:

В първата част на поемата , чрез метафората "черна гробница", лирическият "Аз" ни насочва към към присъствието на зловещата сянка на смъртта в този свят трайно белязан от скръбта. Епитетите "пуст" и "мрачен" внушават невъзможността да се забележи някаква следа от жизненост в това пространство. Всичко е замръзнало и статично. Глъхнещите сгради със своите "жълти стъклени очи", оскрежените дървета и жици, създават впечатление за призрачност, изоставеност и представата за свят, в който човека е излишен. Образът на луната също е обрисуван със знака на скръбта. Градския облик е изграден от отделни детайли безпогрешно характеризиращи мизерията, противоположна за достойното човешко съществуване. Драматизмът е бедното предградие е последица от социалната принадлежност на човека, лишен от правото на труд и възможност за оцеляване. Определението "безхлебен" е израз на печалния резултат от несполуката в живота на бащата. Безпомощен и отчаян от еднообразното ежедневие, той стига до мисълта, че живота му е "непотребен". Тази социална безпреспективност се превръща в човешка трагедия, чиито жертви са жената и децата. Основните мотиви на тази житейска драма са : жестокостта, страданието и вечната безпомощност.
"Децата пищят и се молят,
а вънка, привела глава,
сред своята скръб и неволя
жена проридава едва"
В този дом липсват уюта и топлината , а градът ги лишава от смисъл и опора в живота. По един естествен и неповторим начин лирическият "Аз" насочва поглед към вечерния здрач, пристиснал в своята тягостна прегръдка смълчаните хижи. Доминиращият образ на мъглата е въведен като знак и символ в лирическото пространство в творбата. Животът на хората в тази част на големия град задушава всички техни пориви и надежди за спасение. Мъглата присъства навсякъде.
"А на вън мъглата гъста тегне,
влачи своя плащ злокобно сив..."
Позицията на наблюдател и описващ дава възможността лирическият герой да се слее с персонажите в творбата и неговите думи да звучат като изблик на зов за човешка милост . Всепоглъщащата мъгла е еднозначна с живота на онези, които са притиснати от жестокостта на света. Към тях Смирненски се обръща с дълбоко съпричастие и непринудена човешка близост, изразени явно и открито чрез насителният израз :
"Братя мои,бедни мои братя-
пленници на орис вечна зла-
ледно тегне и души мъглата-
на живота сивата мъгла..."
Ден след ден коварният град отнема силите и надеждите на страдалците.:
"В уморения мрак
като копия златни пламтят светлини и се губят по белия сняг"
Всичко се поглъща от хаоса, скръбта и студа. Сякаш единствената възможна светлина е тази на свещите запалени край ковчега на младото момиче.Смъртта е господарка на безпомощните бедни хора обитаващи бедните хижи. Мизерията бележи със знака на смъртта хората от крайните градски квартали. Тя не е пощадила младия живот и плачът на майката е единственият протест срещу безкрайното зло. Молитвата отправена от малкото дете е обречена на провал .
"... пред мъничък иконостас
детенце дрипаво се моли..."
В последната част от творбата персонажите, които Смирненски "рисува" са бедните деца. Към тях автора се обръща с огромно съчувствие. Те са най-невинните жертви на дехуманизирания свят. Участта на двете деца "чувалчета снели от гръб", "стоят... и треперят" е като тежък упрек срещу истинските виновници за съдбата на неоправданите хора. Скръбта в очите на бедните деца е символ за незаслуженото им страдание. Мотивът за обвинението към безмилостното лице на града е изпълнено с чувство за обреченост на всички мечти, устреми и пориви въплатени в образа на снежинките.
"А бликат сребристи,
снежинки преплитат,
блестят кат кристал,
и в локвите стават на кал".

Заключение:

Поезията на Хр. Смирненски дава израз на човешката ценностна система. В цялата творба се усеща мъката и мизерията, несправедливата съдба на онеправданите страдалци. Поетът разбира нуждата от промяна и се извисява чрез своят поглед напред в бъдещето. Това е единствената причина Смирненски да се откроява от своите събратя по участ, на които той горещо и явно съчувства.

firestone224
12-06-2009, 09:36
дано съм ти помоглан с нещОо.. :grin: :P

blablabla_123
12-04-2013, 21:29
1. Бедните и изтерзани обитатели на градските покрайнини - основни лирически герои в поетическия цикъл ,,Зимни вечери" на Христо Смирненски .... плс молятееее помогни ми