Запетайката!
Различните функции на запетайката
Изпускаме или бъркаме място на запетайките, защото не знаем, че те изпълняват не една, ами цели две правописни функции в изречението:
1. разделителна ? за разделяне на точно определени части на простото изречение (което може да бъде самостойно или част от друго по-дълго изречение) и за разделяне на някои повторени части в сложното изречение.
2. ограждаща ? в простото, за ограждане на определени думи и изрази; в сложното ? за маркиране на границите на всяко едно просто изречение в състава му.
Бъркаме много по-лесно ограждащите запетайки (наричани също "скобни"), като обикновено първата слагаме пред някоя сигнална дума, но пропускаме да сложим втората. В действителност е редно да мислим за запетайки около и между, а не пред разни думи или изрази.
За правилното използване на запетайките е абсолютно задължително прецизното (раз)познаване на всички части на изречението и квалифицирането им като "изискващи" или "неизискващи ограждане". Това разпознаване е операцията, която усложнява нещата най-много от всичко и която изисква познаването на тези повече от 40 сложни граматични понятия. Избирай сам дали и доколко ти е нужно всичко това.
... , но ако вали ... Без запетайка пред ако.
Изречението е Ася обикновено се разхожда в неделя но ако вали дъжд, си остава вкъщи.
Положението е деликатно, да видим защо:
I. Изречението е сложно и е съставено от три прости изречения:
Ася обикновено се разхожда в неделя.
(Но) Ася си остава вкъщи.
(Ако) вали дъжд.
Бих могъл да го разглеждам като две самостоятелни (експертите казват "самостойни") изречения, първото от които е просто, а второто ? друго сложно изречение:
Ася обикновено се разхожда в неделя.
Но ако вали дъжд, Ася си остава вкъщи. или
Но Ася си остава вкъщи, ако вали дъжд.
II. Ако вали дъжд е едно подчинено обстоятелствено изречение, въведено с подчинителния съюз ако, значи е редно е да го оградим със запетайки. Първата от тях трябва да поставим пред съюза ако.
Забелязваш колко е подвижно маркираното с изречение. То може да седи в началото, в края и дори по средата на изречение номер 2. Важното е да е оградено винаги със запетайки!
III. (Включваме в играта но-то.) В случаите, в които маркираното с подчинено изречение е долепено до кратък неударен съюз (като моето но), запетайка между съюза и подчиненото изречение не се поставя.
Правило
Между два кратки, неударени съюза запетая не се поставя.
... как се издава книга ... Без запетайка пред как.
Изречението е Аз зная как се издава книга.
Как въвежда един специален вид подчинено допълнително изречение в състава на сложното - косвен (непряк или бивш) въпрос.
Правило
Пред косвен въпрос запетайка не се пише.
... , в случай че ... Със запетайка пред целия израз, а не непосредствено пред че.
Изречението е Обръщам ти внимание, в случай че не забелязваш промените.
В случай че въвежда ново подчинено обстоятелствено изречение (маркираното така ) в състава на сложното, което трябва да оградим с ограждащи запетайки.
В случай че е съюз-сигнален израз, равностоен на съюза ако, пред който пишем първата от двете ограждащи запетайки.
В моето изречение, краят на подчиненото изречение съвпада с края на цялото сложно изречение. Точката слага край и на едното, и на другото, и естествено не мога да накачуля запетайка върху точката. Но ако изречението ми беше по-дълго, трябваше да се погрижа и за втората ограждаща запетайка в края на подчиненото изречение:
Обръщам ти внимание, в случай че не забелязваш промените , за да не продължаваш в същия стил.
Забележи как подчиненото изречение мени безпроблемно позицията си в рамките на сложното изречение:
Обръщам ти внимание, в случай че не забелязваш промените.
В случай че не забелязваш промените, ти обръщам внимание, за да не продължаваш в същия стил.
Важното е да е винаги оградено!
... , но както винаги, чета ... /в За пътя към прозрението/: Без запетайка между но и както винаги (независимо че както винаги е вметнат израз, който принципно се огражда със запетайки).
Изречението е Нямам много време за четене но както винаги, чета по няколко книги.
Положението е деликатно, да видим защо:
I. Изречението е сложно и е съставено от две "равноправни" прости изречения: 1. Нямам много време за четене и 2. но както винаги, чета по няколко книги.
II. Второто просто изречение е въведено със съчинителния съюз но, значи е редно е да го оградим със запетайки, като първата от тях поставим пред съюза но.
III. Във второто просто изречение имаме вметнати думи (маркираното така ), които по правило се ограждат със запетайки.
Следвайки вярно горните правила, бях поставил една запетайка и след но-то (Нямам много време за четене, но, както винаги, чета по няколко книги.), но допусках грешка.
Правилото гласи:
Когато вметнатите думи са долепени до кратък съюз, запетайка между съюза и вметнатите думи не се пише.
Ето едно допълнително усложнение: когато "вметнати" са думи и къси изрази от рода на обаче, например, да кажем, според мен, по мое мнение, надявам се, струва ми се, напротив, обратно, от една страна, може би, наистина, следователно, значи, вероятно, навярно, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли, всъщност, сякаш, очевидно; когато те са в началото на изречението и играят ролята на просто пояснение, те не нарушават интонацията на изказването и не се формират като вметнати ? следователно не се отделят със запетаи.
Опит за обобщение на правилата за ОГРАЖДАНЕ НА ВМЕТНАТИ ДУМИ И ИЗРАЗИ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ
1а. По правило трябва да ги ограждаме със запетайки.
1б. Но ако следват плътно един кратък, неударен, изискващ запетая съюз, между тях и съюза запетайка не се пише. Вместо това, първата от ограждащите запетайки слагаме пред съюза (понеже въвежда ново просто изречение!), а втората в края на вметнатите думи.
2. Ако са от типа на обаче ? къси, неударени смислово и играещи ролята на просто пояснение думи, - не трябва изобщо да ги ограждаме със запетайки. Естествено, това важи и в случаите, когато следват плътно един съюз. Примери са ... , но за жалост това не стига ... / ... и като че ли имаше право ... / ... но според мен бъркаше ...
Изречението е Няма как да си здрав ако се оплакваш.
Първоначално го бях написал грешно ? без запетайка пред ако,? защото не си давах сметка, че съюзът ако въвежда едно подчинено обстоятелствено изречение (маркираното с ) в състава на сложното. Не знаех следното ...
Правило
Едно просто подчинено обстоятелствено изречение в състава на сложното се огражда с ограждащи запетаи. Първата от ограждащите запетаи е непосредствено пред въвеждащия съюз, местоимение или наречие. Ако го предхожда друг съюз, запетайката се "подхлъзва" пред първия съюз.
Ако подчиненото обстоятелствено изречение е след главното изречение и е въведено със:
а) съюзите: само, едва, чак, даже;
б) уточняващите наречия: единствено, именно, тъкмо, много, малко, или
в) отрицателната частица не
... между него и главното изречение запетая не се пише.
Ако подчиненото обстоятелствено изречение е след главното и е въведено със съюза да, употребен в смисъл на за да или ако, пред него се пише запетая.
С две думи, ако е дума подсказваща съществуването на едно подчинено обстоятелствено изречение, което най-вероятно трябва да оградя със запетайки, то трябва да бъде оградено независимо дали е в началото, в края или в средата на сложното изречение.
Няма как да си здрав, ако се оплакваш.
Ако се оплакваш, няма как да си здрав.
Когато си сам в планината, ако се оплакваш, няма кой да те чуе.
Въпреки че е сложен съюз, произлизащ от простия че.
Пред съюза че и пред произлизащите от него сложни съюзи като:
макар че, така че*, тъй че*, сякаш че, само че, независимо че, добре че, затова че, в случай че, при условие че, при все че, освен че, в смисъл че, поради това че, като че, като че ли, благодарение на това че, добре че, вярно че, все едно че, още повече че, по причина че, поради причината че
... по правило се пише запетая, понеже въвеждат едно подчинено допълнително изречение (маркираното така по-долу) в състава на сложното.
пример:
Отивам на кино, въпреки че ми се спи.
Слагаме запетаята пред съюза, който въвежда едно подчинено допълнително изречение в състава на сложното. (Казваме, че съюзът че е подчинителен съюз ? свързва две прости изречения, от които едното пояснява другото.)
Внимание! Не бива да забравяме втората от ограждащите запетаи!
Това не се налага в случаите, в които подчиненото изречение ? това за ограждане ? се намира в самия край на сложното изречение.
Очевидно правилото, набивано ни в главите от учителката по български език някъде към 6-7-ми клас, че пред че винаги се пише запетайка, Е НЕВЯРНО.
Внимание също на запетаята в случаите мисля, че ...; вярвам, че ...; смятам, че ... и т.н.! В тези случаи нямаме сложен съюз, а просто преход към следващото подчинено допълнително изречение.
така, че ...: Запетайка е пред че, а не пред цялото така че.
Първоначално я бях написал грешно ? пред така че,? понеже бях приложил следното ...
Правило
Едно просто подчинено допълнително изречение в състава на сложното се огражда с ... ограждащи запетаи. Когато простото изречение (маркираното така ) е въведено със сложен съюз с участието на че, първата от ограждащите запетаи се поставя пред сложния съюз.
Изречението е Нека да стимулираме талантите така че да израстват истински лидери. Тук така че НЕ Е сложен съюз! Така и че са си съвсем самостоятелни. Тук така означава по такъв начин.
Както виждаш, положението е много деликатно ? пред така че принципно запетая се пише, но в този случай НЕ.
Така че желая ли ... : Без запетайка пред че и без запетайка след Така че.
Изречението е Така че желая ли хората да ме четат, трябва да пиша правилно.
Така че е в началото на изречението. Тук то не е сложен съюз, ами вметнат израз, с който започва изречението.
Правило
Не пишем запетайка пред вметнати думи и къси изрази като обаче, например, да кажем, според мен, по мое мнение, надявам се, струва ми се, напротив, обратно, от една страна, може би, наистина, следователно, значи, вероятно, навярно, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли, всъщност, сякаш, очевидно в случаите, в които играят роля на просто пояснение. Когато са в началото на изречението, те не нарушават интонацията на изказването и не се формират като вметнати. Следователно не се отделят със запетаи.
Моето така че е равносилно на значи, в началото на изречението и не нарушава интонационно фразата, следователно ... никакви запетайки.
... , поради причината че ... /в старата версия на увода на тази секция/: Запетайката пред поради, а не пред че.
Изречението е Бъркаме място на запетайките поради причината че те изпълняват две функции.
Въпросният израз играе ролята на защото (местоименно наречие за причина), което въвежда едно подчинено обстоятелствено изречение (маркирано така ) в състава на сложното.
Правило
Едно подчинено обстоятелствено изречение, в състава на сложното, се отделя от главното изречение с ограждащи запетаи. Първата от ограждащите запетаи е непосредствено пред въвеждащите местоимения или местоименни наречия. Ако те са предхождани от съюз, запетайката се "подхлъзва" пред съюза.
... причините, поради които : Запетайката пред поради не пред които.
Цялото изречение звучи така: Не ми бяха понятни причините поради които трябваше да подчертавам подлозите така. Ограждам простото (подчинено определително) изречение (маркираното така ) в състава на сложното.
Правило
Едно подчинено определително изречение, в състава на сложното, се отделя от главното изречение с ограждащи запетаи. Първата от ограждащите запетаи е непосредствено пред въвеждащите местоимения или местоименни наречия. Ако те са предхождани от съюз, запетайката се "подхлъзва" пред съюза.
нямaм време, да те слушам ! : Със запетайка пред съюза да. Тя е първата от ограждащите запетайки около едно подчинено обстоятелствено изречение (маркираните така думи по-долу) в състава на сложното.
По принцип съюзът да въвежда едно подчинено подложно изречение в състава на сложното и пред него запетайка не се пише. Но има случаи, като този тук, в които да играе роля на друг съюз или съюзна дума, изискващ запетайка: да означава в което.
За илюстрация, 2-те изречения:
Дай ми желанията си в писмена форма, че нямам време, да те слушам.
Дай ми желанията си в писмена форма, че нямам време, в което да те слушам.
... са абсолютно равностойни.
това, което : Запетайката е ограждаща. Мястото й е именно пред местоимението което.
Което е сигнална дума, въвеждаща едно подчинено определително изречение (това са маркираните така думи по-долу) в състава на сложното. Естествено не бива да пропускам и втората ограждаща запетайка в края му. Когато въпросното подчинено изречение е в края на цялото изречение, точката играе ролята на втората ограждаща запетайка.
пример:
Можеш да разбереш това, което ти казвам.
Можеш да разбереш това, което ти казвам, само ако внимаваш.
, обаче : Внимание: Положението е деликатно! Голяма роля играе интонацията, която се стремим да предадем!
Не пишем запетайка пред вметнати думи и къси изрази като обаче, например, да кажем, според мен, по мое мнение, надявам се, струва ми се, напротив, обратно, от една страна, може би, наистина, следователно, значи, вероятно, навярно, по всяка вероятност, по такъв начин, като че ли, всъщност, сякаш, очевидно в случаите, в които играят роля на просто пояснение. Когато са в началото на изречението, те не нарушават интонацията на изказването и не се формират като вметнати. Следователно не се отделят със запетаи.
пример:
Аз обаче не изпълних обещанието си. / Това наистина не е обикновено събитие. / Кажи ми нещо например за вчерашното обсъждане.
Но ако такива думи въвеждат ново просто изречение, пред тях задължително се пише запетая. Функцията й е от първия тип ? разделяща.
пример:
Аз исках да дойда, обаче се разболях. / Щом мислиш така, очевидно имаш основателни причини.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Правилно пренасяне на части от думи
Най-малката произносителна единица е сричката, в която като задължителна съставка трябва да е налице гласна. Сричка, която завършва на гласна, се нарича отворена, а такава, която завършва на съгласна – затворена. Различават се четири структури на сричката:
Сричка, образувана от гласна: о|ко, у|хо.
Сричка, образувана от съгласна и гласна: да, не, ма|са.
Сричка, образувана от гласна и съгласна: аз, от.
Сричка, образувана от съгласна, гласна и съгласна: бор, дом.
Сричката е нещо различно от морфемата, тъй като се определя от артикулационно-акустични показатели. Морфемата е носител на значение – смислово, граматично, части от строежа на думата.
Разделянето на думите при пренасяне е свързано с изискване за яснота (графична, възприемателна). Използва се малко тире като показател за прекъсване: зелен-чук, само-лети, смел-чак, сто-личен, вълнени-ята, много-странен, прав-див. Удобен принцип на сечение на думите е принципът на скандирането. Съобразно с него се оформят и възможните и допустими начини за пренасяне на части от думи.
Общи положения
Една съгласна между две гласни се произнася с втората гласна. По този начин става и пренасянето на съответните им букви от горния ред на долния: вре-ме.
Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят така, че поне една съгласна да остане с първата или да слезе при втората гласна: ав-тор, гръм-на.
Буквите за две еднакви съгласни се разделят на горния и долния ред: кон-ник, плен-ник.
Буквите за две гласни в средисловие се пренасят свободно: те-ория, тео-рия.
Буквите за три и повече гласни в средисловие се пренасят, като буквата поне за една гласна се пише на долния ред: не-оимпресионист, нео-импресионист.
Й между буква за гласна и съгласна винаги остава при гласната на горния ред: зай-ка, вей-ка, саксий-ка.
Когато й е след гласна и пред група от букви с повече от една съгласна, при него на горния ред остава поне една съгласна: айс-берг (не: ай-сберг).
Когато й се намира между букви за две гласни, то пренася се с втората гласна: ра-йон.
Части от едносрични думи не се пренасят на нов ред: дол, зъб.
Буквата за една гласна не се оставя сама нито на горния, нито на долния ред: Афри-ка (не: А-фрика).
Когато буквосъчетанието ДЖ бележи един звук, то не се разделя и се пренася на долния ред: бри-джор, джу-дже (но: над-живея).
Буквата ь не се отделя от буквата на съгласната, чиято мекост показва: Бо-тьо (не: Бот-ьо).
Сложните думи и частичните групови съкращения се пренасят според принципите, установени за другите думи: мно-го-обе-ща-ващ.
Звукови, буквени и звуково-буквени съкращения не се пренасят: БАН, МОН, ЕС, ОПЕК, СОАП; БНБ,ВМРО, ЕООД, МВР.Ако имат характер на многосрични думи, могат да се делят на части, които се пренасят: УНИ-ЦЕФ, ФИ-ФА, СВУ-БИТ. При писмено предаване на изговора на буквени и звуково-буквени съкращения пренасянето се извършва по общите правила: ве-ме-рео, ен-де-ка; це-се-ка.
Препинателни знаци не се пренасят на долния ред. Изключение се прави за голямото тире, когато бележи изпусната дума или въвежда уточняваща част.
ЗАБОЛЯ МЕ РЪКАТАААА
Каде си блял ве ?Та ти не можеш да пишеш...
Как се пренася? -Това всеки трябва да го знае :-x :-x :-x
Некви въпроси. Още БЪЛГАРСКИ ЕЗИК искаш ли ?
Или се уплаши?