PDA

View Full Version : Да бъдеш или да не бъдеш



princeska93
12-05-2009, 13:54
Здравейте...спешно ми трябва есе по тази тема..... :lol: ](*,)

lizzy
12-05-2009, 18:04
Житейското хуманистично схващане на Уилям Шекспир се пресъздава в трагедията "Хамлет".Героят извървява своя житейски път,изпълнен с трудности и се сблъсква с реалността.Сблъсъкът между идел и действителност е развитието на драматичното действие в творбата.
"Да бъдеш,или да не бъдеш-туй е въпросът"-всеки един от нас извървява своя житейски път.Животът е едно голямо изпитание,пред което често сме изправени пред кръстопът.Тежка и трудна е дилемата да избереш правилното решение и да намериш щастието и успеха на своите действия,думи и дела.Хамлет е пример за душевно богатсво,душевна сила и мъдрост,защото само тези като него успяват да се преборят с трудностите на живота,да оцелеят под тежките му удари и набези и да се насладят на сладката победа.Житейският въпрос на Шекспир е пример за изпитанията,с които човек се сблъсква всеки ден.
Да бъдеш себе си,да си истински,да знаеш как да посрещаш проблемите си,да знаеш как да ги разрешиш,да можеш да побеждаваш,както и да приемаш поражението.Умението да се бориш в този живот е признак за душевната сила,движеща твоето съзнание.Да не бъдеш лош,а да си добър,да не съдиш,а да бъдеш справедлив,да не мразиш,а да обичаш,да не казваш немога пред трудности,а с гордо вдигната глава да се изправиш срещу тях - това е въпросът.
Животът е низ от преживявания.Да бъдеш силен не означава да си силен физически,а да имаш смелостта и доблестта да се справиш с проблемите си.Трябва всеки един от нас да знае какво иска от живота.Както да може да иска,така и да дава от себе си.Да не очаква да му се върне,а да го направи за собствено удовлетворение.Да искаш,да можеш,да даваш.Такъв трябва да е човекът.Душевната наслада от помощта на някой в беда,на някой в нужда е най-големият подарък за всеки един от нас.Най-важното е да бъдеш човек преди всичко.
"Да бъдеш,или да не бъдеш"- трябва да избереш сам един от двата пътя.Правилният ще те отведе до истината,справедливостта и любовта.Въпросът е да послушаш сърцето си е да се впуснеш по течението на живота.Това е въпросът.

„Да бъдеш" сега, защото това е твоето време. Да не загубиш спомените си, защото това значи да загубиш себе си. Да не загубиш настоящето си, защото това значи да загубиш света. Да не загубиш бъдещето си, защото без него нито миналото, нито настоящето имат значение. Без него не можеш „да бъдеш".

„Да бъдеш" в България, защото това е твоята родина, защото без теб, тя не може да пребъде. „Да бъдеш" на върховете, които трябва да покориш. "Да бъдеш" за да помниш, че в нашата история има висини и си длъжен да ги виждаш, където и да се намираш - в прегръдката на бедността или хватката на алчността. Стува си „да бъдеш", дори и само заради един незначителен връх.

„Да бъдеш" и да не се предаваш. Да се бориш, защото това е „смисълът".

Иначе как ще разбереш, че те има.

„Да бъдеш" с приятелите си, защото те са най-важното, което имаш. Какво по-ценно от тях? Без тях не можеш „да бъдеш". Те са част от твоя живот, от това „да бъдеш".

„Да бъдеш" какъвто си. И да оставиш и другите да бъдат каквито са. Да бъдем толерантни към хората, независимо от тяхната етност и език. За да бъдем въобще, трябва да можем да бъдеме заедно и да не се предаваме."Да бъдеш" с усмивка и вяра. Както е писано, че дяволът не е властен на материята, дяволът - това е арогантността на духа, вяра без усмивка, истина, която никога не бива обзета от съмнение. Да прогоним дявола и да приемем Исус в нашия живот, той е живота и истината и тогава можем да бъдем. Да зарежем арогантността - за какво ни е. Да вярваме, че Го има. Да помогнем и на другите да повярват, че го има, че той действително съществува. Не трябва да се прави разлика между хората, а трябва да говорим на тях за Неговото слово и какво е да живееш с Него. ".
През целия си жизнен път,без значение колко е дълъг,човек непрекъснато избира посоката в която да поеме.Решава това което ще е добре за него да направи и по този начин постепенно изгражда характера си ,оформя възгледите си,създава основа върху която да гради живота си.
Е,естествено не си задава въпроса “да бъда или не?” в този вид,с тези думи.Но има ли,значение това? Не,разбира се.Особено ако се отанся до твоя собствен живот,пък и не само тогава.Но ти не си сам.Тис и част от едно семейство,един град,една държава.И макар и да си само един атом в организма на човечеството,не е без значение всяко твое решение.
Поставен от тази гледна точка въпросът обаче придобива друг смисъл.
В живота на всеки човек идва миг на избор.МОже той мигът да дойде в най-страшната буря, в н ай-жестоката битка,а може да дойде под най-кроткия светлик на домашната лампа.Едничък,кратък миг,невъзвратим,даден за избор.Сам да си отсъдиш-дали в света ще минеш като дим,или човек ще бъдеш.И в теб се преборват двама – млад и стар, добър и лош... Единият от тях умира.Ти вече си избрал- да бъдеш или не! Извинение на този свят се намира за всичко.
От както свят светува човекът прави избор.Това е изборът дали да вземеш трийсетте сребърника или кръста и да поемеш по стръмния път към Голгота.
А дали изборът е правилен?Въпрос на гледна точка.Според едни за да оцелееш трябва да преклониш глава,да си по-тих от водата,по-ниско от тревата.Както казват – “приклонена главичка остра сабя не сече”.Но един смел българин – Христо Ботев е казал и с живота си доказал,че “ НЯМА ВЛАСТ НАД ОНАЗИ ГЛАВА,КОЯТО Е ГОТОВА ДА СЕ ОТДЕЛИ ОТ ПЛЕЩИТЕ СИ В ИМЕТО НА СВОБОДАТА”.
Ето това са два избора в живота.Може би нямам право да съдя избора на другите.Но с Ботев всеки българин се гордее,а преклонените главички остават неизвестни,защото не са живели,а живуркали.
Как да изживееш живота си,че когато си тръгнеш от този свят,поглеждайки извървения път с гордост да кажеш – “нямам от какво да се срамувам”?
Мисля,че просто трябва да вършиш добро.
Стремежът да се прави всекиму добро и никому зло предава достоен смисъл на човешкия живот.

bassotronicss
12-10-2010, 01:02
Много Ви Благодаря