PDA

View Full Version : Теми за класно (ЛИС)



roadrunner
12-06-2009, 10:51
В петък имам класно.. темите ми са много гадни :-s Мразя да правя анализи на поезия..
Имаме право да избираме м/у есе и ЛИС, но реших да пиша ЛИС,защото в тия есета хептен ме няма..
Ето темите:

Николай Лилиев
Копнежът по красотата и съвършенството в "Тихия протелен дъжд"

Димчо Дебелянов
Споменът като блян в "Да се завърнеш в бащината къща"

Христо Смирненски
Зимните вечери на унизените и онеправданите от крайните градски квартали

Със Смирненски мисля, че ще се справя и сама, но за др-те двама ако някой има нещо, идеи, бележки или каквото му хрумне може да сподели :)

Tedi4ka
12-07-2009, 09:49
Лирическата миниатюра „Тихия пролетен дъжд” е един поетичен прочит на езическото схващане да света като един безкраен кръговрат. В нея се преплитат широк диапазон от чувства и емоции – контрастни, различни и противоречиви.
Ширината на този емоционален спектър майсторски е уловена в различната синтактична функция на фразата „Тихия пролетен дъжд” в трите строфи – като подлог, като непряко и пряко допълнение и като обстоятелствено пояснение.
Митологичното схващане за света се гради върху своеобразен пантеон, в който боговете и божествените сили са индентифицирани с природата и нейните закони. Основно място в тях заемат мъжкото и женското начало, съответно хтоничното /земното/ и соларното /небесното/. Земните недра символизират утробата, майката, а небето и дъжда като негова функция – мъжкото, оплождащите сили.
В този мистичен езически контекст дъжда носи живителното начало, оплождането и съзряването. Водата е символ на живота и растежа. Символичния образ на дъжда е подсилен с определението пролетен. Пролетта също е символ на възраждането и растежа. Сезона, в който природата се възражда и събужда за нов живот, първия етап от жизнения кръговрат.
Именно тук, с тихия пролетен дъжд мисълта се отправя към човешкото измерение на природните сили, към неговия вътрешен свят. Ако в природата нещата просто се съчетават – пасивно с активно, мъжко с женско, силно със слабо и тъмно със светло, то при човека това се обуславя от най-характерното за него – чувства. Чувствата, по-точно любовта стои в основата на това съчетание и в миниатюрата тя е загатната в тръпнещия дъжд, който слуша земята и шепне приказки. Митичното и загадъчното се преплита с нежното и романтично отношение на дъжда към земята.
Още в началото на стиха е подчертана стряхата като символ на независимата личност, на освободения дух. Още повече стряхата е „моята стряха”, което засилва усещането за свобода и независимост на лирическия герой.
Пролетта носи надежди. Те се крият в капките пролетен дъжд, раждат се с тях и порастват в напоената земя като зрънца. В същото време „колко искрици изтляха” ни връща в реалния свят на помрачените надежди, на загубените перспективи, на изпепелените чувства. С идването на новите надежди и терзания старите искрици изтляват и угасват. Логично е съчетанието на изтлелите искрици и водните капки, които просто ги гасят. Това е едно ново завръщане към законите на кръговрата. С умирането на едни надежди и чувства се раждат нови, още по-силни и красиви, след всеки край идва ново начало...
Различните чувства – от възторг до уплаха, които поражда дъжда са свързани с божествените сили на водата. Възторг от нейното величие, от надеждите, които поражда, от красотата ,която създава. Страха се свързва със загадъчните и свойства, от това, че прониква в самата човешка същност и живее чрез нея, страх от разкриване на чувствата, страх от евентуално неразбиране и емоционално нараняване.
Дъждът е тих и ненатрапчив, той „звънва” над стряхата като приспивна песен отнасяйки душата във водовъртежа на чувства и емоции. Те всъщност са истинската стихия у човека, това, което е водата в природата, която извира, блика и помита всичко по пътя си.
Миниатюрата просто рисува „тихия пролетен дъжд” като скъсана язовирна стена, която отприщва стихията на човешката душевност сливайки се с нея.

Tedi4ka
12-07-2009, 09:51
2.От мрачните пространства на един град, „огрешен и позорен“, приглушено прозвучава гласът на дълго стаявано съкровено желание - да бъде извървян пътят назад към миналото, да бъде върнат ходът на времето и възкресена картината на отлетялото щастие. Елегията на Димчо Дебелянов „Скрити вопли“ е носталгичното завръщане на изстрадалата душа към притихналия и приласкаващ свят на родното, съзерцавано през очите на спомена. Творбата е публикувана през 1912 г. след кратко и оказало се последно посещение на поета в бащиния дом, но в нея са отразени не толкова конкретните преживявания при тази среща със семейно-родовото, колкото драматичното предусещане, че е изгубена хармонията на градския човек с патриархалната среда. http://www.teenproblem.net/forum
Във време, когато тегнат умората и скръбта от житейските разочарования и крушения, блянът се извисява над тъжната реалност и призовава светлия дух на някогашната идилия в родната къща. Споменът мечта опоетизира онзи трудно доловим миг, когато вечерта се слива с нощта и здрачът неусетно е потопен в непрогледния мрак. Като представител на модерната българска лирика и последовател на френските символисти, Дебелянов се стреми да одухотвори и зареди с нравствено-философски внушения тези гранични състояния на преход, когато нюансите се преплитат и полутоновете изграждат мелодията на печалната изповед. В тази атмосфера надеждата е в противоборство с отчаянието, а вярата е изтерзана от съмнения. Копнежът за завръщане в дома изразява порива към един свят, превърнал се в символ на спокойствие и духовна цялостност, обич и упование в извечни ценности, пълноценно общуване с най-близките и със самия себе си. Това слънчево сияние на идиличното битие помръква и е обгърнато от скръбната меланхолия на последните гаснещи лъчи на жизнерадостта. От дистанцията на изтеклото време родният свят сякаш не е същият, а и поелият към първоизвора е вече „странник“, обременен от потискащото знание за противоречията в живота и безсмислието на всеки опит за промяна. Реалното завръщане е осъществимо, но хармонията вече е непостижима. Трагичното предчувствие за залеза на романтичните илюзии, за настъпващата нощ на безпощадната истина изтръгва горестните вопли на човека, който живее с примирението на обречения - самотен, безсилен, бездомен. http://www.teenproblem.net/forum
„Най-безприютното дете на нашия нов живот“ (според оценката на Тончо Жечев) обобщава своята лична драма, сливайки я с трагедията на множество сродни души - „скръбни и нещастни“. Пътуването към родното е представено чрез обобщено - лични глаголни форми, които са с разнородна темпорална ориентация - едновременно спомен за изживени мигове и несбъдната мечта. В монологичната изповедна форма на елегията прозвучават и диалогични интонации, тъй като стиховете са насочени и към търсения, желания събеседник, който ще разбере посланията на творбата и ще ги възприеме като откровение за своята съдба. http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forum
Да се завърнеш в бащината къща,http://www.teenproblem.net/forum
когато вечерта смирено гаснеhttp://www.teenproblem.net/forum
и тихи пазви тиха нощ разгръщаhttp://www.teenproblem.net/forum
да приласкае скръбни и нещастни.http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forum
Родният дом очертава свещеното пространство на радостта и майчината „усмивка блага“ - без укор към завърналия се син, без обвинение за непостигнатото и пропиляното. Художественото изображение в стихотворението откроява двата свята, които са контрастно разделени - „безутешните дни“, белязани със знака на мъчителна духовна криза, и скъпите опори на лутащата се мисъл. Символният образ на прага разкрива границата, където стихва тревожното вълнение и безпокойство. Именно там майката приласкава и утешава своето дете, именно там лирическият герой се чувства защитен от вечната си спътница - грижата. Двукратно повтореното обръщение изплаква и насъбраната мъка, и молбата за прошка, и плахата надежда: http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forum
Да те присрещне старата на прагаhttp://www.teenproblem.net/forum
и сложил чело на безсилно рамо,http://www.teenproblem.net/forum
да чезнеш в нейната усмивка благаhttp://www.teenproblem.net/forum
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forum
Не са нужни много слова, за да се изразят радостта от завръщането, усещането за душевна свобода и лекота /“Кат бреме хвърлил черната умора...“/, за осмисленост на съществованието. Творбата рисува пестеливо, чрез символиката на внушенията и недоизказаността очарованието на патриархалния мир с неговата устойчива система от нравствени ценности. Идвайки от големия град, метафорично обобщен в друга Дебелянова творба като „пустошта огромна“, скиталецът търси в „бащината къща“ вярата, която го свързва с близките, избавя го от самотата и го издига над скептицизма. В свое писмо до Николай Лилиев поетът споделя: „Без богове не може да се живее - щастлив е оня, който носи най-много светилища в душата си.“ Свещена е „старата икона“, която благославя разкайващия се блуден син. Свята е „стаята позната“, където човек открива жадуваната тишина, топлина и сигурност. В изменчивия и враждебен външен свят се разразяват бури, детронират се доскорошни кумири, а в безвремието на родната „заслона“ лирическият герой е сред вечните опори на духа. След мъчителното бродене без значима цел и посока страдалецът намира бленувания „пристан“, в който няма конфликти и драматични сътресения, и в сладостно-тъжно уединение се вглъбява в себе си, обхваща изминатия път. http://www.teenproblem.net/forum
Духовният учител на Димчо Дебелянов - Пенчо Славейков - в лирическата си миниатюра „Ни лъх не дъхва над полени...“ също проследява завръщането към „родний кът“. Мисълта за непостижимите блянове не поражда обаче песимистични обобщения: http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forumhttp://www.teenproblem.net/forum където ме с усмивка чакаhttp://www.teenproblem.net/forum
на мойто щастие сънят.http://www.teenproblem.net/forum
http://www.teenproblem.net/forum
Славейков представя щастието като красива илюзия, пренесена в романтичното пространство на въображението. Дебелянов възприема илюзорността на прекрасното фаталистично като съдбовно предопределение. Още първите стихове на елегията загатват за финалната поанта. Ключовите думи в творбата изграждат представата за края, за достигнатия предел, за смъртта: „вечерта смирено гасне“, „последна твоя пристан и заслона“, „мирен заник“, „мойто слънце своя път измина“. Тази безнадеждност и неверието, че има смисъл да се живее, да се очаква, да се търси, са отразени в едно Дебеляново писмо до Иванка Дерменджийска: „Сега е пусто и студено. Скоро може би ще започне нов живот - без надежди, без смисъл, без пролет.“ http://www.teenproblem.net/forum
Човекът, който се стреми духовно да се приобщи към патриархалното и да се пречисти чрез досега с миналото, назовава себе си „гостенин“, „печален странник“. Отчужден от обезличаващата стихия на градския живот, лирическият герой болезнено чувства дистанцирането си и от родовото. http://www.teenproblem.net/forum
Началният стих на елегията определя една възможна, желана посока: „Да се завърнеш в бащината къща...“ Финалният стих обезсмисля желанието и отхвърля спомена като ненужен: „напразно спомнил майка и родина.“ Ако началото е послание към всеки, който възприема себе си като своеобразен духовен двойник на Аза, поантата не търси брод към другите, а издига непреодолима бариера между печалния странник и света на миналото, на родното. Скръбното възклицание „О, скрити вопли...“ обобщава драмата на страдащия самотен човек, за когото вече няма утеха. Стонът не е адресиран към никого, а отеква „скрит“ в затвореното пространство на болезнено наранената душа. Дебелянов е възнамерявал да развие тази тема в поетичен цикъл със заглавие „Скрити вопли“, от който са публикувани само две стихотворения: „Да се завърнеш в бащината къща...“ и „Изминал пътя през лъките...“. http://www.teenproblem.net/forum
Мотивът за завръщането има тъжно присъствие както в поезията на Димчо Дебелянов, така и в следсмъртното му битие. През 1931 г., петнадесет години след гибелта на поета край Демир Хисар, неговите кости са пренесени в родната Копривщица. Като откровение за страдалческата участ на лирика звучат думите на сестра му Мария Дебелянова-Григорова: „При пренасянето тленните останки на Димчо при портите на родния дом бяха прочетени две от най-задушевните му песни: „Да се завърнеш в бащината къща...“ и „Помниш ли, помниш ли...“ Но уви! - от хубавото минало нямаше и помен.“

Tedi4ka
12-07-2009, 09:53
“Зимни вечери”
Хр.Смирненски

Човешкото страдание е основен мотив в една от най-популярните творби на Х.Смирненски – цикълът „Зимни Вечери”. Съдбите на лирическите персонажи са пряко зависими от последиците и от живота в големия град. Творбата е наситена с много болка и съчувствие, състрадание и зов за човешката милост
В цикълът “Зимни Вечери” ясно се открояват картините на живота в крайните градски квартали - един свят, сравним само с ада. В тези предградия властват отчаянието, мъката, бедността и мизерията. Изгубени са радостните емоции в живота. Страданието е всеобщо.
Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с „черна гробница”, цялата обгърната от сива мъгла. Епитетите „пуст и мрачен” се наслагват върху определението „черна гробница” и безотказно внушават невъзможността да се забележи някаква следа от жизненост в това пространство. Всичко тук е замръзнало и статично. Глъхнещите сгради с „жълти стъклени очи”, оскрежените дървета и жици създават не само впечатление за призрачност и изоставеност, но и за един скован и безсмислен свят, в който човекът е излишен и ненужен. Драматизмът на ситуацията в бедното предградие е последица от социалната принадлежност на човека, лишен от естественото право на труд и възможност за препитание. Определението „безхлебен” е израз на печалния резултат от несполуката в живота на бащата. Безпомощен и отчаян от повтарящото се всекидневие, той достига до мисълта, че животът му е „непотребен”. Пренесена в семейството, тази социална безперспективност се превръща в човешка трагедия, чиито жертви са децата и майката. В този дом липсват уютът и топлината, а градът не само, че не дава закрила на социално онеправданите, но и ги лишава от опора и смисъл в живота.
Дори тогава, когато се трудят, хората от социалните низини не живеят щастливо. Дори метафората „златни сълзи” не носи послание за нещо възвишено и красиво, а по-скоро насочва смислово към тъжната участ на хората на черния труд.
Животът на хората в тази част на големия град задушава всеки техен порив и устрем, унищожава всяка обзела ги надежда и възможност за спасение. Присъствието на мъглата е неизменно и неотлъчно. Всепоглъщащата мъгла е еднозначна с живота, отреден за социално слабите хора, за онези, които са притиснати от жестокостта на света, част от който са и самите те. Към тях лирическият Аз се обръща с дълбоко съпричастие и с непринудена човешка близост: „Братя мои, бедни мои братя - пленници на орис вечна, зла....”. всичко се поглъща от хаоса, от скръбта и от смразяващия студ сякаш единствената възможна светлина е тази на свещите, запалени край ковчега на младото момиче. Смъртта е властна господарка над безпомощните срещу нея обитатели на бедните хижи. Безчовечната мизерия белязва жертвите със знака на смъртта. Молитвата със словата, отправена към Бога е осъдена на безответност, защото всичко в този обречен свят бавно, но неумолимо тлее и се претопява в небитието - така, както изчезват ледените цветя докоснати от целувката на „свещите бледни”.
Мъглата и бедността шестват в поемата като две родни сестри: едната - видима,а другата - невидима, но затова пък - убиваща безотказно. Не случайно мъглата се появява многократно и винаги нейната дреха е в различен оттенък: „сива”, „гъста”, „бледосиня”, „непрогледна”, „жълтопепелява”. Плътната й завеса трудно може да бъде „продрана” и макар никога да не успява да скрие от погледа на развълнувания и страдащ лирически герой картините на страданието и нещастието, тя оставя неизличимия си отпечатък върху всичко и върху всеки в призрачния нощен град. Дали това ще бъде слепия старец, който се връща от просия с натоварено до него дете, дали ще са други нещастни жертви - двете деца без детство, които треперят , опрели гръб до стълба с уличния фенер - няма значение. Техните силуети бродят, мяркат се и се стопяват в морето от мъгла, вихреща се в своето „зловещо пространство” . Чистите детски мечти и надежди за мъничко радост и за по-добро бъдеще се стопяват в уличната кал, подобно на снежинките, които падат в черната локва.
Движението в пространството на града е осмислено като демонстрация на протест с/у неговите соц.язви и антихуманна същност, съотнесена към съдбите на социалнонеоправданите. Неслучайно и в края на поемата се повтаря мотивът за „вечната бедност и грижа” , които „гледат през тъмните стъкла”. Социалното зло е вездесъщо за хората от „смълчаните хижи”, където „злорадствени песни/ напяват незнайни беди”.
Цикълът „Зимни Вечери” на Хр.Смирненски лирически изповядва тъгата и съчувствието към страданието и човешката несрета на своите герои „пленници на орис вечна,зла”. Мизерията, която ги убива и страданието , което ги измъчва от люлката до гроба, което вгорчава и съкращава техните дни, им носи не само физическо унищожение , но и насилие над личностното начало у тях.

p17bull95
12-07-2009, 16:01
Ъъъ... да попитам. И трите дадени по горе интерпретативни ли са?

aloveyou
12-07-2009, 17:42
Ъъъ... да попитам. И трите дадени по горе интерпретативни ли са?

Не знам..Не съм ги чела

Но дори и да не са - ти си ги направи

p17bull95
12-07-2009, 17:57
Ъъъ... да попитам. И трите дадени по горе интерпретативни ли са?

Не знам..Не съм ги чела

Но дори и да не са - ти си ги направи

Лесно ти е да го кажеш! :D

Някой ще отговори ли??

vesito13
12-07-2009, 19:53
Ъъъ... да попитам. И трите дадени по горе интерпретативни ли са?

Не знам..Не съм ги чела

Но дори и да не са - ти си ги направи

Лесно ти е да го кажеш! :D

Някой ще отговори ли??Прочети ги и сам виж дали са интерпретативни, дават ти ги на готово, поне да ги прочетеш и сам да прецениш не можеш ли ?

p17bull95
12-08-2009, 10:53
Изобщо незнам какво е това интерпретативно, за да разбера че е то !! :Д

firestone224
12-08-2009, 15:31
да ти кажа миналата година (8 клас) ми се падна това и изкарах 5


Социалното страдание и безнадеждността в “Зимни вечери” от Христо Смирненски

(литературноинтерпретатив о съчинение)

Христо Смирненски прекрасно представя болката, страданието и загубата на надежда в своя цикъл “Зимни вечери”.По изключителен начин той показва мизерията, в която живеят социално страдащите хора, за които всяка следваща зимна нощ е по-мъчителна и по-мъчителна и те вече не искат да живеят.

Всички хора по света имат социални проблеми, но на някои са много по-големи от на други.Тези проблеми ги притискат, а понякога дори ги завличат до дъното на обществото.Веднъж изпаднали в такава криза, те не могат да се измъкнат и безнадежността ги обхваща, губят надежда за своя живот.

Всеки човек, малко или много, страда от социалните проблеми, които животът му поднася.В “Зимни вечери” Христо Смирненски представя образът на бащата.Той е пример за социална западналост.Несполуките в живота го довеждат до пиянство:”пиян пак”.Бащата е този, който би трябвало да носи храна в къщи, за да изхрани своето семейство.А героят е точно обратното – той е “безхлебен”.Социалното страдание го притиска и той губи надежда – “бащата ругай: / и своя живот непотребен, / и своята мъка безкрай”.Смирненски го представя още като “едър мъглив силует / размахва ръцете в закана / от помисли странни обзет”.Неговите грешки довеждат до страданието на жената и децата.Децата “пищят и се молят”.Те още от малки познават бедността и мизерията.Техните писъци са израз на мъката и страданията, в които живеят.Жената също страда:”вънка привела глава, / сред своята скръб и неволя / жена проридава едва”.Тя вече е свикнала на мъката и страданието и затова ги преглъща, не им дава гласност.Така страданието на пияния баща довежда до страданието на жената и неговите деца.

Страданието в “Зимни вечери”бива реално и нереално.Реално е страданието на бащата, който страда от бедността, в която е изпаднал и от която не може да излезе.Той сам е виновен за своето положение.Но от неговата мъка произлиза и мъката на децата и жената, които страдат само защото той, главата на семейството, не може да им осигури нормален живот, а ги е завел до”къщурка”със завеса”мръсна, продрана”.Това описание доказва в каква мизерия живеят.

Самотните деца също страдат от самотата си, от студа, на който са изложени, понеже са бедни:”стоят две деца и треперят / и дреме в очите им скръб”.Те нямат детство.Съдбата ги е превърнала в мъченици, живеещи в постоянна бедност и самота, не им е оставила право на избор.

Страданието бива и вълшебно:”а в мъглата – през безплътните й мрежи - / мълком гаснеща от скръб”.Мъглата е символ на страданието.С всяка следваща част от произведението тя се сгъстява, а с това се увеличава и страданието.Цигулката е”разплакана”.Тя свири тъжната, мрачна песен на трудния живот, поднасящ несгоди на хората.

Много автори са разглеждали социалното страдание в своите произведения.Например Иван Вазов в повестта си”Немили – недраги” представя своите герои – хъшовете – които живеят в пълна мизерия.Те са “бедни и пренебрегнати поборници”, страдащи от своята бедност:”Душата им щеше отново да се трови пред вида на богатствата и великолепието, които на всяка стъпка им се мяркаха в хубавия румънски град.”Но те имат една единствена надежда, че ще доживеят да видят родината си свободна.Докато героите в “Зимни вечери” нямат никаква надежда.За жалост по света има още много такива страдащи от бедността хора, които няма как да си помогнат.

Страданието води човека до отчаяние, до загуба на надежда за продължение на живота.

Безнадежността идва от страданието.Още нощният град поражда тъга, мъка и страдание.Той е”мрачен”, “пуст”, сравнен е с “черна гробница”, вдъхва чувство на несигурност и отчаяние.Мъглата и “безплътните й мрежи” засилват това усещане.Сградите “глъхнат” и “зловещо гледа всяка”.Те са описани като студени и неприветливи.Нощта има “леден дъх”, а мракът е “уморен”Смирненски представя една картина на мрачния, студен град, изпълнен с неприветливост.Той внушава чувство на самота и мъка.

Безнадежност се открива и в образа на децата:”стоят две деца и треперят / и дреме в очите им скръб.”На тях им е отнето детството, те нямат надежда, само мечтаят за невъзможни неща.Децата едва ли ще могат да живеят щастливо.Това им завещава жестоката съдба.

За стареца също няма надежда.Той е сляп, “броди тежко, неспокойно плава”, наречен е “задгробно същество”.Той е стар и смъртта вече го преследва, няма надежда за живот.

Образът на снега вдъхва безнадежност, липса на живот.Той е “поръсен с бисерни искрици” и “хрупка с вопъл зъл и глух”.Снегът е чист, но и студен.Той е символ на студа, който носи нещастие на всички хора.А и не само на тях.Тополата е оскрежена и тази скреж я превръща в “призрак”.Тя вдъхва студенина.Още един символ на страдание и мъка са “снежинките сребристи”, които “прелитат, блестят кат кристал, / проронват се бели и чисти / и в локвите стават на кал”.Противопоставят се белият сняг и черната кал, символи съответно на надежда и безнадежност.Така всъщност е изразена загубата на желание за живот, защото белите снежинки умират в локвите.

Смирненски е избрал да представи живота на бедните хората точно през зимата, за да може да се открои още по-ярко тяхната мъка и страдание.Зимата е най-студения период в годината, когато бездомните едва оцеляват. Авторът я описва много образно.Тя е “чертала” ”неземни сребристи цветя”,”цигулка разплакана”е сепнала “зимния сън”, а”свещите бледни / целуват ледени цвята.”Всичко е студено, замръзнало.Е, как да намериш надежда за живот?

Образът на зимата може да се открие и в други текстове.Например в “Преди да се родя” от Ивайло Петров:”снегът в тяхното село е по-хубав от тоя в Могиларово благодарение на особените грижи, които се полагат за него”.Но в това произведение той по-скоро е погледнат от една смешна страна, използван е за тема за разговор между бъдещи съпрузи.В “Немили – недраги” обаче е използван, за да се внуши студа, опасността и риска, които Македонски поема в Х глава, за да изпълни своя дълг към родината.Обрисувана е една зимна картина:”късните студове” се усилват от “северните ветрове”, “дебел пласт лед е облякъл””величествената река”, тя има “вкаменени и безчувствени гърди”.Картината е страшна и наистина внушава безнадежност, а тя става вечен спътник в живота на героите от “Зимни вечери”.

Хората по целия свят страдат от социалната си нищета.Безнадежността става вечен спътник в живота на героите от “Зимни вечери”.

firestone224
12-08-2009, 15:32
само че вашата г-жа ви е дала заглавието по малко по различен начин :D

rumen95
01-02-2010, 13:06
някой може ли да помогне с есе на тема - Непостижимата ценност на живота в Зимни вечери :smt111 8) :-o :-o :::

rumen95
01-02-2010, 13:43
:-o :-o :-o :-o Някой може ли да помогне с есе на тема Мотивът за топенето в Зимни вечери :-o :-o :-o :-o :? :? :-o :) :)

anonimka295
01-02-2010, 22:25
извинявай Tedi4ka интерпретативн0т0 съчинение за да се завърнеш в бащината къща има ли определена тема и к0я е тя ак0 м0жеш да ми кажеш. мерси предварително

gmab777
01-10-2010, 16:03
Спешно ми трябват тези 2 теми за ЛИС :

1. Христо Ботев-"Елегия"проблемът за примирението
2. Иван Вазов-"Чичовци"-проблемът за проявленията на българския характер

Brumbrummm
05-15-2012, 13:25
Здравейтее утре имам класна можете ли да ми помогнете с някое интерпретативно съчинение нещо дори и малко да е спешно ми е че сам зле с литературата .. :С Темите ми са : 1.Любовта в разказа "Ветрената мелница" от Елин Пелин..!
2. Човекът между началото и в края в лирическата миниатюра "Ни лъх не дъхва над полени.."
3.Мотивът за началната двойнственост в човека в стихотворението "Две души" П.Яворов