sugargirl94
12-06-2009, 14:33
Помощ помощ ! имам да пиша преразказ на 5-та глава от немили-недраги от името на Бръчков, ако някой знае да го напише плс плс плс ама само да не е тфа:
Две недели се минаха.Македонски изчезна някъде,без да се обади.Един път беше останал без средства и изложен на глад.За пръв път,оставил бащиния си дом,той почувства неприятност към новата си кариера.Два-три дена той яде у Странджата,както и Хаджият и Попчето,но Странджата го повали болестта и аз,Хаджият и Попчето останахме гладни.Огнището загасна и чашите лежаха покрити с прах и немити по лавиците.Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ,но така и не се върна.Попчето го чака два дена в кръчмата и тръгна да търси щастие.
Останах само аз. Реших да гледам Странджата,не можех да го оставя без нравствено подкрепление.Той само кашляше и пъшкаше упорито и нищо не вкусваше.Лицето му от ден на ден добиваше смъртна бледност,очите му хлътнаха,а раните по бузите му потъмняха.Той виждаше моята преданост и няколко сълзи течаха от очите му.Странджата често приказваше за мен и за битките в Стара планина – от тези спомени му поолекваше.Той чакаше смъртта като своя гостенка.Понякога споменаваше нещо за роднините и пак подкачаше за хъшуванията си.Аз го слушах с благоговение и приемах всяка негова дума като свят завет,а болестта му напредваше безжалостно.
Един ден Странджата ми благодари,че не съм го оставил.Аз му казах да не се вълнува,да бъде спокоен,а той продължаваше да ми благодари.Също му казах,че ще си остане герой,че България няма да забрави своите храбри синове.Странджата се просълзи,протегна ръце си и хвана моята-беше му сладко да слуша тези думи,когато надеждата го оставяше.След това ме попита с какво да ми се отплати и каза,че няма нищо освен едни паници,които не струват нищо,Аз му казах,че за спомен ми стига само неговия пример,но той каза,че има връзка в дъното на сандъка-една връзка от времето на турена,В сандъка били скрити две много скъпи неща.Странджата започна да пита къде е Хаджият,Македонски.Каза ми да ида да извадя нещата от сандъка,а аз станах,отворих ковчега и взех да вадя нещата,които съдържаше.От дъното извадих връзка,увита с някои меки неща.Развързах кърпата и измъкнах една хартия,която беше мемоарът,издаден от Революционния комитет,и дрипа,която беше къс от вето знаме,на което беше останало само “или смърт”.Аз целия потреперах,Странджата ми ги показа и ги целуна,после ми каза да ги взема и да го помня,че е умрял за България.
След два дена умря.Аз му затворих очите.Продадох съдовете и стъклата,за да платя за погребението.
Тъй свършваха предвестниците на българското освобождение.
:shock: :-o
Две недели се минаха.Македонски изчезна някъде,без да се обади.Един път беше останал без средства и изложен на глад.За пръв път,оставил бащиния си дом,той почувства неприятност към новата си кариера.Два-три дена той яде у Странджата,както и Хаджият и Попчето,но Странджата го повали болестта и аз,Хаджият и Попчето останахме гладни.Огнището загасна и чашите лежаха покрити с прах и немити по лавиците.Хаджият отиде да иска пари от някой богаташ,но така и не се върна.Попчето го чака два дена в кръчмата и тръгна да търси щастие.
Останах само аз. Реших да гледам Странджата,не можех да го оставя без нравствено подкрепление.Той само кашляше и пъшкаше упорито и нищо не вкусваше.Лицето му от ден на ден добиваше смъртна бледност,очите му хлътнаха,а раните по бузите му потъмняха.Той виждаше моята преданост и няколко сълзи течаха от очите му.Странджата често приказваше за мен и за битките в Стара планина – от тези спомени му поолекваше.Той чакаше смъртта като своя гостенка.Понякога споменаваше нещо за роднините и пак подкачаше за хъшуванията си.Аз го слушах с благоговение и приемах всяка негова дума като свят завет,а болестта му напредваше безжалостно.
Един ден Странджата ми благодари,че не съм го оставил.Аз му казах да не се вълнува,да бъде спокоен,а той продължаваше да ми благодари.Също му казах,че ще си остане герой,че България няма да забрави своите храбри синове.Странджата се просълзи,протегна ръце си и хвана моята-беше му сладко да слуша тези думи,когато надеждата го оставяше.След това ме попита с какво да ми се отплати и каза,че няма нищо освен едни паници,които не струват нищо,Аз му казах,че за спомен ми стига само неговия пример,но той каза,че има връзка в дъното на сандъка-една връзка от времето на турена,В сандъка били скрити две много скъпи неща.Странджата започна да пита къде е Хаджият,Македонски.Каза ми да ида да извадя нещата от сандъка,а аз станах,отворих ковчега и взех да вадя нещата,които съдържаше.От дъното извадих връзка,увита с някои меки неща.Развързах кърпата и измъкнах една хартия,която беше мемоарът,издаден от Революционния комитет,и дрипа,която беше къс от вето знаме,на което беше останало само “или смърт”.Аз целия потреперах,Странджата ми ги показа и ги целуна,после ми каза да ги взема и да го помня,че е умрял за България.
След два дена умря.Аз му затворих очите.Продадох съдовете и стъклата,за да платя за погребението.
Тъй свършваха предвестниците на българското освобождение.
:shock: :-o