Илиада

[Vandeta]

Здравейте на всички,
Другата седмица ще правим класна по литература на "Илиада", но господина ни е малко странен и не ни е дал конкретна тема :-o . Ако може да помогнете с някакви есета или нещо защото българския както винаги ми е най-зле (заедно с литературата де).

Благодаря. :)

[aloveyou]

ЕСЕ на тема:

Смъртта в Илиада на Омир
Един от вечните, общочовешки проблеми, които третира “Илиада” е отношението към смъртта. Той може да бъде разгледан и разбран единствено през призмата на митологичното съзнание, присъщо на древните гърци, което мисли света като съвкупност от опозиционни двойки. В този смисъл, смъртта за древните хора е противоположност на живота, нещо естествено, което те приемат като един от компонентите на човешкото битие. От друга страна смъртта е показана и през призмата на отделния индивид - отношението към нея се определя, както от ценностната система на епохата, от представите за смисъла на човешкото съществуване, така и от индивидуалното съзнание и емоционалният облик на героите.

Славата, която е най-ценна за древния грък, се придобива най-вече на бойното поле, където дебне и смъртта. По необходимост Омировите герои надмогват страха от смъртта и я приемат като неизбежност, като съдба. Макар над война да тегне предопределеността на житейския жребий, те имат право на избор - и героите на “Илиада” избират доблестната смърт, която да ги прослави. Отношението на древните гърци към смъртта е пряко свързано и с представите им за дълг към колектива, към рода и към мъртвите. В името на родовите интереси героите без страх посрещат смъртта, а почитта към мъртвите е основно морално и нравствено задължение.

.......................................

Когато пресъздава умиране на герой, Омир не се изразява психологически, а показва разпадането на тази множественост. Вариантите на умиране са вариации на пластическото възприятие на смъртта като развала на човешкото тяло. В сцените на убиване присъстват нереални ситуации, използвани с цел да подсилят художестеното внушение. Някои от героите умират само от удар в рамото или крака, очите изпадат от орбитите и се валят в прахта, копие забито в сърцето се тресе от неговите удари, отсечена глава се държи само на кожата.

В „Илиада” от една страна смъртта за благото на колектива, рода, полиса се разглежда като проява чест, достойнство и героизъм, но от друга - са пресъздадени нейните трагични измерения, което е доказателство за Омировия хуманизъм.

.................................................. ....................

[aloveyou]

ГЕРОИТЕ НА „ИЛИАДА" - ЕПИЧЕСКИ ГЕРОИ

В центъра на изображението в поемите на Омир стои човекът. Събитията се пречупват през съдбата на индивида. В митологичен култ са издигнати героите — олицетворение на народната сила. За да ги отличи от множеството и да покаже ритуалната почит към тях, Омир използва думата херос (герой), Херосът е човек с огромни заслуги към колектива в едно отминало време. Неговото могъщество, в сравнение с новия човек, внушава идеята за минало-идеал, по-щастливо от настоящето.
Героичните образи в епоса са активните носители на епическото действие. Те възникват на широка народна основа. Въплъщават народния идеал за прекрасното, затова са типизирани образи, съответстващи на представите на времето, в което са създадени.
Епическият герой е водеща фигура в обществото. Неговата съдба е немислима извън колектива. Личните му интереси се сливат с общите. Това е принципно положение в епоса, израз на т, нар. „геройска етика44. Героите проявяват самодисциплина, подчинявайки се на установения в обществото ред. Пример за това е поведението на Ахил в I песен, на Терсит в края на II песен, на Хектор в VI песен (би могъл да остане в Троя, но знае, че мястото му е при войската), на Патрокъл в XVII песен (по свое желание се връща в боя, за да е полезен на гърците) и т. а. Причината да се поставя колективният пад личния интерес е, че разслоението все още не е обхванало родовия колектив. Понякога личните интереси не съвпадат с колективните, но това не води до конфликт между личност и общество. В тези случаи героите имат своя мотив за по-различно поведение и събитията винаги се развиват така, че да се достигне отново до единство на интересите. Колективът не осъжда героя, а мъдро изчаква неговото приобщаване. В I песен частично разминаване с обществените интереси имат и Ахил, и Агамемнон. Всеки от тях има достатъчно мотиви да смята позицията си за правилна. Мъдрецът Нестор, изразител на общественото мнение, се опитва да внесе хармония в отношенията им, като ги сравнява с герои от идеализираното минало. Двамата не се помиряват, но и не прекъсват окончателно отношенията си. Запазват по свой начин връзката си с колектива, а тя е косвена връзка помежду им: Агамемнон изпълнява волята на Аполон, Ахил се оттегля от боевете, но не отплава за родината си. С това като че е направена първата стъпка към помирението. Ахил продължава да следи с вълнение военните действия и като вижда неуспехите на ахейците, подтиква Патрокъл да се притече на помощ. Същите причини — поражението и грижата за войската, карат Агамемнон да забрави честолюбието си и пръв да моли Ахил да се върне. Господството на колективното начало се утвърждава отново, но без то да възпрепятства развитието на индивидуалността на героите.
Епическите герои се стремят към славата. Тя е техният основен житейски стимул. Блазни ги мисълта да бъдат почитани и след смъртта, затова с цялото си същество се хвърлят в битките и преследват победата. Ахил може да живее дълго и скромно, но избира славния, макар и кратък живот. Изборът му е въпрос на достойнство. Нищо не му причинява страдание, освен накърнената геройска чест. Определената след битката награда е израз на оценката на колектива за проявено мъжество и храброст, признание за героизъм. Затова като взима наградата на Ахил, Агамемнон не толкова го ощетява имуществено, а посяга на славата му, т. е. нанася му най-голямата обида. В същата ситуация е поставен Агамемнон от бог Аполон, но'бързо намира компенсация, като отнема дара на Ахил. От това обаче не печели авторитет, защото налага волята си върху герой, който по силата на обществения ред е длъжен да му се подчини. Славата е единственият егоистичен стремеж на епическите герои. Чрез нея те се докосват до бъдещето и до отвъдното, в един по-далечен план. Чувствителни към нея са и боговете. Ето защо не само заемат някаква позиция спрямо войната, но и лично участват във военните действия.
Героите на класическия героически епос са изцяло потопени в своето време. За тях войната не е изключително събитие. В трудните условия на военния бит се изявяват високите нравствени добродетели на героя; чувство за справедливост, воински дълг, отговорност пред колектива, храброст, благородство, другарство. Много от тях имат измерения, далечни от представите на нашето време. Например справедливостта. Един от нейните изрази е подялбата на плячката. Според древния човек в спора за плячка няма нищо отрицателно, тя е мерило на почитта към героя.
Общовалидно за всички епически герои е чувството за воинска чест. Тя задължава Ахил и Одисеи да изпълнят клетвата си и да се включат във войната. На своята воинска чест държи и троянският първенец Хектор. Тя не му позволява да изостави войската си и да спаси живота си, като се скрие зад стените на Троя (VI, XXII песен).
Епическите герои са носители на осъзнато чувство за дълг към колектива. То се изразява в грижа за живота на войската, в чувството, че истинският водач е винаги начело. Дългът към родината е най-важното нещо за Хектор. Той го осъзнава като висше задължение, което трябва да изпълни дори с цената на живота си.
Героите са готови на саможертва. Приeмaт смъртта като част от славата. Не са безразлични към нея, изпитват напълно човешки страх, но осъзнават неизбежността й и я посрещат с достойнство.
Ахил убива Хектор, после съчувства на баща му; Ага-мсмнон е крайно себелгобив, но се моли на Ахил; Хектор е изключително храбър, но изпитва страх пред Ахил.„ Много са епизодите в „Илиада", в които героите изцяло се подчиняват на завладелите ги чувства, а те в различните моменти могат да бъдат съвсем противоположни. Според Омир крайните чувства също са белег за геройство и не намаляват величието на носителите си.. .
Всички дела са еднакво важни за героите на „Илиада". Те не различават важни и второстепенни дейности. Върху щита на Ахил е изобразен цар, който надзирава работниците на полето, Ахил и Патрокъл сами приготвят храна за ахейските пратеници, жените от царската фамилия на Троя се трудят наравно със слугините си. Човекът живее просто, в хармония със света около себе си, и това се дължи на родовата организация на обществото, нераз-личаваща материално-практическата от духовната дейност. ,--.- -
Любовта на епическите герои е преди всичко силно чувство на привързаност. По своята сила то може да се сравнява само със стремежа към слава. Агамемнон и Ахил са така силно привързани към робините си, както Хектор към своето семейство. Силно емоционално е чувството на Ахил към Патрокъл, както и на Приам към Хектор. Особеното в изживяването е, че може да тласне героите към неподозирани крайности: привързаността на троян-ци към Елена ги води до гибелна война, а у Ахил бликва зверска жестокост. Чувствата винаги имат външен, съвсем физически начин на изразяване (антипсихологизъм) — напр. плач, усмивка, поглед, дума, жест.
Високата нравственост на епическия герой се съчетава с изключителна физическа сила и красота, напомняща боговете. Това съчетание изразява идеала на древните гърци за хармонична личност и символизира могъществото на героите в обществото.
Индивидуализацията на образите Омир постига, като „претьлкува традиционните средства за характеризиране, като преплитатипическите качества***, отнасящи Се най-общо до епическия герой. Първото художествено средство за постигане на индивидуализация на образа са постоянните епитети, отнасящи се само до един от героите, Ахил е „бързоног", „божествен", „богоравен"; Одисеи е „хитроумен"; Хектор — „мъжеубиец", „шлемовеец" и т. н. Освен това героите притежават типични качества в различна степен. Ахил е силен, но не изглежда страшен като АЯКС, Агамемнон се гневи като Ахил, но емоциите му не са така стихийни. Индивидуализацията се задълбочава от сравненията^ характеризиращи героите по различен начин, Хектор е „като лют змей в планините" (XXII, 93), „както орел, нависоко литнал на воля" (XXII, 308— 309), а оръжието на Ахил е „подобно на блясък от разгорели огньове или от изгряващо слънце1' (XXII, 134—135), или като звездата Вечерница (XXII, 317—319).
Образите се открояват един от друг и чрез изобразяването им в различни състояния, В VI песен виждаме любящия баща и съпруг Хектор, а в XXII песен — воина Хектор.
Героите на Омировия епос са рожби на своето време. При тях индивидуалното се отделя от типичното, но не като психологическа характеристика, а външно, като единство на духовно и физическо. Това дава основание да се смята, че Омир има стихийно-реалистическо отношение към човешката природа.

[aloveyou]

ТЕМАТА ЗА ВОЙНАТА В ИЛИАДА

В епическата поема “Илиада” Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния за него стил значението на войната в “Илиада”е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, представящ нейните житейски измерения за античния човек .
Войната в Омировия свят е житейска реалност. По време на война се доказват войнската чест и мъжество, така че тя може да бъде приемана като вид инициация. Самата война рязко разграничава ролите на отделните индивиди, отредени им от социалния порядък и нормите на поведение.Основната роля на мъжа е да бъде нападател,, или респективно защитник. Така например, Хектор, който се отнася с огромна нежност към близките си, държи да изпълни войнскя си дълг към Троя , а също така напомня и на Парис, че този дълг е и негов като троянец, още повече като причина за войната, която се води заради Елена и задето той неправомерно е я взел за съпруга. Войната е естествена част от желанието да придобиеш нещо ценно и от желанието на ощетения от това да си го върне. Така че до някаква степен “войната е разбойничество и във всеки от героите има нещо разбойническо”.*
Този факт довежда до разкриването на другото лице на войната – това на трагедията. Тя носи страдания и смърт на всички, дори и на тези, които не участват пряко в бойните действия. Омировото отношение към войната е разкрито чрез определенията, които авторът дава за нея: “схватка жестока” ; “плачевна” ; “гибелни битки”. Образите, които най – силно разкриват драмата на войната, са образите на “белоръка, добра Андромаха” и троянския цар Приам. Двамата губят най – скъпото в живота си – своя съпруг и своя син. Смъртта на един донася скръб на мнозина, а какво остава за смъртта на хилядите обикновени воини? Но такъв е данъкът, който войната изисква и от победители, и от победени.
Античният герой е готов да плати тази дан в името на честта и славата. Те са труднопостижими и именно това ги прави толкова желани. Славата и почитта трябва да се заслужат с цената на тежки изпитания, доказващи мъжеството , волята и силата на героя. Само боговете и войната могат да изправят човек пред подoбни изпитания, а следователно и да му дадат мечтаната награда - чест, слава, почит.
Същевременно войната е и другото лице на мира. Човешкият живот не е утопична илюзия, напротив, той е изпълнен със страдания и мъки и именно това го прави реален. Войната е част от тази реалност и вярно, тя носи страдания, но и мирът не означава абсолютна безопасност или безгрижие. Той носи щастие, но то не може да се наложи без да се бориш за него.
Образът на войната в Първа и Втора песен на “Илиада” разкрива мнението на античния човек за войната. За Ахил войната е начин да заслужи слава и да затвърди войнското си достойнство и чест. Ахил няма лична причина да воюва с троянците “понеже не са ми виновни във нищо”. Той е край стените на Троя поради клетвата, дадена на Менелай. От него чувама и най – правдивата версия, защо се води тая война :

...потеглихме в твоя угода,
бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая...

От друга страна, важно е да се посочи и фактът, че свадата между Ахил и Агамемнон възниква не просто като спор за жена, а повече като спор за плячка. Това е другата причина за войната – материалната облага. Заграбването на чужди съкровища е съвсем легитимен спсоб за забогатяване, който донася същите блага като труда, а в добавка покрива героя със чест и слава. Исторически факт е, че Троянската война е водена не заради откраднатата съпруга на ахейски водач, а заради богатите на желязо мини на Троя.
Във Втора песен е разкрито отношението на античния герой към страхливеца. Терсит е антипод на епическия герой. Той говори истината, но го презират, защото не се бори за тази истина. Той е страхливец и не смее да отстоява мнението си. Злослови срещу царете, но не се противи на унижаващия го Одисей:


...Затуй и ахейци
върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.

Войната не търпи страх и мекушавост. Именно тя доказва кой наистина е смел и заслужава славата си и кой е просто “глупав дърдорко и гръмогласен вития”.
В Шеста песен Омир разкрива част от драмата, която войната поражда. Конфликтът между войнския дълг и личните емоции е всъщност конфликт на войната и желанието за мир. Въведен е образът на Андромаха. Макар войната да се води заради Елена, образът на Хекторовата съпруга заема по – важна позиция и определено носи повече и по – силни внушения. Андромаха съзнава мястото на мъжа в този свят. Тя знае, че той е длъжен да се бори за свободата на Троя, а в същото време се бои и страда, понеже знае, че може да го загуби:

Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто детенце невръстно, ни мене, клетата майка ;

Този конфликт се прехвърля и у Хектор, който копнее за спокойствието и уюта , които само мира може да им предложи. Но и двамата знаят, че личното щастие е невъзможно сред всеобщото нещастие. Въпреки мъката и страданието,които изпитва, Хектор нито за миг не забравя своето призвание да защива родината и правото на всички да бъдат свободни. Като типичен епичен герой той поставя колективните интереси и нужди над личните.
В Осемнадесета песен Омир отново разкрива своето отношени към войната и мира. Докато описанието на мирния живот буди радост и сопкойствие, описанието на обсадения град внушава неприятното чувство на страх и неизбежност, засилено от злокобното присъствие на Смут, Раздор и Смърт.
Героизмът в “Илиада” е качество на духа, което изисква постоянна готовност за подвизи, безстрашие и устременост към едничката цел на истинския герой - войнската слава. За да я заслужи, Хектор жертва живота си, а Ахил се отказва от обидата. Освен трагедията войната в “Илиада” разкрива един свят на героични дела и подвизи, които дори днес будят възхищение със своята красота и доблест.
“Илиада” разказва за една война, чиято крайна цел е мирът. Войната може и да носи чест и почит, но постоянната трагедия, смъртта на най – близките приятели омръзва и на най – славолюбивия. Има цена, която може да бъде платена, и такава, която просто не си струва да бъде плащана. Такава е смъртта на Патрокъл. Неговата храброст е възнаградена не с вечна слава и почит приживе, а със смърт. За какво са му тогава на героя тази слава и тази почит, след като не може да им се радва?
Омир изгражда един свят, където войната е добро и зло, триумф и тргедия. Но най - важното е, че тя е част от многообразния човешки живот и хората се научават да живеят с нея, макар и надявайки се един ден да я оставят зад гъба си.

[aloveyou]

Хора и Богове; Темата за войната и мира; Темата за свадата и помирението

“Илиада” на Омир е най-високохудожествената епическа поема от троянския митологичен цикъл. Чрез личната съдба на героите, Омир говори за обобщения образ на воина. Представени като племенни военни вождове, героите символизират най-същественото, най-доброто от идеала за войнска чест и достойнство, но в същото време са носители на обикновени човешки слабости.
Големият конфликт м/у Агамемнон и Ахил е реално следствие от човешките взаимоотношения, оказали се в дисхармония с нравствените закони на родовата и междуплеменната етика. Светът на богове и смъртни се оказва еднакво “ангажиран” с проблемите, за които разказва Омир. Свадата м/у двамата воини има скрит социален смисъл. Агамемнон е върховен вожд на гърците, Ахил пък е най-силният воин. Отнемането на Бризеида от Ахил е грубо посегателство в/у неговото воинско достойнство, нарушение на нормите на героическия морал, според който отредената плячка е признание за заслуги в битката. В образа на Ахил е представен бранителя на реда в късното родово общество, защитника на равенството и разпределението на благата според заслугите, а не според общественото положение и по-високото място в обществената стълбица. Гневът на Ахил, предизвикан от несправедливата постъпка на Агамемнон, и отказът му от участие в боя,са завръзка на поемата.
Омир успява да индивидуализира различната мотивация на гнева у цар Агамемнон и вожда Ахил. И у двамата герои се наблюдава божествената сила на гнева, но първопричината за него е различна.“Широковластният ” цар Агамемнон не зачита не само бащината молба на жреца Хриз, но и законите на “общото благо”и справедливата подялба на отвоюваните богатства. Той се изправя с/у нравствените закони на родовата общност, застава на пътя м/у човека и божествената сила на Олимп, незачитайки желанията на жреца Хриз. “Огнен” е гневът на Агамемнон както “огнените” смъртоносни стрели в стана на ахейците, изпратени от разгневения бог Аполон. Агамемнон трябва да бъде наказан за грозната си разрушителна страст към власт и богатства. Така Омир навлиза в света на човешката душа, в която бушуват страсти, показващи силата и слабостта на човешката природа.
За да бъде реабилитиран идеалът за герой, духовно и физически красив, с/у Агамемнон се изправя Ахил- получовек, полубог. Той е художествена връзка м/у света на хората и боговете, той проявява и човешка слабост, и божествен разум при решаване на спора с Агамемнон. Ахил е “бързоног и божествен”. Гневът му е страшен и разрушителен, а обидата- неизмерима. Посегнато е на достойнството и честта му на герой с безсмъртна слава. Героичната смърт е основната цел в живота на древния воин. Той се стреми към смъртта. Избрал я е в името на вечната слава. За това и обидата, нанесена от Агамемнон, с несправедливото отнемане на Бризеида, е безмерна.
Конфликтът между Ахил и Агамемнон предизвиква спор и между божествените представители на Олимп. Налице е разделението както в човешкия, така и в божествения свят. Светът на боговете повлиява със своя мъдър разум върху неукротимите страсти на разгневената човешка природа на двамата герои, като всеки получава нужния съвет и подкрепа от безсмъртните.
Ахил е спрян в порива си за отмъщение от Хера и Атина Палада, но самият разрушителен акт ще бъде извършен от гръмовержеца Зевс, дал обещание пред майката на Ахил да накаже данайците. Боговете се намесват, отмъщавайки за несправедливата обида на Ахил-най-достойният воин сред ахейците. Несправедливо е обиден, несправедливо са наказани хиляди невинни хора, намерили незаслужено смъртта си пред стените на троя. Пристрастията на богове и хора пречат да се възстанови нарушената хармония в взаимоотношенията. Военният конфликт се задълбочава, враждата между двамата герои –също. Мирът е далеч, а войната взима нови жертви.
В Първа песен на “Илиада” Омир не само въвежда темата за гнева и отмъщението, но поставя проблема за войната и мира, който носи противоречиво виждане за смисъла и целите на човешкия живот.

[aloveyou]

Потърси и в нета..

[Vandeta]

аа благодаря :) тия може да ми стигнат ама очаквам и други ако имате :-D а и др хора могат да ги ползват де :P

[lubomirky]

aloveyou, вечерта ако ти дам няколко теми ще ми ги намериш ли 8-)

[Biskfitka]

Прочети това, което пише в учебника. :) Основното по принцип е-> Епически герои; хора и богове; Ахил,Хектор и Агамемнон (характеристики..); Раздялата на Хектор и Андромаха; Основни събития ; Тема на войната и причините за нея ; Защо завършва с примирие....

Всичко това трябва да го пише в учебника...

[aloveyou]

aloveyou, вечерта ако ти дам няколко теми ще ми ги намериш ли 8-)

Ще потърся. :P
Пиши ми ги на ЛС

[aloveyou]

Прощаването на Хектор с Андромаха
шеста песен


Шеста песен на "Илияда" на Омир не прави изключение от другите по начина на представяне на събитията. И тук водещи са битките, двубоите между героите, благородство и жестокост се съчетават в действията им, сякаш за да ги о невинят .В сраженията те имат време да разкажат биографията си на противника, за да мотивират гнева или приятелството.Най- силно въздействащи в песента обаче не са сцените на приятелство , а на любовта, октриваща интимния свят на човека и смисъла да живееш.Не любовта , не съдържанието на влюбеното състояние се е изменило някога, а това което е около любовта.Дори могъщия Агамемнон ще бъде увлечен по пленницата си Хризеида , а богоравния Ахил ще плаче при раздялата си с Бризеида. Хектор не е по различен от тях , но чувствителността му е по изострена , защото е застрашено семейството му и за него е изключетелно болезнена представата , че любимата и детето , след неговата смърт могат да станат пленници
Омир представя връщането на Хектор в дома при Андромаха и Астинакс не като породено от мъката и влечението на героя към близките на сърцето му , а като мисия , която той трябва да изпълни. Хектор съветва майка си Хекуба да принесе жертви на богинята Атина . Хектор е отговорен първо за битката и иска да покаже на троянци че е дошъл в града, не за да се сбогува с Андромаха, а за да измоли благоволението на боговете. Чрез Хектор се изразява не само личната болка на човека към семейството - в неговите действия и образ е съсредоточена о нази огромна тъгa , която имат троянци по своите домове и семейства
Ужасът на битките и кървавият им безпорядък е сменен с гледките от прекрасния дом на Прuям, напомнящ за един отминал хармоничен живот .Хектор обаче няма нагласата да бленува за тази красота , той трябва да мисли как да я защити .Ето защто вождът не приема поведението на брат си Парис,който предпочита тихите покои и компанията на красивата Елена пред рисковете и кръвопролитията на битките .В конфликта между братята разбираме , че любовта към героите не може да се породи вън от представите за тяхната мъжественост . Любовта е начин за възвеличаване , а не за наслаждение в домашните покои . Героят , който предпочита любовните ласки на жената пред славата на боя , е презрян от всички и най- вече от своята любима .Красивата Елена кълне съдбата си не само защото е предизвикала войната , защото съпругът й е недостоен страхливец , намерил убежище в покоите й ."Щом боговете решиха такива беди да настъпят ,/нежна съпруга да станех поне на герои благороден,/ който да чувства хулите хорски,/ обидни думи./ Днес малодушен е Парис , такъв ще остане и после,/ вярвам обаче ,че той ще получи за всичко отплата ".Можем да кажем че това е най-тъжната част от цялото омирово произведение , защото виновниците за войната се оказват недостойни за жертвите , давани в името на тяхната любов .Изгубен е романтичният жест , очарованието на чувствата и клетвите в името на обичта звучат вече като клетви на омраза.
Прозорливият Омир е предпочел обаче тази сцена да остане в сянка ,почти незабелижима в общия поток на разказа , защото поетът се стреми да възвеличава , а не да развенчава.Дори героят му Хектор не е впечатлен толкова от думите на Елена ,те не пораждат в него гняв , а по скоро го връщат към мислите му за неговото семействоПарис и Елена вече са чужди един на друг , а разделените Хектор и Андромаха ще се търсят , за да се съберът поне за миг. До този момент поетът с нищо не е намеквал ,че героят мисли за своята съпруга и за детето си , но ние оставаме с очакването за срещата им. Те се търсят един друг, сякаш искат отново да преоткрият ,отново да изживеят трепетите на онези първи любовни ласки , чрез които всеки от тях се чувства прероден.Те се търсят за да се отделят от всичко , онова което се случва , в последния им опит да бъдат над събитията , а не техни жертви.Хектор бърза , още неизчакал думите на икономката , и искача от къщи в порив към любимата си , а тя "като луда" се надява на блага вест от него.Търсещия Хектор е омагъосан от жажда , от копнеж по любимата си и това е единственият момент, в които той не мисли за боя и за съдбата на троянци - героят е просто човек ,болезнено осъзнал липсата на близките .Най прочувствените срещи са обикновено срещите без думи ,защото няма думи ,които да изразят едновременно болката , радостта , обичта ,тъгата ,надеждата .В усмивката и безмълвието на Хектор е благословът над семейството му, а в сълзите на Андромаха - благодарността към съдбата , че ги среща отново . Омир не е пестелив на жестове , когато характеризира героите си , но при първия момент при срещата на съпрузите е спестил както думите, така и жестовете.Затова е толкова силно въздействието на мига, в които съпругата хваща любимия за ръката.
Андромаха осъзнава ,че срещата им е последната възможност да се промени съдбата им, за да последва не раздяла,а спасение .Тя разкрива трагедията на своя род , погубен от Ахил ,но не кълне сина на Тетида ,сякаш от страх че може да предизвика гнева на Хектор и неговата готовност да отмъщава .Не за мъст реди думите си Андромаха , а за обич. Тя напомня на Хектор за убийството на баща и и седмината и братя , за да осъзнае съпругът и нейната самота .Примирила се със загубата на близките си, тя не може да се примира със загубата на човека които за нея е целия и живот и тя открива щастието си и смисъла да живее в него .:"Хекторе ти си ми всичко..." Хектор не бърза да заема позата на герои, за да не наскърби съпругата си .Той не може да се откаже от битката ,защото биха го счели за страхливец , но никoй не може да внуши за какво истински страда .Страданието остава единствен изход за свободата му ,защото само то не може да му бъде отнето .Хектор е длъжен да се бори за "хубава слава" и за троянци , но в съзнанието му не гибелта на Троя е фатална - в това той вижда някаква предопределеност и воля на боговете , а трагедията на неговото семейство. Той не се грижи толкова за съдбата на майка му и на баща му както и на братята му колкото за съдбата към Андромаха и Астинаск. Защото тяхната съдба е негова отговорност .Ако той загине - за жена му и детето никoй няма да има грижа .
Омир умее в най- трагичния момент да намери място и за радост , която стои като бистра капцица дъжд,останала на клончето след яростна буря .Смехът , свързан с невинната уплаха на детето, поражда у Хектор желание да помисли за бъдещето и да благослови сина си . Заветът на бащата е учащ за майката , защото тя трябва да преживее славата , би у страданието на съпруга си , а след това и на сина си, които също също трябва да бъде герои.Хектор не отрежда в бъдещо ми, затова иска да подготви сина си да бъде храбър във войната - "кървава плячка да носи и своята майка да радва!"Мирът не е благословено време за героя ,защото войната е тази която дава смисъл на живота му.В думите и жестовете на Хектор има много обич към Андромаха и Астинакс , има нежност и разбиране , но зад всяка от тях стои твърдостта на гери , решен да изведе битката докрай.
Срещата на Хектор с Андромаха го е направила по-добър, но дали тази доброта непредоопределя съдбата му? Иска или не , волно или неволно, героят е съхранил в себе си подбудените чувства ,прикътал е частица неност.Те обаче не могат да му бъдат оръжие в битката .В сражението добрият е винаги по близо до смъртта .

[infatuation]

и ние ще правим в сряда на Илиада и общо взето това,което ти трябва да научиш са един увод да си направиш за всички теми.. сборен чат-пат ии тезата и заключението си ги париш според темата която ти се падне,тях няма как да ги назубкаш... ааа аргументативната част е еднаква при всички теми от една и съще глава.. научи си наизуст 1 увод за всички теми дето ще пишеш и си научи аргументативната част на всяка песен дето сте чели и тезата и заключението ще си ги измислиш на момента ; )