PDA

View Full Version : Илиада ЛИС



TrickyAngel
12-07-2009, 19:08
Може ли някой да ми намери ЛИС по една от следните теми:

1) Прекрасният свят върху щита на Ахил - 18 песен
2) Героичното и трагичното в образите на Ахил и Хектор
3) Ахил - епически герой
4) Хектор - любимото чадо на Омир
5) "Илиада" - универсален културен модел

Много ще съм ви благодарна :)

firestone224
12-08-2009, 15:21
:P
ЩИТЪТ НА АХИЛ - ПАНОРАМА НА ЖИВОТА В ДРЕВНА ЕЛАДА

Несравнимият щит на Ахил е художествена картина на живота в древна Ела¬да. Омир отрежда на неговото описание значително място в поемата „Илиада”, за да може чрез оригинален т6орчески при¬йом да изобрази бита и душевността на древните елини. Чрез бляскавия щит на Ахил блестят лъчите на авторовата лю¬бов към родната Елада, така красива, та¬ка вълнуваща и неповторима...
По поръка на богиня Тетида, майката на Ахил, куцият бог, ковачът Хефест, изковава най-красивия и внушителен щит, виждан някога на земята и на Олимп. Божественият талант на Хефест, неговата изкусна дарба и вълшебни ръце Омир възпява ненатрапливо, като оставя са¬мия щит „ДА говори” за своя създател. Поетът се прекланя пред твореца, у ко¬гото винаги гори божествен огън. Щитът на Ахил е металното пано, вър¬ху което Омир вае живия живот в древна Елада, а може би и живота въобще. Животът от всяка епоха е значим и неповторим, той трябва да бъде увековечен, трябва да бъде заснет в сво¬ята разноликост и пъстрота. Ето защо щитът, събрал красивото разнообразие на живота, е обкован със светло кръжило, той е свят, защото чрез него трябва да се пази земното щастие, да се брани и за¬щитава мира и свободата. Статичните картини, изобразени върху щита, сякаш оживяват и читателят чувства динамиката, ритъма на живота в тях.
В центъра на авторовото внимание е планетарното изображение, в което се вмества по-нататък и конкретното...
Изобрази във средата
земята, небето, морето,
неуморимото слънце наред с пълноликия месец,
всички съзвездия, дето
обкичват небето високо.
Космическата цялост на изобразеното е многоизмерна, поетът не пропуска ни¬що значимо, което участва в кръговра¬та на живота. Едва след мащабното изображение на земята, морето, небето Омир спира погледа си върху ведрата и празнична картина в града, където „Сватби се вдигат... Пряко града се извеждат-невести от брачни чертози с ярко запалени факли и сватбена песен отеква в кръшно хоро се понасят младежи, чевръсти играчи, флейти и цитри в средата издават ликуващи звуци.”
Поетът започва изображението на земния живот със сватбата, символ на щастливата младост, символ на бъде¬щия нов живот. В младостта е силата и надеждата, внушава поетът и с възхи¬щение описва сватбения ритуал. В хода на описанието по-нататък Ом¬ир се спира на различни епизоди от народ¬ния живот, за да покаже неговата неиз¬черпаема пъстрота и неповторимост. За съжаление, внушава Омир, не всичко в живота на хората е празнично и красиво. Творецът не вижда единствено идилията, той вижда и отразява споровете, подлос¬тите, които съпътстват народния бит, но те не оставят трайна, значима следа. Най-ужасяващото, най-трагичното в живота на хората са войните, ни казва между редовете на своята поема за войната Омир. Войните носят мор и страдания, разделят близки, причиня¬ват всякакви нещастия. Ала и в периоди¬те на жестоки изпитания, каквито са войните, Омир търси и открива красо¬тата на достойния човек. Именно в трудни моменти проличава доблестта на героите, тяхната духовна и физическа сила, тяхната чест и достолепие. След напрегнатата и драматична воен¬на картина, в която:
Сблъскват се те и се бият подобно на живи смелчаци,
мъчат се все да измъкват
от огъня свойти избити...
Омир рисува отново мирния живот на елина-труженик. Това е особено показателно за хуманизма на поета, за изказ на копнежа му по мирен и щастлив жи¬вот на земята. След бойното поле Омир ни представя мирното поле. След огъня на разрухата поетът утвърждава огъ¬ня на съзиданието, който за него е вечен и неунищожим. Войните са мрачни, зловещи епизоди в живота на хората, ми¬рът е трайното добро, което искат да си извоюват древните гърци, за да произвеждат блага и да се радват на плодо¬вете на своя труд:Измайстори после нива просторна с висока пшеница. Жънат из нея жътвари със сърпове остри в ръцете, а на земята нагъсто се стелят ръкойки в редици. А пък децата събират във своите прегръдки ръкойки,трупат ги пъргаво...”
Не по-малко колоритно и пластично по-нататък Омир рисува хубаво лозе, издялано от злато. Много светлина струи от тази песен, много блясък има в нея. Поетът внушава идеята, че магията на то¬ва бляскаво съвършенство е в труда. В труда според Омир е човешкото величие, той прави човека творец и победител в живота, той изпълва сърцето му с радост и гордост. От труда се раждат плодове¬те на духа и на ръцете и карат човека да пее, да тържествува и да ликува. Ето го щастието на земята, сякаш възкликва Омир, обръщайки се не само към своите сънародници и съвременници, а и към хо¬рата от всички времена и от всички кра¬ища на света:„Стройни момци и девойки, откупвани скъпо с добитък, кръшно играят, с ръце заловени за нежните китки. С тънки була са момите, момците пък носят оситони, дивно тъкани и бляскащи още със капки елейни.”
Завидно е художественото майстор¬ство, с което Омир вае картините на жи¬вота в осемнадесета песен. Поетът не пести любимите си сложни епитети, щед¬ро пилее обикнатите разгърнати сравне¬ния и същевременно насища богато езиковата тъкан с ярка глаголност. Езикът и стилът на Омир са пищни и разточител¬ни, така както са пищни и разнообразни картините от живия живот. Именно блясъка на живота претворява и утвърждава Омир в тази песен от „Илиада”. Всеки стих в нея е искрящ, лъчист, прекрасен, защото утвърждава доброто, красивото и благородното, необходими на хората докато свят светува. И ако „Илиада” е наре¬чена енциклопедия на древния живот, това до голяма степен се дължи на песента „Изковаване щита на Ахил”. Щитът, изкован за бойна схватка, се превръща в сим¬вол на мира по света.
Нашият поет с европейска образова¬ност и култура Пенчо Славейков в своята поема „Кървава песен” изобразява тава¬на в дома на своя герой Дойчин по подобие на сътвореното от Омир в песента за щита на Ахил. Дърворезбата върху тава¬на в дома на родолюбивия българин пред¬ставя четирите годишни сезона и мир¬ния труд на хората през всеки един от тях. Българският поет оригинално и творчески утвърждава трайното и зна¬чимото не само в живота на нашия народ, а и в живота на хората от всички време¬на и всички краища на света. Това е най-доброто доказателство колко значима и съществена е идеята на Омир, претворена блестящо и в нашата литература.

firestone224
12-08-2009, 15:22
Образът на Хектор (Илиада)

Хектор е един от най-обаятелните образи в поемата. Не случайно по традиция го наричат “любимото чедо на Омир”. За него Омир използва епитетите “лъчезарен” и “велик”. Образът на троянския вожд няма предходна степен в микенския епос. По всичко личи, той е дело на Омировото хуманно въображение. Никъде другаде у Омир не може да се открие такова нравствено извисяване, както в душата и характера на този герой. Не бива да се чудим, че гръкът Омир е избрал своя любимец от троянския лагер. Епическият поет живее и твори на троянска земя. Троянската старина му е не по-малко скъпа от ахейската. Добродетелите, с които дарява Хектор, за нас са твърде несложни. Но връх на всички е чувството за обществен дълг. Като грък от класическа Гърция Хектор притежава развито обществено чувство. Себе си и своята съдба той вижда само през участта на Троя. Хектор е най-ярката опора на троянците през усилните дни, които преживяват. Активен защитник на своя град, физически силна и духовна личност, Хектор се издига като първият патриот в историята на гръцкото съзнание. Сравнен с егоиста Ахил, в моториката на чието сърце личното играе първенстваща роля, Хектор блести със своя разум, с тази все още рядка способност да рзаличава степени в ценностите. Казано по друг начин, той притежава модерен мироглед. Дори последните думи пред смъртта му са израз на грижа за някакъв ред, за една пречистваща хуманност. Като моли Ахил да не сквернят телата си, той иска да преодолее варварския обичай, засищането на гнева. Но сравнен с Ахил, той е малко еднообразен независимо от няколкото тъмно петна, които големият художник поставя, за да запази релефността.

С отеглянето си в Троя Хектор се среща първо с група тревожни троянски жени, после с майка си и една от сестрите си, след това с Парис и Елена, накрая с Андромаха и Астианакс. Чрез тази поредица от срещи поетът очертава символично всички социални групи, с които е обвързан героят. Вниманието на разказвача е фокусирано върху Хектор, но художествената тъкан на текста подсказва, че той не се схваща като самостоен индивид, изолиран от живота и съдбата на колектива.

Срещата на Хектор и Андромаха при Скейските порти е нещо естествено за Омировото виждане на човека, на някакво мъчно постижение. В този откъс историческото и общочовешкото съществуват в единството на съвършена поезия. Както винаги, думите се предхождат от енергично движение. Хектор има малко време, изтичал е до дома си да види Андромаха. Но тя е излязла с детето. Вестта за затрудненията на троянците я е отвела на градската стена. Срещата е изградена с невероятна пестеливост. В откъса няма чувство без действие и думи, които не биха станали веднага действителност.

Като скулптурна група застават Хектор, Андромаха и слугинята с малкия Астианакс в ръце. Току-що са се завтекли един към друг, но вече стоят неподвижно, защото ще говорят. Омировите лица спират движението, за да говорят, след това настава мълчание, за да се движат. Хектор се вглежда в детето, безмълвно се усмихва, Андромаха заплаква и го улавя за ръката.

Хектор обича като ли повече Астианакс. Обърнал се към него, той забравя Андромаха. Но детето се сгушва уплашено в пазвата на бавачката. Тогава Хектор сваля шлема, за да се превърне от воин в баща. Той вече не плаши, поема сина си и го целува. Това превращение е повече от красива сцена на родителска обич. Той вижда в сина си бъдещия цар на Троя, онзи, който ще събере в своята личност достойнството и силата на родния град. Следователно Хектор обича в него не само своето дете в съвременен смисъл, а нещо повече, той обича рода, който ще се изяви в Астианакс като в първороден син. Тази сцена става общонароден символ. Понеже личността Хектор е идентична с първородния син на троянския цар Приам и следователно с щастието на родината, неговата обикновена бащинска обич става идентична с надеждите и целите на държавата. Човечността и дълбокото обаяние на неговото мъжествено и нежно сърце се проявяват в пълната си сила: той е решен да изпълни докрай дълга си като вожд на своя народ, надявайки се, че боговете ще запазят сина му, който ще бъде достоен негов заместник. С детенцето си в ръце той се обръща към боговете:

“Зевсе и всички безсмътрни! О, дайте на моето чедо
като баща си да стане прочут сред войските троянски,
личен по сила да бъде и Троя могъщ да владее.
Нека един ден да кажат, като от битка той иде:
“Тоя надмина баща си! Нека врази да убива,
брони във кръв да донася, майци си сърце да радва!”

Отношението на Хектор към Андромаха е също много показателно. Хектор само погалва Андромаха, защото се нажалява, макар жалбата да не отива на “светлобронния Хектор”. Той се измъчва донякъде от противоречието на чувство и обществен дълг. Боли го за съдбата на Андромаха, за това, че тя може би ще остане вдовица, но го е срам да стои далече от битката, свикнал е да бъде храбър и да тачи славата на баща си.

На думите Андромаха, която го моли да не се излага на големи опасности, безстрашният воин отговаря:

“Всичко туй мъчи и мене, но срам ще е страшен, невясто,
срам пред троянци и пред дълополи троянки,
ако далеко от битката, като страхливец отбягна.
Туй и сърце ми недава, защото съм свикнал да бъда
Всякога храбър в боя сред първи троянци да тичам,
Светлата слава на татка и своята слава да пазя”
(песен 6)

Хектор знае, че Троя скоро ще погине, и наистина най-много го мъчи мисълта за робската участ на Андромаха. Предпочита да не доживее момента, когато някой ще каже, като я види обляна в сълзи: “Туй е жената на Хектор, който бе първи в боя”. Обичта на Хектор говори изцяло чрез неговата воинска и гражданска чест. Той обича преди всичко жената на Хектор, на онзи Хектор, на когото е задължен да служи, понеже той изразява самата Троя и самия народ. Хектор обича Андромаха с възвишена съпружеска любов, с рядка за епоса духовност. Това се доказва особено в контраст с любовната сцена между Парис и Елена в същата шеста песен.

Хектор се очертава като нежен син и прекрасен съпруг и баща в знаменитата сцена, в която е представено сбогуването му с Андромаха.

Обичта на Андромаха към Хектор е също много силна. Тя наистина го моли да остане зад градската стена, да пази живота си, защото без Хектор за нея е по-добре да не живее. Загубила е всичките си близки, той е и неин баща, майка, брат и стопанин. Тия думи не са външна форма, израз на привързаност, а действително съдържание. Андромаха обича Хектор, защото чрез него тя става личност. Тя не го обича като индивид, когото по своя воля може да напусне. За нея Хектор е съдба, символ на щастие, самият живот.
:-D

firestone224
12-08-2009, 15:23
СРАВНИТЕЛНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР
Главните герои в поемата „Илиада” на Омир са Ахил и Хектор. Възвишеността и правдивостта на „Илиада” се дължат пре¬ди всичко на тези двама герои. Като типич¬ни епически герои, те носят в себе си всички черти на героическия епос.
I. ОБЩИ ЧЕРТИ НА ЕПОСА В ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И ХЕКТОР
1. Митологическа основа на образите.
Образите и на двамата герои са взети от митологията.
Ахил е син на цар Пелей и мор¬ската богиня Тетида. Той е най-силен между ахейците, дошли при Троя, и съзнава си¬лата и величието си. Те са му подарени от боговете. Съдбата му е предопределена: да участва в Троянската война, да загине млад, но достигнал слава. Той е галеник на боговете. Много от тях го покровителстват, а между тях най-много Атина Палада и Хера - най-могъщите богини на Олимп.
За разлика от Ахил, Хектор няма божествен произход. Той е първороден син на троянския цар Приам и Хекуба. Закрилят го Апо¬лон и Афродита - богове на изкуството и любовта. Тяхната стихия не е войната и затова, когато Зевс решава с жребий съд¬бата на Хектор, те го изоставят.
2. Омировият герой - идеал за човек и воин.
а) Физическата сила - основно качество на Омировия човек
Като типични епически герои, Ахил и Хек¬тор въплъщават идеала на Омир за човек и воин. Едно от основните им качества е физическата сила. Тя се усеща в снажния и мощен ръст на героите. Те са по-силни от обикновените хора, защото стоят по-високо от тях в обществото.
б) Духовната красота на двамата герои
Физическата сила и красота на Ахил и Хектор естествено преминават в красо¬та и качества на ума. Съчетават се хар¬монично с високи нравствени добродете¬ли. За тях ценно е всичко, свързано с благо¬то на колектива, защото Ахил и Хектор оли¬цетворяват народната съдба.
6) Основни войнски и нравствени доброде¬тели на Ахил и Хектор
За двамата герои основна цел на живота е славата - за себе си и за рода. Заветът тогава е бил: „Постоянно да се отличаваш с доблестта си и да имаш превъзходство над всички, да не срамиш рода на баща си. ”
Чувството за дълг и чест помага на Хектор да преодолее страха и да приеме дву¬боя с Ахил (XXII песен). То става причина и за гнева на Ахил, донесъл безкрайни беди на ахей¬ците. И двамата герои са жертвоготовни - избират смъртта пред безславния живот.
Ахейците могат да превземат Троя само ако Ахил е начело.
Троя устоява десет години на обсадата само защото Хектор ръководи отбраната й.
3. Принципи на епическия стил, свърза¬ни с изграждане образите на Ахил и Хек¬тор.
Общите черти в образите на Ахил и Хек¬тор ги определят като типични герои на класическия героически епос. Чрез тях Омир изразява преклонението си пред старина¬та. (Според историците, в „Илиада” е от¬разена древната микенска епоха - XII в. пр. Хр., която отстои с около 500 години от времето, когато твори Омир - VII в. пр. Хр.). В поемата се преплитат архаично и съвременно.
П. РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ АХИЛ И ХЕКТОР
1. Външност на Ахил и Хектор.
Героите са носители и на индивидуални качества, които ги правят много различни един от друг. Ахил и Хектор принадлежат на света на старината, която в класичес¬кия героически епос се смята за образец за подражание от новите поколения. Затова те са идеализирани герои. Конкретизацията е постигната чрез постоянни епитети, представящи героите.
Ахил е „бързоног”, „божествен”, „исполински”, „богоподобен”, „превъзходен”
Хектор е „меднохитонен”, „сла¬вен”, „блестящ”, „снажен” и др.
2. Специфичното в характерите на Ахил и Хектор.
а) Показани ли са в развитие характерите им?
Характерите на двамата герои са пред¬ставени като напълно изградени, с утвърдени качества, а не в развитие.

Ахил въплъщава всичко най-съвършено от гледна точка на воинска доблест. Той е мъжествен, величествен, не познава страх пред врага, има високо самочувствие и гор¬до съзнание за своята сила. Суровият и непоколебим воин обича родината си и чрез ненадминати сравнения Омир разкрива ус¬трема му в битката. Проявява жестокост, когато е оправдана (смъртта на приятеля Патрокъл). Образът му е конкретно-исторически обусловен, но същевременно непов¬торим. За древногръцкия свят Ахил е въплъ¬щение на националния идеал. Образът на Пелеевия син е сложен, изграден на основа¬та на антитезата. Героят е и безкрайно честолюбив, защото се обижда до такава степен на Агамемнон, че отказва да участ¬ва в по-нататъшни бойни действия. Мъж с чувствително сърце - плаче на брега на мо¬рето пред своята майка (I песен). Затова го определят като „една от най-сложните фигури в античната литература”. В образа на Ахил са събрани противоположни качества, характеризиращи го като герой от по-ста¬ро, варварско време.

Хектор удивлява с храбростта и самоотвержеността си, а някои черти го пра¬вят по-земен, по-човечен, нравствено бога¬та личност. Чувството за дълг на Хектор прераства в патриотично самосъзнание. За него няма по-висша цел от щастието на Троя. Допуска грешки, но ги изкупва с храброст и в крайна сметка с жи¬вота си. Чрез образни сравнения Омир пред¬ставя войнското величие на Хектор: „по¬добен на черен орел”, който с устрем напада „ято от птици крилати”. Той е по-разсъдлив от Ахил, търси по-разумни решения. Готов е дори на компромис - в XXII песен за миг допуска възможността да се спогоди с Ахил и да уредят конфликта по мирен начин, но гордостта му не му позволява. Предусещайки гибелта си, троянецът е стъписан пред лицето на Ахил и побягва, но проявеният страх не намалява героизма му. С благород¬ство и достойнство предлага на Ахил да не оскверняват трупа на победения. Така Хек¬тор се проявява като чувствителен и ми¬слещ човек за разлика от заслепения от стремежа към мъст Ахил. Образът на Хек¬тор е по-обаятелен, защото освен искрен патриот, той е любящ баща и съпруг. В трогателната сцена на прощаването с Андромаха, Хектор отправя гореща молба към боговете да запазят живота на сина му, свързвайки го с надеждите за Троя. Затова Хектор е пленителен както с воинските си качества, така и с човешките си доброде¬тели, които го представят като герой от по-ново време.
б) С какви средства Омир подчертава разликите у Ахил и Хектор?
Омир изобразява реални страни от характерите на героите, но следва епическа нор¬ма, която потопява човека в светлината на идеала. Художествените изразни средс¬тва, с които Омир си служи, най-често са: многократни повторения, постоянни епи¬тети, разнообразни сравнения, тържествена реч.
III. ОТНОШЕНИЕТО НА ОМИР КЪМ АХИЛ И ХЕКТОР
Омир обича Ахил, защото това е негови¬ят идеал за епически герой, но влага и час¬тица от своята любов в образа на човека Хектор.
Величието на Ахил е осветено от отблясъка на пожарите на ахейския свят - свят на грабежи и войни.
В образа на Хектор Омир изразява своята вяра в човека. Той избира вожд от враждебния лагер и въплъщава в не¬го мечтата си за човека, представите си за истинско човешко благородство. Хектор е предшественик на мирния живот, а Омир оценява мира като най-важна човешка пот¬ребност.
Героите на Омир са рожби на своето вре¬ме. При тях индивидуалността се отделя от типичното,но не като психологическа характеристика, а външно, като единство на духовно и физическо.
:grin:

firestone224
12-08-2009, 15:26
Образът на Ахил (Илиада)

Омировият епос “Илиада” пресъздава фрагмент от Троянската война, без да се поставя акцент в съдържанието й върху хронологичното развитие на междуполисния конфликт. Внимението на Омир е насочено към разкриване на нравственaта същност на воина като носител на характеристики, провокиращи възхишение в древността, и същевременно като човек, притежаващ индивидуалност, макар да остава уязвим като всеки смъртен.

Най-значителните герои в “Илиада” са Ахил – от страна на гърците и Хектор – от страна на троянците.

Ахил е изцяло изграден върху контраста. Често между противоречивите качества липсва всякакъв преход. Със своите бързи излитания и сривове той напомня ексцентричността на Омировите богове, които винаги преминават от едно към друго емоционално състояние.

Ахил се явява олицетворение на синтезираната представа за съвършенството на епическия герой. Той проявява основни качества и морални ценности, типични за обобщения образ на античния воин – физическа и духовна красота и сила, съществуващи в хармонично единство. Придържайки се към нравствената категория “айдос”, т.е “вечен”, той се оказва модел за подражание и средство за идентификация на общността, към която принадлежи.

Ахил е най-силният, най-храбрият, най-бързият (“Ахил бързоноги”) и най-красивият от гръцките воини пред Троя. Син е на цар Пелей и на морската богияна Тетида. Той е млад, с “руси къдри”, най-силен между всички гърци и троянци, изпълнен с буйна енергия. Носи “огромен меч”, който изважда с “яка десница”. Омир често го нарича “бързоног”, “богоравен”, “любимец Зевсов”. В двубоя с Хектор поетът го сравнява с планински ястреб:

“Както планинският ястреб, най-бързолетната птица,
мигом се стрелва, подгонва някоя плаха гугутка,
и настрани тя понирва, а с пронизителен писък
той я настига, връхлита, алчен в сърце си за нея,
тъй той запален летеше...”
(песен 22)

Ахил е носител на качествата, характерни за идеализираното съвършенство на воинската натура. Той е смел, притежава чувство за чест, доблест и отговорност, издържливост и безпощадност спрямо врага.

Ахил добросъвестно изпълнява своите патриотични задължения; безкористен е, у него намира защита всеки, който се обърне за помощ или услуга. Той е необикновено решителен и храбър и подобно на троянския герой Хектор винаги е в първите редици на боя. По време на сражение героят провокира страх и респект у противниците си. Внушението за превъзходството му се допълва от свързаната с огъня символика при описанието му в 17 песен:

“как през полето се носи, сияещ подобно звездата,
дето наесен изгрява:
лъчите й ярко искрящи
бляскат сред звездния рой надалече
във мрака
(24-26 стих)

Той предизвиква боязън дори у достолепния и храбър Хектор, символизиращ троянската съпротива срещу ахейското настъпление:
“Хектор изтръпна, когато го зърна;
загуби той смелост
да го дочака и почна да бяга,
подмина вратите.
.....треперещ безспир от боязън....”
(22 песен, 136, 137, 140 стих).

Ахил е прекрасен приятел –на дружбата му с Патрокъл са посветени едни от най-хубавите страници на поемата. Той проявява човечност и разбиране на другите: когато силно разгневен, след свадата си с Агамемнон, седи пред своята палатка, известителите, пратени от Агамемнон, не смеят да му съобщят неприятната всет:

“Плахи и с почит към царя, застанаха двамата тамо
и му ни дума не казваха и не попитваха нищо.
Ала разбра той в душата си всчико и първи начена:
“Поздрав, о вестници бързи, що Зевс и човеци изпращат.
Близко дийдете! Не сте вий виновни пред мене, а царят,
Що ви за руменобузата Бризовка тук изпраща”
(песен 1)

Какво благородство проявява в тоя случай Ахил. Или когато Приам отива в гръцкия лагер да измоли тялото на обичния си син Хектор, Ахил, дълбоко трогнат от бащината му скръб, го ободрява, угощава го и дава трупа на Хектор, за да бъде погребан в Троя достойно.

Отрицателните качества на Ахил, обаче, го правят много по-правдив и сложен. На десетата година на Троянската война, когато Агамемнон му отнема красивата пленница Брезеида, Ахил е необикновено честолюбив – той се обижда от Агамемнон до такава степен, че се отказва да взима участие в по-нататъшните битки, отказва се да участва повече в сраженията. По такъв начин излага на страшни бедствия цялата гръцка войска. Затова Омир нарича неговия гняв (който е главната тема на "Илиада”) “гибелен”, “що докара мъки безброй на ахейци”. Неговата “безмерна” ярост се проявява спрямо съперниците му на бойното поле: “...от ярост обхванат/грозно се взира с поглед разискрен..." (22 песен, 94 стих). Тя се проявява и в реакцията му към Агамемнон, наранил воинската му чест:

“Музо, възпей оня гибелен гняв на
Ахила Пелеев,
.....
Гневно погледна към него
Ахил бързоног и отвърна:
Или да спре яростта си, гнева си голям
Да подтисне?
Думи обидни веднага Ахил
Богоравен отправи
Към Агамемнон Артеев,
Не сдържайки никак гнева си...”
(песен 1, 1, 148, 192, 224 стих)

Гневливостта му е обвързана с огнената символика и се оказва неконтролируема. Тя придобива размери, при които Ахил нарушава дори божествения ред и човешките закони, осквернявайки тялото на мъртвия Хектор. Той проявява крайна жестокост: той не само убива Хектор, но се и гаври с трупа му, като го влачи, привързан за колесницата си. В съгласие с древноелинските религиозни закони, тялото на Хектор трябва да бъде погребано според установения ритуал, за да постигне покой в подземното царство на Хадес. Затова Омир определя делото на Ахил като “позорно” и отбелязва осъдителното си отношение, независимо от цялостния си стремеж към безпристрастност и от възхищението си към Ахил, “най-страшен от всички герои”.

Паралелно с описанието на воинската първичност и жестокост на героя, на физическото му превъзходство спрямо сотаналите изобразени персонажи, на храбростта и безстрашието му, Ахил е разкрит в своята уязвимост и ранимост. Проявата им е подчертана в диалозите му с Тетида, когато той разкрива пред майка си своите драматични колебания и дълбоко скритата в душата си неувереност. Разгръщат се същностните му чувства и лични преживявания, проличава характера му в неговата интимна страна, лишена вече от безусловната смелост на воина. На преден план се открояват изпълващата го несигурност и угнетяващото усещане, породени от невъзможността за съпротивителни действия срещу несправедливостта на Агамемнон – действия, които представляват приоритет на човека. Плачът на Ахил е своеобразен външем израз на нарушената му душевна хармония:

“В сълзи отиде Ахил надалеч от другари
и седна
....
Тъй каза, леейки сълзи:
Дочу го почтената майка....”
(песен 1, 349 и 357 стих)

Независимо от факта, че не се противопоставя на пратениците на Агамемнон, когато му отнемат Брезеида, той е силно огорчен, тъй като е наранено воинското му достойнство и самочувствие, а саможертвените му усилия в сраженията не са справедливо възнгарадени. У Ахил се формира силно усещане за индивидуалност и за първи път в античната литература се появява мотивът за конфликта между принадлежността на човека към общността и неговото желание за самостоятелна изява. Законите на военноплеменния колектив изискват от Ахил да се съобрази с решението на Агамемнон като по-всикопоставен в йерархията, независимо че Ахил го превъзхожда с качествата и подвизите си. У него възниква въпросът защо е необходимо да воюва срещу троянците, след като първопричината за междуполисния конфликт – отвличането на Елена от страна на Парис, е почти идентична с действията на Агамемнон спрямо него по отношение на Брезеида. С временното си оттегляне от сраженията Ахил проявява своята индивидуалност и желание за признание и за адекватна оценка на личния му принос за победите на ахейците. Мотивите му са изцяло обосновани от неговата гледна точка – в този момент той не се влияе достатъчно силно от колективните интереси на общността, към която принадлежи.

Едва когато неговият близък приятел Патрокъл, облякъл неговите доспехи, е убит от Хектор, у Ахил пламва желанието за мъст. Подбудите му да се включи отново активно в битките срещу Троя се явяват следствие от вътрешното му желание за възмездие поради смъртта на Патрокъл. Независимо от съдбовната предопределеност да загине, ако участва в сражение срещу Хектор, Ахил не се колебае да потърси отмъщение за убийството на Патрокъл. Той храбро и гордо приема неизбежната си гибел (18 песен) и даже демонстрира опит за философското й осмисляне. Направляван от стремежа си да защити честта – своята и на мъртвия си приятел, Ахил осъществява намеренията си.

Ахил е и капризен, сълзлив и мек. Неговата човешка природа е разкрита и в 24 песен. Там той разказва тъжния мит за човешкото равенство в обречеността. В този момент той изгубва героическия ореол, хуманизира се и се изравнява с ония, които бяха изложени на унищожителната му стихия. След проявата на прекомерната ярост и след оскверняването на тялото на Хектор, Ахил разговаря цивилизовано с Приам, подчертавайки уважението си към него и дори демонстрира разкаяние за поведението си спрямо мъртвия Хектор:

“Старче Приаме! Да бъде тъй, както ти
сам настояваш!
Битката спирам за толкова време,
За колкото искаш!”
Рече така и прихвана за дясната
Китка Приама,
Повеч да се не плаши в душата си
Клетия старец.”

В обобщен план образът на Ахил е двойнствен – съчетаващ воинската първичност с ранимата душевност и с ярко маркираната индивидуалност. Той е драматичен герой, тъй като у него се проявава конфликтът между принадлежнoстта на човека към общността, от една страна, и порива му за самостоятелна изява и справедливост, от друга.

Ахил е първият трагичен герой в гръцкия свят. Син на богиня, но кратковечен. Обичан от боговете, но далеч от тях, защото е обречен на смърт. Той е обречен да воюва и да се подчини на неподвластна за неговите възможности сила – предопределението на Съдбата да загине скоро след смъртта на Хектор. Благодарение на тази обреченост той става сложен.

В епическата си поема “Илиада” Омир достига до извода за конфликта между колективните и индивидуални интереси. Аналичтичната му проницателност при тази изпреварваща времето си проблематика за противопоставянето на индивида спрямо законите на общността, богатата пластичност на художественото повествование и изразяването на носталгия към невъзвратимо отминалото героично минало, превръщат “Илиада” в неделима част на европейското и световно културно наследтсво.
8)

firestone224
12-08-2009, 15:26
Представянето на войната в "Илиада" /ЛИС/
В епическата поема "Илиада" Омир засяга вечната тема за войната и нейното място в човешкия свят. С характерния за него стил значението на войната в "Илиада"е разкрито чрез изграждането на многопланов художествен образ, представящ нейните житейски измерения за античния човек .

Войната в Омировия свят е житейска реалност. По време на война се доказват войнската чест и мъжество, така че тя може да бъде приемана като вид инициация. Самата война рязко разграничава ролите на отделните индивиди, отредени им от социалния порядък и нормите на поведение.Основната роля на мъжа е да бъде нападател,, или респективно защитник. Така например, Хектор, който се отнася с огромна нежност към близките си, държи да изпълни войнскя си дълг към Троя , а също така напомня и на Парис, че този дълг е и негов като троянец, още повече като причина за войната, която се води заради Елена и задето той неправомерно е я взел за съпруга. Войната е естествена част от желанието да придобиеш нещо ценно и от желанието на ощетения от това да си го върне. Така че до някаква степен "войната е разбойничество и
във всеки от героите има нещо разбойническо".*

Този факт довежда до разкриването на другото лице на войната – това на трагедията. Тя носи страдания и смърт на всички, дори и на тези, които не участват пряко в бойните действия. Омировото отношение към войната е разкрито чрез определенията, които авторът дава за нея: "схватка жестока" ; "плачевна" ; "гибелни битки". Образите, които най – силно разкриват драмата на войната, са образите на "белоръка, добра Андромаха" и троянския цар Приам. Двамата губят най – скъпото в живота си – своя съпруг и своя син. Смъртта на един донася скръб на мнозина, а какво остава за смъртта на хилядите обикновени воини? Но такъв е данъкът, който войната изисква и от победители, и от победени. Античният герой е готов да плати тази дан в името на честта и славата. Те са труднопостижими и именно това ги прави толкова желани. Славата и почитта трябва да се заслужат с цената на тежки изпитания, доказващи мъжеството , волята и силата на героя. Само боговете и войната могат
да изправят човек пред подoбни изпитания, а следователно и да му дадат мечтаната награда - чест, слава, почит.

Същевременно войната е и другото лице на мира. Човешкият живот не е утопична илюзия, напротив, той е изпълнен със страдания и мъки и именно това го прави реален. Войната е част от тази реалност и вярно, тя носи страдания, но и мирът не означава абсолютна безопасност или безгрижие. Той носи щастие, но то не може да се наложи без да се бориш за него.

Образът на войната в Първа и Втора песен на "Илиада" разкрива мнението на античния човек за войната. За Ахил войната е начин да заслужи слава и да затвърди войнското си достойнство и чест. Ахил няма лична причина да воюва с троянците "понеже не са ми виновни във нищо". Той е край стените на Троя поради клетвата, дадена на Менелай. От него чувама и най – правдивата версия, защо се води тая война :

...потеглихме в твоя угода,
бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая...

От друга страна, важно е да се посочи и фактът, че свадата между Ахил и Агамемнон възниква не просто като спор за жена, а повече като спор за плячка. Това е другата причина за войната – материалната облага. Заграбването на чужди съкровища е съвсем легитимен спсоб за забогатяване, който донася същите блага като труда, а в добавка покрива героя със чест и слава. Исторически факт е, че Троянската война е водена не заради откраднатата съпруга на ахейски водач, а заради богатите на желязо мини на Троя.
Във Втора песен е разкрито отношението на античния герой към страхливеца. Терсит е антипод на епическия герой. Той говори истината, но го презират, защото не се бори за тази истина. Той е страхливец и не смее да отстоява мнението си. Злослови срещу царете, но не се противи на унижаващия го Одисей:

...Затуй и ахейци
върло му бяха сърдити и гневни в сърцата си горди.

Войната не търпи страх и мекушавост. Именно тя доказва кой наистина е смел и заслужава славата си и кой е просто "глупав дърдорко и гръмогласен вития". В Шеста песен Омир разкрива част от драмата, която войната поражда. Конфликтът между войнския дълг и личните емоции е всъщност конфликт на войната и желанието за мир. Въведен е образът на Андромаха. Макар войната да се води заради Елена, образът на Хекторовата съпруга заема по – важна позиция и определено носи повече и по – силни внушения. Андромаха съзнава мястото на мъжа в този свят. Тя знае, че той е длъжен да се бори за свободата на Троя, а в същото време се бои и
страда, понеже знае, че може да го загуби:

Хекторе клети! Погубва те твоята храброст. Не жалиш
свойто детенце невръстно, ни мене, клетата майка ;

Този конфликт се прехвърля и у Хектор, който копнее за спокойствието и уюта , които само мира може да им предложи. Но и двамата знаят, че личното щастие е невъзможно сред всеобщото нещастие. Въпреки мъката и страданието,които изпитва, Хектор нито за миг не забравя своето призвание да защива родината и правото на всички да бъдат свободни. Като типичен епичен герой той поставя колективните интереси и нужди над личните. В Осемнадесета песен Омир отново разкрива своето отношени към войната
и мира. Докато описанието на мирния живот буди радост и сопкойствие, описанието на обсадения град внушава неприятното чувство на страх и неизбежност, засилено от злокобното присъствие на Смут, Раздор и Смърт. Героизмът в "Илиада" е качество на духа, което изисква постоянна готовност за подвизи, безстрашие и устременост към едничката цел на истинския герой - войнската слава. За да я заслужи, Хектор жертва живота си, а Ахил се отказва от обидата. Освен трагедията войната в
"Илиада" разкрива един свят на героични дела и подвизи, които дори днес будят възхищение със своята красота и доблест. "Илиада" разказва за една война, чиято крайна цел е мирът. Войната може и да носи чест и почит, но постоянната трагедия, смъртта на най – близките приятели омръзва и на най – славолюбивия. Има цена, която може да бъде платена, и такава, която просто не си струва да бъде плащана. Такава е смъртта на Патрокъл. Неговата храброст е възнаградена не с вечна слава и почит приживе, а със смърт. За какво са му тогава на героя тази слава и тази почит, след като не може да им се радва?

Омир изгражда един свят, където войната е добро и зло, триумф и тргедия. Но най - важното е, че тя е част от многообразния човешки живот и хората се научават да живеят с нея, макар и надявайки се един ден да я оставят зад гъба си.Този път завинаги.

:o

firestone224
12-08-2009, 15:27
дано да съм ти помогнал.. 8-)

TrickyAngel
12-08-2009, 20:51
малееееееееееееееееееееее ееееее! обичам те! :grin:

firestone224
12-09-2009, 04:15
8)

monenceeto0
11-11-2012, 18:25
Zdraweite! Trqbva mii pomosht za list na tema svetat na voinata i mira v omirovata iliada .. moje da izpolzvate material mejdu 6 i 18 pesen.. Mnogo shte sam blagodarna ako nqkoi mi obarne vnimanie i mi pomogne! .. :)

polly95
11-13-2012, 17:04
ОМИР - "ИЛИАДА"
ВОЙНАТА И МИРЪТ В ПОЕМАТА „ИЛИАДА"

Старогръцката литература определя нравствената тематика в по-нататъшното развитие на литературата. Произведението на Омир „Илиада” отразява развитието на елинската култура в продължение на векове.
Темата за войната и мира е обект на художествена интерпретация в „Илиада”. В Омировата творба непрекъснато се редуват сцени на бойна и мир, на хармония и дисхармония. Те са неразривно свързани.
Поемата „Илиада” започва с възпяване на „гибелния гняв” на гръцкия предводител и воин Ахил. Накърненото му достойнство и войнска чест са потъпкани и „Ахил богоравен” не може да се примири с това. Неговият гняв и ярост се удвояват, когато пратениците на „мощния цар Агамемнон” идват, за да отведат любимата му Бризеида. След тази разтърсваща сцена Омир описва отношенията между Ахил и неговата майка - морската богиня Тетида. Така древногръцкият рапсод очертава контраста между сцените на гняв и обич. Майката дарява чедото си с топлота и обич. Тетида успокоява сина си Ахил. Със своята майчинска любов и привързаност тя му внушава спокойствие и душевен мир.
Художествен израз на контраста между войната и мира са сцените от човешкия живот, изваяни върху щита на Ахил. Древногръцкият творец изобразява два града. В единия се прави сватба и има големи празненства, а другият град е под обсада. Чрез контраста Омир подчертава, че мирът не може да съществува без война и обратното. Това мнение е било споделяно от всички гърци, от целия античен свят. За елинската култура войната е била като неотделима част от живота им. Те са я приемали за нещо естествено.
На щита на Ахил също е изобразена сцена, която показва овчари, пасящи своите стада в планината. Тази картина отново внушава спокойствие и душевен мир. Но изведнъж от гората излизат лъвове, които нападат стадото. Сцената на хармония и спокойствие е нарушена. Тук Омир отново противопоставя хармония и дисхармония, война и мир. Той показва, че едното не може да съществува без другото, че те са неразривно свързани.
Друг момент на противопоставяне в „Илиада” е сцената на сбогуването между троянския воин Хектор и жена му Андромаха. Преди Хектор е убивал безпощадно ахейците на бойното поле. В сърцето му няма милост, а само гняв и омраза. Но при вида на жена си Андромаха и малкия си син Астианакс, той се превръща в любящ съпруг и баща. В сърцето му вече няма място за омраза и ярост, а само за обич и привързаност Към семейството му. Пред нас се разкрива един друг Хектор, който ние не познаваме – не безмилостният воин, а един човек, изпълнен с любов към семейството си. Омир цели именно това - да покаже, че във всеки човек има добро и лошо, омраза и любов. Хектор след малко ще излезе на бойното поле и ще започне да воюва, но в този момент душата му е в мир.
В „Илиада” непрекъснато са съпоставяни войната и мирът. Самото произведение започва с гняв и озлобление. Въпреки че Троянската война завършва с разрушаването и опожаряването на Троя, Омир избира друг финал за произведението си. Ахил смирява яростта и озлоблението си и връща тялото на Хектор на баща му. Омировата творба започва с гняв и завършва с примирение. Отново са противопоставени войната и мирът.
Произведението „Илиада” е изградено на базата на сравнението и контраста. В него се преплитат сцени на хармония и дисхармония, на душевен мир и „гибелен гняв”. Мирът и войната са представени като едно цяло. Колко би бил скучен нашият живот без изпитанията и проблемите, през които ежедневно трябва да преминаваме, а колко би бил тъжен, ако ги нямаше моментите на радост и щастие. Докато светът съществува, ще има и добро, и лошо; и мир, и война, защото всеки човек носи в себе си по малко от двете.
*** *** ***

В Омировата „Илиада” се преплитат представите за войната и мира. Освен като битки, кръвопролития и смърт, войната може да бъде разгледана и от друг ъгъл. Война, специално в „Илиада”, е и гневът. Но както след всяко зло идва добро, и след всеки проливен дъжд на небето изгрява пъстроцветна дъга, така и след всяка война неминуемо идва мир. И ако войната е гневът, то мирът следва да бъде примирението с него.
Още в самото начало, в Първа песен, „Илиада” започва със свада - между Ахил и Агамемнон. Връзката между двамата герои е тяхната гордост. Агамемнон е нагъл, високомерен, себелюбив, горд. Ахил пък, от своя страна, има воинска чест и достойнство, които са силно наранени от Агамемнон. Ахил защитава воинската си чест на герой. Израз на бойна в случая са свадата и гневът, а техни оръжия са думите. Обиден на Агамемнон и неговите думи, Ахил обещава повече да не се включва във войната срещу Троя и наистина държи на думата си. Но помирението идва при вестта за смъртта на най-добрия приятел на Ахил - Патрокъл. Тук се показва друго негово качество - вярност към приятелството. Той пристъпва думата си, за да защити честта на приятеля си. Ето това е и мирът - помирението с гнева към Агамемнон. Но след този мир, за съжаление, започва още една война. Война, много по-страшна от предишната.
Всъщност „Илиада” е поема не само за Троянската война, но и за „гнева на Ахил”. С този гняв започва поемата и с неговото надмогване завършва.
Тази толкова страшна война, която започва Ахил, е с Хектор. В случая с Агамем-нон той е само засегнат, засегнато е и неговото достойнство. Той се отказва от битките, но нищо повече. Ахил отново е засегнат, този път от Хектор. По-сегнато е на живота на скъп за него човек. Ахил жадува смъртта на човека, погубил приятеля му. И мирът отново не закъснява. Докато „във войната” с Агамемнон мирът е единствено благороден, в този случай той не е. По-скоро мирът е трагичен. Ахил се примирява със смъртта на Патрокъл, до някаква степен, разбира се, чак когато вижда Хектор мъртъв, повален в прахта. Хектор не заслужава подобна съдба, защото това е време на война, време на битки и убийства, а войната е „игра”, в която няма правила и всичко е позволено. Действията на Хектор до някаква степен са оправдани. Той се бие за честта на родината си. Той не е искал да убие точно Патрокъл, за да нарани Ахил.Във войната всеки убива, без да се замисля кого ще нарани с тези си действия. Патрокъл е мъртъв и дори Ахил да убие Хектор, това не ще върне приятеля му.
Голяма роля в „Илиада” имат боговете, които много често се намесват в човешките дела. Единственото, по което се отличават от хората, е необикновената им сила и безсмъртие. Понякога те стоят по-ниско и от хората: разделят се на враждуващи лагери, интригантстват по-между си, завиждат, променят хода на битките.
Единственият момент, когато гняв - помирение, добро - зло, се обединяват в едно, е изковаването на щита на Ахил. Там Омир съпоставя двете страни на човешката дейност - войната и мира. Божественият създател на щита създава творение, което има магическа сила. Той е съвършен. Върху него Хефест е изобразил целия свят. Сцените са разположени контрастно. Изобразена е дори и самата Троянска война. И накрая идва щастливият финал - празникът. Животът, според щита, е процес на раждане и смърт, в който непрекъснато се преливат радост и болка. Щитът е вид тълкуване на Омировата поезия от самия него.

Makenzi97
11-13-2012, 17:28
Патрокъл и Ахил не са приятели, а любовници. Кото е чел по-задълбочено най-вероятно го е забелязал.

Pleythegame
11-22-2012, 13:59
Помогнете ЛИСТ на тема Хектор по цивиливизования воин

Pleythegame
11-22-2012, 14:00
○*)

stupidschool
12-07-2012, 18:46
Moje li LIS na tema Ahil i hektor - dvete lica na geroizma ismelosta (I-XXIV) pesni MOLQVI :(

ivkataaa_97
12-09-2012, 13:04
Може ли някой да ми помогне за този въпрос: "Приносът на Омир в литературата." ?

victoriya97
12-10-2012, 10:18
Може ли някой да ми намери ЛИС по някоя от темите:

1) Светът на войната срещу светът на мира- 6 песен
2) Помирението като завършек и посланието на Илиада-24 песен
3) Образите на Ахил и Хектор според 22 песен
4) Драматичното и трагичното в образа на Хектор според 22 песен
5) Общочовешки чувства и преживявания разкрити в 6 песен

Много ще съм ви благодарна

untitled11
01-08-2013, 09:45
може ли някой да помогне за този въпрос: "Хуманистичните послания на Илиада"(ЛИС)? Спешно е, МОЛЯ ВИ!

tedii1998
11-27-2013, 15:00
Някои има ли интерпретативно съчинение на тема - " Човешките черти в образите на Ахил и Хектор " или " Проблемът за войната и за мечтаната хармония в VI песен на Илиада " , спешно е !

vesu
09-22-2014, 07:44
Човечноста и жестокостта в илияда/ лис интерпретативно литературно съчинение.. Моля ви помогнете, ще съм много благодарен

abadazad.di
11-15-2014, 14:26
Темата на интерпретативното съчинение, което трябва да напиша е Ахил и Агамемнон - смисълът и посланията на конфликта. Помогнете ми моля!

antoniobuyukliev
12-01-2014, 10:36
Хора хелп .значи номера е че в петък на обяд трябва да правя лис обаче тва ми е голяма трудност.темите са:античния идеал за човека разкрит в илиада, ценностната система на хората(илиада), героизма и честа на античния човек(илиада). Ще съм ви благодарен ако ми намерите материали и главно тезите защото те са ми най-голямата трудност.����������� �������най-късно до четвъртък вечер.

sweet364
12-10-2014, 17:35
Моля ви трябва ми интерпретативно съчинение или есе на тема "Отношението на човека към съдбата и смъртта" 24 песен Илиада. С часове се ровя и не мога да намеря почти нищо, което може да ми помогне. БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО

Юлиян
12-11-2014, 14:10
Аз съм добър по химия а не си написала за кога ти трябва :D виж дали това ще ти свърши работа:

http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=5637

Elena410
12-04-2015, 09:03
Здравейте, хора. Мога ли да помоля за малко помощ по ЛИС на тема "Величието на човека" върху 24 песен в "Илиада"?