есета

[puhchence92]

1. Адът - това са другите, 2.Човекът е проект, 3.Човекът се ражда свободен, а навсякъде е в окови , 4.Познаваш ли себе си докрай - значи да умреш, 5.Великия въпрос на живота - как да живееш сред хора, 6.Любов.Познание - това е едно и също, 7.Човек - единственото същество, което се бои да бъде това, което всъщност е

Ще съм благодарна ако някой ми намери поне едно есе

[aloveyou]

Адът - това са другите
есе

От древни времена съществува схващането за задгробен живот, представляващ два крайно противоположни свята – ад и рай. Религиите днес говорят за ада като наказание, като изкупление на земните грехове.
Но нима понякога адът за човек не се оказва на земята, нима понякога той не се открива в другите хора? Адът тук не са деветте кръга на Данте Алигери, вечно горящ пъкъл или подземен свят, но той е не по-малко страшен. Има моменти, в които човек се чувства затворен в огнения обръч на страданията, причинени от тези, които го заобикалят. Понеже хората сме обществени същества, не можем да се изолираме, не можем да се предпазим от болките, които могат да ни причинят останалите. Любовното разочарование е едно от неприятните неща, които разрушават вътрешната хармония на човека. То за миг претворява рая в ад за влюбените. Следва го разочарованието в лицето на „приятелите”. Едно предателство с разрушителна сила събаря до основи нещо, градено с обич, разбирателство и търпение. Навсякъде около човек властват: завистта, следваща по петите всеки успех и спотайваща се в сянката на всеки триумф; лъжата – криеща се зад всеки ъгъл, усмихваща се дори през екрана в очите на иначе „лоялните” политици, които обаче никак не ги е грижа за ада, в който живеят голяма част от хората – бедността. Мъката от неизвестността – дали ще има с какво да нахранят децата си днес, ами утре?! Не е ли това адът?
Могат да се дадат още много примери за човешки качества, които превръщат живота в ад – егоизъм, коварство, интригантство... И всички те взети заедно правят иначе тази райска на пръв поглед земя с всеки изминал ден, все повече да заприличва на един малък ад.
И колкото и по детски наивно да звучи, ние сме тук, за да преодолеем страданията, които срещаме и да се преродим в далеч по-мъдри и по-истински хора. „Страданието е като железният прът, който скулпторите поставят вътре в глинената маса: то поддържа, то е сила” – това е казал Балзак и ако съумеем да използваме тази сила, може би един ден другите ще са по-малко „ад”, а повече „рай”, светът ще е по-скоро „рай”, отколкото „ад”.

[aloveyou]

Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови (Есе )

Все път,когато се замисля за това ,което съм,за това,което бях и за това,което ще бъда,в съзнанието ми нахлуват различни емоции,моменти и хора.Всичко,което искам да направя почти винаги е следяно ,одобрявано или критикувано от други хора.Искам да съм жива,искам да летя,искам да горя,да правя това,което сърцето ми диктува,но често пъти не мога,тъй като невидимите окови,поставени ми от различните обществени правила и норми ми тежат... Всеки един от нас иска да бъде свободен,да живее собствения си живот както той желае.Да бъде воден от собствените си копнежи,а не от чуждите.Да живее свободно,независимо и красиво.Хубаво е да знаеш,че не си отговорен пред никого и че сам отговаряш за действията си,дори за грежките си.Свободата е най-вишата ни цел,но за нещастие ние се раждаме свободни ,но навсякъде сме в окови. Случвало ли ти се е да искаш много силно нещо,но да не го направиш,защото няма да бъде възприето или одобрено от други хора?Случвало ли ти се е да забравяш за собственото си щастие,за да бъдеш верен на обществените норми и порядки?Да.На всеки се е случвало.Тези малки окови,които са закачени за нас не се виждат,но цял живот ни притискат и заедно с това малко или много променят живота ни.Едни от нас се съобразяват повече с тях,други-не,но всички усещат тежестта им.За да бъдем щастливи и да за живеем един пълноценен начин на живот,ние трябва да съумеем да балансираме между собствените си желания и човешките правила.Всяка извисена и силна личност изпитва нужда от свобода на действията си и свобода на духа.Уж всеки от нас има право да бъде свободен,а всяко наше действие се изпитва по някакъв начин и ако някой би бил наранен от това,ние трябва да го избегнем.Нравствените окови са навсякъде около нас.Те се поставят от семейството,от религията,от обществото,отлюбимия човек дори.Толкова правила има ,котио трябва да спазваме,толкова различни искания ни се поставят всеки ден.В усилие да ги спазим,често пъти забравяме за сосбтвените си желания,собсвтеното си щастие и правото да бъдем свободни в избора си.В много художествени произведения присъства мотива за душевните окови.Например в "Дервишевото семе".Там главния герой иска да бъде със Силвина,но е принуден да гледа ден след ден как тя е жена на друг.Може да бъде с нея,може да направи това,което сърцето му диктува,но е спиран от родовите закони.Човек може да страда много,когато законите на сърцето се изправят срещу законите на общността.Трудно е да направиш избора си,почти винаги някой бива наранен.Оковите тежат толкова много... Друго произведение,в което водещ мотив е сблъсата на желанията с родовите повели,е "Ромео и Жулиета".Главните герои изпитват голяма и силна любов един към друг и не успяват да и се насладят заради враждата между семействата им.Те обаче избират да бъдат водени от чувствата си,вместо от разума и макар и мъртви,разкъсват оковитв,които им биват поставени и успяват да запазят любовта си вечно жива. Аз искам да живея,искам да се радвам на собствения си живот,не искам друг да решава вместо мен! Знам,че е възможно да сгреша,но предпочитам това,вместо цял живот да нося оковите....Ще бъда себе си и ще се боря за правото си на свобода.Незнам дали ще намеря себе си,щастието си и дали ще успея да се преборя с тежестта на всички морални закони.Знам само,че оковите могат да бъдат разкъсани чрез силна воля и чрез силно чувство за свобода.Искам да се изправя лице в лице със страховете си,с проблемите и враговете си,няма да допусна да бъда спряна от другите.Ще слушам сърцето си.Ще живея!Ще спра да мисля за оковите,които ми поставиха!Ще летя...

[aloveyou]

Да опознаеш селе си - значи да умреш

Да опознаеш другите,е по-лесно,отколкото себе си, защото другите ние гледаме отстрани, а себе си - не можем. Преценяваме другите по техните действия и постъпки, по думите които използват и начина по който се изразяват. Едновременно с това обръщаме внимание и на външноста, на това, как изглеждат хората около нас - облекло, прическа, грим. Най-добре опознаваме тези, с които живеем или прекарваме деня. Виждаме ги в различни ситуации, наблюдаваме как реагират. Точно затова ние трудно опознаваме самите себе си. Гледаме се в огледалото и виждаме как изглеждаме, но не можем да се погледнем изцяло отстрани така, както ни виждат другите. Като че ли по-добре можем да преценим как ще реагират нашите близки и приятели в даден момент, отколкото ние самите. Доказателство за това е, че често съжаляваме за неща, които сме казали или направили. Мислим, че се познаваме добре, но не преставаме да се изненадваме от самите себе си. Избухваме най-неочаквано, а смятяме, че сме със спокоен характер. И се получава така, че другите ни познават по-добре отколкото ние самите.