PDA

View Full Version : Eсе



pep0bg
12-08-2009, 18:41
Моля помогнете с едно есе по исотрия :|

Моето разбиране за богомилската ерес.

План:
1)Що е ерес.
2)Кога се появява по българските земи.
3)Причини за появата.
4)Харакетрни особености.
5)Идеалогия.
6)Йерархия.


Всичко дадено ще ми бъде от полза.
Благодаря!

TEARS
12-09-2009, 11:50
СЪЩНОСТ И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОГОМИЛСКАТА ЕРЕС
ФАКТОРИ ЗА ПОЯВАТА НА БОГОМИЛСТВОТО
В българската история Х в. ще остане като време на небивал духовен подем, който нарежда България сред най-развитите в културно отношение средновековни държави. През този век се ражда и едно от най-забележителните социално-религиозни движения и учения - богомилството. Неговата поява и разпространение е в тясна връзка със социалното и политическото състояние на българската държава в средата на Х в. Самата социална действителност в България подтиквала към появата на възгледи, които влизали в противоречие с официалната църковна идеология. Важен фактор за разпространението на подобни идеи била моралната криза, обхванала част от българското духовенство. Друг фактор, който благоприятствал появата на богомилството било разпространението на по-стари еретически учения по българските земи. Сред тях на първо място стои проникналото от съседна Византия манихейство. Това своеобразно дуалистично схващане залегнало по-късно и в разпространението на още една ерес във Византия - т. нар. павликянство. Своя най-голям разцвет то достигнало през IX в. След покръстването в българските земи се създали благоприятни условия за неговото разпространение. Още княз Борис в своите въпроси към папа Николай I се интересува как да се справи с появилите се еретически проповедници, които обърквали и без това неукрепналите във вярата новопокръстени българи. Несъмнените сходства между богомили и павликяни са причина в редица средновековни извори богомилите често да бъдат назовавани и павликяни.
СЪЩНОСТ НА БОГОМИЛСКАТА ИДЕОДОГИЯ
Създател на богомилството бил Поп Богомил, от чието име последователите му получили своето название. Предполага се, че първоначален център на новата ерес били земите на Македония и Тракия. Основните части на богомилската идеология съставляват т. нар. космогония (учение за сътворението на света), христология (учението за божия син Христос) и есхатология (изложение за крайната съдба на човечеството).Богомилите проповядвали, че в природата съществуват и се борят две творчески начала. Според богомилите олицетворение на доброто бил Бог, а на злото - Сатанаил. Според тях първоначално Сатанаил живеел на небето и заедно с останалите ангели бил един от дейните помощници на Бог , и решил да създаде свое собствено царство. Той започнал да убеждава останалите ангели да се присъединят към него, като им отправял примамливи обещания. Най-често той ги уверявал, че ще намали данъците, които те плащали на своя господар. Тази част от разказа за сътворението на света представлява момент, внесен от самите създатели на богомилската ерес. Намерили са отражение настроенията на претрупаните със задължения и повинности обикновени вярващи, за които нямало нищо по-желано от намаляване на данъците Бог разкрил готвения заговор и изгонил Сатанаил на земята. Той съхранил обаче творческата си сила и създал сушата, моретата, океаните, животните и растенията. Най-накрая Сатанаил сътворил и първите хора Адам и Ева, но не успял да им вдъхне душа. Вместо него това сторил самият Бог, но след като получил обещание от Сатанаил, че от потомството на хората ще бъдат попълнени местата на ония ангели, които били прогонени от небето Негови най-дейни помощници били различни старозаветни пророци като Мойсей, Йоан Кръстител и др. Втори съществен момент от идеологията на богомилите е учението за идването на божия син Христос. Характерно е схващането, че Христос само привидно се явил и действал като човек на земята. Ето защо богомилите твърдели, че Исус Христос стои по-долу от Бога и не е равен нему. Съществен момент на богомилското учение - есхатологията. Божият син ще въздаде всекиму справедливост. Сатаната, заедно с всички грешници, земни властници и потисници ще бъдат обречени на вечни мъки в ада, а праведните хора ще се радват на блаженство в рая. Вярата на богомилите, че добрият Бог ще надделее в крайна сметка над Сатаната, дава основание да ги причислим към т. нар. „умерени" дуалисти. Сред тях обаче имало и такива, които смятали, че борбата между двете творчески начала ще продължи вечно и краен победител няма да има. Това били т. нар. „крайни" дуалисти.
КРИТИКАТА НА БОГОМИЛИТЕ СРЕЩУ ЦЪРКВАТА
Най-остри нападки богомилите отправяли с/ у духовенството и църквата. Те обвинявали монасите и свещениците, че не водят праведен живот и не изпълняват съвестно своите задължения. Остро критикувани били пороците на духовенството и стремежите му да трупа материални блага. Освен срещу свещениците, богомилите отправяли своята критика и срещу църковните храмове. Според тях това били най-обикновени сгради, в които няма нищо свято. Нещо повече, те твърдели, че църквите са дело на самия дявол, който ги обитава заедно със своите помощници демони. Кръщението, причастието и другите тайнства били смятани за най-обикновени действия, в които няма нищо свръхестествено. Богомилите не вярвали в чудотворната сила на светената вода, а за причастието казвали, че това е само хляб и вино, а не част от тялото на Христос и неговата кръв.
Силно отрицателно богомилите се отнасяли и към почитаните от църквата различни символи, икони, мощи, реликви и пр. За кръста казвали, че това е предмет, който е омразен на бога, тъй като на него бил разпънат любимият му син Христос. В критиката срещу църковните обреди и символи богомилите си служели с рационалистични доводи, почерпени от здравата човешка логика. Този рационализъм, който се противопоставял на насаждания от официалната църква мистицизъм, е съществена черта в богомилското учение. Тя издава наличието на един трезв мироглед сред обикновеното население, което не било склонно сляпо да вярва на църковните проповеди.
КРИТИКА СРЕЩУ СВЕТСКАТА ВЛАСТ. ЕТИЧНИ ВЪЗГДЕДИ
Според тях най-праведен бил този, който живеел в пълна бедност. Ето защо проповедите им били насочени против обилното ядене, скъпите дрехи и веселбите. Разпространяван бил възгледът, че само духовният живот, лишен от плътски наслади, може да осигури вечно блаженство на човека в отвъдния свят. Характерно за богомилската етика било това, че определяща и задължителна не била толкова любовта към бога, колкото любовта към човека. Интересни били възгледите на богомилите за жената. Съгласно с тяхната космология тя била равностойно на мъжа творение. Поради това жените богомили се ползвали със същите права в еретическите общини, както и мъжете.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА
Според Презвитер Козма еретиците хулели богатите, учели последователите си да не се подчиняват на господарите си, ненавиждали царя, ругаели старейшините. Освен това еретиците заповядвали на селяните да не работят на своя господар. Тези проповеди ясно показват, че богомилското учение намерило разпространение сред най-бедните и онеправдани хора от българското общество. С възникването на богомилството в българските земи започнала постепенно да се оформя и неговата организация. Пръв ръководител на богомилите бил Поп Богомил, а негов помощник и заместник станал Михаил. По-късно, когато броят на богомилите нараснал, те започнали да се организират в отделни общини. През XII и XIII в. са познати названията на две такива общини в Югозападна България и Тракия - България и Драгувития. Последователите на богомилите се делели на три категории. Най-низшата от тях били слушателите. На по-висока степен се намирали вярващите, които съставлявали основната част на богомилските братства. Над всички стоели съвършените, които били главните проповедници на учението. От тази категория богомили се избирал и ръководител на общините. Животът на богомилите бил съсредоточен в техните общини, създадени по образец на раннохристиянските братства. Практикувани били четири обреда: общо молитвено събрание, взаимна изповед, посвещаване на служител в степен „вярващ" и на „вярващ" в степен „съвършен". В съгласие с принципите на ранното християнство в богомилските общини господствал дух на равенство и демократизъм. Със своята дейност и проповед в общините богомилите ставали изразители на една утопична идея за връщане на обществото назад към времето на ранното християнство, когато според тях царяла всеобща справедливост.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА БОГОМИЛСТВОТО
Скоро след появата на богомилството централната власт предприела ожесточени гонения срещу неговите привърженици. Още по времето на цар Петър новопоявилата се ерес се превърнала в сериозна заплаха за властта. Това накарало българския цар да отправи запитване към цариградския патриарх Теофилакт как да се справи с богомилите. Самите условия в българската държава и липсата на социална справедливост благоприятствали за по-нататъшното разпространение на ереста. Интересно е да се отбележи, че през десетилетията на византийското владичество проповедите на богомилите придобили известна патриотична насоченост. Неговата активност била в тясна връзка с моментното социалноикономическо и политическо състояние на страната. Прави впечатление, че по време на политическа и икономическа криза богомилите засилвали своите проповеди и карали духовните и светските власти да взимат специални мерки срещу тях. Така постъпил цар Борил през 1211 г., когато свикал църковен събор против богомилите в столицата Търново.
През периодите на относително спокойствие и стабилност за българската държава се забелязва известно затихване на богомилското движение. Това може да се констатира например за времето на цар Йоан Асен II, когато България се намира на върха на своето политическо могъщество. Ново засилване на богомилските проповеди се забелязва през средата и втората половина на XIV в. То трябва да се свърже със задълбочаване на социалнополитическата криза в България в навечерието на турското завоевание. Това принудило цар Йоан Александър да свика специален събор против богомилите в столицата, на който били разпитани и осъдени главните техни проповедници поп Стефан и Кирил Босота. С падането на българската държава под османска власт богомилството постепенно затихнало, за да остане само споменът за еретиците и техните проповеди. Този спомен се определя не само от вековното съществуване на богомилството по нашите земи, но и от широкото му разпространение извън пределите на България.
БОГОМИЛСТВОТО НА БАЛКАНИТЕ И В ЕВРОПА
Първата страна, в която проникнала богомилската ерес, била Византия. Най-силно тя се разпространила в Тракия и в Мала Азия. Учението намерило привърженици както сред селските маси, така и сред жителите на някои градове. Богомилите в Мала Азия били известни под названието фундигиагити. Един от най-ревностните разпространители на богомилството във Византия бил Василий. Разтревожен император Алексий I Комнин успял с измама да го повика в двореца, след което го предал на съд. Той бил осъден на смърт и изгорен на клада в Константинопол през 1111 г. В Сърбия богомилството проникнало през XII в. Неговите привърженици били известни като бабуни. Учението намерило толкова широко разпространение, че през 1221 г. крал Стефан Първовенчани свикал антиеретически събор.. През 1190 г. италианските катари се запознали с основния богомилски апокриф - т. нар. „Тайна книга", която залегнала в основата на произнасяните от тях проповеди. Постепенно богомилските възгледи проникнали и в Южна Италия и остров Сицилия. Там действал известният богомилски проповедник монахът Теодор. Силно влияние оказало богомилството и в земите на Южна франция. Последователите на ереста там се наричали катари или албигойци. Особено силно разпространение получило обаче името бугри (под най-различни латински и провансалски форми - булгари, булгарини, бугарени, бугрини, бугриски и пр.). Това название било използвано от много хронисти като синоним на еретик. За пръв път то се среща в хрониката на монаха Робер дьо Оксер от 1201 г., където се казва, че по това време „ереста на българите придоби широко разпространение". Освен в Италия и Франция богомилските идеи проникнали и в други държави като Русия, Германия, Англия, Унгария. Пренасянето на богомилските апокрифи в Западна Европа било една от причините сред католиците да възникне и определението за България като „страна на еретици".

Мога да ти предложа това,ако ти върши работа :)

TEARS
12-09-2009, 11:53
http://nauka.bg/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10497

http://bgnauka.com/index.php?mod=front&fnc=pub_page&pid=10498