Faces
12-08-2009, 19:08
Значи като цяло страничната ми работа е да пиша текстове за наши хип хоп изпълнители текста който ще сложа тук не е записван и едва ли ще бъде (по мои лични причини) а текст който е използван в песен не мога да сложа понеже такива са договорките с изпълнителите.
ЗНАЕШ ЛИ
Гледаш ме в очите усмихваш се ръка подаваш а замислял ли си се дали ме познаваш.
Знаеш ли колко пъти в моята протегната ръка съм получавал храчка от проклетата съдба.
Знаеш ли колко пъти съм се борил за фълшиви неща и съм вярвал в приказка изградена от лъжа.
Колко пъти съм бил повалян в пръста и колко много хора са искали там да си стоя.
Кво знаеш за нощите когато съм заспивал свит като малките стрестнати деца.
За пътите когато имах нужда с някой разговори да проведа а телефона мълчеше и ми казваше сам си сега.
Знаеш ли за годините които са ми зад гърба как съм се борил и какви неща съм видял и преживял.
Знаеш ли как плаках когато най близкия ми човек умря знаеш ли как преживях момента когато бях сам на света.
Виждаш ли следите които живота върху мен остави съдбата жигоса погледа ми и в него омраза постави.
Аз виждам нещата както са без захаросани глупости и за това малко хора ме обичат искат да ги оставя да живеят в лъжа.
Затваряли са ми не веднъж вратата под носа оставал съм сам не веднъж под дъжда.
Помня как капките горяха целия бях покрит в прах отричан от всички предадетели като най големия грях.
Преживях вече своя крах не отвърнах не сложих на душата си още един грях.
Не ме познаваш замълчи не ме оценявай и действията ми не преценявай аз си знам кое защо го правя.
Знаеш ли от приятели колко бях предаван сочен и забравен аз всичко помня и назидание ще им простя кармата ще се погрижи няма
аз за себе си да отмъстя.
За времето когато имаха нужда от мен аз къде бях плътно до тях но когато имах нужда къде бяхте бе хора.
Къде беше загриженоста къде беше протегнатата ръка къде останаха думите за уважение и приятелството а.
Изпариха се поредната лъжа бях толкова глупав не както сега с един поглед мога да те преценя.
Научих се на собствените си действия да нося тежеста на думата си държа и в битката докрая на своите държа.
Мога така много дълго да продължа да видиш и усетиш че всяка дума казанa от теб за мен е лъжа.
Не ме познаваш няма да говориш така плашиш се от мен за това ли първи посягаш с ножа скрит зад гърба.
Не няма аз да те предам ще оставя на теб това виждам коварство в погледа ти и досега.
Знаех кой ще ме предаде и кой ще ми пази гърба и наистина стана така хиляди клетви чух досега но всички ми звучаха като фалш
и лъжа.
Наистина излязоха такива коварството ходи по хората и явно не спира давай направи го виждам как предателя в теб напира.
Не знаеш нищо за мен но приказката ти за мен не спира стига в измислени филми ме навира.
Живея както мога на никогo не преча и така смятам да продължа стига съм се раздавал за хора които не заслужават това.
Бяхте ми близки вярвах във вас а сте изричали само лъжа след лъжа ще простя но няма да забравя.
3 месеца бях оставен на ръба клатещ се между живота и мрака на пропаста.
Що се получи така кой да знае аз ли а предаден ей така просто като на шега.
Няма проблеми нека е така не аз съм заобиколен с фълшиви хора които ми се смеят зад гърба.
Ставам какъвто искаш призрак от миналото човек без име човек за който наистина нищо не знаеш.
Избора е твой помни това когато се обърнеш назад от мен няма да има и следа прашна вихрушка е спомена за мен сега.
Аз ти помагах аз ти подавах ръка аз сътворих човека който беше но нямам общо с човека който си сега.
С лице на нещо минало а отвътре виждам мрак и самота това е което ти си избра хвана такъв път няма да ти казвам че ще съжаляваш
ти си го знаеш и без това.
Имаше всичко отказа се нека е така да видим кой е истински до теб сега да видим който ти се усмихва а ти показва среден пръст
зад гърба.
Вярваш в една лъжа изолираш се и знаеш какво те очаква нали ето я идва познатата ми много добре самота.
Грозното отношение няма да забравя с какво го заслужих ще ми кажеш ли а и ти май не знаеш а.
Простих много неща не съм сигурен вече дали си струваше това вярвах в теб а излезе накрая нещо по голямо и от лъжа.
Опитах се да подам ръка шамаросваше я ок няма повече да го направя но вярвай ми няма аз да се удавя в морето от лъжи.
Както искаш така го приемай едва ли ще ме разбереш хвана пътя надолу и няма как да спреш знам кофти е когато сам се преебеш.
Късмет за напред ще имаш нужда от това но знай че дори и целия свят да е срещу тебе а ще съм там в сенките но все пак до тебе
за теб винаги ще ми дреме.
ЗНАЕШ ЛИ
Гледаш ме в очите усмихваш се ръка подаваш а замислял ли си се дали ме познаваш.
Знаеш ли колко пъти в моята протегната ръка съм получавал храчка от проклетата съдба.
Знаеш ли колко пъти съм се борил за фълшиви неща и съм вярвал в приказка изградена от лъжа.
Колко пъти съм бил повалян в пръста и колко много хора са искали там да си стоя.
Кво знаеш за нощите когато съм заспивал свит като малките стрестнати деца.
За пътите когато имах нужда с някой разговори да проведа а телефона мълчеше и ми казваше сам си сега.
Знаеш ли за годините които са ми зад гърба как съм се борил и какви неща съм видял и преживял.
Знаеш ли как плаках когато най близкия ми човек умря знаеш ли как преживях момента когато бях сам на света.
Виждаш ли следите които живота върху мен остави съдбата жигоса погледа ми и в него омраза постави.
Аз виждам нещата както са без захаросани глупости и за това малко хора ме обичат искат да ги оставя да живеят в лъжа.
Затваряли са ми не веднъж вратата под носа оставал съм сам не веднъж под дъжда.
Помня как капките горяха целия бях покрит в прах отричан от всички предадетели като най големия грях.
Преживях вече своя крах не отвърнах не сложих на душата си още един грях.
Не ме познаваш замълчи не ме оценявай и действията ми не преценявай аз си знам кое защо го правя.
Знаеш ли от приятели колко бях предаван сочен и забравен аз всичко помня и назидание ще им простя кармата ще се погрижи няма
аз за себе си да отмъстя.
За времето когато имаха нужда от мен аз къде бях плътно до тях но когато имах нужда къде бяхте бе хора.
Къде беше загриженоста къде беше протегнатата ръка къде останаха думите за уважение и приятелството а.
Изпариха се поредната лъжа бях толкова глупав не както сега с един поглед мога да те преценя.
Научих се на собствените си действия да нося тежеста на думата си държа и в битката докрая на своите държа.
Мога така много дълго да продължа да видиш и усетиш че всяка дума казанa от теб за мен е лъжа.
Не ме познаваш няма да говориш така плашиш се от мен за това ли първи посягаш с ножа скрит зад гърба.
Не няма аз да те предам ще оставя на теб това виждам коварство в погледа ти и досега.
Знаех кой ще ме предаде и кой ще ми пази гърба и наистина стана така хиляди клетви чух досега но всички ми звучаха като фалш
и лъжа.
Наистина излязоха такива коварството ходи по хората и явно не спира давай направи го виждам как предателя в теб напира.
Не знаеш нищо за мен но приказката ти за мен не спира стига в измислени филми ме навира.
Живея както мога на никогo не преча и така смятам да продължа стига съм се раздавал за хора които не заслужават това.
Бяхте ми близки вярвах във вас а сте изричали само лъжа след лъжа ще простя но няма да забравя.
3 месеца бях оставен на ръба клатещ се между живота и мрака на пропаста.
Що се получи така кой да знае аз ли а предаден ей така просто като на шега.
Няма проблеми нека е така не аз съм заобиколен с фълшиви хора които ми се смеят зад гърба.
Ставам какъвто искаш призрак от миналото човек без име човек за който наистина нищо не знаеш.
Избора е твой помни това когато се обърнеш назад от мен няма да има и следа прашна вихрушка е спомена за мен сега.
Аз ти помагах аз ти подавах ръка аз сътворих човека който беше но нямам общо с човека който си сега.
С лице на нещо минало а отвътре виждам мрак и самота това е което ти си избра хвана такъв път няма да ти казвам че ще съжаляваш
ти си го знаеш и без това.
Имаше всичко отказа се нека е така да видим кой е истински до теб сега да видим който ти се усмихва а ти показва среден пръст
зад гърба.
Вярваш в една лъжа изолираш се и знаеш какво те очаква нали ето я идва познатата ми много добре самота.
Грозното отношение няма да забравя с какво го заслужих ще ми кажеш ли а и ти май не знаеш а.
Простих много неща не съм сигурен вече дали си струваше това вярвах в теб а излезе накрая нещо по голямо и от лъжа.
Опитах се да подам ръка шамаросваше я ок няма повече да го направя но вярвай ми няма аз да се удавя в морето от лъжи.
Както искаш така го приемай едва ли ще ме разбереш хвана пътя надолу и няма как да спреш знам кофти е когато сам се преебеш.
Късмет за напред ще имаш нужда от това но знай че дори и целия свят да е срещу тебе а ще съм там в сенките но все пак до тебе
за теб винаги ще ми дреме.