View Full Version : Дамата с рентгеновите очи
DollyBoo
12-09-2009, 11:12
Дамата с рентгеновите очи: Искам съчиненеие разсъждение на тема ролята на гротеската в разказа "Дамата с рентгеновите очи"..... или: Чезарио Галфоне пародия на гениалния откривател
Мола Ви!!!За утре е!
aloveyou
12-09-2009, 11:31
Чичко Гугъл знае всичко
Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българсhttp://www.teenproblem.net/forumката литература в началото на XX век. Преhttp://www.teenproblem.net/forumводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необиhttp://www.teenproblem.net/forumчайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнателhttp://www.teenproblem.net/forumното, ирационалното.
Творецът не остава чужд и на реалhttp://www.teenproblem.net/forumните събития, които го заобикалят в наhttp://www.teenproblem.net/forumчалото на миналия век - модернизаhttp://www.teenproblem.net/forumцията, техническия напредък, научниhttp://www.teenproblem.net/forumте открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мислеhttp://www.teenproblem.net/forumнето и начина на живот на обикновеhttp://www.teenproblem.net/forumния човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да разhttp://www.teenproblem.net/forumсъждава. Отказал се от чувства и от дуhttp://www.teenproblem.net/forumховен живот, човекът има „модерно съзhttp://www.teenproblem.net/forumнание”. Нравствените му ценности са променени. Свръхестественото и неhttp://www.teenproblem.net/forumговата алогичност в диаболичните разhttp://www.teenproblem.net/forumкази са заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката личност. Този страх от леhttp://www.teenproblem.net/forumкотата, с която човешката психика моhttp://www.teenproblem.net/forumже да бъде манипулирана, и от трудhttp://www.teenproblem.net/forumността да се достигне до осъзнаване на тази манипулация, зависима от свръхесhttp://www.teenproblem.net/forumтествени сили, намира своя израз в разкаhttp://www.teenproblem.net/forumза „Дамата с рентгеновите очи”. Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков е прозрял, че в новото, „моhttp://www.teenproblem.net/forumдернизирано" общество, с редица научни открития и технически постижения, човек има все по-малко време да живее, да чувhttp://www.teenproblem.net/forumства и да мисли. Животът му придобива друг смисъл, става режисиран. Всеки изhttp://www.teenproblem.net/forumбор на човека е насочван. Посочвани са целите, определяни са възможностите му. Човек не е самостоятелен, а манипулиран, жертва е на т. нар. „масова култура”. Заhttp://www.teenproblem.net/forumгубва хуманността Си и достига до неискhttp://www.teenproblem.net/forumреност и бездуховност.
Героите в разказа „Дамата с рентгеноhttp://www.teenproblem.net/forumвите очи”са типизирани„илюстрации” на авторовия замисъл, а не индивидуализирани характери. В този смисъл, слуhttp://www.teenproblem.net/forumчайно избраната за главна героиня на разказа, Мими Тромпеева е типичен представител на своята обществена прослойка - буржоазната аристокрация от началото на XX век, дъщеря на богат индустриалец. Героинята е красноречиhttp://www.teenproblem.net/forumво доказателство за съдбата на новия чоhttp://www.teenproblem.net/forumвек, манипулиран от рекламата за новиhttp://www.teenproblem.net/forumте научни открития, които могат да проhttp://www.teenproblem.net/forumменят живота му и да го направят по-щасhttp://www.teenproblem.net/forumтлив. Но именно те го лишават от нравсhttp://www.teenproblem.net/forumтвените му ценности и красота, превръhttp://www.teenproblem.net/forumщат го в автомат, в човек-робот без душевност, с изродени мечти и добродетеhttp://www.teenproblem.net/forumли. За внушаване на своите разбирания и идеи Светослав Минков умело съчетава приказното и фантастичното, като съумява да отрази реални явления от обhttp://www.teenproblem.net/forumществения живот. Героите му следват в своето поведение и мечти приказните персонажи, но същевременно са ноhttp://www.teenproblem.net/forumсители на фантастични, нереални каhttp://www.teenproblem.net/forumчества, родени от невероятния свят на футуристичните технически открития.
В приказката има няколко ключови моhttp://www.teenproblem.net/forumмента и особености, двигатели на дейстhttp://www.teenproblem.net/forumвието. Героят е подложен на лишение, по пътя му има препятствия, които се преоhttp://www.teenproblem.net/forumдоляват чрез появата на вълhttp://www.teenproblem.net/forumшебни сили и предмети. Женитhttp://www.teenproblem.net/forumбата за принца поставя в ново социално положение героя. В края на приказката възтържестhttp://www.teenproblem.net/forumвуват доброто и справедливостhttp://www.teenproblem.net/forumта. В приказката мястото на действието е условно - едно царство, един град, без да се конкретизира географското му разположение. Такъв избор прави и Светослав Минков. Действието в разказа му „Дамаhttp://www.teenproblem.net/forumта с рентгеновите очи" се разhttp://www.teenproblem.net/forumвива в един град, без дори да е маркирана градската среда. Тоhttp://www.teenproblem.net/forumва съвпадение може да се обясhttp://www.teenproblem.net/forumни с факта, че съвременният пиhttp://www.teenproblem.net/forumсател се интересува не толкова от обстановката и героите, колhttp://www.teenproblem.net/forumкото от типичните явления на времето, в което твори. Именно те провокират мислиhttp://www.teenproblem.net/forumте му. Подобно на героя от вълhttp://www.teenproblem.net/forumшебната приказка, на когото е отнета някаква придобивка, Мими Тромпеева търпи лишеhttp://www.teenproblem.net/forumние. Тя страда от природен неhttp://www.teenproblem.net/forumдостатък- кривогледство, коеhttp://www.teenproblem.net/forumто помрачава външната й краhttp://www.teenproblem.net/forumсота: „... Изпъкналите й кривогледи очи отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония-, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили. ” Този дефект потиска мечтата на Минковата героиня. Тя „мечтаеше да се омъжи за милионер, заhttp://www.teenproblem.net/forumщото сама беше дъщеря на богат индустhttp://www.teenproblem.net/forumриалец и не искаше да скъса връзките си с парфюмираната младеж от аристокраhttp://www.teenproblem.net/forumтичните кръгове”. Мечтата на Мими да намери своя принц - богат индустриаhttp://www.teenproblem.net/forumлец, съответства на мечтата на приказниhttp://www.teenproblem.net/forumте герои, например на Пепеляшка, която бленува да отиде на бала с доведените си сестри, да потанцува и да види принhttp://www.teenproblem.net/forumца. Мечтата осмисля човешкия живот. Тя прави човека по-силен, помага му да се развива, да се бори за постигане на идеаhttp://www.teenproblem.net/forumлите си, да преодолява трудностите в жиhttp://www.teenproblem.net/forumтейския си път. Мечтата е своеобразно бягство от действителния, реалния свят към един по-съвършен, но нереален, съhttp://www.teenproblem.net/forumществуващ само в съзнанието. Но поняhttp://www.teenproblem.net/forumкога мечтите се оказват деструктивни за личността. Мими Тромпеева живее със своята измамна мечта да излекува кривогледството си, за да продължи живота си в обществото на хайлайфа, сред охолство и пари, където обаче се ширят без-духовност и лицемерие. Героинята става жертва на собствената си представа за неhttp://www.teenproblem.net/forumщата, както и на времето, в което живее. Тя вижда само това, което иска да види.
По пътя към осъществяване на мечтата трябва да бъдат преодолени много преhttp://www.teenproblem.net/forumпятствия и изтърпени много изпитания, както в приказките. Мими Тромпеева се подлага на операция, поема рискове; Пеhttp://www.teenproblem.net/forumпеляшка рискува да я познаят, ако остаhttp://www.teenproblem.net/forumне до късно на бала. За преодоляване на трудностите се появява вълшебство; използва се чудо, чужда сила. В приказhttp://www.teenproblem.net/forumката за Пепеляшка това е вълшебната фея - кръстница на героинята, която с едно докосване на вълшебната пръчица я превhttp://www.teenproblem.net/forumръща в принцеса с красиви дрехи и я изhttp://www.teenproblem.net/forumпраща на бала. В разказа на Минков геhttp://www.teenproblem.net/forumроинята е спасена във „вълшебна фабриhttp://www.teenproblem.net/forumка на щастливите преображения”, както е описан институтът за разхубавяване „Козметикум Амулет - салон за дамска хиhttp://www.teenproblem.net/forumрургия”. Там „вълшебник” със своите умеhttp://www.teenproblem.net/forumния и открития е маестро Чезарио Галфоне, който благодарение на капките си „Рентгенол” преобразява грозните очи на Мими Тромпеева. Той капва в „ангелските зеници” няколко капки и обещава, че това „ще ги окъпе в лъчезарен блясък и ще ги превърне в сияйни звезди за пеперудното вдъхновение на поетите”. Надеждата е възвърната, мечтата може да се превърhttp://www.teenproblem.net/forumне в реалност.
Всички са възхитени от преображенияhttp://www.teenproblem.net/forumта след вълшебствата. Пепеляшка предизhttp://www.teenproblem.net/forumвиква всяка вечер все по-големи симпаhttp://www.teenproblem.net/forumтии с външния си вид, със своята хубост и маниери. Мими Тромпеева възхищава с промяната си околните, които я гледат смаяни и възклицават: „Ах, какви чудни очи! ” Външният вид на героинята преhttp://www.teenproblem.net/forumдизвиква обаче и завист, и клюки. Мими Тромпеева споделя за обкръжаващите я дами: „... Не можеха да си намерят място от яд, загдето съм станала център на изкhttp://www.teenproblem.net/forumлючително внимание, та постоянно търhttp://www.teenproblem.net/forumсеха повод да ме ухапят. ” Нейните неоhttp://www.teenproblem.net/forumбикновени рентгенови очи са не само красиви, но имат и още едно „достойнсhttp://www.teenproblem.net/forumтво” - те проникват навсякъде, виждат всичко. За тях няма прегради. Реализиhttp://www.teenproblem.net/forumрана е авторовата идея - пародиране на душевната деградация, на душевната празнота у човека, на интереса към обвивката, към външната страна на нещата и хората. Чрез вълшебството се увеличаhttp://www.teenproblem.net/forumват шансовете на героинята да открие бъhttp://www.teenproblem.net/forumдещия си съпруг - принца на своите мечhttp://www.teenproblem.net/forumти.
Мими се запознава с избраника, подобhttp://www.teenproblem.net/forumно на Пепеляшка, на обществено място, сред елита - бомонда, хайлайфа. Среща го на соаре у Дейзи, където има „дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат”. Но между всички тя изhttp://www.teenproblem.net/forumбира Жан - богат и мил, единствен насhttp://www.teenproblem.net/forumледник на вуйчо си. По богатството си Жан е сякаш истински принц, но по произход, интелект и обноски е една ограничена, без-духовна, обречена личност. Критериите за оценка са преосмислени, ценностите -преобърнати, съобразно времето, в което твори Светослав Минков. Обръща се вниhttp://www.teenproblem.net/forumмание на външността, на лустрото и матеhttp://www.teenproblem.net/forumриалното положение, душевността е куhttp://www.teenproblem.net/forumха, прозрачна материя, мозъкът е прекаhttp://www.teenproblem.net/forumлено фин.
Но докато дамата с рентгеновите очи избира сама своя принц: „Всички се надпhttp://www.teenproblem.net/forumреварваха да флиртуват с мен, но в края на краищата аз предпочетох Жан.”, приказhttp://www.teenproblem.net/forumната героиня покорява принца със своята красота и изисканост и той я избира за дама на сърцето си.
И в приказката, и в разказа на Минков се достига до предложение за брак. Принhttp://www.teenproblem.net/forumцът открива своята избраница по изгубеhttp://www.teenproblem.net/forumната стъклена пантофка и любовта възтърhttp://www.teenproblem.net/forumжествува. Победени са злото и несправедhttp://www.teenproblem.net/forumливостта, възстановени са редът и спраhttp://www.teenproblem.net/forumведливостта, отнетата свобода на избора на живот е върната. При Мими бракът не е от любов. Той е въпрос на избор, на догоhttp://www.teenproblem.net/forumвор, на бизнес: „Отначало папа упорстваhttp://www.teenproblem.net/forumше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с харакhttp://www.teenproblem.net/forumтер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата. ”
Женитбата във вълшебните приказки носи нов социален статус, ново общестhttp://www.teenproblem.net/forumвено положение за героинята. Обикноhttp://www.teenproblem.net/forumвено приказките завършват щастливо, утhttp://www.teenproblem.net/forumвърждавайки победата на доброто. Сватhttp://www.teenproblem.net/forumбата продължава три дни и три нощи, а младоженците живеят дълго и щастливо. Мими Тромпеева е от богат род. Тя заhttp://www.teenproblem.net/forumпазва своето социално положение, омъжhttp://www.teenproblem.net/forumвайки се за човек от аристократичен род. Но нейното щастие е по-различно, съобhttp://www.teenproblem.net/forumразно обществените явления. То е свърhttp://www.teenproblem.net/forumзано с финансов просперитет, с показhttp://www.teenproblem.net/forumност, с бездуховния живот на хайлайфа. Мечтаният свят се оказва фалшивият свят на претенциозността и глупостта. Снобизhttp://www.teenproblem.net/forumмът, фалшът и позьорството се превръhttp://www.teenproblem.net/forumщат в истински житейски стойности. За разлика от тържеството на доброто, любовта и справедливостта във вълшебhttp://www.teenproblem.net/forumната приказка, в разказа на Светослав Минков е разкрито доминирането на ноhttp://www.teenproblem.net/forumвите ценности, на новия морал, на преоhttp://www.teenproblem.net/forumбърнатото разбиране за спасение, на ноhttp://www.teenproblem.net/forumвите мечти. В момент на отчаяние Мими Тромпеева избира като спасение за себе си не манастира, захвърляйки „малкото коварно евангелие, което щеше да отрови дните й със своята свещена скука”, а института за разхубавяване, обещаващ й чуhttp://www.teenproblem.net/forumдеса с новите научни открития и препаhttp://www.teenproblem.net/forumрати. Интересувайки се само от външhttp://www.teenproblem.net/forumността си и полагайки грижи само за нея, Мими не обръща внимание на духовноhttp://www.teenproblem.net/forumто си здраве и развитие. Затова не избиhttp://www.teenproblem.net/forumра и своя принц по такива критерии, не се интересува от душевността му, от добhttp://www.teenproblem.net/forumротата му, от ума му, а само от богатстhttp://www.teenproblem.net/forumвото и красотата му: „ Топ има фигура на атлет и когато се смее, ръмжи като мечhttp://www.teenproblem.net/forumка. ” Не скрива, че мозъкът му е от „матеhttp://www.teenproblem.net/forumрия, по-тънка навярно и от паяжина”. За възпитанието и интелекта му съди по неhttp://www.teenproblem.net/forumговите съвети относно парфюмите и за „чистенето на зъбите с клечка при офиhttp://www.teenproblem.net/forumциалните динета”.
Романтиката, фантазията, мечтите са заhttp://www.teenproblem.net/forumменени от обикновени, ежедневни, дребhttp://www.teenproblem.net/forumни случки и събития, които предизвикват възторга на героите. Светослав Минков описва деформираната обществена дейсhttp://www.teenproblem.net/forumтвителност и бездуховното общество. Паhttp://www.teenproblem.net/forumродирайки, писателят изказва своята приhttp://www.teenproblem.net/forumсъда над обезличаването на човека чрез масовата култура, рекламата, модернизиhttp://www.teenproblem.net/forumрането и зависимостта на хората от псевдонаучните открития, които променят човешката душевност.
Разказът на Светослав Минков е явлеhttp://www.teenproblem.net/forumние в българската литература. Повестhttp://www.teenproblem.net/forumвованието умело съчетава условното и действителното, реалното и фантастичноhttp://www.teenproblem.net/forumто. Авторът успява да преплете вълшебноhttp://www.teenproblem.net/forumто, чудното, фантастичното с реалностите на времето, в което твори. „Дамата с ренhttp://www.teenproblem.net/forumтгеновите очи” е своеобразна пародия на рекламната агресия, атакуваща човешкото съзнание, докосваща се до желанието на човека да контролира свръхестествените сили, носещи тайната на вечната „духовhttp://www.teenproblem.net/forumна" младост.
Деликатно използваните елементи на гротеската превръщат пародията в средство за изграждане на карикатурно хиперболизиран образ на бездуховното, властно променящо човека и обществото в началото на XX век. „Дамата с рентhttp://www.teenproblem.net/forumгеновите очи” е художествено доказаhttp://www.teenproblem.net/forumтелство за тези процеси в пародийно преhttp://www.teenproblem.net/forumобърнатите стойности на времето.
Моля дайте нещо на тема - преобърнатите ценности в разказа дамата с рентгеновите очи :smt024 =D> :smt100 8-[ 8-[ :smt006 :smt100
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ е типологичен за писателя за времето от 30-те години на 20. век. Художественото изображение се отличава с иронията, сарказма и пародията на познатите публицистични, художествени, вестникарски, модерни изяви. Оригиналният поглед на твореца към света и човека визира и основния конфликт на времето – между Природата и Цивилизацията. От тази конфронтация произтича и необходимостта от създаването на човека анатомия, на човека марионетка.
Неочакваното екзотично заглавие провокира читателя със своето звучене и значение – необичайното съчетание от понятията дамата и с рентгеновите очи предизвиква любопитството и особения „хоризонт на очакването“ на възприемащия текста. Асоциативната връзка на първото понятие с рицарските романи и европейския цивилизован свят по-късно се иронизира и пародира. Фантастичното словосъчетание на научното понятие рентгеновите и анатомичното очи предизвиква въображението към странното чудо, което предстои да се разгърне пред читателския поглед. Сблъсъкът на различните нива на нагласите създава дистанцията на четящия спрямо произведението и го „отчуждава“ от стандартния начин на възприемане чрез съ-преживяване.
Видимото и невидимото в разказа се разгадават постепенно и фантастично-необичайното се превръща в странно-абсурдно художествено пространство и време. Началото представя затвореното и изолирано пространство в „чакалнята“ на института по разхубавяване. То назовава обикновените видими човешки присъствия в смешното и трансформирано „виждане“ – вместо „кралици на красотата“ тук се очертават претендентки за титлата „царица на грозотата“. Всекидневно-битовото описание в едри щрихи на обичайните им занимания е принизено до безсмисленото разглеждане на списания, информиращи за чужди животни и страни.
На фона на тази чакалня се изгражда образът на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ – името му е художествен знак за заниманията му и тяхната „значимост“. Като „владетел на глупците“ той има задачата да коригира „природните недостатъци“ на своите клиентки и „да превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел“. Авторът постепенно задълбочава сатиричната характеристика на героя не чрез традиционните художествени похвати, а най-вече чрез гротесковото изображение на магическите резултати от неговата дейност. Иронията на писателя се насочва срещу духовната ограниченост на хайлайфното общество, което самт си създава самочувствието на висше общество – художественото повторение на епитета „благотворителни“ завършва с едно „благотворително кокетство“, граничещо с гротеската.
Писателят изгражда общата представа за обществото и от него „отделя“ един произволно избран образ – типичен за средата, на която принадлежи. Мими Тромпеева е неотделима част от своя свят, в който единствена ценност представляват телесните, физическите дадености. Името й звучи в контекста на модата от 30-те години на 20. век – галеното Мими се съчетава с музикално звучното Тромпеева (от френски език – лъжа се, мамя се) и се оформя като име – знак на времето. Метафоричното значение на природната й ощетеност – кривогледите очи – насочва мисълта на читателя към деформираното „виждане“ на света на висшето общество. Единствената значимост за това общество са материалните ценности и физическата същност на човека – презрението и безразличието дистанцират всеки, който се оразличава от стандартната форма.
Видимото, материалното, физическото присъстват и властват в този свят, сам определил себе си като „висше общество“. Но именно липсата на духовност ги принизява – авторовата пародия се превръща в отрицание на елементаризираното човешко присъствие. Представата за щастие на героинята Мими Тромпеева се измерва в категориите на средата, на която принадлежи, – искрената й болка и страдание се пораждат от несъответствието й на себеподобните от „аристократическите кръгове“. Мечтата да се омъжи, и то непременно за милионер, е пределната граница на духовните й пориви и стремежи.
Видимите измерения на човешкия свят надмогват невидимите нюанси на психичните изживявания на човека – светогледът на Мими Тромпеева изцяло изразява зависимостта от законите на социалната й среда. Закономерно е и прекрачването на прага на козметичната „фабрика“, която преобразява, но естествено – външността – на суетните жени. Те са едновременно клиентки и пациентки, но не само на Чезарио Галфоне, а най-вече на собствената си зависимост от заобикалящия ги свят.
Светослав Минков включва в „правенето“ на разказа и читателя – сътворяването се превръща в своеобразна игра на въображенията на автор и възприемател. Обръщението „драги читателю“ едновременно приобщава и дистанцира съавтора читател от иронично определената като „нашата история“ история на героинята. Разграничаването е необходимо за преосмисляне на истинските стойности в нравствения облик на персонажа. Към този художествен пародиращ принцип на изображение се наслагва и смешно-патетичното звучене на речта на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ – така визията се допълва и се доизгражда от ироничната сцена игра на героичното, характерно за рицарските романи, с принизяващото и травестиращо словесно изпълнение на любимеца на „слабия пол“ от хайлайфното общество. Многословието на чудодееца поставя акцент върху същностната страна на заниманията му – съграждането на изкуствен човек чрез парафинени инжекции и моделиране на превъзходни класически форми. „Морето“ от красиви и приповдигнати думи се придружава от съответната поза на гротесково присъстващ герой – сложи „лявата си ръка на сърцето, а дясната издига знаменателно нагоре и като коленичи...“
Приказното начало в разказа е използвано от твореца в момента на изобразяването на магията чудо – кривогледите очи на Мими Тромпеева бързо и с лекота са заменени с новия тип „рентгенови очи“. Алегоричното значение на рентгеновите очи насочва размисъла към дълбините на човешкото същество – то напълно се дистанцира от природното си начало, превръща се във вещ с гаранционен срок. Цивилизацията довежда човека до абсурдното състояние на бездуховност и обезсмислено съществувание.
Фрагментираният тип изграждане на творбата съответства на цялостния замисъл на писателя – читателят трябва да участва в започнатата игра и да доизгради с интелектуалното си съпричастие започнатото от автора. Използването на дневника на героинята пародира модата на 30-те години на 20. век, утвърдила словесните излияния на младите дами от висшето общество. Погледът „отвътре“ към преживяванията на Мими Тромпеева е двойно обърнат към същината на света, на който тя принадлежи. Невероятната способност да „вижда“ с новия си поглед през хората открива истината както за тях, така също и за нея. На преден план се оказват скелетите и атлетичните тела на представителите на хайлайфа, но героинята с нескрита симпатия и одобрение приема липсата на мозък. Повърхностното и неангажиращо поведение е емблема на заобикалящия я свят, но в изразите на Мими звучи искрената радост от „докосването“ до тази видимост-невидимост на така близките й и сродни същества. Анатомията е понятие обобщение за човека, изгубил човешкия си облик и духовните си потребности и останал затворен, ограничен, но и неизмеримо щастлив в телесната си съвършеност.
Оксиморонното съчетание „живо гробище“ не съдържа оценъчен тон, не противопоставя Мими Тромпеева на обществото – искреното признание на радостта й звучи в контекста на дневника, отразяващ естествената й принадлежност към същия този свят. „Плъзгането“ по повърхността на живота продължава с лекотата на опредметения човек, но не-личност, осъзнал неразривната си връзка и зависимост от това „живо гробище“. Иронията постепенно преминава в сарказъм и самоизобличение – искрената възхита пред стройните скелети и съвършените анатомични присъствия преминава във възторг и нескрита възбуда от принадлежността на героинята към този телесен свят.
Пародирана е и вечната тема за любовта – обект на вълненията и повод за трепетите на Мими Тромпеева е атлетичното тяло на Жан – идеалното тяло е достатъчно да привлече вниманието на рентгеновите очи. Анатомията измества представата за човека като единство от духовност и физическа даденост. Видимото е достатъчно и единствено необходимо – богатството компенсира липсата на мозък. Невидимото се демаскира в самопризнанието на героинята: „Уж мислите на човека идели от неговия мозък.“ Привидностите се разгадават чрез дисекцията на символа „рентгенови очи“ – иронията се превръща в гротесково самоизобличение на т.нар. висше общество – „може би хората от висшето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си...“
Липсите – на мозъци и сърца – са определящи за характеристиката на един свят, в който моралните ценности отстъпват място на материалното и телесното начало. Мими Тромпеева е образ обобщение на този свят, достигнал до абсурдното си самоотрицание. На фона на разместените стойности на живота героинята „прониква“ в собствената си същност, без да се противопостави на заобикалящата я духовна пустота.
Авторовата дистанция от историята и внушаването на пародиращата отчужденост от нея се осъществяват и чрез обръщението към читателя „драги читателю“, и чрез ироничното назоваване „нашата история“. „Оттласкването“ от разказваното и разказаното се превръща в нов тип съприкосновение между читателя и текста, между читателя и автора – „кривото огледало“ на пародията не приобщава възприемащия към историята („нашата“), а по-скоро го провокира да се „отстрани“ от нея и да я оцени рационално. Новата роля на читателя не е в това да съпреживява разказаното, а, по-точно, – да „надживее“ тази история.
Измеренията на любовта се вписват в общия пародиращ тон на разказа – интимното преживяване се трансформира в странното и опредметено-принизено овеществяване на ниво богатство и пари: Жан е „тъй богат и мил“, „единствен наследник на вуйчо си – някакъв мултимилионер“; „Един милион в аванс и два милиона след сватбата“ са точните съотношения на „влюбените скелети“. Св. Минков дискредитира героите си в саморазкриването на собствената им духовна ограниченост – мечтата на Мими Тромпеева се съсредоточава в пътуването до Париж заради „хермелиново палто и бален тоалет“. Така „идеалната двойка“ се очертава в контекста на цялостното художествено внушение като неразделно единство от две тела сред множеството от парфюми и съвършени скелети.
Видимият свят се „вижда“ през погледа на всепроникващите рентгенови очи на един произволно избран представител от същото това общество, населено и съставено от безмозъчни и доволни скелети, определени от автора като „парфюмираната младеж от аристократичните кръгове“ и мечтаещите да се омъжат за милионери подобия на героинята. Присмехът и иронията директно се насочват към бездуховния свят, зает само със себе си и с незначителните си занимания. Видимостите резонират естествено в „кривогледите очи“, знак за деформиран и нереален поглед към света и собственото Аз. Значимостта на човека се свежда до визуалното възприемане и принизява всеки, който е различен. Опитите човекът да се маскира и да се представи като себеподобните си в света на тениса и новите марки автомобили се превръща в болезнено приобщаване към света на марионетките. Това метафорично определение за света на героите, населяващи разказите на Св. Минков, използвано от Симеон Султанов, е най-точното и е понятие – емблема. Отдалечаването на човека от природното му начало се пресъздава като метаморфоза на външния облик на несъвършения човек в „богиня на хубостта“.
„Феноменалните“ корекции на „природните дефекти“ на женските тела, – корекции, – осъществявани от маестро Чезарио Галфоне, писателят използва като видим знак за характеризиране на дамите от т.нар. висше общество. Патетичните думи на маестрото са съзвучни с повърхностното световъзприемане на клиентките – пациентки. Новата партида от „дами с рентгенови очи“ е видимият резултат от преобразяването на човека във вещ с гаранционен срок. Св. Минков съчетава патетично-приповдигнатия тон на риторичната реч на Чезарио Галфоне с публицистичната достъпност на вестникарския стил и това се трансформира в пародиращ принизяващ глас на разказвача. С познатите и видими житейски проблеми се загатва за сериозните и невидими процеси на духовно обезличаване и разпадане на човешката личност.
Невидимите светове на разказа предизвикват мислещия читател към неразгаданите и неразгадаеми тайни на живота. Проникването в дълбините на битието на героите разкрива истината за абсурда на живота им – отчуждеността им от реалния свят и липсите обозначават пътя на човека към не-човека. Телесната зримост обсебва човешкото същество и то се изгубва в безкрая на собствената си бездуховност. Физическото доминира над духовното и приема чувството за превъзходство, овеществява поривите за щастие.
Невидимото бягство на човека от безпомощността му да бъде самият себе си в света се реализира в пълното „превращение“ в част от него. Обрисовката на Мими Тромпеева обобщава движението на отделния представител на обществото към общите закономерности и превръщането му в покорна марионетка. Взаимопроникването между човека и заобикалящия го свят напълно лишава от личностна определеност индивида. Асимилирането му е неотделима част от законите на това общество, в което властват принципите на безпрекословната подчиненост.
„Самият герой като структурен елемент в разказите на Светослав Минков приема статута на автомат, на кукла. Той не е разкрит като характер, нито като съдба или индивидуалност, а чрез действената си функция в условността на един гротесков свят. Ето защо най-точно е да бъде определен като персонаж. И така – героят е кукла, марионетка, чиито конци авторът не само дърпа, но и устройва цяло представление, цял словесен театър, в който разиграва и своята роля на автор, и дърпането на конците.“ Тази трактовка на Виолета Русева (студията „Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години“, Велико Търново, 1993) за творческия свят на писателя очертава основните особености на неговите герои. Човекът е представен в движението си към овеществяване и превръщане в не-човек. Гаранционната годност е пародиращ елемент от настоящия не-живот на изкуствения персонаж – като марионетка се вписва в своя измислен и почти нереален свят и без да се оразличава от множеството, безличен и щастлив, доволен се превръща в негова емблема.
Светът и човекът взаимно се допълват и се преливат в хармонично единство – повърхностните и елементаризирани изживявания очертават рамките на взаимопроникването на двете начала. Единствената стойност е настоящето – илюзиите са сведени до прагматично всекидневните мечтания на примитивния дух. Малките мозъци и сърца като на врабчета разграничават този свят на минимализма – мисъл и чувство са заменени от маската на доволството.
Маската скрива и не скрива възможното видимо и невъзможното невидимо от погледа на читателя. „Вълшебният рентгенол“ е част от авторовата игра с човека и читателя съавтор. Представлението се „разиграва“ открито – пред и заедно с читателя. Писателското „виждане“ се дистанцира от персонажите и се трансформира в нов поглед на възприемателя към „нашата история“.
Светът на куклите е абсурден и неестествен – цивилизацията „поглъща“ човешката топлина и индивидът заживява в новата си роля – играчка от паноптикума на измислените изкуствени хора. Скелетите и анатомията са достатъчни, за да „изразят“ бездуховното начало на човека, превърнал се в жертва на своята ограниченост и на своя неестествен свят. Привидностите се превръщат в ценност, видимото и невидимото разменят местата си и текстът се превръща в игра, наподобяваща живота. В нея съучастник е и читателят, достигнал до метаморфозата на съавтор.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ „отваря“ очите на читателя към един пародиращо-иронизиращ свят на марионетки и герои кукли. Интелектуалното съучастие предполага и напрежение при възприемането на творбата, изисква и познаване на културната традиция. Възможностите за съприкосновение и разгадаване на текста са осъществими на различни равнища.
Учениците от 8. клас осъществяват тълкуването на произведението на основата на естетическото възприятие и общокултурното си равнище. Те се ориентират в пародиращия стил на разказвача и се приобщават към ироничното изобличение на човешката ограниченост и самозаблуда. Демонстрираната отчужденост и „отстранеността“ от текста се съчетават с вярно разбиране на нравствените послания на сатирика Св. Минков.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ поставя много въпроси – за духовните ценности в човешкия живот, за отношението на човека към света и към собственото му битие. В това се открива и необходимостта подобни творби да се включат в учебната програма. Откриването на универсалните стойности и моралните устои на човечеството могат да достигнат до младата читателска аудитория и чрез сатирико-ироничния и принизяващ гротесков тон.
Подробностите и декоративните елементи в разказа провокират с елегантно подбрания си стил – те са видимостите, зад които се „скриват“ тънките нюанси на присмеха и пародията. Художествените „липси“ се превръщат в знаци на „преобърнатия“ сериозен повествователен маниер. „Кривогледите“ очи на главната героиня са детайл от картината на хайлайфното общество – деформираното и неестественото заемат „сериозната“ поза на оценка и когато се трансформират в странното и необичайното „рентгенови“ очи, те са отново неотделима част от същия този свят.
„Липсата“ на достоверност и истинност при изграждането на творбата е част от игровия ефект на писателя, който се забавлява в съграждането на необичайни ситуации и нетрадиционни образи, доколкото може да се приеме това определение. Художественото внушение се постига с гротеската, разместваща пластовете на познатите повествователни маниери и журналистически жанрове.
Невидимите движения на интелектуалната закачка се насочват навътре към текста – главната героиня е емблема на цял един свят, самозатворен в себе си, самодоволен и опредметен. „Нашата героиня“ принадлежи на този свят с доволството и спокойствието на това „живо гробище“ – оксиморонното съчетание назовава и обобщава „висшето“ общество. Безкрайната шега на природата се съсредоточава в анатомията и скелетите, движещи се като знаци символи във видимия свят на парите. Дори любовта приема измеренията на търговската сделка, а мечтата е снижена до „хермелиново палто и бален тоалет“.
Насмешката преминава в ирония и в подтекста се открива „вълшебната игра“ със словото. Преображенията се вписват в общия пародиращ тон на разказа – травестирани са стиловете на модните от 30-те години на 20. век романи, на журналистическите жанрове, на рицарските творби.
Разказът на Св. Минков е преобърнатият пародиращ свят на новата приказка за принцесата жаба. Вълшебното чудо на облика на персонажа се гради с лекотата на словесната игра, за да постигне демаскирането на цивилизования и антиприроден свят. Изповедното звучене на дневника внушава не толкова истинност, колкото отдалечава все по-осезаемо читателя от „нашата история“.
Неслучайно художественото изображение не включва описание на природна картина – дистанцирането на човека от естественото му начало е закодирано и в тази поредна „липса“. Писателят е верен на своя творчески светоглед и драстично противопоставя човешкия обезчовечен свят на безкрайно чуждия му природен свят.
Пътуването на човека към света и към себе си приема новия модерен вариант на пътуване към саморазрухата. Разпадащата се духовност е „скрита“ зад безгрижната радост от живота, зад привидната красота и приповдигнатата емоционалност. Пътуването до Париж „затваря“ и едновременно „отваря“ произведението – отвореният финал провокира размисъл за извечните стойности на човешкия живот, за самооценката на личността, за погледа й към видимия външен и невидимия вътрешен свят. Трудното пътуване към себепознанието се оттласква от деформирания поглед на героинята и читателят сам преоткрива истината за духовната ценност на Света и собственото си Аз.
Видимите и невидимите образи и идеи в разказа „Дамата с рентгеновите очи“ създават един необичаен художествен свят от странни и предизвикателни персонажи. Те пораждат интерес именно с новото си излъчване на прикрита познатост и отчуждаваща се непознатост. Своеобразно „вълшебно чудо“ се осъществява при срещата на младия, непредубеден читател с текста на Св. Минков – чудото на откриването на старите истини чрез вглеждането в чуждия деградиращ свят. Приказновълшебният разказ за „дамата“ се трансформира в прозрение на читателя за собствената му ценностна система. Необходимостта от съхраняване на човешкото у човека и завръщането му към изконните духовни измерения е закономерен резултат от съприкосновението с текста на Св. Минков.
Свалената маска на видимото художествено изображение носи и естетическата наслада – от разгадаването на пародирания невидим творчески подтекст. След срещата с повествователния маниер на Св. Минков, разкрит в разказа „Дамата с рентгеновите очи“, учениците откриват един интелектуален писател, осъзнавайки необичайността му, повечето от тях проявяват интерес към неговото творчество. „Очите“ на мислещия читател се „отварят“ за новата художествена система на пародиращата литература, която отрича утвърдените модели и естетически достижения
ето и още едно
Авторът започва разказа си, въвеждайки читателя в "чакалнята на прочутият институт за разхубавяване "Козметикум Амулет - Салон за дамска хирургия". " Още с прочитането на името на салона читателят разбира, че то е силно иронизирано от автора Светослав Минков. Двете думи "Козметикум" и "Амулет" са в пълно себеотрицание. Сякаш писателят подготвя четящите разказа за случващото се по-нататък. Минков не спира до тук, а продължава, като иронизира посетителките на института: "... седяха пет дами - елегантно облечени, грижливо гримирани, ама все пак толкова грозни, че човек би изпаднал в истинско затруднение, ако се нагърбеше с неблагоприятната задача да определи коя от тях заслужава да носи с най-голямо достойнство титлата "царица на грозотата". В тези няколко реда авторът ни показва много неща. Представяйки техния външен вид, Минков разкрива пред читателя желанието на дамите да бъдат красиви и да изглеждат като жените от хайлайфа. Писателят представя социалното положение на жените в салона - богаташки, но той не открива духовния им свят като по този начин подтиква читателя сам да се досети за него.
Чрез ретроспекция, Минков представя главната героиня в творбата, а именно Мими Тромпеева. Разкривайки нейните недъги: "... за нещастие бе надарена от злата орисница с кривогледи очи, които бяха тежък кошмар в нейната иначе ефирна младост", авторът показва, че това е наистина последната възможност на горкото момиче да остане в хайлайфа, а не да отиде в манастир: "Мими Тромпеева изпадна в страшно отчаяние, което я доведе постепенно до мисълта да постъпи в манастир. Ала тъкмо тогава в помрачената и памет проблесна неочаквано като спасителен фар името "Козметикум Амулет - Салон за дамска хирургия". Още тук авторът разкрива житейската цел на главната героиня: "А Мими Тромпеева мечтаеше да се омъжи за милионер, защото сама беше дъщеря на богат индустриалец..."
В следващия момент авторът представя "изтъкнатия маестро Чезарио Галфоне". Тълкувайки името на Мими Тромпеева, произлизащо може би от причастието "trompee" от френски tromper (мамя), то би звучало така - Мими Измамената, а името на Чезарио Галфоне така - Царят Глупак. Залъгвайки богатите си клиентки, Галфоне спечелва много. Най-накрая мечтата на Тромпеева да има изящни очи и да се омъжи за богат мъж ще се сбъдне посредством последното откритие на Чезарио Галфоне "Рентгенал".
От тук нататък авторът избира разказа му да придобие формата на дневник не на кого да е, а на самата Мими Тромпеева. Чрез тази форма на изказ, читателят може да надникне в живота на главната героиня директно без никакви пречки: "Дотук, драги читателю, всичко вървеше, тъй да се каже нормално. Ала ето че нашата история взема съвсем неочаквана развръзка и за всеобща изненада приема формата на дневник, в който преобразената ни героиня е записала със собствената си ръка своите странни преживелици след излизането си от салона за дамска хирургия." В дневника си главната героиня разказва за това как вижда света след поставянето на капките "Рентгенал" в зениците и. Макар че вижда през плътта на човека, на нея и прави впечатление само колко са големи или малки сърцата и мозъците на хората, без да си прави изводи за това, напротив - това я забавлява. При първата си среща с Жан, първото нещо, което прави впечатление на Мими Тромпеева е неговото телосложение, отговарящо на телосложението на мъжа на мечтите и, макар да няма и грам мозък. След сватбата най-сетни мечтата на Тромпеева да се омъжи за силен и богат мъж се е сбъднала и тя е щастлива. Авторът не случайно завършва така, а за да покаже, че не винаги мечтите са истински.
Модифицирайки реалността посредством стилово и жанрово многообразие на текста Светослав Минков превежда читателя през света на духовни нищожества. Целта му е не само да го пречисти, но и да му помогне да открие зад тяхната история своя нравствен обществен и социален идеал.
може ли да ми дадете преразказ на тема : Реализираните мечти на Мими Тромпеева
може ли да ми дадете преразказ на тема : Реализираните мечти на Мими Тромпеева
да и на мене спешно ми трябва нямам възможност да го напиша заради празника който може ще съм му много благодарен (колкото се може по бързо за утре ми е и съм 1ва смяна :S )
може ли да помогнете с интерпретативно съчинение на тема Сатиричния патос на разказа Дамата с ренгеновите очи или Гротесковите маски на човешката бездуховност в разказа...сеедно на коя тема...
bonibon996
01-04-2011, 13:34
Моля някой да ми каже инпретативно съчинени на тема Духовната нищета според Дамата c ренгеновите очи..Моля ви трябва ми за днес :-#
sexa_na_kompleksa
01-04-2011, 16:03
Моля някой да ми каже инпретативно съчинени на тема Духовната нищета според Дамата c ренгеновите очи..Моля ви трябва ми за днес :-#
Виж това:
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/58-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8/856-%D0%94%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D 0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%87%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
http://www.neznam.bg/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8/58-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8/835-%D0%94%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81-%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D 0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%87%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7-%D0%B7%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BB%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%B4%D1%83%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D1%81%D 1%82-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82
Искам съчиненеие разсъждение на тема : Дамата с рентгеновите очи ! Трябва ми за утре , благодаря прадварително
sexa_na_kompleksa
09-25-2011, 04:27
Искам съчиненеие разсъждение на тема : Дамата с рентгеновите очи ! Трябва ми за утре , благодаря прадварително
Виж темите тук:
http://www.neznam.bg/component/search/?searchword=%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B3%D0%B5%D 0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5&ordering=&searchphrase=all
Трябва ми за утре: Светът на героите в разказа "Дамата с рентгеновите очи" Моля Ви спешно е :)