Социалното страдание и безднадеждност в “Зимни вечери”
от Христо Смирненски
/литературноинтерпретативн о съчинение/
Социалното страдание,гладът и безпаричието са важен обществен проблем.
В българската художествена литература темата за изтляването,физическата смърт,
нравствената деградация в един деструктивен свят е често поставяна.Авторите из-
лагат на показ безднадеждността,отчаяние о и несигурността,които потапят обик-
новения човек в океан от мъка и безверие в живота и неговия смисъл.
В цикъла”Зимни вечери” прекрасния български писател Христо Смирненски
талантливо обрисува несправедливостта,социалн то страдание,които нанасят дъл-
ка травма в обществото,прорязвайки спокойното ежедневие и мир между хората.
Несигурността и безднадеждността,дисхармо ията и гладът обричат вечерните пер
сонажи на скръб и тъга,разграждат волята за живот,заличавайки душевната красо-
та,мечтите им.
В цикъла”Зимни вечери” прекрасния български писател Христо Смирненски
талантливо обрисува несправедливостта,социалн то страдание,които нанасят дъл-
ка травма в обществото,прорязвайки спокойното ежедневие и мир между хората.
Техният живот въплъщава мъка и несполука,изчезнали са семейното разбирателст-
во,топлина,съпричастие,еди ствено отчаянието и безизходицата доминират над
нощните фигури в тежките,мрачни зимни вечери.Плачът е единствения начин,по който всяка отчаяна и депресирана душа успява да излее цялата горчилка и нещас-
тие,наслоени в сърцето й.”Завърнал се вкъщи –безхлебен/,пиян пак,-бащата ругай.”
“..децата пищят и се молят..”,”..жена проридава едва..”-всеобщата трагедия и зло-
честина са смазали семейния уют и любов,стъпкали и последната искрица спокой-
ствие и добрина.Здраво заплетен е възелът на нещастието,обрамчил всеки един чо-
век в бедното градче.Нормалния делничен ден,празничните веселби са заменени от
“песни на скрита тъга”.”Трепна цигулка разплакана..”-авторът умело използва оли-
цетворението,за да наблегне на невероятната мощ на социалното страдание,което
толкова остро прояжда живота на хората и оказва влияние дори върху предмети.
Сякаш почувствали всеобщата скръб,усетили тъгата,те проявяват съчувствие към зловещите събития.Тъкмо тази ситуация оказва пагубно влияние върху малки и го-
леми,върху деца,жени,мъже и старци.”Стоят две деца и треперят..”,”..и дреме в очи
те им скръб..”-невинни и неподготвени за ударите на света,те усещат безизходица-
та и глада,докосват се до отчаянието и несигурностт,оито тегнат над цялото обще-
ство.”..а вънка, привела глава/сред своята скръб и неволя/жена проридава едва.”-
майка,съпруга,къщовница,же ата е сломена от тегло и скръб,тя е опора на децата,
грижовна и работлива,но съдбата не я щади-несправедливостта,трагеди та дости-
гат и нея.Но и други сполетява същата участ-“слепия старик”,”...броди тежко,неспо
койно плава,/някакво задгробно същество..”,”..с него натоварено дете..”.нечовешко
страдание и мъчение се стоварват върху бедния старец,който с последни сили дава
всичко от себе си,за да спаси живота на внучето си.Тези жертвени фигури са лише-
ни от активност и действие,застинали,топящи се,те сякаш поемат върху плещите си
скръбта на целия свят,неспособни да се справят с тази нелепа нечестност.Но злочес
тината,бедността пораждат и злоба,агресия към околните-“...безхлебен,/пиян пак,-
бащата ругай..”,”..размахва ръцете в закана/от помисли странни обзет..”,”едър мъг-
лив силует”-огорчен от страшния живот бащата излива яростта си върху най-близ-
ките.Неговото съществуване е наречено”непотребно”, а мъката му е “без край”.
Груб и невъздържан,той ругае и изрича”пияни хрипливи слова”не под въздействи-
Ето на алкохол,злонамереност,а от отчаяние,страх.
Като цяло страданието в творбата въплъщава в себе си два вида-реален и
вълшебен.”Децата пищят и се молят..”,”..жена проридава едва..”,”..стоят две деца и
треперят/и дреме в очите им скръб.”-авторът ясно е подчертал страшната действи-
телност и безизходното положение,в което се намират неговите герои.Христо
Смирненски създава една тревожна,напрегната атмосфера с преплетени нереални
елементи-“а в мъглата-през безпътните й мрежи-/мълком гаснеща от скръб..”,”треп
на цигулка разплакана..”,”..а навън мъглата гъста тегне,/влачи своя плащ злокобно
сив..”-чрез тези описания поетът се стреми на фона на преувеличените картини на
привечерното градско пространство да открои мъката ,страданието и несполуката
на изстрадалите си герои.До толкова са подчертани гладът и немотията,че част от
тях са прехвърлени върху неодушевени предмети,сгради,пропити с трагичната ат-
мосфера.Реално и вълшебно се сливат,натежалото нещастие погубва всичко по пъ-
тя си.
Социалното страдание и огромната язва,която то причинява в обществото са
често изобразявани в художествени текстове,тъй като са важен общочовешки проб-
лем.В повестта”Немили-недраги”от Иван Вазов е засегнат проблема за мъката и
несгодите,в които живеят българските хъшове,в името на свободата на България.На
чужда земя,те живеят сред мизерия,студ,гладнеизвестн ости,преследване,но само-
жертвата е породена от пламенен патриотизъм и любов към родината.
Социалното страдание и бедност сломяват духа и разграждат волята за жи-
вот на градските фигури;жестокостите на бита променят коренно рамките на нор-
малното съществуване и развитие на цялото общество.
Мъките и неволите изтриват усмивките от лицата им и пораждат отчаяние и
Безверие в живота.
Несигурността и безднадеждността,дисхармо ията и гладът обричат вечерните персонажи на скръб и тъга,разграждат волята за живот,заличавайки душевната красота,мечтите им.Христо Смирненски майсторски използва описани-
ето на детайлите,чрез които успява да потопи читателите в привечерното градско пространство,в зимните вечери и общото социално страдание,следвано от отчаяние
несигурност,страх.
От всяка строфа блика мъка и тъга.”А в мъглата-през безпътните й мрежи..”,
“непрогледна мъгла”,”вечната бедност”,”ледния дъх на ноща”,”уморения мрак”-
нощният град поражда скръб,но и състрадание,съпричастие към цялостната траге-
дия.Още началната картина,сравнението на вечерта с”черна гробница”,въвежда в мрачния,студен свят на зимните вечери,дава тон на цялата творба,представя темата
на произведението.Тъжните и зловещи описания са емоционален фон,на който се развиват ужасните сцени на страдание и мъка.”..мрачен е градът..”,”..глъхнат сградите..”,”смълчаните хижи”-усещат се пустота,немота,неподвижнос т-няма жи-
вот и активност,всичко е застинало,безднадеждно,неп оправимо.”..и вечната бед-
ност и грижа/ме гледат през мътни стъкла.”,”..но ето къщурка позната..”-образът на
града е в унисон с емоционалното състояние на неговите жители,долавят се един-
ствено скръб,унилост.”..и снегът,поръсен с бисерни искрици/хрупка с вопъл зъл и
глух.”-символът,красотата на зимата-снегът,също е засегнат от всеобщото отчаяние
той “хрупка с вопъл зъл и глух”-едва доловим е неговият стон,страдание.”..оскреже
ната топола-призрак сякаш..”-тук белият цвят не въплъщава чистота,радост и на-
дежда,а се възприема като носител на тъжното,мистичното,злото. “А бликат сне-
жинки сребристи,/преплитат,блестят кат кристал,/проронват се бели и чисти/и в
локвите стават на кал.”-снежинките сякаш олицетворяват чувствата на страдащите
персонажи,последната надежда,добрина,воля за живот изчезва в мизерията,злочес-
тината,немотията.”Спускат се змийки от лед..”,”...под ледения дъх на нощта..”,
“..а навън мъглата гъста тегне-/влачи своя плащ злокобно сив..”-цялата природа е подвластна на зимната стихия,смразила надеждата за някакъв изход,за по-добър жи
вот.Тя присъства навсякъде и като черна магия тегне над ежедневието на хората-
“..в прозореца свещите бледни/целуват ледени цветя..”-дори в смъртта,изразена в кончината на младата девойка,отново се долавят зимните нюанси и тяхното смразя
ващо,разрушително въздействие.
Описанието на зимата,чрез която се обрисуват картините на действието и се
потапя в атмосферата на творбата,е подвластно на много автори.Но в много произ-
ведения е използвана красотата и благородната й страна,щастието,което носи на де-
цата,или пък е просто част от описанието на развиващото се действие.”...снегът в
тяхното село е по-хубав от тоя в Могиларово благодарение наособените грижи,кои-
то се полагат за него.”-хуморът също е начин за украса на конкретната картина.
В стихотворението”Зимни вечери”се долавя и мотива за съпричастността,на
лага се идеята за братството по съдба между отделните хора,особено чувствително в тежки и мъчителни мигове на страдание и безднадеждност.”Братя мои,бедни мои
братя-/пленници на орис вечна,зла...”-авторът представя мотива за неговата собстве
на мъка и участ,той сякаш подава братско рамо на цялото общество,тъй като е част
от него и споделя неговите грижи и тревоги.
Мъката и болката разклащат устоите на обществото като го правят подвласт
но на безднадеждност и отчаяние и съсипват неговите нравствени и морални зако-
ни,семейни отношения,живот.
Социалното страдание и бедност сломяват духа и разграждат волята за жи-
вот на градските фигури;жестокостите на бита променят коренно рамките на нор-
малното съществуване и развитие на цялото общество. Мъката и болката разклащат устоите на обществото като го правят подвластно на безднадеждност и отчаяние и съсипват неговите нравствени и морални закони,семейни отношения,живот.
Социалното страдание и безднадеждност в “Зимни вечери”от Христо
Смирненски
/план за литературноинтерпретативн о съчинение/
1Увод- Социалното страдание,гладът и безпаричието са важен обществен проблем.В българската художествена литература темата заизтляването,физическата смърт,нравствената деградация в един деструктивен свят е често поставяна.Автори
те излагат на показ безнадеждността,отчаяниет и несигурноста,които потапят обикновения човек в океан от мъка и безверие в живота и неговия смисъл.
2Теза
Микротеза1-В цикъла”Зимни вечери” прекрасния български писател Христо Смирненски талантливо обрисува несправедливостта,социалн то страдание,които нанасят дълбока травма в обществото,прорязвайки спокойното ежедневие и мир между хората.
Микротеза2- Несигурността и безднадеждността,дисхармо ията и гладът обричат вечерните персонажи на скръб и тъга,разграждат волята за живот,залича-
вайки душевната красота,мечтите им.
3Доказателствена част
Микротеза1-В цикъла”Зимни вечери” прекрасния български писател Христо Смирненски талантливо обрисува несправедливостта,социалн то страдание,които нанасят дълбока травма в обществото,прорязвайки спокойното ежедневие и мир между хората.
Разсъждения Доказателства
1. Ролята на плача 1. “ ...децата пищят и се молят”, “жена проридава едва”, “ сякаш плачат й дочу-
ли са”, “песни на скрита тъга”, “Трепна
цигулка разплакана”
2. Образът на жената, децата и старците 2. – на жената – “...а вънка привела глава
/ сред своята скръб и неволя / жена проридава едва”
-2 на децата - “децата пищят и се мо-
лят”, “стоят две деца и треперят/ и дре
ме в очите им скръб”,”децата с очи ги
ловят”
-3 на старците – “броди тежко,неспо-
койно плава / някакво задгробно същес
тво”, “ спелия старик”
3. Образът на бащата 3. “ Безхлебен, / пиян пак – бащата ру-
гай”,”размахва ръцете в закана / от по-
мисли странни обзет”, “ едър мъглив си
лует”
4. Образът на страданието 4. Реално: “ и своя живот непотребен /
и своята мъка безкрай”, “ Децата пищят
и се молят, / а вънка, привела глава, /
сред своята скръб и неволя / жена про-
ридава едва”,” стоят две деца и треперят
/ и дреме в очите им скръб”
Вълшебно – “ а в мъглата – през безпът-
ните й мрежи - / мълком гаснеща от скръб”, “ трепна цигулка разплакана”,
“а навън мъглата гъста тегне, / влачи своя плащ злокобно сив”
Извод 1 - Социалното страдание и бедност сломяват духа и разграждат волята за живот на градските фигури;жестокостите на бита променят коренно рамките на нормалното съществуване и развитие на цялото общество.
Преходно изречение - Мъките и неволите изтриват усмивките от лицата им и пораждат отчаяние и безверие в живота.
Микротеза 2 - Несигурността и безднадеждността,дисхармо ията и гладът обричат вечерните персонажи на скръб и тъга,разграждат волята за живот, зали-
чавайки душевната красота, мечтите им.
Разсъждения Доказателства
1. Чувства, породени от нощния град
1. Тъга, отчаяние, мъка, състръдание-
“мрачен е градът “, “глъхнат сградите”,
“зловещо гледа всяка”, “безпътните им
мрежи”, “непрогледна мъгла”, “ вечната
бедност и грижа”, “ледния дъх на нощ-
та”, “уморения мрак”
2. Образът на града 2”Мрачен е градът”,”глъхнат сградите”,
“смълчаните хижи”,”къщурка позната”,
“стрехата опушена”
3.Образът на снега 3.”-снегът,поръсен с бисерни искрици/
хрупка с вопъл зъл и глух”,”оскрежената
топола-призрак сякаш”,”А бликат сне-
жинки сребристи/преплитат,блестят кат
кристал”
4.Образът на зимата 4.”-спускат се змийки от лед”,”сепна тя
зимния сън”,”под ледния дъх на нощта”,
“А навън мъглата гъста тегне/влачи своя
плащ злокобно сив”,”В прозореца свещи
те бледни/целуват ледени цветя”
5.Образът на зимата в други текстове 5.”...снегът в тяхното село е по-хубав от
тоя в Могиларово благодарение на осо-
бените грижи,които се полагат за него.”
Извод 2- Мъката и болката разклащат устоите на обществото като го правят подвласт но на безднадеждност и отчаяние и съсипват неговите нравствени и морални закони,семейни отношения,живот.
4.Заключение
Извод 1 - Социалното страдание и бедност сломяват духа и разграждат волята за живот на градските фигури;жестокостите на бита променят коренно рамките на нормалното съществуване и развитие на цялото общество.
Извод 2- Мъката и болката разклащат устоите на обществото като го правят подвласт но на безднадеждност и отчаяние и съсипват неговите нравствени и морални закони,семейни отношения,живот.
В основата на своята елегия „Скрити вопли” Димчо Дебелянов поставя темата за родното. Творбата се възприема като дълбоко емоционална „лирическа повест” за въображаемо завръщане в родния дом и като изповед на съкровено влечение по ценности, изграждащи духовната и нравствена атhttp://www.teenproblem.net/forumмосфера в него. Копнежът по родното е изразен в душевhttp://www.teenproblem.net/forumни състояния и преживявания, болезнен размисъл и в образни предсhttp://www.teenproblem.net/forumтави. В предметhttp://www.teenproblem.net/forumно отношение домът присъства в пространството на родното с ключови думи - бащината къща и нейния праг, с двора, със „стаята позната” и „старата икона”, а в символно - с присъствието на майката. Пространството на родното в поетичния унес на лирическия герой става свещено. Лирическият герой, който се слива с поета, а чрез „ти”-глаголните форми става и лирически говорител, изживява нежно своята мечта по спокойствието и харhttp://www.teenproblem.net/forumмонията в родния дом, битуващи в детските му спомени.
Поетът не се стреми към външни, слоhttp://www.teenproblem.net/forumвесни ефекти. Тишината и спокойствието в стихотворението са не само елементи от обстановката. Лирическият герой жаhttp://www.teenproblem.net/forumдува, копнее да се потопи в тях.
Още първите стихове омайват, респектират и въздействат с плавността на словото. Одухотвореният образ на нощта подhttp://www.teenproblem.net/forumготвя възприемането на майката, очакваща своя син, своя „печален странник”.От друга страна, възприемането на лирическия герой е като победен от живоhttp://www.teenproblem.net/forumта и християнски смирен пред съдбата. Така по косhttp://www.teenproblem.net/forumвен път се стига до внушението, че отдаhttp://www.teenproblem.net/forumлечаването от бащиното огнище, съхраняващо родовите ценности, води до вътрешна и житейска драма. Копнежът по родното е въвел лирическия герой в едно нереално време, несъществуhttp://www.teenproblem.net/forumващо, и най-драматично изразена е невъзможността за завръщане в бащиhttp://www.teenproblem.net/forumната къща.
В емблематичната за Дебеляновото поеhttp://www.teenproblem.net/forumтично творчество елегия всичко е пречуhttp://www.teenproblem.net/forumпено през душата на най-нежния лирик в нашата поезия.