divaneee
12-09-2009, 14:53
Реших да пусна едно мое стихотворение. Не съм много добра, но се старая. Приемам всякакви забележки, критики .. всичко. : )
Самота
Тя скиташе сломена, бездиханна ...
тъй немощна и тъй сама.
Очите й - един нестихващ огън,
загаснали, сега те бяха ледена мъгла,
пустееха и скръбно гледаха ...
А устните шептяха тъжна песен,
усмивката опадала като листа на златна есен
И вярата, надеждата и любовта
прекършиха се в нея, да,
тя отново бе сама.
И волята, както животът й утихваше,
и чезнеше, и спираше.
И тя не молеше, не искаше ...
душата й в сковаващ лед умираше!
Самота
Тя скиташе сломена, бездиханна ...
тъй немощна и тъй сама.
Очите й - един нестихващ огън,
загаснали, сега те бяха ледена мъгла,
пустееха и скръбно гледаха ...
А устните шептяха тъжна песен,
усмивката опадала като листа на златна есен
И вярата, надеждата и любовта
прекършиха се в нея, да,
тя отново бе сама.
И волята, както животът й утихваше,
и чезнеше, и спираше.
И тя не молеше, не искаше ...
душата й в сковаващ лед умираше!