View Full Version : Есета ;)
PitbuLLAtack
12-09-2009, 15:35
Трябват ми няколко есета за 9 клас на теми :
*Размисли на майката*
*Свещения образ на майката*
*Природата източник на живота*
Днес-това е нашето време, но какво е то всъщност? На кого, на какви личности принадлежи то? Достойни ли сме въобще да пеем за родината? Това са първите въпроси, които възникнаха в съзнанието ми при огледа на тази тема и силно ме накараха да се замисля…
Днес-това е настоящето, близкото бъдеще и далечното минало. Това е моментът, в който НИЕ живеем, който ние изграждаме. Това е нашият момент и единствено ние и нашите постъпки могат да го охарактеризират. Защото не може да живеем сред лицемерие и предателство, а в същото време да се намираме в един приказен свят. Каквото сме ние, такова е и нашето време. Ние определяме живота си и всичко зависи от самите нас.
С изминалите години всеки е станал с още малко по-егоист, станал е по-затворен в своя свят, забравил е за значението на словосъчетанието общо благо. Това е живот на Аза със самия себе си, живот без ценности, а именно просто едно съществуване. Днес можем да бъдем предадени дори от приятел, от човек, на когото искрено сме вярвали. Оказваш се заобиколен единствено от лъжи, лицемерие, неприязън и всичко това е оглавявано от егоизма. За жалост такова е мнозинството сред нас и то определя понятието „днес”. Сякаш всеки води война срещу другия, всеки е против другия. Но защо? Защо ние-българите сме щастливи единствено, когато и другите са поне малко нещастни? Защо, когато ние сме добре, искаме на другите да им е зле? Защо? Защо? Защо? Кога и как стигнахме до това време?
Може би желанието за победа стои в основата на търсените отговори. Става въпрос за победа над другите, за това, че всеки иска да докаже с колко повече е над останалите. Борбеността е заложена в характера на всеки българин. Именно тя ни е помогнала да се „откъснем” от тежките окови на робството. Но днес, днес тези окови ги няма, а ние все още продължаваме да се борим, но вече срещу СВОИ…
Навява ме носталгия по отминалите времена. Тогава, когато целият ни народ е бил под диригенцията на „чуждите” и въпреки това всички са били единно, неразделно цяло. Тогава, когато всеки е носил патриотичния дух в себе си, въпреки нещастните дни. Тогава, когато всеки е бил като брат на ближния си, днес най-вече чрез песента можем да съдим за тези отминали времена и да се слеем с тях за един кратък момент. Именно тя е олицетворение на всичката красота и сплотеност на българският народ. А родината-това е мястото, където си отраснал, където си възпитан, където си прекарал най-хубавите си години и мястото, от което ще ти останат най-съкровените спомени. А песента за родината е нещо свято-тя е лирична, благозвучна, пленителна. Първо от нея научаваме за нашите високи планини и чудните бистри реки. Нашата родина е мила и незаменима-тя е единствена(също като майката).
Ако си способен да откриеш красотата дори в най-малкото стръкче трева и разбереш колко много ти дава тя, ти можеш да пееш за родината. Но трябва да носиш чиста душа, трябва да откриеш великолепието и във всяко едно камъче и всяко едно малко обагрено есенно листо. Единствено тези, които биха могли да сторят това, според мен са достойни и могат да пеят за родината и днес. Това е малцинство, което все още може да избяга от всичко наоколо-от грубата действителност и поне за малко да се слее с природата и да се пренесе в своята красива реалност.
Радвам се и съм горда, че и аз мога да се причисля към тези хора. Радвам се, че не съм чат от мнозинството, определящо днес. Радвам се, че все още има хора, които не са забравили каква цена сме платили за нашата мъничка родина и колко скъпа всъщност ни е тя. Радвам се, че все още има хора, които биха намерили частица от нейната красота навсякъде. Радвам се и съм горда, че съм бълграка!
Неизречено за майката? Вероятно винаги ще има такова… Но шансът тя да разбере колко несправедливост и неразбиране чувствам, е много по-голям от това да и покажа колко съм и благодарна. Колко, въпреки че ограничават чувствата ми и понякога ме обвиняват несправедливо, аз ги обичам. Защото това, което са ми дали, е непреходно и постоянно ще ме води по пътя ми. Сигурността и загрижеността в дома ми не могат да се пренебрегнат. Благодарение на майка си аз ще опозная живота и може би ще реша, че си струва да го подаря и аз .
Днес сме си казали с майка ми реплики за около пет минути. Рядко говорим на задълбочени теми, предимно защото, ако и споделя чувствата си за живота, може да я уплаша или стресна, може да осъзнае, че пораствам и неизбежните други фактори в живота започват да пречат на детската ми безгрижност, на желанието да се отдам единствено на образование. Скоро водихме подобен разговор и аз останах неразбрана, почувствах се като поредния провален тийнейджър, който не е оправдал очакванията на родителите си.
Сега бих искала да знае, че домът , който са изградили с баща ми, е моята крепост, в която са вплетени спомени и чувства, приятна атмосфера и загриженост. Това , че ми е тъжно за други хора, с които нямам възможност да съм, не значи, че те не са ми дали всичко необходимо, не значи , че се правя на бунтар. Но някои повели на съдбата не могат да се избегнат, а други е престъпление да се опитваш да игнорираш. Знам , че съществуването ми е привилегия, която ти ми даде, мамо.Знам , че без семейството си съм нищо. Затова преглъщам всичко и продължавам напред. Съжалявам.
Да си мрънкащо дете като мен сред свят толкова дружелюбен и грижовен, когато се изисква толкова малко от теб и ти все искаш още, е направо подсъдимо. Толкова ли е важно това, което нямам, толкова ли са илюзорно идеализирани липсващите моменти, за които жадувам, че да не мога да спра за момент и да кажа на майка си колко я обичам и колко съжалявам, че собственото ми благосъстояние е никога напълно постижимо, че никога не мога да изкажа колко оценявам живота си, макар и често да ми се струва безсмислен. Еднообразните дни и пропилените шансове, тъгата и болката… не правят ли те хубавите мигове, които изживявам , благодарение на майка си, още по-ценни. Макар и да свършват, какво повече искам от живота, за който хиляди деца биха мечтали. Съжалявам за това, че никога няма да съм напълно щастлива. И следващия път, когато тоновете заглъхнат и аз изляза с вирната глава и физиономия на многострадална Геновева от стаята, майка ми трябва да знае, че след една минута ще плача на рамото и и ще и се извинявам. А тя ще ми прости.Винаги. Това, което ми е дала, никога няма да мога да и върна. Неразбирането , което проявявам към нейните мотиви, аз ще осъждам и у моето дете. Едно е сигурно обаче … каквото и да прави майка ти “срещу” теб , тя е направила десет пъти повече “за” теб. Така че остава да пием една студена вода и да продължим напред. Та всяко едно вдишване от моя страна е благодарение на нея, всеки видян залез, всяка усмивка и откъснато цвете, всичките чувства и цялото съвършенство на живота. Страданието единствено ни позволява да оценим това, което имаме. И ако го изгубим, да знаем, че нашият шанс е свършил, но великата Природа ще се погрижи друг да го получи.
Животът ми е дар от Бога и от майка ми. Хубав и грозен, щастлив и тъжен, аз ще го живея, заради хората, които ме обичат. И когато Бог реши да си го вземе, за да го дари на друг, ще се примиря и с радост ще го дам. Защото друг човек някъде там из далечния свят ще получи възможността да каже “Обичам те” , да проплаче на рамото на своята майка , да изпита хубавите и лошите моменти на живота и може би да го оцени по-добре от мен.
Човекът и природата са неразривно свързани части на едно цяло, наречено ЖИВОТ. Пред човешката цивилизация има две алтернативи -да промени себе си, за да оцелее или да загине такава, каквато е. Иначе казано - изправени сме пред избора да ремонтираме дома си или да го видим разрушен.
От подземните и надземни природни богатства ние добиваме иили произвеждаме почти всички жизненоважни ресурси необходими за живота на човека. Световният океан, Антарктика и околоземното космическо пространство са общочовешко наследство, ключов фактор за поддържане екологичния баланс на биосферата и източник на възобновими ресурси от неоценимо значение за сегашното и бъдещото развитие на човечеството.
Да опазваме и възстановяваме природата при добив на подземни богатства, особено по открит начинhttp://www.teenproblem.net/forum означава да опазвамеhttp://www.teenproblem.net/forum ЖИВОТА и здравето на хората, които работят в нашето предприятие и на хората, които живеят в района , както и да постигнем изискванията за устойчиво развитие.
Природата е наша майка. Тя се грижи за нас и ни обича. Когато сме много неразумни, не си даваме почивка и се саморазрушаваме, тя винаги ни предупреждава и ако сами не се спрем, ни ограничава понякога дори чрез болестта.
От най-далечни времена човекът, неговият живот и цялостната му трудова дейност зависят до голяма степен от силите на природата. Изправен пред могъществото на вселената, той векове наред се стреми да опознае и открие закономерностите в нея, да долови и осмисли причините за целия природен кръговрат. Процесът на изясняване на връзката между човек и природа е продължителен. Той преминава поредица от древни и по-нови митове и култове, които човекът сам създава, за да постигне с тяхна помощ едно относително равновесие в досега си с природните явления. Но често природата е по-силна от него и затова той я обожествява. По този начин възникват многообразни митове, легенди и предания, в които природните стихии се представят като свръхестествени сили-демони или божества. В продължение на столетия хората принасят жертви в тяхна чест, за да ги умилостивят, за да предизвикат тяхното благоразположение.
Човек е лице в лице с природата, а природата на човека разрушава природата.
Големият проблем на 19 в. е индустриализацията, която води до замърсяване на околната среда. Трябваше да мине целия 20 век, за да започнем да разбираме колко катастрофални са последствията от неудържимата индустриализация. По същия начин във войните през 20 в. трябваше да бъдат дадени всички тези милиони жертви, за да се роди Европа, каквато я познаваме днес. Трябва дълъг период от време да се натрупва знание, за да може обществото да развие чувствителност и да превърне това знание в обществено съзнание.
Човечеството не може повече да се отнася към природата и природните ресурси като че ли те са някакъв страничен декор в нашия живот, който може да бъде подменян, "разхубавяван" и после изхвърлян след като вече стане ненужен. Ние не можем повече да си позволяваме безразборно да разпиляваме ресурсите, безотговорно да замърсяваме водата, която пием, въздуха, който дишаме, почвите, който раждат житото, да унищожаваме горите, да рушим и разваляме природните красоти. Но не бива, а и не е възможно, да се отнасяме към природата като към музейна вещ, която редовно се почиства и после се заключва в стъклена витрина за всеобщо обозрение.
Съществува една опасна илюзия и тя е, че проблемите пред човечеството са чисто екологични и катастрофата би могла да бъде избягната с цената на повече усилия за опазване на средата, в която живеем.
Поведението на отговорната личност и общност към екологичните проблеми (тук спадат не само проблемите за използване на природната среда, но и проблемите за "екология на духа") се основава на принципа "какво оставяме на бъдните поколения". С какви средства и как на прага на третото хилядолетие да спрем разрушаването на природата? Опитът да се отговори честно и умно на тези въпроси може би ще ни доближи до отговора на въпроса "Какво оставяме на бъдните поколения?"
Борбата с природата за оцеляване на човека трябва да бъде заменена от борбата на човека за оцеляване на природата.
PitbuLLAtack
12-09-2009, 18:02
Обичаммм теее .... :-) Благодаря ;) :grin: