LordOfLight
12-10-2009, 08:44
„Веднъж бе есен с цвят на темперни бои,
веднъж бе тя кралица и вечно ще стои.
Веднъж слънцето се отрази във нейните очи
и после спря да ме боли.
В очите и сърцето има място само за една,
за демона със черната коса.”
Така ми рече дяволът тогаз.
„Без нея не мога вече аз!”
„Съзрях я там сред есента
и приютих я в моята душа!
И до днес е там в тъма,
но страх ме е да пусна я сама!
За нея ада бих качил на таз земя,
за да не бъде сама във тъмнина,
но това ще значи да деля
кралицата на моята душа!”
веднъж бе тя кралица и вечно ще стои.
Веднъж слънцето се отрази във нейните очи
и после спря да ме боли.
В очите и сърцето има място само за една,
за демона със черната коса.”
Така ми рече дяволът тогаз.
„Без нея не мога вече аз!”
„Съзрях я там сред есента
и приютих я в моята душа!
И до днес е там в тъма,
но страх ме е да пусна я сама!
За нея ада бих качил на таз земя,
за да не бъде сама във тъмнина,
но това ще значи да деля
кралицата на моята душа!”