PDA

View Full Version : много спешно ми трябва



YouRself
12-10-2009, 17:20
Mоже ли някой да ми напише или поне да ми намери нещо по темата "Състраданието - огледало на човешката душа"

P.P. - Темата ми е за есе.Благодаря ви за помоща.

lizzy
12-10-2009, 22:24
Състрадание... Виждаш някой в нужда и решаваш - я, аз да взема да му помогна колкото мога... Какво се 4увства миг преди да помогнем? Може би това е състраданието. Какво е всъщност състраданието - може би е умението да по4увстваш проблема, болката на другия както си в състояние да по4увстваш своята собствена болка, но ако спра до тук с това определение на състраданието, няма да съм го описал изцяло, а само неговата първа фаза, т.е. Състраданието има за своя на4ална отправна то4ка именно нашата способност да възприемаме 4уждата болка, но то надска4а тази способност, отивайки по-натам. Ние изпитваме инстинктивното усещане, 4е е редно да помогнем, защото сме по4увствали болката или проблема на отсрещната страна. "+" още нещо или "-" още нещо...

До къде сме в състояние да проявяваме състрадателност? Някои са убедени, 4е могат и 4е е редно да бъдат състрадателни спрямо вси4ки.
Но До какво води това?
Ами в един момент много хора с много проблеми от средите не само на приятелите, но и на познатите, запо4ват да висят на главата на състрадателния с проблеми, които спокойно и преспокойно са в състояние да си ги решат и сами, но не го правят, понеже що да се мъ4ат, като някой го е избило на състрадание (някои му викат "вампиризъм" на това положение и се оплакват, 4е са обект на подобно въздействие, но аз всъщност си го намирам за съвсем естествена проява на закона "каквото повикало, това се обадило" - слаба психика в комплект с неспособност за надмощие над експлоататорски настроената отсреща ли4ност, което води до едно много специфи4но състояние на умора и ясно изразен дискомфорт + какво ли не още като резултат от възникналото нервно напрежение от срещата в близък план с експлоататора).

И най-готиното е, 4е тези паразити са се окопали така добре, 4е не винаги състрадателният е в състояние да ги идентифицира като такива.

Защото май състраданието прави 4овека открит и психи4ески слаб и в крайна сметка състрадателния се оказва нападнат от ПАРАЗИТИ, които му помагат да бъде състрадателен, докато състрадателния буквално се дрогира с 4увството, 4е върши добро и е от полза не само за себе си. Приятно 4увство е то - 4е си полезен, 4е полу4аваш благодарности, 4е си обществено зна4им. Но най-приятно гъдели4ка онова усещане за всеобща и всепреливаща навсякаде доброта, която прави света ПО-ДОБЪР! Нападнат и изсмукван вся4ески от паразити, състрадателния 4овек живее в 4увство на абсолютно задоволство и душевен конфорт. Докато накрая не бъде нападнат от нервно изтощение, защото е прекалил с раздаването и не го налегнат болести на нервна по4ва.

Но всъщност състраданието прави ли света ПО-ДОБЪР и дали май не го прави този свят ПО-ЛОш, защото СЪЗДАВА ПАРАЗИТИ

Да оставим настрана темата за паразитите сред познатите и приятелите на състрадателния и да вперим поглед в обществото и крайната форма на ПАРАЗИТИЗЪМ, резултат от състраданието - ПРОСЯЦИТЕ.

В новините, преди доста време видях нящу, дето напълно потвърди тези мои теории. зНА4И ВОДЕщАТА НОВИНА БЕшЕ СЛЕДНАТА:


КЛОшАР Е СОБСТВЕНИК НА 4 МАГАЗИНА В ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ, ОТВОРИЛ ГИ С ИЗПРОСЕНИ ПАРИ. СЛЕДВА КЛОшАРА - НАТУРАЛНО ЗАСНЕТ В ПОЗА НА ПРОСИЯ, защото той всъщност въпреки 4 магазина в центъра на София хи4 и не планира да спре това си доходоносно занимание И РАЗХОДКА ИЗ ЛУКСОЗНИТЕ МУ МАГАЗИНИ.

Дали това е възможно - абсолютно е възможно. Като оставим настрана тв репортажите във връзка с това защо една 4аст от ромското население на бг е не на работа, а по улиците и колко са парите, които се докарват... И разбира се как децата им се оказват в много кофти позиция в резултат от това, 4е студа и насилието те ги обират по улиците, просейки за пари, които мама и тати да проиграят на карти и да изпият...
колко са пари4ните постъпления на по-обиграните в занаята на просенето? О, те знаят как да предизвикат СЪСТРАДАНИЕ. Иконката е в ръцете, бедността ги обгражда, а и видът им е един такъв умоляващ, а и споменаването на името божие те кара да изпитваш такъв срам - една поокъсана риза имаш на гърба си, а не даваш пар4е от нея на тоя, дето и толкова няма... Как да не ги съжалиш?! И ето ги на стотинките, последните стотинки от протмонето си сменят светкави4но собственика, ама то не само ако си беден, пък ако имаш, направо те разтапя този предизвикващ състрадание 4овек - за около 10-15 минути последният просяк, който наблюдавах, в кан4ето си полу4аваше петолевки и десетолевки. Забележете множественото 4исло. А една СЪСТРАДАТЕЛНА, която го дари с петолевка от щЕДРО СЪРЦЕ, заобсъжда на глас "нещастието" на горкия 4овек. Хех, СЪСТРАДАНИЕ! Как да не помогне на горкия ПАРАЗИТ!

Състраданието е издигнато като висше качество и решаващо условие за постигане на просветление от Буда, от където преминава в Християнството и е много добре изразено в притчата за милосърдния самарянин. То има стойност само когато се прояви на подходящото място, към подходящия човек и в подходяща форма. Не винаги състраданието означава да се дават пари, както е в примерите, които си дал. Дори напротив-състраданието, изразяващо се в емоционална и духовна подкрепа на нуждаещите се, е висшата форма на състрадание. А даването на пари на просяците е лицемерие и фарисейщина.Но и Христос е казвал, че първо трябва да се нахрани гладния, а тогава да му се говори за Бога.

В наши дни човечността може би е най-висшето човешко качество. Но все по-малко хора се замислят за това. Трудно е да се каже, че човечността и състраданието са живи, но все пак някъде вътре в нас, някъде дълбоко в душата ни има едно мъничко място, отделено точно за човечността.
Но какво всъщност е човечността? Да бъдем добри с някого, да помагаме на хора, изпаднали в беда, да не се караме помежду си, или просто да се обичаме. А какво ни пречи да бъдем човечни? Пречи ни самото ежедневие – всеки си мисли само за своите проблеми и за себе си, и не му остава време да мисли и за другите, пречи ни начинът, по който се държат някои хора, защото сме свикнали на грубост да отвръщаме с грубост. Днес има много примери за нечовечност – нечовечни са хората, които всекидневно изхвърлят боклуци на улицата, нечовечни са повечето от зрителите на стадионите, които не пропускат възможността да покажат своята липса на възпитание, нечовечни са тези, които искат война при положение, че нещата могат да се решат по мирен начин, нечовечно е да мразиш, нечовечно е да искаш смърт.

Състраданието и човечността са обвързани. Ако си нечовечен, то едва ли състраданието може да ти е присъщо. Нещото, което ни кара да изпитваме състрадание е страданието. В днешно време страданието все повече и повече навлиза в живота ни. Хората страдат дали от загубата на близък човек, дали от любов или от това, че са били обидени. Да изпитваш състрадание означава да изпитваш някакви чувства, да не си безразличен, към бедата, която е сполетяла някой човек, а това е проява на човечност у хората. Състраданието ни променя. То прониква дълбоко в нас, кара ни да се чувстваме различно, да бъдем по-добри и някак си по-сплотени.

Тези две качества може би са присъщи само на по-възрастните хора, тези две качества са част от висшите човешки ценности, които за съжаление не са характерни за нашето ежедневие, но светът се променя, а с него се променят и хората, а това е неизбежно. Едва ли някой ще каже, че човечността и състраданието имат светло бъдеще, но те ще продължат да живеят там, в онова местенце отделено за тях, и занапред, макар и да не се проявяват много.

И тъй, бъдете състрадателни и нека жестокостта по тая земя се множи!

YouRself
12-11-2009, 16:32
Благодаря lizzy