Илиада?

[manqka94]

За класната ми трябва Гневът в Илиада на Омир.

Ключови думи : "Гневът на Ахил".
Някой ако може да ми помогне ще съм му благодарен.

[aloveyou]

Гневът на Ахил - движеща сила
в героичния свят на „Илиада”


Увод: Омировият епос ,,Илиада’’е показателен за възгледите,разбиранията и ценностната система на античните елини.Поемата отразява всичко-мира и войната,трудовото ежедневие и празничното веселие,света на боговете и тези на хората.Епическата поема създава образи за подражание и възхищение-това са образите на героите воини,въплъщаващи идеала за прекрасното и възвишеното.Те са носители на вечните нравствени ценности и изграждат представата на древния човек за достойно поведение.

Теза:
М1:Ахил е олицетворение на представата за съвършенството на епическия герой.Той притежава основните качества и моралните ценности на античния воин-физическа и духовна красота и сила.
М2:Гневът е движеща сила в героичния свят на ,,Илиада’’.Той е основен мотив за действие според древните хора,защото подтиква и направлява постъпките на боговете и хората.,,Гибелният гняв’’ на Ахил става тласък на драматичното действие и художествени конфликти в цялата тяорба.С раждането на гнева започва поемата,но завършва със смиряването му.

Доказателствена част:
М1: Ахил е олицетворение на представата за съвършенството на епическия герой.Той притежава основните качества и моралните ценности на античния воин-физическа и духовна красота и сила.
Разсъждения за: Доказателства:
1.Ахил е типичен епически герой,който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истински воин.
Той е син на цар Пелей и морската богиня Тетида.Ахил е ,,кратковечен’’,отсъдена му е велика слава,бърза смърт и кратък живот.
2..Физическата му сила и красота преминава в красота и качества на ума.Съчетават се с високи нравствени добродетели.
Цялата външност на героя е прекрасна и е идеал за красота.Подробно описание на външния вид на Ахил не откриваме в ,,Илиада’’.Изразните средства ,чрез които Омир изгражда портретната му характеристика са най-вече постоянните епитети.В първа песен откриваме още един щрих-руса коса .В това описание се съдържат най-важните елементи от представата на древните гърци за идеален епически герой.
3.Ахил е народен водач,но и символ на силата на своя народ.А достойнството и честта са присъщи на водачите.за героя основна цел на живота е славата-за себе си и за рода.Преди да избухне войната Ахил има право на избор:да участва в нея и да загине млад,или да остане в родината си и да живее дъйго и безславно.Той прави своя избор ,с ясното съзнание,че иска слава.
1.„Ахил,бързоноги божествен,...”, „...Богоподобни Ахиле...”, „Ахил богоравен”, „храбър”, „мъжествен”, „превъзходен”
3.„Тръгвам сега да намеря убиеца зъл на Патрокъла-Хектора.Аз пък смъртта ще посрещна тогава, когато Зевс олимпийски и други безсмъртни това пожелаят.”

„Също и аз, ако участ подобна ме дебне в живота, мъртъв ще легна, но нека спечеля велика прослава.”

„Нека узная, че дълго съм бил надалече от боя.Майко!Недей ме възпира от битки!Не ще ме продумаш!”
И1:Ахил притежава основните качества и моралните ценности на античния войн-физическа и духовна красота и сила.

Преходно изречение:Част от морала на древния елин е чувството на гняв,което води до мисълта за отмъщение

М2: Гневът е движеща сила в героичния свят на ,,Илиада’’.Той е основен мотив за действие според древните хора,защото подтиква и направлява постъпките на боговете и хората.,,Гибелният гняв’’ на Ахил става тласък на драматичното действие и художествени конфликти в цялата тяорба.С раждането на гнева започва поемата,но завършва със смиряването му.
Разсъждения за:

1.Думата ,,гняв’’ е ключова в текста.Още първите стихове на ,,Илиада’’призовават музата да възпее гнева на Ахил.Това не е обикновено чувство ,а стихия,която има определящо значение за съдбата на цялата война.
2.Гневът на Ахил е следствие от егоистичното поведение на Агамемнон,който не само обрича на гибел войските,но надменно и без право решава да отнеме наградата,дадена на най-смелия воин.Това е непростима обида,която отключва,, гибелния гняв’’ на Ахил.
3.Ахил е олицетворение на воинска доблест и чест,не може да отмине незачитането и пренебрежението.Той се чувства обиден,гневен,разочарован и разколебан.
Става защитник на накърненото колективно право.Затова яростно и невъздържано обвинява царя в користолюбие и ненаситна алчност,които застрашават вътрешния ред и живота на смелите воини.Ахил е подкрепен в своя гняв от майка си-богинята Тетида.
4.В справедливия си гняв Ахил сам поражда несправедливост-той става причина за безбройните беди на ахейците, като отказва да се бие в следващите дни.Ахиловият гняв засяга не само личната му съдба.Неговото честолюбие накърнява колективния интерес.Гневът е силно индивидуално чувство, продиктувано от гордост и високомерие.Той вреди на общите интереси, но в същото време е следствие на божествената намеса и воля и героят не може да се откаже лесно от него.
5.Натрупал в гърдите си „ярост свирепа” Ахил връща пратениците, защото в този момент не е способен да осмисли и да подтисне натрупаният гняв.Отказването от гнева е предопределено от външни обстоятелства.Смъртта на Патрокъл е причината Ахил да промени решението си.В името на приятелството той е готов да смири гнева си и да се върне в битката, но гневът остава движеща сила в сила на неговите действия.Това чувство ражда ярост, злоба и желание за мъст.
6.Двубоят между Ахил и Хектор е драматичен и неравностоен.Ахил-тръгнал да се бие в името на едно красиво чувство- приятелството, губи власт над себе си, превръща се в роб на чувствата си.Омразата, гневът и ожесточението у Ахил са толкова силни, че ненаситен в отмъщението се превръща в свиреп звяр, в кръвожаден хишник.Нечовешка е неговата жестокост към умиращия Хектор, варварско е след това отношението когато го влаче като куче.
7.У Омир гневът завършва с примирение.В 24 песен Ахил променя позицията си.Скръбта от загубата на приятеля го прави съпричастен към мъката на цар Приам, страдащ по непрежалимия си син Хектор.Войнствеността и гневът са последвани от примирение-примирение в душата на Ахил, примирение между двата воюващи народа.
Доказателства:

1.„Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,

който донесе безбройни беди на войските ахейски...”

„...Гневно погледна към него Ахил бързоног и отвърна...”

„...или да спре яростта си, гнева си голям да подтисне.”

2.”Сред тях се изправи широковластният цар Агамемнон, синът на Атрея, злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,искри в очите му святкаха, както от огън разпален.”
3. „Думи обидни Ахил богоравен отправи към Агамемнон Атреев, не сдържайки никак гнева си: „Ах ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута!
Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка, ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци...”
4..„Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,

който донесе безбройни беди на войските ахейски...”
5. „Него, Патрокъла, от всички другари най-много обичах, както живота си свиден, а сам го погубих неволно.”

„Хектор Приамов, ударен от моето копие остро, та да плати за смъртта на Патрокъл, сина на Менойтий.”

„Падна Патрокъл!За голия труп се сражават жестоко, че шлемовеецът Хектор му смъкна доспехите светли.”
6. „А Ахил бързоног непрестанно преследваше Хектор, като зло куче сподиря еленче далеч в планината...”

„Хектор, велик шлемовеец, така на Ахил проговори:

„Няма да бягам от тебе, тъй като по-рано, Ахиле.”
7.”...Приам получава трупа на Хектор и примирие за погребението му.В лагера на троянците девет дни носят дърва за кладата.На десетия ден го изгарят....”

И2:Гневът поражда и движи събитията от началото до края на творбата.Гневът на Ахил играе ролята на обединяващ сюжетен мотив в „Илиада”Освен израз на героизъм, храброст, достойно честолюбие, гневът е и сляпа стихия, разрушителна страст.

Заключение:Темата за гнева е движеща сила в героичния свят на „Илиада”.В поемата тя намира своето ярко, интерсно и оригинално интерпретиране.Докато светът съществува ще има и добро, и лошо, и мир и война, защото всеки човек носи в себе си по малко от двете.

[aloveyou]

В какво се състой гневът на Ахил?

Гневът на древногръцкият герой Ахил е описън в първата глава на Омировата поема „Илиада“.Той е предизвикън от спора му с Агамемнон, ръководител на ахейците, прераснал в свада и връжда.

Повод за спора е незачитането на молбата на Хрис към Агамемнон да му върне,срещу богат откуп,заграбената като военна плячка,дъщеря.Дълбоко оскърбеният Хрис моли бог Аполон да отмъсти на ахейците.

Появилата се чума в лагера,ахейците си обясняват с наказанието на бог Аполон,но в последствие един от гъдателите им разкрива,че това е заради неспазената молба към Хрис.Тогава Ахил като най-смел, иска от Агамемнон да върне заложницата си на нейният баща.

В този момент проличава алчността,незачитането на другите и високомерието на Агамемнон.Той се съгласява да върне Хризеида да баща й, но в замяна пожелава да получи друга девойка – Бризеида, получена от Ахил като военна плячка.

Така спорът между Ахил и Агамемнон прераства в свада и за малко те не влизат в кървав двубой.Ахил успява да укроти гнева си „подпомогнат“ от богинята на разума – Атина Палада.Но Ахил се заклева, че повече няма да участва в битките с троянците и предсказва, че това ще доведе до много жертви сред ахйците.

Така великолепно с много красив и богат език, Омир описва една битова сцена, вмъквайки в човешките дела и отношения Олимпийските богове и техните поощрения и накзание за хората.

[aloveyou]

Намерих тези..Дано ти помогнат