Интерпретативни съчинение - Спешно! [Архив]

firestone224

12-13-2009, 07:44

Храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на воините; (ахейци и троянци) в сраженията са качества, които печелят всеобщото признание и ува¬жение на околните. Колкото повече са жертвите, толкова повече са почестите и уважението към героя.
Ахил, синът на Пелей и Тетида, като типичен епичен герой,'също живее според ценностната система на свое¬то време. Овладял до съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва и богоравността на човешката природа, макар че той самият е полубог.
Подбудите, които тласкат Ахил към двубоя, са много съкровени и лични - убит е прияте¬ля му Патрокъл, човекът, когото „богоравни¬ят” обича най-много от всички. Изпълнен с ярост и с жажда за мъст, ахеецът с цялото си същество е устремен към битката. Той „стрем¬главо лети по полето”, носи се като стихия и буди ужас и страх у троянци. Физическият му портрет поразява със страховитото си могъ¬щество - сиянието на доспехите му заслепява и смразява враговете му. Чрез разгърнато епич¬но сравнение, Омир внушава зловещата кар¬тина на своя герой:
Как сред полето се носи, сияещ
подобно звездата... Между звездите най-светла, тя
лоши поличба вещае...
В това време един обикновен смъртен има смелостта и дързостта да мери ръст с галеника на боговете - Ахил. Когато всички троянци „ка¬то плашливи елени” се скриват зад дебелите сте¬ни на крепостта, единствен Хектор остава пред Троя да чака Ахил. Нито горещата молба на Приам, нито сърцераздирателния плач на Хекуба могат да променят намерението му и да спрат устрема на героя за последна, реши¬телна схватка с най-мощния ахеец. Използвайки разгърнато епично сравнение, Омир го пред¬ставя:
Като лют змей в планините,
насипан със билки отровни...
също тъй Хектор стоеше с негаснеща
злоба в душата.
Тежки мисли терзаят благородния троянски вожд в мига преди битката -/гой жали за загу¬бената войска, измъчва го чувство за вина:
Аз не послушах съвета, а щеше да бъде от
полза... Хектор, подведен от своята сила,
погуби народа!
Ако основният мотив в поведението на Ахил е нараненото себелюбие (всъщност мотивите на Ахил са почти винаги само лични - гневи се и жадува отмъщение или защото са му от¬нели любимата наложница, или защото е убит най-скъпият на сърцето му човек - Патрокъл), то мотивите на Хектор са коренно различни. Освен желанието да докаже себе си, да се про¬яви като воин и храбрец, той се чувства отго¬ворен за съдбата на своята родна Троя и ней¬ните жители. Това го кара да търси изход и за миг Хектор е склонен на компромис - готов е да сподели с най-големия си враг богатствата на Троя, да се унижи и „смирено” да моли за пощада. Не му е чужд и обикновеният човеш¬ки страх пред смъртта. С психологическа про¬никновеност Омир се докосва до най-интим¬ните преживявания на своя герой, разкривай¬ки неговата чисто човешка емоционалност. Но отрезвяването идва много бързо. Познавайки своя противник, Хектор знае колко той е жес¬ток и коравосърдечен, „няма той мен да пожа¬ли”:
Бляскавата поява на Ахил, страшното и зло¬вещо святкане на доспехите му - „подобно на блясък от разгорели огньове или от изгряващо слънце”, кара Хектор да изтръпне. Той губи са¬мообладание и побягва. Чрез великолепни сравнения епичният поет внушава трагичната обреченост на „светлия” троянец - той е „гъ¬лъб”, треперещ безспир от боязън, а устреме¬ният след него Ахил е „сокол-хищник”.
Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен - един полубог застава срещу обикновен смъртен, макар и не по-малко хра¬бър и силен воин. Ахил, с безогледна жажда за мъст, с бясна злоба, преизпълнен с „диво ге¬ройство” се втурва срещу Хектор. Отново ни поразява дълбоката противоречивост в.образа на Ахил - тръгнал да се бие в името на едно красиво човешко чувство - приятелството, той губи власт над себе си, превръща се в роб на чувствата си. Жесток, безсърдечен, студен, той не желае да се вслуша в предсмъртната молба на противника си, неспособен е да изпита ува¬жение към човешката личност.
Обратно, Хектор разкрива цялата си нравст¬вена красота и благородство по време на дву¬боя. По-цивилизован от противника си и по-човечен, дори когато все още не знае, че боговете са решили съдбата му , той обещава:
Твоето тяло не ще оскверня...
и ти тъй да сториш!
Преодолял у себе си първичния инс¬тинкт, героят се издига над варварските обичаи и предлага на Ахил, независи¬мо от изхода на битката помежду им, да не се гаврят с телата си. Мисълта за Троя не напуска Хектор нито за миг и макар обречен, той за последен път из¬пълнява воинския си дълг-„като орел” се спуска срещу страшния Ахил. Пове¬дението и смъртта му доказват величие¬то на човешкия дух, което превръща физическото поражение в морална по¬беда. Като приема да се бори срещу съдбата и предопределеността, Хектор всъщност утвър¬ждава истинските стойности на човешкото. Той доказва себе си не чрез грубата сила на наси¬лието, не чрез кървавата победа, а чрез съпротивата на съдбата, чрез желанието да остави след себе си следа и красив спомен:
...нещо велико ще сторя,
та бъдните хора да помнят.
Омразата и ожесточението у Ахил са толко¬ва силни, че той посреща с насмешка и запла¬ха предложението на Хектор. Нито безжизне¬ния труп па противника, нито нестихващите вопли на Приам и Хекуба, нито безкрайната скръб на троянци са в състояние да го трогнат и да смирят гневната му и жадна за мъст ду¬ша. Ненаситен в отмъщението си, Ахил се прев¬ръща в свиреп звяр, в кръвожаден хищник. Омир/ който по принцип не изразява своето отношение към героите и събитията, в случая, наричайки постъпката на Ахил „дело позорно”, всъщност подчертава своята позиция на хума¬нист. Епичният поет ни внушава, че и богоподобният Ахил, идеалът на древните за вожд и воин, не е съвършен, че и той е сплав от добро и зло, от красиво и грозно, от низост и възви¬шеност, о г благородство и жестокост.
По един или друг начин, доказали своята героичност, и двамата герои носят белега на сво¬ята трагичност. За Ахил тя се крие в неговата обреченост. Той има право да избира между дълголетието и славата и, според ценностната система на древните, избира краткото, но славно съществуване. Ахил знае, че тук, при Троя, той ще намери смъртта си, знае, че след като убие Хектор, и той ще загине. И въпреки това, разпъван от противоречиви чувства - лю¬бов към убития приятел и жажда за отмъще¬ние, той съзнателно тръгва към своята гибел, като приема двубоя с противника.
Хектор, от своя страна, е трагичен в своята безпомощност срещу съдбата и волята на бо¬говете. В двубоя той е сам, изоставен от всич¬ки. Ако Ахил губи само собствения си живот, то Хектор губи всичко - живот, семейство, близки и скъпи хора, родина.