Старогръдска л-ра - -периоди [Архив]

MichellePhan

12-14-2009, 11:18

Класическа и предкласическа античност
Това е периодът от Омир до 4 век пр.Хр. и възкачването на Александър Велики. През този период произведенията били изключително и само в стихове.

Епическа поезия
Ранните обитатели на Гърция - егейците и микенците възпявали в песни различни героични събития; устната им традиция се състояла от песни за войни, герои, погребални обреди. Тези песни са възприети от елините (древните гърци) през 2 хил. пр.Хр. и в едно с донесените от тях индо-европейски форми на стиха стават основа на епическата поезия.

За същинско начало и в същото време връх на епическата поезия се смятат произведенията на Омир Илиада и Одисея, написани на йонийски и отчасти еолийски диалект някъде през 8 век пр.Хр. Те се открояват с красотата и съвършенството на езика в дактилен хекзаметър. При все това самата фигура на Омир е твърде мистична. Илиада разказва за Троянската война и е трагедия, но Одисея е доколкото трагична, дотолкова и комична и разказва за Одисей - герой от Троянската война.

Друг велик поет от този период е Хезиод. Но за разлика от Омир, Хезиод разказва за себе си в своята поезия; извън нея няма други източници за него. Ноговите две произведения са Работи и дни и Теогония.

Жена свири на лира, фотография

Лирическа поезия

Наименованието лирическа произлиза от факта, че първоначално тя била пята в съпровод на инструмент наречен лира, като се различавали два типа - лична и хорова. Вероятно първият поет бил Архилох от Парос, около 700 пр.Хр. От неговите произведения има запазени само фрагменти.

Личната лирическа поезия била развита на остров Лесбос. Пръв Терпандър, който бил от Лесбос, но живеел в Спарта, изпълнявал произведенията на Омир в съпровод на лира. Повечето от неговите лирически поеми били химни в слава на боговете, и по-специално Аполон. Запазените фрагменти от неговите творби са обаче със съмнителна автентичност. По-късно Алкей, създава алкаическата строфа, неговите произведения били на религиозна и политическа тематика, а някои от тях и поетически обръщения към Сафо, която той обожавал. Алкей и Сафо са двамата основни поети по отношение на лирическата поезия. Сафо създава сафическата строфа, но пише и в други лирически форми. Изключително рафинирани са нейните поеми за любовта и приятелството, те са обичани от гръцките поети и често цитирани. Друг поет, Анакреон, пише за любовта и виното, а също и елегичсески дистишия, епиграми, поеми в ямбически метър.

За разлика от личната лирическата поезия, хоровата такава е писана на дорийски диалект. Нейното създаване започва през 7 в пр.Хр. Поети на хорова лирика - Талетас, Терпандер, Алкман, Арион, Стезихор, Ибик, Симонид и Бакхилид от Цеус. Хоровата лирика достига своя връх през 5 век пр.Хр. в лириката на Пиндар, който писал хорова лирика от различни типове - хвалебствени химни, дитирамби и т.н., запазени са 1/4 от произведенията му.

Други литературни форми
През 6ти и 5ти век пр.Хр. философи като Емпедокъл, Ксенофон, Парменид разработват жанра на философската поема използвайки епическия стих и дикция на Омир и Хезиод. Към края на 5ти век пр.Хр. някои от най-ранните гръцки прозаически творби до сега запазени се създават, най-забележителна сред тях приписвана на Хипократ. Що се отнася до историографията - двама от най-знаменитите историографи работят през гръцката класическа епоха - Херодот и Тукидит. Херодот обикновено е наричан бащата на историята и неговата История е всъщност първата истинска литературна проза в историята на западната култура. И все пак Тукидит бил по-добрия историк. Неговият критичен поглед върху източниците, включването на документи, и тежък, мъчителен труд направили неговата История на Пелопонеската война от изключително значение и с особено влияние върху по-нататъшните поколения историци. И още един, трети, историк - Ксенофон, започва своята работа там, където Тукидит приключва своята, тоест през 411 пр.Хр. и продължава историята си до 362 пр.Хр. Неговите писания били доста повърхностни в сравнение с тези на Тукидит, но пък той писал с особен авторитет и умение по военните въпроси. И за това се представя най-впечатляващо в Анабасис - където описва свое участие в наемна армия. Той още има и три произведения във възхвала на Сократ. Това са Апология на Сократ, Симпозиум и Мемораблия (Спомени за Сократ). Макар, че и Ксенофон и Платон са познавали добре Сократ, съществуват значителни разлики в описание му от двамата, и за това е интересно да се направи съпоставка между написаното от историкът-милитарист и поетът-философ.

Драма
Драмата се развива през 6 в пр.Хр., като в началото тя представлява хорово изпълнение от мъже, а по-късно актьорите започват да водят диалози и хорът остава като един вид самостоятелно действащо лице. От хилядите драми писани и играни през класическата епоха много малка част са запазени.

Трагедия
Оцелели са известен брой от произведения от трима автори: Есхил, Софокъл, Еврипид.

Комедия
Също като трагедията, комедията възниква от ритуал в чест на бога Дионис, но в този случай пиесите били доста пълни с мръсотии, неприличия, сквернословия, ругатни и обиди. В Атина комедиите станали официална част от фестивалните празнувания през 486 пр.Хр. и парични награди били предлагани за най-добрите представления. Тъй като много от комедиите са всъщност загубени от ранните комедии са оцелели само някои работи на Аристофан, който осмивал всичко и всички. Например в Птиците той се присмял на Атинската демокрация. В Облаците пък атакува Сократ и се присмива на софистите. В Лисистрата осъжда войната. Общо 11 са оцелелите пиеси.

През 4 в Пр.Хр. се развива така наречената Нова комедия. Менандър е смятан за най-добрия сред пишещите я,от неговите комедии са запазени откъси от "Гняв" , "Човеконенавистник", "Щит" , "Перинтийка", "Сикионец", "Братя" "Третейски съд" и др.Менандър е написал общо 108 комедии за сравнително краткият си живот. За разлика от Аристофан, Менандър не се фокусирал върху големите обществени проблеми в своите произведения, само едно от които - Дисколус (Мизантроп) - е запазено. Но независимо от ограничения фокус на пиесите му те оказали въздействие върху понататъшните поколения и те били свободно адаптирани от римските поети Плавт и Теренций Афер. Дори пиесите на Молиер са в някакъв смисъл реминисценции на Менандър.