PDA

View Full Version : ТеМичКА



PitbuLLAtack
12-14-2009, 13:00
Трябва ми Тема от ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕЙ”
Идеята на прикования прометей!
(Каква идея иска да внуши автора) ?>

firestone224
12-15-2009, 18:26
ЕСХИЛ - „ПРИКОВАНИЯТ ПРОМЕТЕИ”
Прометей е познат още от древногръцката митология. Кога¬то Зевс сваля от трона баща си Кронос, Прометей е сред малци¬ната титани, които му оказват по¬мощ и затова впоследствие той е приет добре от новия бог. За раз¬лика от времето, когато старите богове и хората взаимно са се за¬читали и са живели в мир, Зевс решава да унищожи хората и да засели Земята с нов, по-добър чо¬вешки род. Тогава единствено ти¬танът Прометей се противопоставя на това ре¬шение на Зевс и за да спаси хората, им дава божествения огън, науките, занаятите и изкус¬твата. Разбирайки това, Зевс жестоко наказва своя някогашен приятел, като го приковава към скала в планината Кавказ. Според древногръцкия мит, вината на Про¬метей не е само спасяването на хората. Той е прорицател, знае кой ще свали Зевс от трона на Олимп и как може да отклони съдбата, но не желае да издаде тайната. Упоритият му от¬каз предизвиква Зевс и той го подлага на изте¬зания за векове в подземното царство Аид, пос¬ле отново го връща на скалата. Черен орел, пра¬тен от Зевс, разкъсва всеки ден черния му дроб. Освободените титани и майката на Про¬метей - Темида, го молят да се подчини на Зевс, но Прометей е все така непреклонен. Той знае каква му е съдбата и очаква героя Херку¬лес. След много години Херкулес идва и убива орела. От Олимп долетява Хермес. Волята на Зевс е титанът да бъде освободен. Чак тогава Прометей разкрива великата тайна - синът на богинята Тетида ще бъде по-велик от баща си, затова Зевс трябва да се откаже от брак с нея.
Есхил не е първият древногръцки автор, който разработва мита за Прометей. Преди него е писал Хезиод, който представя Прометей в сво¬ята „Теогония” в по-различна светлина. Есхил обаче внася ново съдържание в мита, без да го променя съществено. Неговият Прометей се противопоставя на Зевс от хуманни подбу¬ди. Човекът е искрицата живот сред хаоса на Космоса. Боговете първо го създават, а после го оставят да живее в мрак - смъртен, безпо¬мощен и неук, обречен на гибел. Спасението чрез огъня, който им дава Прометей, всъщност символизира духовното възраждане на чове¬чеството. Титанът се превръща във възвишен образ, в пламенен човеколюбец и борец сре¬щу всяка тирания и потисничество над хора¬та.
На сцената Прометей е прикован, неподви¬жен. Цялата вътрешна енергия на героя се из¬лива в словото. Образът му се оформя в раз¬витието на конфликта чрез диалозите, чрез мо¬нологичните му речи, както и чрез лирически¬те партии на Океанидите.
Началото на действието представя приковаването на Прометей от бога-ковач Хефест, ко¬ето става под зоркото око на верните служите¬ли на Зевс - Власт и Сила. Хефест изпитва съ¬чувствие и състрадание към Прометей, но по¬корен на боговете, той изпълнява дълга си. В раздвоението на Хефест, породено от роднинството му с Прометей и верността към гръ¬мовержеца, за първи път загатва за съмне¬ние относно спра¬ведливите решения на Зевс.
През цялото това време Прометей мъл¬чи, но всъщност не¬говото мълчание е изпълнено със значе¬ние. То изразява и страдание, и гордост в страданието, и твърдост в мъката, и бунт срещу несправедли¬востта и жестокостта на Зевс, и презрение към слугите на властника. Едва когато остава сам, страданието изригва в зов към природните сти¬хии:
Свещен ефир и ветрове развихрени! Вий, изворни води и вий, усмихнати вълни в морето! Земьо, всекърмилнице, и ти, всевиждащ слънчев кръг! О, вижте как аз, богът страдам от ръцете божи!
Неизмерна е обидата на Прометей от това, че той, богът, е подложен на изтезания и болка като обикновен смъртен. Унизено е божестве¬ното му достойнство. Върху грандиозния фон на всеобщата природна картина - „развихрени ветрове”, клокочещи извори, морски вълни, плодни поля, огрени от слънчевите лъчи, а в контраст - непристъпни планински зъбери и разпънат върху скалата бог, окован във вериги - страданието на Прометей добива космичес¬ки измерения и се превръща в предвестник на катастрофа от световен мащаб.
Всъщност нерадостната съдба на хората от¬давна е измъчвала Прометей, но това става яс¬но за читателя (зрителя), едва когато при него идват съчувстващи океанидите. Сякаш забра¬вил за собствената си мъка, Прометей излива болката си по нещастната съдба на човешкия род. По времето на Кронос хората са живели „подобно на видения”, „в мъгла и мрак”. Още от¬тогава Прометей не може да приеме този факт и заедно с майка си Темида-Гея, след като не може да вразуми властниците, стават поддръж¬ници на Зевс и му помагат да се изкачи на престола. Но разочарованието на Прометей и майка му е още по-голямо, защото Зевс ре¬шава да погуби човешкия род. И никой от бо¬говете не смее да оспори решението му. Един¬ствен проницателният Прометей се противо¬поставя на това решение, защото само той раз¬бира, че по този начин ще бъде нарушен све¬товният ред. И въпреки че разгневява върхов¬ния бог, Прометей спасява от гибел човечест¬вото и с готовност приема жестокото наказа¬ние на Зевс. Трогателна е саможертвата на ге¬роя в името на слабите „еднодневки”, но имен¬но тази саможертва възвисява Прометей. Той си поставя висока нравствена цел и я постига въпреки всичко - изправя се сам срещу всич¬ки богове, за да докаже своята правота и нес¬праведливостта на Зевс. Човеколюбието на Прометей ражда активност и върши подвизи: „Да, чуйте: исках, исках и така сгреших!” Прометей дарява на хората благата на разума и извежда човечеството на широкия друм на цивилизацията и прогреса. Образът на Про¬метей въплъщава творческото начало и твор¬ческото дръзновение на човека, символизира силата на разкрепостения творчески дух.
Но образът на титана олицетворява и нещо друго. За да защити съществуването на чове¬чеството и завоеванията му по пътя на прогре¬са, Прометей е готов да изтърпи най-тежки страдания, без да изпитва и най-малкото коле¬бание или съмнение. Твърд и непреклонен, мъ¬ченикът е готов да носи своя кръст, докато Зевс се смири. Така образът на Прометей се прев¬ръща в образ на деятелната, активната защита на постиженията на човешкия творчески дух.
В битката за справедливата си кауза Проме¬тей естествено се превръща и в борец срещу тиранията и потисничеството на Зевс. Есхил непрекъснато набляга, че Зевс наказва Проме¬тей не заради грешката му, а от властност и амбиция. И самият Прометей мисли така. За¬това той свързва наказанието си с произвола на „нововлезлия бог” и тъй като нищо друго не му е останало, той воюва със слово. Речта му е изпълнена с ненавист, подигравки и ирония. Зевс е „дързък и безмилостен”, погазва свети добродетели, не зачита приятелите, унищожа¬ва достойнството, .тъпче законите. Обвинени¬ята на Прометей намират подплатеност и в теж¬ката съдба на невинната девойка Йо, станала жертва на сластолюбието на Зевс и на ревността на Хера. И ето я сега, превърната в ужасно кри¬лато животно, Йо е осъдена да блуждае в пространството, докато настъпи избавлението й. „Не е ли безсърдечен повелителят на боговете” -задава риторичен въпрос Прометей.
Прорицателят обаче знае, че властта на ти¬рана няма да е вечна: „Той е твърд и жесток, и закон е сега произволът му, знам. Ала доще часът.” Зевс ще падне, защото е по-слаб от Съдба¬та, направлявана от „трилични Мойри” (пазителки на нравствения ред). Освен това Про¬метей знае тайната, от която зависи бъдещето на Зевс, и която поддържа напрежението на конфликта в трагедията. Прометей може да предотврати възмездието, което очаква Зевс, но няма да го направи, защото той го заслужа¬ва напълно. Сблъсъкът между Прометей и Зевс е сблъсък между два различни типа мислене и поведение. Това най-ярко проличава в драма¬тичния диалог между Прометей и Зевсовия пра¬теник Хермес, който с властен и нетърпящ въз¬ражение тон иска да научи от какъв враг тряб¬ва да се пази неговият господар. Изпълнен с презрение към „слугата на боговете”, Проме¬тей е непоколебим. Той е готов за нови беди, но не възнамерява да издаде тайната си.
Трагедията завършва с космическа катастро¬фа, която отпраща титана на нови мъчения в подземното царство. Заедно с него тръгват и вече вярващите Океаниди. Авторът не въвежда Зевс на сцената. Така той превръща персоналния конфликт в сблъсък на два типа гражданско по¬ведение. Прометей е поборникът не толкова срещу тиранина Зевс, колкото срещу тирания¬та като политическа система, която смазва и убива човека. Неговият образ отдавна се е превър¬нал в символ на бореца срещу тиранията и при¬мирението с неправдата в живота.