GUESS
12-15-2009, 01:01
Здравейте :)
В момент съм на страшно съжаление, обида, разкаяние, яд, гняв! Накратко: На 17 съм, имах приятел койтo наистина много обичах и ценях. Той ми беше първото сериозно гадже и съответно първият ми път беше с него. Раздялата я преживях много тежко, много рев имаше, големи депресии, от които лесно не излизах в продължение на месеци. И най- накрая просветна някаква светлина в тунела и цялото ми внимание беше насочено към тази светлина. Отървах се от мислите за бившият и ги насочих към друго момче. :) Добре изглеждаш на външност, забавен, чаровен, винаги има какво да си кажеш с него... В един момент се усетих, че съм доста влюбена в това момче, и че нещата се развиват ненормално бързо при нас! Познавахме се от няколко седмици, а той ме запозна с тяхните вече, с приятелите му. Незнам защо, как, но го чуствах, че тоя човек го познавам от години, не от няколко седмици. За първи път момче да се доближи толкова близо до мен за толкова кратко време! Аз направо се учудих от себе си! По всичко показваше, че той също е доста заинтригуван от мен, представяше ме на приятелите му като негово гадже, държеше се много добре. Даже за тия няколко седмици аз се почуствах 100 пъти по-желана, 100 пъти по-искана отколкото с бившият ми приятел с койTo
бях за 1 година. Незнам как го направи тоя човек, нямам обяснение! И тук настъпва момента, в който аз много съжалявам, яд ме е на себе си, чуствам се като парцал в момента... преспахме заедно. :S Трябва си призная, че ми беше супер добре и ще я запомня тая вечер, защото той вложи някакво страшно въображение и я направи различна от останалите пъти с бившият ми приятел. Но какво стана след тази вечер?
Разделихме се. Спря да ме търси, спря да се обажда, да пише. Аз бях тази, която го търсеше и си късах нервите в къщи, защото осъзнах, че съм била поредната бройка на господин чаровника. Да си призная чесно много зле се почуствах...като леко момиче, парцал едва ли не. Аз не съм такава, никога не съм била и не мисля да бъда. И в момента ми стана още по-гадно като една приятелка ми звънна и ми каза, че го е видяла снощи с друго момиче под рака. Не му се сърдя, той не е виновен, че аз съм толкова наивна и се дадох така лесно. Сърдя се на себе си, изпитвам някакви угризения, съжаление, че бях поредната в списъка. Но...
Понеже в момента бях много ядосана, нямаше на кой да си излея яда, написах темата. Но който има нещо да допълни, да сподели подобен опит...feel free to share :)
В момент съм на страшно съжаление, обида, разкаяние, яд, гняв! Накратко: На 17 съм, имах приятел койтo наистина много обичах и ценях. Той ми беше първото сериозно гадже и съответно първият ми път беше с него. Раздялата я преживях много тежко, много рев имаше, големи депресии, от които лесно не излизах в продължение на месеци. И най- накрая просветна някаква светлина в тунела и цялото ми внимание беше насочено към тази светлина. Отървах се от мислите за бившият и ги насочих към друго момче. :) Добре изглеждаш на външност, забавен, чаровен, винаги има какво да си кажеш с него... В един момент се усетих, че съм доста влюбена в това момче, и че нещата се развиват ненормално бързо при нас! Познавахме се от няколко седмици, а той ме запозна с тяхните вече, с приятелите му. Незнам защо, как, но го чуствах, че тоя човек го познавам от години, не от няколко седмици. За първи път момче да се доближи толкова близо до мен за толкова кратко време! Аз направо се учудих от себе си! По всичко показваше, че той също е доста заинтригуван от мен, представяше ме на приятелите му като негово гадже, държеше се много добре. Даже за тия няколко седмици аз се почуствах 100 пъти по-желана, 100 пъти по-искана отколкото с бившият ми приятел с койTo
бях за 1 година. Незнам как го направи тоя човек, нямам обяснение! И тук настъпва момента, в който аз много съжалявам, яд ме е на себе си, чуствам се като парцал в момента... преспахме заедно. :S Трябва си призная, че ми беше супер добре и ще я запомня тая вечер, защото той вложи някакво страшно въображение и я направи различна от останалите пъти с бившият ми приятел. Но какво стана след тази вечер?
Разделихме се. Спря да ме търси, спря да се обажда, да пише. Аз бях тази, която го търсеше и си късах нервите в къщи, защото осъзнах, че съм била поредната бройка на господин чаровника. Да си призная чесно много зле се почуствах...като леко момиче, парцал едва ли не. Аз не съм такава, никога не съм била и не мисля да бъда. И в момента ми стана още по-гадно като една приятелка ми звънна и ми каза, че го е видяла снощи с друго момиче под рака. Не му се сърдя, той не е виновен, че аз съм толкова наивна и се дадох така лесно. Сърдя се на себе си, изпитвам някакви угризения, съжаление, че бях поредната в списъка. Но...
Понеже в момента бях много ядосана, нямаше на кой да си излея яда, написах темата. Но който има нещо да допълни, да сподели подобен опит...feel free to share :)