Управление

[anetapz15]

Управлението на Мусолини, Сталин и Хитлер

[Tedi4ka]

Бенито Мусолини е роден през 29. 7. 1883 г. в малко селце в Емилия-Романа (Довиа ди Предапио). Слага началото на фашизма на 23. 3. 1919 г. Тогава той със съмишленици основава движението;Фаши ди комбатименто;Групи за борба- идва от;фашо литорио - ликторският сноп пръчки, който е символ на Древен Рим). Фашите се родеят по идея донякъде с нацистките SA (Sturmabteilung - Щурмови отреди) и SS (Schutzstaffeln - Охранителен отряд) и въпреки снопа пръчки нямат нищо общо с Кубрат. Да не говорим, че Мусолини бяга в Швейцария за да не ходи в казарма. Появата на Фаши ди комбатименто (ФДК) става в индустриалния италиански север. Нито страната, нито лидерът са случайни. Италия е страна-победителка, чиято войска не излиза от собствена територия до края на войната, а после Италия винаги е третирана неравно при подялбата на плячката. Страхът от болшевизма се чувства и тук, а социалистическата партия е укрепнала.

Лидерът (точно както и проф. Ал. Цанков) е бивш социалист - от 1901 г. Закърмен с идеите на теоретика на решителния удар Бианки и анархосиндикалиста Жорж Сорел Мусолини жадува за държавен модел тип Съветска Русия. Както и националсоциалистите (а и сговористите) Мусолини включва ред социални елементи в програмата на фашите: избирателни права за жените и мъжете над 18 г., 8-часов работен ден, осигуровки при болест и безработица, минимална работна заплата, данъчна реформа.
През 1921 г. ФДК се преименува в Национална фашистка партия (НФП) и приема нова националистическа програма. Лидерът залага на силна власт и държава и се връща назад във времето като се обявява за наследник на Цезар и го нарича най-великият син на човечеството, обединил в себе си волята на война и гения на мъдрецаФренският социалист Бонкур подигравателно нарича Мусолини;карнавалния Цезар, очевидно заради непрекъснатото му театралничене и гримаси и различните му украшения. Часът на Мусолини идва през 1921 г. В страната се появява комунистическа партия. Страхът на буржоазията расте. Фашистите се обявяват за спасители от болшевизма. Управляващите либерали и демократи влизат в коалиция с фашистите. На 28. 10. 1922 г. НФП започва;Поход към Рими без да срещнат съпротива фашистите влизат в Рим след 2 дни. Крал Виктор Емануил III предлага на Мусолини премиерския пост.
До края на 1926 г. демокрацията е ликвидирана. Начело на НФП е Големият фашистки съвет, а Мусолини е дуче (водач) на НФП. Заседанията на ГФС започват сДа живее дучето. Към дуче полагат клетва за вярност всички държавни чиновници. През ноември 1926 г. е гласуван Закон за защита на държавата (тук сме по-напред! ) Забранени са партиите без НФП. Започва строителство. Една от гръмките изяви на фашистите е строителството на пистата;Монца. Въведен е т.нар.;корпоративен социализъм- всички работници и всички работодатели членуват в корпоративни профсъюзи, чийто шеф е местният шеф на НФП. Така се ликвидират стачките и има контрол върху икономиката. По онова време клетвата на фашистките младежки организации е Аз вярвам в гения на Мусолини През 1935 г.с атаката на Германия срещу Версайския мир започва и италианската активност. През октомври Италия напада Абисиния. Срещу абисинската армия, въоръжена с лъкове и копия италианците атакуват дори със забранени отровни газове. ОН не налага санкции на Италия. През 1936 г. Италия и Германия се намесват в Гражданската война в Испания. През 1937 г. Италия се присъединява към Антикоминтерновския пакт, сключен от Германия и Япония. Оформя се остта РО-БЕР-ТО.
Окуражен от успехите на Хитлер в Австрия и Чехословакия Мусолини нарежда да се нападне Албания на 7. 4. 1939 г. На 12. 4. Албания капитулира. На 10. 6. , когато Франция е пред разгром Италия й обявява война както и на Великобритания. Италианската армия както и през предишната война е лошо въоръжена и с нисък морал. В средата на 1940 г. английски войски разгромяват италианската армия в Африка и освобождават Абисиния и Еритрея. Отблъсната е атаката от Либия към Египет и са пленени 135 000 италианци. На 27. 9. 1940 г. Германия, Италия и Япония подписват Тристранния пакт. Италия настоява България да й помогне в предстоящото нападение над Гърция. На 28. 10. 1940 (датата май не е случайна! ) Италия напада Гърция. Гърците разгромяват италианците и Мусолини обвинява България за това. Постепенно заплахата Италия за се оттегли с погром става реална. На помощ идва Германия, която смазва Югославия и Гъция - 16. 4. и 24. 4.
На 22. 6. 1941 г. италиански дивизии нападат Съветския съюз. Италианците ще загубят войната със Съветите. В Северна Африка главно германската армия, подпомогната некадърно от имащите нисък морал италианци е разбита при Ел-Аламейн през октомври 1942 г. През 1943 г. Либия вече не е италианска. Голям дял за разгрома имат и италианците, които допускат Средиземно море да бъде доминирано от британците и дори не успяват да превземат Малта!
На 10. 7. 1943 г. англо-американски войски дебаркират в Сицилия. На 25. 7. с намесата на краля маршал Бадолио прави преврат, ГФС сваля Мусолини, който по заповед на краля е арестуван. Бадолио разпуска НФП и иска примирие , сключено на 3. 9. На 12. 9. 1943 г. брилиантна акция на трупа водена от СС полковник Отто Скорцени освобождава Мусолини и го транспортира със самолет до Северна Италия. Там Мусолини слага началото на Италианската социална република, подпомогната от Германия. Но това не е същият Мусолини - нито по дух, нито по уважение от околните. На 27. 4. 1945 г. след като почти цяла Северна Италия е превзета от англо-американците в Доно до езерото Комо италиански партизани задържат колона немски камиони, с които Бенито Мусолини, любовницата му Клара Петачи и негови служители се опитват да избягат в Швейцария. Всички са осъдени и разстреляни по бързата процедура в близкото село Джулиано ди Меседжере на 28. 4. Телата са натоварани в камион и са окачени с краката нагоре в Милано на покрива на бензиностанция. Големи тълпи се събират на това място, където една година по-рано фашистите са разстреляли 15 партизани. Труповете на дуче и любовницата са плюти, блъскани и по тях се стреля. Вечерта са заровени в безименни гробове, а мозъкът на Мусолини е изваден за да бъде изследван от криминолози.

Най-общо: Както и при Хитлер - големи надежди и много разруха след себе си. Но докато Хитлер не познава партизанското движение в Германия в Италия то е доста голямо. Както и в доста неща от новата история на Италия - от култа към Гарбалди до омразата към Мусолини италианците доста преиграват. А истината е, че винаги са били малка Велика сила и слаби бойци. Най-интересното беше когато на 13. 9. 2003 г. Берлускони възхвали в реч Мусолини, а огромна част от нацията се вдигна да протестира. Е, през 1922 г. и после не е било така, но важното е да има преиграване, в което и самият Мусолини е бил почти корифей.
Очевидно всеки, който не помогне на Италия да преодолее собствената й незначителност ще завърши така...

Мусолини всъщност е доста сложна и противоречива личност. Той е социалист от ленински тип – с други думи изповядва някаква марксистка ерес, също както Ленин и също както Хитлер. Той вярва в „обобществяването”, в „историческите закони” и прочие, и също като тях има силното желание да построи някаква нова политическа и икономическа Утопия. Но, за разлика от тях, извън идеологическите нагласи, просто като човек, в самото начало той не обича насилието в големи мащаби, особено насилието заради самото насилие, многократно се изказва и пише против него. Той рядко прави зло по своя инициатива, а почти винаги бива изкушаван към такава стъпка, докато накрая дългите години на власт и ласкателства все пак успяват да атрофират напълно моралното му чувство. „Няма живот без проливане на кръв” – казва той, но това е пак част от някаква поза, в действителност през 1919 – 1920 г. той е напълно неспособен да поеме по пътя на непредизвиканото насилие, на него винаги му е нужен претекст. Но суетата му е огромна, както и жаждата за власт, така че, за да го направят Дуче, той се примирява с насилието, а 1922 става годината на фашисткия терор. Италия, която не е доволна или добре управлявана страна, през октомври 1922 г. е завоювана окончателно с „похода към Рим” на 40 000 черноризци, очевидно вдъхновен от пуча на Ленин и при благосклонното бездействие на властите. Отначало опозицията на режима се съхранява, печатът е свободен, не е създадена тайна полиция и макар че има няколко убийства, те са по-малко, отколкото преди преврата. Мусолини заявява, че управлява както „чрез съгласие, така и чрез сила”. Но в началото на 1925 г. опозиционните вестници са забранени, опозиционните водачи са затворени на остров и се създават цяла серия фашистки закони, претендиращи да са сътворили Корпоративната държава, в която всякаква опозиция е напълно излишна. Мусолини се хвали, че „ние контролираме политическите сили, ние контролираме икономическите сили, ние контролираме моралните сили. Така ние сме в центъра на корпоративната фашистка държава”. Обаче около италианския фашизъм винаги остава да витае нещо мъгляво и неясно, самият пък Мусолини до края на живота си запазва способността си неловко да се колебае между величието и фарса. Той практикува и фашизма с някаква неохота, така и не успявайки да измисли новата фашистка цивилизация чрез иначе театрално натруфените си словесни формули. Много му харесват грандиозните неща и проекти. Пресушаването на блата, например, едно значително практическо постижение. Мусолини насърчава и изграждането на голяма авиационна промишленост и въобще създаването на гигантски индустриални пояси. Италианската лира става относително силна валута, значително се подобрява работата на железниците, пощенските и телефонните служби. Мафията е натикана в нелегалност, изчезва уличното насилие. Няма, естествено, стачки, а и корупцията не е толкова коментирана, макар и да не е ясно дали е намаляла или просто е станала по-прикрита. Някои от тези неща притежават потенциално отрицателни последици в перспектива, а други имат само чисто външен ефект. Но като цяло, те правят голямо впечатление на чужденците и на самите италианци. А и контрастът с гладната и обезверена Русия е направо поразителен. Затова не е чудно, че Хитлер се възхищава много от Мусолини и изпитва уважение към него. Той го смята за пример, достоен да бъде следван. Между болшевишките варварства на Изтока и „гнилият” либерализъм на Запада, Италия наистина дава вид, че предлага някакъв „трети път”. Но нацисткия лидер не среща отначало никаква взаимност на чувствата. Мусолини смята себе си – с известно основание – за образован и цивилизован човек. Расизмът на Хитлер го отвращава, а през 1934 г. той намира самия Хитлер за безподобен шарлатанин и опасен бандит. Това е съвършено вярна оценка, а освен това Италия има да губи не по-малко от всяка друга държава-победителка от евентуалното преразглеждане на Версайския договор. И не е странно, че Мусолини по едно време се нарежда до Франция и Англия в опита да се изгради „фронт” срещу домогванията на Хитлер. Абисинската криза обаче обръща всичко. Там Мусолини има повод (той не прави нищо без повод), а Абисиния е примитивна африканска монархия, в която се практикува робство. Тя изобщо не е съвременна държава и членството и в тогавашното Общество на народите е гротескно недоразумение. Тя е „управлявана” с терор и насилие и изобщо не би трябвало да членува в такава организация. (Впрочем за доста от сегашните членки на ООН може да се каже същото.) Самата мисъл, че ОН е длъжно да гарантира нейните граници, които всъщност дори не са маркирани или са подвижни, е пример за абсурден псевдолиберализъм. Този абсурд още при първата криза, разбира се, минира идеята за Общество на Народите и подрива тотално доверието в нея. В отговор на гръмогласните призиви на своята напълно редовна членка, Обществото на народите - тук Комар не е прав – обявява Италия за агресор и на 19 октомври 1935 г. и налага „санкции”. Едва ли е имало поне един случай, когато санкциите да са възпрели някоя агресия. Единственото, което постигат е, че нанасят щети, озлобяват и разгневяват. В абисинския случай са и напълно безсмислени, защото едва ли някой сериозно очаква Англия, например, дотолкова да се ангажира с проблемите на комичната „държава” Абисиния, че да затвори Суецкия канал. „Санкциите” обаче напълно успешно постигат две други неща: показват на целия свят, че ОН е напълно беззъба и куха институция и карат Мусолини да охладнее към Запада. А когато на 27 септември 1937 г. той посещава Берлин, намира възхищението, което Хитлер му засвидетелства, за неотразимо. Фюрерът го нарича „водещият държавник в света, с който никой не може да се сравни даже отдалеч”. За Мусолини, този безкрайно суетен оперетен Цезар, това идва в повече. На 22 май 1939 г. той подписва Стоманеният пакт –първият от цяла поредица бандитски пактове – с човека, когото преди пет години е смятал за „враг на цивилизацията”. Още преди това е преобърнал предишните си възражения срещу расовата политика и през 1938 г. създава италиански вариант на Нюрнбергските закони. Сега вече Мусолини иска война „повече от всичко” и нетърпеливо (той по принцип е нетърпелив човек) подражава на Хитлер, фабрикувайки претенции към ред френски градове. Напразно се притеснява – той ще получи своята война. В последните десетина години от живота си Мусолини се превръща във все по-трагична и все по-гротескна фигура. Трудно е да се повярва, че от 1922 до средата на 30-те години е изглеждал на целия свят значим играч на европейската шахматна дъска. Той се мъчи да следва някаква своя „реалполитик”, но, както споменава и Комар, Италия просто не е в състояние да надскочи същността си на второстепенна Велика сила. Всичко, което постига Мусолини, е ролята на чакал, който се задоволява с дребните хапки, следвайки по-едрите зверове. За да завърши живота си, обесен с главата надолу под дюдюканията на тълпата. Същата, която някога му се е възхищавала

[Tedi4ka]

Йосиф Висарионович Сталин (на руски: Иосиф Виссарионович Сталин, рождено
име Йосиф Джугашвили, на грузински: ????? ?????????) e грузински
революционер, член на болшевишката партия и политически лидер на Съюза
на съветските социалистически републики.

Сталин е роден в бедно грузинско семейство. Баща му е пияница, често бие
жена си и децата си. Йосиф, който е с полупарализирана лява ръка, е
даден в семинария. Той рано се включва във въоръжената борба против
царизма, участва във въоръжени обири. Арестуван е и пратен на заточение,
твърди се, че е бил вербуван от царската охранка. След Октомврийската
революция (1917 г.) става комисар на националностите, а през 1922 г. —
генерален секретар на болшевишката партия.

Сталин става ръководител на СССР след смъртта на Владимир Ленин през
1924 г. Той се отказва от провалилата се теория за перманентната
революция на Лев Троцки и възприема тезата за победата на комунизма в
една отделно взета страна. Под неговата власт държавата укрепва
икономически, главно чрез развитието на тежката промишленост и
енергетиката, но същевременно се налага тоталитарно управление, свързано
с абсолютно нарушаване на правата на човека. Сталин се изказва
"компетентно" по всички въпроси, вкл. и езикознанието. Докато всички
медии в СССР го славят като "баща на народите" (виж култ към личността),
милиони души, вкл. цели етнически групи, загиват от сталинските
репресии.

Преди Втората световна война , Сталин провежда Голямата чистка (1937 -
1938 г.), жертва на която става висшето ръководство на ВКП(б),НКВД и
Червената армия. С намерение да предизвика Световна социалистическа
революция, Съветският съюз активно участва в подготовката на Втората
световна война. Съществена част от подготовката е споразумение с Адолф
Хитлер за подялбата на Полша и разграничаването на сферите на влияние в
Източна Европа (т.нар. пакт Рибентроп-Молотов). През зимата на 1939 -
1940 г. Сталин осъществява агресия срещу Финландия, наричана още Зимната
война.

ћ



на Европа, Сталин подготвя Червената армия за удар по Германия,
увеличавайки числеността и и качеството на въоръженията и и провеждайки
тайна мобилизация.

Съветският съюз обаче остава изненадан от германското нападение на 22
юни 1941 г. Червената армия загубва няколко милиона военнослужещи само
за два месеца. Сталин се обръща към съветските народи едва в началото на
юли с призив за защита на Родината. Германското настъпление е спряно
през декември в предградията на Москва с помощта на спешно прехвърлени
от Сибир дивизии.

През Великата отечествена война съветските войници проявяват чудеса от
храброст и издръжливост, но животът на много от тях е пожертван излишно
от Сталин. В края на краищата, все пак той успява да наложи волята си
над тази на западните съюзници, като си осигурява контрол над Източна
Европа чрез договорката си с Уинстън Чърчил и споразумението от Ялта.

Чрез победата във Втората световна война Сталин издейства най-голямото
териториално разширение на Съветския съюз за цялата му история. След
това той налага просъветски режими в източноевропейските държави, с
което стартира Студената война. Съветското разузнаване успява да се
сдобие с чертежите на американската атомна бомба. Така Сталин бързо
успява да навакса изоставането на СССР в този стратегически отрасъл.
Въпреки нарастналото напрежение в света, сблъсъкът между свръхсилите се
реализира единствено в Корейската война (1950-53), която довежда до
трайното разделяне на Северна и Южна Корея.

В края на живота си Сталин развива параноя. Подозира в заговор дори
най-близките си, организира т.нар. лекарски процес. Той умира сам във
вилата си край Москва, като дни наред никой не смее да отиде при него.
На многолюдното му погребение на Червения площад биват дадени много
жертви поради стъпкване. Мумията му бива положена в мавзолея на Ленин,
но след идването на власт на Хрушчов тя е извадена оттам и погребана
край Кремълската стена.

[Tedi4ka]

КУРСОВА РАБОТА
НА ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА ШЕНКОВА
10В КЛАС
„АДОЛФ ХИТЛЕР”














Първа и Втора световна война:

Адолф Хитлер е човек, който жертва себе си, целият си живот за своя народ. Това е специална черта на Националсоциализмът, саможертвата на индивида в името на общото благо. Това прави един национал-социалист по-ценен от хиляди демократи или републиканци. Точно това ни прави толкова силни и страшни за враговете ни. Първоначално хора като Дитрих Екарт смятат, че ще могат да използват природния му талант, за да изградят политическо движение, на което да дърпат конците в сянка. Скоро обаче разбират, че амбициозния Адолф трудно може да бъде контролиран. А той самият се появява на политическата сцена в Германия във възможно най-подходящия момент. Страната се намира пред избора комунизъм или реставрация на монархията.

През Първата световна война, Хитлер преминава през всички тревоги и проблеми на обикновения войник. Неговият полк кърви на фронта. Когато силата му спада, всеки трябва да поеме по-голяма част върху себе си. Никой не поема повече от Хитлер. Той постоянно е доброволец за допълнителни задачи, взима най-опасните назначения и много пъти едвам избягва смъртта. Все едно, че изхода на войната зависи единствено от него. Когато има право на заслужена почивка, той се отказва доброволно и я дава на някой женен войник, който да иде при семейството си. След удара в гърба и позорната загуба на Германия, Хитлер е решен да даде остатъка от живота си за това да види отново Германия силна и да се отмени злото споразумение от Версай.

Германия силна и да се отмени злото споразумение от Версай. По време на тези години на борба, той прави по-големи жертви отколкото по време на младостта си. Личният гардероб на Фюрера е толкова беден, че по-богатите другари от партията му дават костюми при срещи с големи индустриалци. Не само всяка марка отива за борбата, но и Хитлер трябва да изостави мечтата си да стане художник ( както мисли по това време ) или архитект.

След края на Първата световна война, в която участва като ефрейтор в германската армия, Хитлер се присъединява към реваншистките кръгове в Бавария. Той взима участие в бирения пуч в Мюнхен през ноември 1923 г., за което е осъден на 5 години затвор. Докато лежи зад решетките, Хитлер заедно с Рудолф Хес написва книгата Майн кампф(Моята борба). В нея той хвърля вината за поражението на Германия върху комунистите, капиталистите и евреите, и крои планове за световно господство на арийската раса.

Благодарение на безспорните си ораторски заложби Хитлер се издига в йерархията на нацистката партия, която получава най-добри резултати на парламентарните избори през 1932 г., без да има абсолютно мнозинство. Президентът Хинденбург му възлага да стане канцлер, но поради невъзможността за сформиране на правителство са насрочени нови избори през март 1933 г. През февруари Хитлер организира подпалването на Райхстага, за което са набедени група комунисти начело с българина Георги Димитров. Нацистите получават мнозинство и прокарват извънредно законодателство за разправа с политическите си противници. Поради твърдото държание на Димитров пред съда обаче той и другите обвиняеми българи са оправдани.

Хитлер продължава да потъпква демокрацията в Германия, като същевременно предприема мерки за социално-икономическо възстановяване на страната. Военно-индустриалният комплекс, който той създава, помага на Германия да преодолее следвоенната криза от Първата световна война. Западът разбира, че милитаризацията на страната води към нова война, но се надява Хитлер да се насочи на Изток, към Съветския съюз. Така и става, но първо нацистите слагат ръка на практика върху цяла Европа. В резултат на Мюнхенското споразумение от 1938 г. Германия получава от Чехословакия срещу обещание за вечен мир населените с етнически немци Судети в западната част на страната. По-късно тя предприема аншлус (присъединяване) на Австрия, и окупира без бой остатъчната част от Чехословакия. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша, с което започва Втората световна война.

Хитлер и Сталин си поделят територията на Полша въз основа на протокола Молотов-Рибентроп. Въпреки съпротивата на западните Съюзници, за няколко месеца през 1940 г. хитлеристките войски окупират Дания, Норвегия, Белгия, Холандия и Франция. През пролетта на 1941 г. експанзията продължава в Югославия и Гърция. На 22 юни Хитлер напада СССР в изпълнение на операция Барбароса и първоначално постига големи успехи, като пленява няколко милиона съветски войници. Поради липсата на ресурси, лошото време и засилващата се съпротива обаче германското настъпление се задъхва и спира на километри преди Москва.
През декември 1941 г., след нападението срещу Пърл Харбър, САЩ влизат във войната на страната на Съюзниците и променят баланса на силите. През януари 1942 г. по заповед на Хитлер се провежда конференцията във Ванзее край Берлин, на която се планира окончателното решение на еврейския въпрос. В изпълнение на решенията започва строителството на лагери на смъртта, основно на територията на Полша.

През февруари 1943 г. хитлеристките войски са разгромени при Сталинград, с което ходът на войната се обръща. През юли Германия опитва последната си голяма офанзива при Курск (операция Цитадела), но не успява да пробие съветската защита и оттогава линията на фронта върви само на Запад до края на войната в Европа.

Възходът и падението на Третия райх и животът на Хитлер са части от продължителната битка през XX в. между демокрацията и диктатурите. С рухването на комунистическата тоталитарна система в Европа в музея на прокълнатите от историята Ленин и Сталин заеха законното си място до Мусолини и Хитлер.

И в бившите комунистически страни се появяват издания на „Моята борба“. Поколенията, родени след Втората световна война отхвърлят носещия се от нейните страници войнствен тътен на барабани и свирепия зов за кръв и смърт, защото предпочитат да живеят в общество, изградено на принципите на демокрацията, на свободата, справедливостта и солидарността. Те знаят, че трупът, хвърлен на германската публика под името „Моята борба“, започва да разпространява опасна зараза особено след 30 януари 1933 г., когато „звярът изскочил от бездната“, разполага с власт да застеле с трупове пътя на Третия райх в изпълнение на най-налудничавия план в световната история — за космическа война срещу „разяждащите чистата раса бацили“, срещу гризящите арийските сърца.

Война, в която „чистите“ германци се убедиха в ужасяващата реалност на оня марш на щурмоваците, в който ентусиазирано са пеели: „Тоз, който падне в бой за Хитлер, ще спи спокойно дори и на чужда земя.“

Война, към която с толкова възторжени слова ги тласкаше и „Моята борба“! Книга размисъл над вечната тема за човешкото лекомислие, за пътя на един народ към пропастта. За размисъл и над темата „Хитлер“ — вписва ли се фюрерът в сентенцията на Стоян Михайловски: „Има мъртъвци, които трябва да бъдат убивани“.
Непрекъснато, в името на вечно будната историческа памет на човечеството.
SS и SA:

След формирането на SS през 1925 г. тя претърпява скоростно развитие. Причините за увеличаването мощта на SS е много сложен и подробен въпрос и за това има много причини, но тази тема не е в основата на разглежданото от нас създаване и развитие на Leibstandarte. За основното изследване на първите части, създадени с цел да охраняват и предпазват в периода до 1925 г., който приключва със създаването на SS, с подробното разглеждане на разлики между SS и SA, сме готови да навлезем по-дълбоко в изследването на историята, причините за успешното развитие и растеж на SS частите в Leibstandarte.

През 1933 г., осем години по-късно след създаването на SS, тя се е разширила до 50 000 членове. От този момент започва историята на Schutzstaffel, която през пролетта на 1933 г., е създадена като елитно движение сред редиците на елитната SS. Този елит в елита трябвало да бъде специално обучена лична охрана, подбрана от най-добрите сред SS, която всъщност става личната охрана на Хитлер и е подвластна на всички негови желания. Името на тази нова част е SS-Stabswache Berlin, а малко по-късно през същата 1933 г. е преименувана в SS-Sonderkommando Berlin. През лятото на 1933 г. са създадени две нови SS-Sonderkommando части - SS-Sonderkommando Zossen и SS-Sonderkommando Juterbog, където са обучавани новите кадри за SS, както и допълнителен състав за полицейските команди, но тази функция малко по-късно им е отнета. И двете части малко по-късно са слети в the SS-Sonderkommando Berlin и функциите им са променени в това да отговарят за Adolf Hitler-Standart.

На 8 и 9 ноември 1933 г., 10 години след неуспешния опит за преврат, целият Adolf Hitler-Standarte се събира на военен съвет, където се полага обща клетва в памет на загиналите от 1923 г. Военната среща се провежда на Фелдхернхале, мястото на престрелката между участниците в пуча и полицията, в която загиват представители на нацисткото движение. Всеки член на Adolf Hitler-Standarte се заклева да отдаде живота си за фюрера. Името на организацията също е променена на това военно събрание - Leibstandarte Adolf Hitler. По заповед на Химлер, инициалите “SS” са добавени към името на Leibstandarte и така то става Leibstandarte SS Adolf Hitler.

С идеята да бъде потушена заплахата идваща от SA, под командването на Ото Райх и на Юрген Вагнер са създадени две формации на LSSAH. Те са прехвърлени от казармата в Берлин в провинцията и на 30 юни са изпратени в Мюнхен. От Мюнхен малка група от двете части е изпратена в затвора Щаделхайм, където взема участие в екзекуцията на SA част, осъдена по обвинения в заговор и участие в подготовката на преврат срещу държавата. Заповедите са изпълнени без въпроси. Всъщност по-голяма част от LSSAH остават в казармата в Берлин. Само две малки групи са изпратени в Мюнхен. Малко по-късно друга малка група, подбрана от останалите в казармата мъже, взема активно участие в екзекуциите на много други обвинени. След края на "Аферата Рьом", която приключва на 13 юли 1934 г., са убити около 177 души, а SS се превръща в независима организация, която вече не е под прекия контрол на SA. Лидерът на SA – Ернст Рьом, също е екзекутиран.

Интересни факти:

Хитлер е непредвидим. Променя намеренията, плановете си, но когато е в Бергхоф, не пропуска сутрешната си разходка до чайната. Тук той се придържа към един и същи режим сутрин става между 9 и 10 сутринта, посещава бръснаря си, и тогава прави сутрешната си разходка надолу по хълма, която трае 15-20 минути. Това е неговото време. Има охрана от СС в началото и края на пътеката и човек, който наблюдава движението му, но Хитлер не обича да му дишат във врата. В Бергхоф се чувства 100 % в безопасност. Дори, когато е там, издига фашисткото знаме, което се вижда от кафенето в града. Тук е неговият свят, неговият дом.

Когато Хитлер отива към чайната, охраната му се движи на около 70 м зад него. Те са длъжни да носят оръжие, което им се зачислява заедно с униформите. Но никои не ги проверява дали го носят.

Материалните жертви не са единственото, което партията изисква от лидера си. Хитлер често казва, че не би могъл да се наслади на една женитба, защото е женен за цяла Германия. По-лошо, той знае, че никога няма да може да има деца. Той не иска да ги постави в условие, да растат в сянката на неговите постижения и да следват неговите стъпки. Началото на войната принуждава Хитлер да изостави мечтата си, да изгради на ново немските градове. Той облича униформата си и отказва да я свали, докато не бъде постигната победата. Той работи по цял ден, имайки все повече и повече работа. Неговата главна квартира , “ вълчото леговище “ е разположена в сумрачна гора край Растенбург, която е твърде гореща през лятото и твърде студена през зимата.

Когато съветските снаряди почват да падат в града, Хитлер казва на генерала от Вафен СС – Леон Дегрел, че ако има син иска да е като него, но че Дегрел заедно с полковник Ханс-Улрих Рудел трябва да запази живота си, за да служат по-късно със своя героизъм като пример за немската младеж. Фюрера казва, че ще направи крайната саможертва за Германия и няма да избяга, ще се бори с противника до самия край, и след това ще лиши евреите и болшевиките от удоволствието не само да го изложат на срамен процес, но и да се гаврят с тялото му, и така той се бори докато “ подчовеците “ са само на няколко метра от него и след това отлита във Валхала.

Германия е поставена на колене (меко казано) от 1918 г., а някакво парвеню с досадни мустачки си позволява да говори за нея като бъдещия европейски гигант. Още едино успешно демагогско решение е използването на расизма за изграждането на нацистката идеология. В обществото ври и заплашва да кипне огромно количество омраза. Едва ли има по-подходяща мишена за нея от оброгаваните от столетия наред евреи.

Като фактор за политическия успех на Хитлер не трябва да се забравя и факта, че партиите на власт във Ваймарската република пропиляват шанса си като управници и не успяват да предложат разумна основа, която да измести двете лудости - комунизъм и нацизъм. Аристокрацията ясно съзнава това и в крайна сметка се принуждава също да застане зад ефрейтора. Хинденбург в началото се заканва, че докато е жив няма да го допусне да стане канцлер, но скоро и той омеква, защото иначе другия вариант е Червена революция, при която имотите му ще фръкнат незнайно къде. И хоп Адолф Хитлер спретва коалиционен кабинет под негово ръководство. Пак има наивници, които си мислят, че дърдоркото ще възприеме позицията на пионка в ръцете на по-разумните. Да, ама не, както се казваше в телевизионния ефир... Какво става по-нататък, знаем много добре.

Смъртта:
Атентаторите ще се приземят с парашут в убежище осигурено от чичото на военнопленника Дийзер. Местният продавач ще ги отведе до цивилните патрули, най-външният кръг на охраната. Ще носят униформа на планински спецчасти, с версията, че са изпратени в областта, нащрек за патрули на СС.

Преди да стигнат до следващия охранителен пост, ще се отклонят от пътя, ще заровят униформите си и ще навлязат в гората. Снайперистът ще причаква Хитлер встрани от пътеката - на разстояние между един и 200 метра...

Операцията не се осъществява. Атентаторите не стигат до Бергхоф. Операция Фоксли остава само на хартия, затрупана от последвалите събития на войната. Накрая Хитлер измамва и победители, и победени, като на 30 април 1945 сам слага край на живота си.
Първите смятат, че войната ще приключи ако Хитлер умре, а другите, че за каузата е по-полезен жив. Едните твърдят, че ако Хитлер умре с нацизма е свършено, другите обратно, че ще бъде продължен от друг лидер. Някои се страхуват, че ще бъде канонизиран в мъченик, други са сигурни, че той заслужава да умре. Никой не спечелва в спора. Не се постига съгласие. И така е пропусната и тази макар и малка възможност. Хитлер напусна Бергхоф на 14 юли, за да не се върне никога там.
Преди това той става причина за смъртта на близо 50 милиона души, в това число 9 млн. германци.

Войната щеше да свърши преди края на годината. Безспорно щяха да изминат още няколко месеца до нейния край, но затова пък нямаше да се стигне до някои от най-ужасните бомбардировки като тези над Дрезден, Пфорцхайм и други. Концентрационните лагери щяха да се закрият, и то веднага. Дори един Химлер стори това по собствена воля през април 1945. Ето защо си струваше Хитлер да бъде убит.
Колко ли души са могли да бъдат спасени при това положение?

Да започнем с евреите. Смята се, че милион и двеста, милион и четвърт нямаше да бъдат убити. Ако операцията бе проведена през август 1944, евреите в Унгария със сигурност щяха да оцелеят. Нека добавим и руснаците, които загинаха, но които нямаше да загинат, както и жертвите в битката за Берлин. Сметката възлиза на около 10 милиона.

[CondictioSineCausa]

Браво , добре извадено от гугъл....