PDA

View Full Version : Стихове?



sladurka_f
12-15-2009, 09:28
Най-накрая се престраших да направя тема,та дори и да публикувам мои творби.Всеки може да дава мнение-държа на критика =;

Порочна игра
Някога...падал ли си вечер...
В мрака...и празнотата на нощта...?
Заслушвал ли си се как пада сълза...
Наблюдавал ли си как изчезва луна...
Виждал ли си го...?
Този,който обрече ме на тази любов и самотни нощи...
Откраднал в сянката душата ми...
Скрил на тъмно ехото й...
Това е сякаш пясъчен часовник...
Всяко мигване е секунда по-близо до него...
Чу ли как плаче...глупава птица...и сълзи от пепел..
Преплитайки залеза със зората...
приближавам се все повече към теб....
Сякаш демон си играе с чувствата ми...
Не е демон и чувствата не са така самотни...
Просто човек...открил съвършенството в усмивката на цвете...


Едно цяло
Тихо се промъква в сенките...
И няма никой.И не виждам нищо.
Пламък тихичко трепти.Очите ми са глухи...
Клоун...плачейки пълзи по паважа.
Само боя остава по асфалта...
Усещам го до мен.Виждам силуета му.
Свещта изгасва и отново се ражда.
А ушите ми са толкова слепи...
Горещата тъмнина кърви от стените.
Само спомени остават по тавана.
И той е до мен.И аз съм до него.
А ние сме едно...


Ти,аз и наргилето
Сякаш загубихме себе си в шума от листата...
Скрити хербарии между листи хартия....
Тихо в нощта мечтая...
и на никого не преча...
Гледам новата магистрала и се чудя къде е моята стълба...
Стълба към небето...
С глухи очи виждам едното цяло...
а ти нервно пушиш наргилето....
А моите мечти...горките...Търсят твоето единство...
Стиховете си редя в тъмното тихо...
И танцувам...танцувам по асфалта боса...
Боса се разхождам из гората...
Гората и моята забравена...
сърце-вината на моята същност търсеше сякаш спомени в тебе...
Всичко забравям...И сляпа оставам...
Гледаш въглена почти изхабен...и самотен..
а искрите танцуваха като мен около огъня..
Гледайки звездите...
развяваща своите воали и мечти...
А времето...кой попита за него...
То сякаш уби нежността...и сега си говорим като непознати...
Тихомълком разпалвайки ревността стана страшен генерал....
Само то не си губи времето...
Не смея да ти кажа за горската ми лудост във косите...
Не искам да загубя цветовата гама на сивото....
По сивото на улицата...
има толкова листа и спомени....
Помниш ли?
Не бягай от мен още повече...
Тази мелодия загуби своя ритъм...
Загуби го в тежестта на часовника...
А на теб ще кажа само...
Остави наргилето и с дъх поеми аромата ми...

Auby
12-25-2009, 12:00
Пробвай в рими, ще се получи по-добре :)