PDA

View Full Version : Ако някой има абонамент в помагало



vileto8
12-15-2009, 14:08
Моля ви изтеглете ми тези неща от помагало:
http://download.pomagalo.com/44678/bistrishko+branishte/?search=18539291&po=1
http://download.pomagalo.com/236449/biosferen+rezervat+bistrishko+branishte/?search=18539484&po=2
http://download.pomagalo.com/368278/biosferen+rezervat+bistrishko+branishte/?search=18539542&po=3

Ще ви бъда много, много, много, много, много, много, много, много, много , много, много, много , много, много, много благодарна!

aloveyou
12-15-2009, 14:40
Аз имам рег там,но абонамента ми изтече..

Най-добре пиши в тази тема - http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=214195 - пиши там и ще ти го изтеглят :wink:

vileto8
12-15-2009, 14:46
Писах в тази тема още снощи, но никой не ми помогна. :(

truefriend
12-15-2009, 15:24
Бистришко бранище
Това е един от най – старите наши резервати .Обявен е за резерват с площ 745 ha. Със Заповед №15422 от 1934г. На Министерството на земеделието и държавните имоти .По-късно със Заповед №106 от 24.01.1968г. на Министерството на гарите и горската промшленост площа му е разширенана 943 ha.Предназначението му е да запази съществуващите природни красоти и останалата автохтонна флора на Витоша.
Бистришко бранище се намира на североизточният край на Витоша,като обхваща горната част от водосборите на реките Бисстрица и Янчевска.Най –ниската част на резервата започва от 1430 m н.в. ,а най-високата стига до върховете Голям Купен /1936m./,Голям Резен /2277 m./ ,Малък Резен /2191 m/и Скопарник /2226 m./
Релефът е твърде разнообразен .Редуват се денудационни заравнености със стърчащи камъни,твърдици и със стръмно спускащи се ридове ,каито определят стъпаловидният му вид.
Витоща е претърпяла четирикратни сводоподобни издигания и четири периода на относителен покой.Това е причина за формирането на четири концентрично разположени денудационни нива ,три от които се наблюдават и в границите на резервата.Най-високо и най-старо е денудационното /старомиоценското/ ниво в района на Черни връх-2290 m. и на Голям Резен.Второто по височина и възраст денудационно ниво е младомиоценското-с височина около 1800-1850 m.То е много просторно и обхваща заравненостите под м. Резньовет
По него има много вдлъбнатини ,които са силно преовлажнени ,вследствие на което са се развили влагалюбиви ,че дори блатни тревни ценози.Третото денудационно ниво /в.1400-1600 m./ е староплиоценското-понтийското.То обхваща заравненостите на връх Самара и е силно огънато и денивилирано.Четвъртото денудационно ниво е във вид на склоново стъпало,но е извън Бистришко бранище.В резултат на морфогенетичното развитие на релефа на Витоша през ранният плейстоцен на много места във високите части на резервата са струпани огромни скални блокове ,които наред със скалният венец на м. Резньовете придават на релефа типичен алпийски вид.
Изключително интересни и красиви са каменните грохоти/сипеите/ ,каменните грамади скалните/каменни/реки,които още повече разнообразяват и обогатяват релефа на резарвата.
Каменните грамади и реки са извесни повече с наименованието морени макар и да нямат нищо общо с ледниковите моренни образования.Те са резултат от сферичното изветряне на монцонитните скали.Каменните реки са специфични за много части на Витоша ,но в Бистришко бранище са сравнително добре представени .Една от каменните редици –Голямата грамада ,има дължина 1000 m. и ширина 300 m.Макар и да отстъпват на каменните образования ,намиращи се в месноста Златните мостове,тези реки все пак са красиви привлекателни.
В геологично отношение територията на резервата е доста сложна.Тя включва част от андезитния подковоподобен венец на най-високата част от витошкият плутон.Андезитите, които се придружават от андезитни туфи,са най-разпространени скали в резервата .Според минералогичният състав те се разделят на пироксенови ,пироксен-амфиболови амфибол-биотитови андезити.В химично отношение обаче различията между тях са незначителни.На второ място по разпространение са монцонитите .Изградени са предимно от плагиоклаз и ортоклаз ,а така също от диопсид ,авгид,амфибол,биотит,цирко н и др.На трето място идват монцодиоритите и кварцдиоритите ,които са преход между габровите скали и монцонитите.
Бистришко бронище попада в среднопланинската и високопланинската подобласт на планинската климатична област.Средногодишната темперетура се движи между 1-5 гр.С. През шест месеца от годината темперетурите във високата част на резервата са отрицателни.Продължително тта на вегетационниат период е 110-160 дни във високопланенската и 140-190 дни в среднопланинската част.Валежите са обилни 837-1252 mm. Съответно за най-ниската и за най-високата точка на резервата.Снежната покрифка се задържа продължително 80-200 дни,и е със значителна дебелина1,5-2 m.Много често под Голям Резен има сняг до юли. Хидрологичната мрежжа в резервата е много добре развита.Главната река е Бистрица .Тя има добре развита хидрографска мрежа и е една от най-пълноводните витошки реки .Склоновете наоколо са стръмни ,кето е причина за доброто дрениране на терена.Втората по-голяма река е Янчевската.За разлика от Бистрица тя е с малък водосбор и с по-малък воден дебит.Средният модул на оттока е 25 l/s=Резервата се оводнява добре от многобройните поточета,образуващи притоците на Бистрица.
Почвената покривка е представена от кафяви горски ,планинско-горски тъмноцветни и планинско-ливадни почви.
Най-разпространени са кафявите горски почви.Те обхващат ниската част на резервата –докъм 1650-1700 m н.в.Образувани се върху базични или неутрални скали –андензити,диорити,габро и анартозити ,под влиянието на буково-иглолисстни ,смърчово-букови, смърчово-белоборови и смърчово-елови гори.Деля се на светло и тъмнокафяви.
Светлокафявите са в най-ниската част на резервата .Отличават се с малка мощност на хумусния хоризонт-15-25 см.Той е със зърнеста структура и рхкав.Илувиалният хоризонт е жълто-кафяв и често каменлив и има лешниковидна до ореховидна структора .Съдържанието на хумус е до 2-7%.Светлокафяфите горски почви са добре запасени с фосфор и с калций.Реакцията им е средно до слабо кисела pH 5-6 .Тъмнокафявите голски почви са широко разпространени.Те заемат по-високите места със смърчова растителност.Хупусният им хоризонт е 30-50 см,тъмнокафяв и със зърнеста структора.Имат лек механичен състаав-обикновенно са леко песъчливо-глинести или глинесто-песъчливи.Илувиалнят им хоризонт е мощен 100-130 см. ,и е слабо уплътнен.Тези почви са богати с хумус и с хранителни вещества.Съдържанието на хумус в повърхностният хоризонт е 6-15%.Общо,взето хумусът е груб и кисел.Реакцията на почвеният разтвор е както при светлокафявите горски почви средно до слабо кисела pH5-6.
Над кафявите горски почви са разположени и планинско-горски тъмноцветни почви.Образувани са при по- сурав и по- влажен климат под влияние на смърчовата растителност.Отличават се дебела мъртва постилка.Имат мощен хумусен хоризонт до 50-60 см и повече .Общата мощтност но почвеният профил е 60-100 см.Реакцията им е кисела.Съдържанието на хумус и хранителни вещества е високо,но хумусът е още по-груб и по- кисел.
Високата част на резервата е покрита с планинско-ливадни почви.Образувани са при суров планиниски климат под влияние на алпийска и субалпийска тревна растителност.Тъй като заемат различни терени ,мощнастта им е твърде различна.Среща се и много мащен почвен профил до 100 см и повече /главно по заравнени и вдлъбнати места/.Върху изпъкналите форми на релефа и по-големите наклони почвеният профил е с незначителна мощност.На места скалата се показва дори на повърхността.
Планинско-ливадните почви са богати с хумус и с хранителни вещества.Реакцията им е силно кисела.На вдлъбнати места,както и на местата неподсредствено до горната граница на гората те са чувсвително преовлажнени.
Горите са съсътавени почти изключително от чисти или смесени с други видове насаждения от смърч Picea excelsa. Наблюдават се две екологични форми смърч: среднопланински ,представен от два вариетета ,и високопланински –също с два вариетета.Според някой автори в резервата се срещат и други форми,но няма подробни проучвания в това отношение.
На второ място по разпространение след смърча е букът Fagus silvatica.Единично или на групи на отделни места се среща обикновенната ела Abies alba ,а на някой места и белият бор Pinus silvestris .Под в.Бистришки Купен има няколко екземпляра бяла мура Pinus peuce .Срещат се и няколко екземпляра клек Pinus mughus ,който в миналото е бил много разпространен.
От другите дървесни видове са разпространени офиката Sorbus aucuparia ,брекинята S.forminalis и кленът жешле Acer heldreichii .
От храстите широко разпространение има планинската хвойна Juniperus nana ,която над горната граница на гората често образува затворени асоциации.На няколко места в горната част на гората са развити затворени асоциации и от зелена планинска елша Alnus viridis.Често образува свой асоциации и леската Corilus avellana.
На групи или единично се срещат още обикновенната хфойна Juniperus communis,обикновеното вълче лико Daphne mezereum,глогът Crataegus monogyna,три вида нокът ,или лоницера-обикновен нокът Lonicera xylosteum,гълъбов нокът L.coerulea и черен нокът L.nigra,червеното френско грозде Ribes rubrum,червената боровинка Vaccinium vitis-idaea,черната боровинка V.myrtillus,блатната боровинка V.ulliginosum,мечото грозде Arctostaphilos uva-ursi,връшнякът, или брукенталията Bruckentalia spiculifolia .
В ниските и средните части на резервата под склопа на гората и по-малките полянки са развити много тревни сенкоиздръжливи растения.По-извесни са вранското око Paris quadrifolia,заешкият киселец Oxalis acetosella ,бадемоволистната млечка Euphorbia officinalis,белезникавата светлика Luzula albida,голямата светлика L.maxima и няколко вида пирола Pyrola uniflora, P.secunda, P.chlorantha.По сенчестите места се срещат твърде много папрати – мъжки папрат Nephrodium filix-mas,женски папрат Athyrium filix-femina,сладка папрат Polypodium vulgare,смърчова папрат Nephrodium driopteris и др.
По-обширните полянки в ниската част са покрити с много видове тревна растителнаст.По-често се срещат овчата власатка Festica ovina,бялата садина Andropogon ischaemum ,черната садина Andr.gryllus,часовничето Erodium cicotarium ,някои детелини Trifolium sp. И много други.
Между тревите правят впечатление миризливката Antoxantum odoratum,скалната полевица Agrostis rupestris,сълзицата Briza media ,вейникът Calamagrostis arundinacea,вълновидната пластица Deschampsia flexuosa ,планинското омйниче Geum montanum,крилатата жълтуга Genista sagittalis,горската незабравка Myosotis silvatica,балканската мащерка Thymus balcanus,витошкият еделвайс Antennaria dioica,еньовчето Galium verum и др.
В субалпийския и алпийският пояс на резервата са развити високотревни съобщества.Особено голямо е богатството на треви в субалпийският пояс по местата с висока влажжност и с мощна почвена покривка.Между високита треви се откроява лопенът Verbascum sp. ,алпийският лапад Rumex alpinus ,вълновидната пластица Deschampsia flexuosa ,чиместата пластица Deschampsia caespitosa ,самокитката Aconitum cammarum ,обичничето Thlictrum aquilegifolium,очиболецът Potentilla silvestris ,блатната незабравка Myosotis palustris и др.,както и малината Rubus idaeus и брукенталията.
В резервата има много балкански ендемити .Интерес представляват бялата мура Pinus peuce ,велюхинският минзухар Crocus veluchensis ,българската тинтява Gentiana bulgarica българската скабиоза,или заешките уши Scabiosa bulgarica ,кленът жешле Acer heldreichii и др.
Необичайно красиви и прелесни планинският божур ,наричан също витошко лале Trollius europaeus ,златната ведрица Aquilegia aurea,червеното омайниче Geum coccineum ,синята тинтява Gentiana cruciata ,петровият кръст Lilium martagon и др.
Силно са пострадали от човека едрите бозайници .Въпреки това през последните години се забелязват мечки Ursus arctos и вълци Canis lupus ,а все по-чест се срещат сърни Capreolus capreolus ,зайци Lepus europaeus ,лисици Vulpes vulpes ,пъстри порове Vormela peregusna ,черни порове Putorius putorius ,златки Martes martes ,белки Martes foina ,невестулки Mustela nivalis и др.
От другите гръбначни животни са разпространени три вида опашати земноводни ,осем вида жаби ,осем вида змии и пет вида гущери .Има и два вида риби: балканска пъстърва Salmo trutta fario и черна мряна Barbus meridionalis petenui .
Особено богата е птичата фауна –срещат се сойка Carulus glandarius, чинка Fringella coelebs ,жълта овесарка Emberiza citrinella,черен синигер Parus ater ,жълтоглаво кралче Regulus regulus ,сокерица Nicifraga cariocatactes,белугуш дрозд Turdus torquatus ,водна бъбрица Anthus spinoletta,глухар Tetrao urogallus и лещарка Tetrao bonasia и др.

truefriend
12-15-2009, 15:25
Второто

"Бистришко бранище" - един от първите резервати в България, се намира в границите на най-стария у нас и на Балканския полуостров парк Витоша. Обявен е през 1934 г., една година след подписването на Лондонския протокол, с който е формулирано определението за националните паркове, и в годината на обявяването на част от планината Витоша за защитена територия. Целта на обявяването на тази територия за резерват е да се съхрани в ненарушено състояние естествена стогодишна смърчова гора, както и разположената над нея високопланинска тревна и храстова растителност.


През 1977 г. "Бистришко бранище" е определен за Биосферен резерват, съгласно Международната програма на ЮНЕСКО "Човек и биосфера". По тази програма са определени еталони за ненарушена природна среда, отличаващи се с огромно разнообразие на растителни и животински видове. Заедно с още 16 български резервати "Бистришко бранище" е част от Световната мрежа на Биосферните резервати.

Идеята за необходимостта от съхраняването на тази ценна територия е залегнала дори в името на резервата, наречен още в миналото "бранище" със значение на "браня, пазя".

Биосферният резерват "Бистришко бранище", днес на площ от 1061,6 ха, е разположен върху североизточния склон на планината Витоша. Обхваща територията под върховете Голям резен и Скопарник, в горните течения на Бистришка и Янчовска река, които извират от каменните грамади под споменатите върхове. Неговата най-висока точка е 2286 м.н.в., а най-ниската - 1430 м.н.в. Това местоположение на резерватната територия, както и особеностите на планината определят наличието на разнообразни ландшафти.От цялата площ на резервата 52 % са гори, а останалата част от 48 % поляни, субалпийски тревни формации, грохоти, скали и каменни реки. Най-уникални тук, както и в целия парк, се явяват последните - ландшафтите на каменните реки. В обхвата на биосферния резерват "Бистришко бранище" като такива скални ландшафти се наблюдават два отделни потока, разположени по долината на р. Бистрица. Това са безразборно натрупани огромни разноразмерни, с форма, близка до елипсата, куба или паралелепипеда скални късове. Добрата огладеност на скалните блокове и натрупаност най-често по долинните дъна на малко разстояние един от друг са дали основание някои изследователи да считат, че това са акумулативни ледникови образувания - морени. Хипотезата за ледниковия произход на скалните блокове вече е отхвърлена, а досегашните изследвания свързват образуването им преди всичко с вида и структурата на основната скала. По този начин заоблянето на повърхността на даден скален блок се обяснява от една страна като резултат от проникващата в пукнатините вода, а от друга - процесът на нормалното механично /физично/ изветряне на основната скала също довежда до повърхностно разрушаване, особено на ръбестите части на скалните блокове. За натрупването и придвижването на сиенитните блокове в ниските части на долините главна роля имат гравитационните процеси.

Сравнително малката площ на Биосферния резерват "Бистришко бранище" впечатлява преди всичко с голямо биоразнообразие, което включва и голям брой ендемитни* и реликтни** видове.

В него са установени 7 форми на смърча, което го определя като територия с европейска консервационна значимост. Запазени са единични 140-150-годишни смърчови дървета, достигащи до 1.30 м в диаметър и височина над 25 м. Тук са съхранени и единствените остатъци от някогашния клеков пояс в планината.

В резервата се намира едно от няколкото находища в страната на Жълт планински крем (Lilium jankae), балкански ендемит*, както и Планинския минзухар (Crocus veluhensis) и Златистата кандилка (Aquilegia aurea).

В резервата се срещат и видове, които са отнесени към категорията "редки" в световен аспект. Това са Бяла мура (Pinus peuce) и Трансилванска камбанка (Campanula transsilvanica), която у нас се среща само на Витоша и в Пирин.

Редки за българската флора видове, включени в Червената книга на България, са: Витошко лале (Trollius europaeus); Нарцисовидна съсънка (Anemone narcissiflora); Жълта тинтява (Gentiana lutea); Мечо грозде (Arctostaphilos uva-ursi), Кръглолистна мурава (Pirola rotundifolia), която у нас се среща само на Витоша.

Разнообразна е и мъховата флора в резервата. Тя обхваща 99 вида, от водни до растящи по скалните блокове мъхове.

Иглолистните гори и субалпийската растителност в резервата определят разнообразни местообитания, които обуславят голямото богатство на животинския свят.

В резервата се срещат около две трети от установените за парка (804 видове и подвидове) безгръбначни животни. Също и почти всички характерни както за Витоша, така и за останалите наши планини хищници и диви копитни. От едрите бозайници в спокойните места все още могат да се видят благороден елен (Cervus elaphus), сърна (Capreolus capreolus), дива свиня (Sus scrofa), вълк (Canis lupus) и мечка (Ursus arctos). Поради бракониерство числеността на тези видове е силно намалява през последните години и те са заплашени от изчезване. При дребните бозайници числеността е висока поради наличието на значителни площи от двата основни типа местообитания (горски и ливаден), добре представени в резервата. Богат и разнообразен е и птичият свят. Срещат се почти всички представители на орнитофауната, характерни за иглолистните гори и субалпийската зона на парка. Един от най-характерните представите ли на смърчовите гори е сокерицата (Nucifraga caryocatactes). Смърчовите гори се обитават от жълтоглавото кралче (Regulus regulus), кръсточовката (Loxia curvirostra), елховата скатия (Carduelis spinus), червенушката (Pirrhula pirrhula) и др. Често могат да се видят и голям пъстър кълвач (Picoides major), и черен кълвач (Dryocopus martius). От установената в парка орнитофауна около 86% или 156 видове са защитени от националното законодателство.

Опазването на много от видовете е от значение не само на национално, но и на европейско ниво. Значителна част от установените тук безгръбначни животни са представени в редица еталонни съобщества, включени в програмата CORINE Biotopes***. В списъка на застрашените видове по същата програма, както и включени в Европейската червена книга и Червената книга на България са някои от бозайниците, обитаващи резервата: вълк(Canis lupus), дива котка (Felis silvestris), мечка(Ursus arctos) и златка (Martes martes). Световно застрашен съгласно IUCN вид, представител на дребните бозайници, както и включен в Европейската червена книга е сляпото куче (Nonnaspalax leucodon). От представителите на орнитофауната в открития субалпийски пояс на резервата могат да се видят подвидовете балканска чучулига (Eremophila alpestris balcanica) и пъстрогуша завирушка (Prunella collars subalpina), балкански ендемити*. Някои от видовете, обитаващи резервата, са глациални реликти** - кръсточовката (Loxia curvirostra) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus).

Съхраняването на тази естествена екосистема изисква и въвеждането на строг режим на защита на резервата. Според националното ни законодателство по отношение на режимите в защитените територии, в резарватите се регламентират посещения единствено с научни и образователни цели, като движението на туристите се разрешава само по определени пешеходни маршрути. За биосферния резерват "Бистришко бранище" това са маршрутите от комплекс "Алеко" до с.Бистрица, с. Железница и местността Погледец.

С така определените маршрути са регламентирани и режими на ползване на резерватната територия, които включват редица забрани, като отклоняване от маркираните пътеки, късане на цветя, убиване и безпокоене на дивите животни, замърсяване с отпадъци, бране на билки, събиране на вкаменелости и др.

Нашата страна е една от първите, която подкрепи усилията на ЮНЕСКО за създаването на световна мрежа от Биосферни резервати.

Днес Биосферните резервати в България обхващат 43.76% от общата площ на резерватите в България. Признаването на толкова голям брой Защитени територии у нас за Биосферни резервати не е случайно. Ние се намираме в центъра на Балканския полуостров на границата на различни природни области. Това е създало многообразни екологични условия, които са формирали уникални екосистеми. Тук се кръстосва растителността от бореалния, средноевропейския, понтийския и предноазиатския фитогеографски район. По тази причина нашата страна е богата на растителни и животински видове. Запазени са и много реликтни и ендемични видове, които са част от световният генетичен фонд. С признаването на тези територии за Биосферни резервати се създават условия да бъдат запазени представителни образци от най-характерните за страната ни природни екосистеми.

* ендемитен вид - вид, който се среща само в определен географски район; Балкански ендемит - вид, разпространен само из планините на Балканския полуостров.

** реликтен вид - вид, запазен от стари геологични епохи; Глациални (ледникови) реликти - видове с арктичен произход, заселили се у нас по времето на ледниковия период.

*** CORINE Biotopes - по тази програма са определени места и биологични съобщества с общоевропейско консервационно значение.


инж. Десислава Бъчварова

truefriend
12-15-2009, 15:28
РЕФЕРАТ

По география и икономика 10 клас на тема Биосферен резерват “Бистришко бранище”


Биосферен резерват “Бистришко бранище”се намира на североизточния склон на Витоша,има площ от около 1060 хектара.Като обхваща териториите под върховете Голям и Малък Резен и Скопарник.Най-ниската точка на резервата е 1430м.н.в. в местността Янчовско усое,а най-високата е 2282м.н.в. на връх Голям Резен.Бистришко бранище е един от първите резервати в България.Обявен е за резерват през 1934г.Целта на създаването му е запазването непроменена на растителноста,която е типична за планината-вековни смърчови гори,храстова растителност и тревни площи.Уникални не само в резервата,но и в целия парк са каменните реки,които представляват безразборно натрупани големи скални късове с разнообразна форма.През 1977г.“Бистришко бранище”е определен за Биосферен резерват,съгласно международната програма на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”.Резерватът отговаря на първа категория(най-строга защита)съгласно категоризацията на Международния съюз за защита на природата.Заедно с още 16 български резервата,той е част от световната мрежа на Биосферни резервати,чиято цел е запазването на образци от най-ценните и най-важни екосистеми на Земята.

От цялата площ на резервата 52% са гори,а останалата част са поляни,субалпийски тревни формации,грохоти,скали и каменни реки.Основният дървесен вид – Смърча е представен от 7 форми.Запазени са единични 140-150 годишни смърчови дървета достигащи до 1,30м. в диаметър и височина над 25м.Установени са около 400 вида водорасли,над 500 вида гъби,360 вида лишеи,около 90 вида мъхове и около 450 вида висши растения.От висшите растителни видове общо 21 са включени в Червената книга на България.Сред тях са Мечото,Панчичиевият спореж,Нарцисовидната съсънка Планинският божур(наричан още Витошко лале),Жълтата тинтява,Петнистата тинтява и други.В резервата се намират находища на жълт планински крем балкански ендемит,включен в списъците на Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природни местообитания (Бернска конвенция).Балкански ендемити са и Планинския минзухар и Златистата кандилка.Около 20 вида са представителите на семейството на Орхидеите.
планински крем жълта тинтява
На територията на резервата са установени около 450 вида безгръбначни.От земноводните и влечугите се срещат Дъждовник,Планинска жаба,Слепок,Живороден (планински)гущер,Смок-мишкар,Усойница и др.Всички видове са с определена степен на защитеност и са консервационно значими.Установено е наличието на два вида прилепи.И двата вида са редки.Дребните наземни бозайници са представени от 22 вида.Обикновена кафявозъбка,Подземна полевка,Ръждива горска полевка и др.Числеността им на територията на парка,както и в резервата е висока.В резервата се срещат около 100 вида птици гнездящи,прелетни и скитащи.Една част от тях са типични обитатели на иглолистните гори – Сокерица,Кръсточовка,Жълто главо кралче Червенушка,както и някои представители на семейство Кълвачови.Субалпийската зона на резервата е важно местообитание за ендемичните подвидове на Балканската чучулига и Пъстрогушата завирушка.Около 90% от видовете птици,срещащи се в резервата са защитени от националното законодателство.От едрите бозайници присъстват почти всички хищници и диви копитни характерни за нашите планини.Техни представители са – Благородния елен,Дивата свиня,Сърната,Мечката, Вълкът и Дивата котка – застрашени на европейско ниво.
червенушка сокерица
елен мечка
Релефът е твърде разнообразен.Редуват се денудационни заравнености със стърчащи камъни,твърдици и стръмно спускащи се ридове,които определят стъпаловидният му вид.Витоша е претърпяла четирикратни сводоподобни издигания и четири периода на относителен покой.Това е причина за формирането на четири концентрично разположени денудационни нива,три от които се наблюдават и в границите на резервата.Най-високо и най-старо е денудационното ниво в района на Черни връх-2290м и на Голям Резен.Второто по височина и възраст денудационно ниво е младомиоценското-с височина около 1800-1850м.То е много просторно и обхваща заравненостите под Резньовет.По него има много вдлъбнатини,които са силно преовлажнени,вследствие на което са се развили влагалюбиви,дори блатни растения. Третото денудационно ниво /в.1400-1600м./ е староплиоценското-понтийското.
То обхваща заравненостите на връх Самара и е силно огънато.Четвъртото денудационо ниво е във вид на склоново стъпало,и е извън Бистришко бранище.В резултат на морфогенетичното развитие на релефа на Витоша във високите части на резервата са струпани огромни скални блокове,които наред със скалният венец на Резньовете придават на релефа типичен алпийски вид.Изключително интересни и красиви са каменните грохоти/сипеите/,каменните грамади скалните/каменни/реки,които още повече разнообразяват и обогатяват релефа на резарватаЕдна от каменните редици –Голямата грамада,има дължина 1000м и ширина 300м.Макар и да отстъпват на каменните образования,намиращи се в месноста Златните мостове,тези реки все пак са красиви и привлекателни.
На 22 Май 2001 година силна буря (смерч) поваля 620 декара смърчова гора в резервата."... Запазването на естествения характер на екосистемите и процесите в тях,е една от основните цели на управлението на биосферните резервати.Ето защо не се предвижда почистване и извозване на падналата дървесина.В резервата се провеждат научни изследвания" - гласи финалният текст на табелата край резервата.През есента на 2003 година се наблюдават няколко обособени короядни петна с размер от десетки до сто и повече метра.Вредителят е известен:Ips Typographus,който нормално съществува в екосистемата,без да е заплаха за нея,но сега се е размножил неконтролируемо в повалената от вятъра дървесина.През есента на 2004 година петната са се сляли и вече е загинала по-голямата част от гората в резервата.Говори се за стотици хектари мъртва гора.В края на 2004 година вече е засегната смърчовата популация в широк радиус извън резервата.Изолирани петна с десетки и стотици мъртви смърчови дървета има и на километри на запад и на изток от епицентъра на епидемията в смърчовите островчета из смесените гори в по-ниските части на планината.РИОСВ излезе с официално становище,че решението за не намеса в процесите в резервата е било правилно. Мъртвата дървесина трябва да остане в гората,защото тя благоприятства развитието на младия подраст,който постепенно трябва да доведе до самовъзстановяване на гората.Не се споменава за допълнителни опасности,породени от процеса на гниене,които биха могли да сполетят природния парк през това време.Независимо от развитието на епидемията,трябва да се осигури пълноценното възстановяване на засегнатата гора и в буферната"зона с ограничено въздействие върху околната среда",каквато е 53% от планината.Това е от жизнено важно значение и за съхраняването на естествения характер на процесите в "зоната на стриктна защита" на биосферния резерват,каквато се явява "Бистришко бранище".Тъй като става дума за един от основните по значение иглолистни видове във Витоша и заради огромната площ,която е засегната и която ще загине в близко време,въпросът е от изключително екологично и научно значение не само за България.Бедствието със смърча на Витоша още веднъж ни показва колко уязвима може да бъде природата.Това е още един повод да се замислим за неподозираните или недооценени опасности,много от които дължащи се и на човешкато влияние върху Биосферата на Земята като цяло.

truefriend
12-15-2009, 15:29
Надявам се да съм помогнала :)

vileto8
12-15-2009, 15:31
Благодаря!