Класно утре

[tisho7878]

Много ви моля помагайте трябва ми Есе на теми:
1:Песен за човека - Престъпление и наказание.
2:Светът през рентгенов поглед.
3:Пътят към висшото общество.

и ЛИС
1:Човешката бездуховност в разказа дамата с рентгеновите очи.
2:Песен за човека - песен за победата над смъртта.
3:Песен за човека - Падение и Спасение.

Утре имам класно плс помагайте

[tisho7878]

много ви моля

[Mr_Crowley]

Чакай, ей сега сядам и след малко ги имаш всичките :-o

[tisho7878]

Много мерси

[tisho7878]

какво имаш предвид

[fifinkathefreak]

Помагало + учебника по литература за ЛИС ;)

[tisho7878]

дайте нещо плс

[joannalof]

оффффф бе колко книги се продават с приерни ЛИС не е истина :-x защо не си купи
никой нищо няма да ти даде
търси в гугъл или сядай и си пиши теза :x

[aloveyou]

Само това намерих, но е есе, ако ти върши работа ...

„Престъпление и наказание”
( есе )

Вапцаровата лирика е съкровена поетична из-
повед на интимно преживяна човешка драма.Тя
е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата-„Песен за човека”.

- Ние спорехме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време”

Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
дори смъртта изглежда само маловажна подробност...

[aloveyou]

Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ - анализ

Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ е типологичен за писателя за времето от 30-те години на 20. век. Художественото изображение се отличава с иронията, сарказма и пародията на познатите публицистични, художествени, вестникарски, модерни изяви. Оригиналният поглед на твореца към света и човека визира и основния конфликт на времето – между Природата и Цивилизацията. От тази конфронтация произтича и необходимостта от създаването на човека анатомия, на човека марионетка.
Неочакваното екзотично заглавие провокира читателя със своето звучене и значение – необичайното съчетание от понятията дамата и с рентгеновите очи предизвиква любопитството и особения „хоризонт на очакването“ на възприемащия текста. Асоциативната връзка на първото понятие с рицарските романи и европейския цивилизован свят по-късно се иронизира и пародира. Фантастичното словосъчетание на научното понятие рентгеновите и анатомичното очи предизвиква въображението към странното чудо, което предстои да се разгърне пред читателския поглед. Сблъсъкът на различните нива на нагласите създава дистанцията на четящия спрямо произведението и го „отчуждава“ от стандартния начин на възприемане чрез съ-преживяване.
Видимото и невидимото в разказа се разгадават постепенно и фантастично-необичайното се превръща в странно-абсурдно художествено пространство и време. Началото представя затвореното и изолирано пространство в „чакалнята“ на института по разхубавяване. То назовава обикновените видими човешки присъствия в смешното и трансформирано „виждане“ – вместо „кралици на красотата“ тук се очертават претендентки за титлата „царица на грозотата“. Всекидневно-битовото описание в едри щрихи на обичайните им занимания е принизено до безсмисленото разглеждане на списания, информиращи за чужди животни и страни.
На фона на тази чакалня се изгражда образът на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ – името му е художествен знак за заниманията му и тяхната „значимост“. Като „владетел на глупците“ той има задачата да коригира „природните недостатъци“ на своите клиентки и „да превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел“. Авторът постепенно задълбочава сатиричната характеристика на героя не чрез традиционните художествени похвати, а най-вече чрез гротесковото изображение на магическите резултати от неговата дейност. Иронията на писателя се насочва срещу духовната ограниченост на хайлайфното общество, което самт си създава самочувствието на висше общество – художественото повторение на епитета „благотворителни“ завършва с едно „благотворително кокетство“, граничещо с гротеската.
Писателят изгражда общата представа за обществото и от него „отделя“ един произволно избран образ – типичен за средата, на която принадлежи. Мими Тромпеева е неотделима част от своя свят, в който единствена ценност представляват телесните, физическите дадености. Името й звучи в контекста на модата от 30-те години на 20. век – галеното Мими се съчетава с музикално звучното Тромпеева (от френски език – лъжа се, мамя се) и се оформя като име – знак на времето. Метафоричното значение на природната й ощетеност – кривогледите очи – насочва мисълта на читателя към деформираното „виждане“ на света на висшето общество. Единствената значимост за това общество са материалните ценности и физическата същност на човека – презрението и безразличието дистанцират всеки, който се оразличава от стандартната форма.
Видимото, материалното, физическото присъстват и властват в този свят, сам определил себе си като „висше общество“. Но именно липсата на духовност ги принизява – авторовата пародия се превръща в отрицание на елементаризираното човешко присъствие. Представата за щастие на героинята Мими Тромпеева се измерва в категориите на средата, на която принадлежи, – искрената й болка и страдание се пораждат от несъответствието й на себеподобните от „аристократическите кръгове“. Мечтата да се омъжи, и то непременно за милионер, е пределната граница на духовните й пориви и стремежи.
Видимите измерения на човешкия свят надмогват невидимите нюанси на психичните изживявания на човека – светогледът на Мими Тромпеева изцяло изразява зависимостта от законите на социалната й среда. Закономерно е и прекрачването на прага на козметичната „фабрика“, която преобразява, но естествено – външността – на суетните жени. Те са едновременно клиентки и пациентки, но не само на Чезарио Галфоне, а най-вече на собствената си зависимост от заобикалящия ги свят.
Светослав Минков включва в „правенето“ на разказа и читателя – сътворяването се превръща в своеобразна игра на въображенията на автор и възприемател. Обръщението „драги читателю“ едновременно приобщава и дистанцира съавтора читател от иронично определената като „нашата история“ история на героинята. Разграничаването е необходимо за преосмисляне на истинските стойности в нравствения облик на персонажа. Към този художествен пародиращ принцип на изображение се наслагва и смешно-патетичното звучене на речта на „гениалния маестро Чезарио Галфоне“ – така визията се допълва и се доизгражда от ироничната сцена игра на героичното, характерно за рицарските романи, с принизяващото и травестиращо словесно изпълнение на любимеца на „слабия пол“ от хайлайфното общество. Многословието на чудодееца поставя акцент върху същностната страна на заниманията му – съграждането на изкуствен човек чрез парафинени инжекции и моделиране на превъзходни класически форми. „Морето“ от красиви и приповдигнати думи се придружава от съответната поза на гротесково присъстващ герой – сложи „лявата си ръка на сърцето, а дясната издига знаменателно нагоре и като коленичи...“
Приказното начало в разказа е използвано от твореца в момента на изобразяването на магията чудо – кривогледите очи на Мими Тромпеева бързо и с лекота са заменени с новия тип „рентгенови очи“. Алегоричното значение на рентгеновите очи насочва размисъла към дълбините на човешкото същество – то напълно се дистанцира от природното си начало, превръща се във вещ с гаранционен срок. Цивилизацията довежда човека до абсурдното състояние на бездуховност и обезсмислено съществувание.
Фрагментираният тип изграждане на творбата съответства на цялостния замисъл на писателя – читателят трябва да участва в започнатата игра и да доизгради с интелектуалното си съпричастие започнатото от автора. Използването на дневника на героинята пародира модата на 30-те години на 20. век, утвърдила словесните излияния на младите дами от висшето общество. Погледът „отвътре“ към преживяванията на Мими Тромпеева е двойно обърнат към същината на света, на който тя принадлежи. Невероятната способност да „вижда“ с новия си поглед през хората открива истината както за тях, така също и за нея. На преден план се оказват скелетите и атлетичните тела на представителите на хайлайфа, но героинята с нескрита симпатия и одобрение приема липсата на мозък. Повърхностното и неангажиращо поведение е емблема на заобикалящия я свят, но в изразите на Мими звучи искрената радост от „докосването“ до тази видимост-невидимост на така близките й и сродни същества. Анатомията е понятие обобщение за човека, изгубил човешкия си облик и духовните си потребности и останал затворен, ограничен, но и неизмеримо щастлив в телесната си съвършеност.
Оксиморонното съчетание „живо гробище“ не съдържа оценъчен тон, не противопоставя Мими Тромпеева на обществото – искреното признание на радостта й звучи в контекста на дневника, отразяващ естествената й принадлежност към същия този свят. „Плъзгането“ по повърхността на живота продължава с лекотата на опредметения човек, но не-личност, осъзнал неразривната си връзка и зависимост от това „живо гробище“. Иронията постепенно преминава в сарказъм и самоизобличение – искрената възхита пред стройните скелети и съвършените анатомични присъствия преминава във възторг и нескрита възбуда от принадлежността на героинята към този телесен свят.
Пародирана е и вечната тема за любовта – обект на вълненията и повод за трепетите на Мими Тромпеева е атлетичното тяло на Жан – идеалното тяло е достатъчно да привлече вниманието на рентгеновите очи. Анатомията измества представата за човека като единство от духовност и физическа даденост. Видимото е достатъчно и единствено необходимо – богатството компенсира липсата на мозък. Невидимото се демаскира в самопризнанието на героинята: „Уж мислите на човека идели от неговия мозък.“ Привидностите се разгадават чрез дисекцията на символа „рентгенови очи“ – иронията се превръща в гротесково самоизобличение на т.нар. висше общество – „може би хората от висшето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си...“
Липсите – на мозъци и сърца – са определящи за характеристиката на един свят, в който моралните ценности отстъпват място на материалното и телесното начало. Мими Тромпеева е образ обобщение на този свят, достигнал до абсурдното си самоотрицание. На фона на разместените стойности на живота героинята „прониква“ в собствената си същност, без да се противопостави на заобикалящата я духовна пустота.
Авторовата дистанция от историята и внушаването на пародиращата отчужденост от нея се осъществяват и чрез обръщението към читателя „драги читателю“, и чрез ироничното назоваване „нашата история“. „Оттласкването“ от разказваното и разказаното се превръща в нов тип съприкосновение между читателя и текста, между читателя и автора – „кривото огледало“ на пародията не приобщава възприемащия към историята („нашата“), а по-скоро го провокира да се „отстрани“ от нея и да я оцени рационално. Новата роля на читателя не е в това да съпреживява разказаното, а, по-точно, – да „надживее“ тази история.
Измеренията на любовта се вписват в общия пародиращ тон на разказа – интимното преживяване се трансформира в странното и опредметено-принизено овеществяване на ниво богатство и пари: Жан е „тъй богат и мил“, „единствен наследник на вуйчо си – някакъв мултимилионер“; „Един милион в аванс и два милиона след сватбата“ са точните съотношения на „влюбените скелети“. Св. Минков дискредитира героите си в саморазкриването на собствената им духовна ограниченост – мечтата на Мими Тромпеева се съсредоточава в пътуването до Париж заради „хермелиново палто и бален тоалет“. Така „идеалната двойка“ се очертава в контекста на цялостното художествено внушение като неразделно единство от две тела сред множеството от парфюми и съвършени скелети.
Видимият свят се „вижда“ през погледа на всепроникващите рентгенови очи на един произволно избран представител от същото това общество, населено и съставено от безмозъчни и доволни скелети, определени от автора като „парфюмираната младеж от аристократичните кръгове“ и мечтаещите да се омъжат за милионери подобия на героинята. Присмехът и иронията директно се насочват към бездуховния свят, зает само със себе си и с незначителните си занимания. Видимостите резонират естествено в „кривогледите очи“, знак за деформиран и нереален поглед към света и собственото Аз. Значимостта на човека се свежда до визуалното възприемане и принизява всеки, който е различен. Опитите човекът да се маскира и да се представи като себеподобните си в света на тениса и новите марки автомобили се превръща в болезнено приобщаване към света на марионетките. Това метафорично определение за света на героите, населяващи разказите на Св. Минков, използвано от Симеон Султанов, е най-точното и е понятие – емблема. Отдалечаването на човека от природното му начало се пресъздава като метаморфоза на външния облик на несъвършения човек в „богиня на хубостта“.
„Феноменалните“ корекции на „природните дефекти“ на женските тела, – корекции, – осъществявани от маестро Чезарио Галфоне, писателят използва като видим знак за характеризиране на дамите от т.нар. висше общество. Патетичните думи на маестрото са съзвучни с повърхностното световъзприемане на клиентките – пациентки. Новата партида от „дами с рентгенови очи“ е видимият резултат от преобразяването на човека във вещ с гаранционен срок. Св. Минков съчетава патетично-приповдигнатия тон на риторичната реч на Чезарио Галфоне с публицистичната достъпност на вестникарския стил и това се трансформира в пародиращ принизяващ глас на разказвача. С познатите и видими житейски проблеми се загатва за сериозните и невидими процеси на духовно обезличаване и разпадане на човешката личност.
Невидимите светове на разказа предизвикват мислещия читател към неразгаданите и неразгадаеми тайни на живота. Проникването в дълбините на битието на героите разкрива истината за абсурда на живота им – отчуждеността им от реалния свят и липсите обозначават пътя на човека към не-човека. Телесната зримост обсебва човешкото същество и то се изгубва в безкрая на собствената си бездуховност. Физическото доминира над духовното и приема чувството за превъзходство, овеществява поривите за щастие.
Невидимото бягство на човека от безпомощността му да бъде самият себе си в света се реализира в пълното „превращение“ в част от него. Обрисовката на Мими Тромпеева обобщава движението на отделния представител на обществото към общите закономерности и превръщането му в покорна марионетка. Взаимопроникването между човека и заобикалящия го свят напълно лишава от личностна определеност индивида. Асимилирането му е неотделима част от законите на това общество, в което властват принципите на безпрекословната подчиненост.
„Самият герой като структурен елемент в разказите на Светослав Минков приема статута на автомат, на кукла. Той не е разкрит като характер, нито като съдба или индивидуалност, а чрез действената си функция в условността на един гротесков свят. Ето защо най-точно е да бъде определен като персонаж. И така – героят е кукла, марионетка, чиито конци авторът не само дърпа, но и устройва цяло представление, цял словесен театър, в който разиграва и своята роля на автор, и дърпането на конците.“ Тази трактовка на Виолета Русева (студията „Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години“, Велико Търново, 1993) за творческия свят на писателя очертава основните особености на неговите герои. Човекът е представен в движението си към овеществяване и превръщане в не-човек. Гаранционната годност е пародиращ елемент от настоящия не-живот на изкуствения персонаж – като марионетка се вписва в своя измислен и почти нереален свят и без да се оразличава от множеството, безличен и щастлив, доволен се превръща в негова емблема.
Светът и човекът взаимно се допълват и се преливат в хармонично единство – повърхностните и елементаризирани изживявания очертават рамките на взаимопроникването на двете начала. Единствената стойност е настоящето – илюзиите са сведени до прагматично всекидневните мечтания на примитивния дух. Малките мозъци и сърца като на врабчета разграничават този свят на минимализма – мисъл и чувство са заменени от маската на доволството.
Маската скрива и не скрива възможното видимо и невъзможното невидимо от погледа на читателя. „Вълшебният рентгенол“ е част от авторовата игра с човека и читателя съавтор. Представлението се „разиграва“ открито – пред и заедно с читателя. Писателското „виждане“ се дистанцира от персонажите и се трансформира в нов поглед на възприемателя към „нашата история“.
Светът на куклите е абсурден и неестествен – цивилизацията „поглъща“ човешката топлина и индивидът заживява в новата си роля – играчка от паноптикума на измислените изкуствени хора. Скелетите и анатомията са достатъчни, за да „изразят“ бездуховното начало на човека, превърнал се в жертва на своята ограниченост и на своя неестествен свят. Привидностите се превръщат в ценност, видимото и невидимото разменят местата си и текстът се превръща в игра, наподобяваща живота. В нея съучастник е и читателят, достигнал до метаморфозата на съавтор.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ „отваря“ очите на читателя към един пародиращо-иронизиращ свят на марионетки и герои кукли. Интелектуалното съучастие предполага и напрежение при възприемането на творбата, изисква и познаване на културната традиция. Възможностите за съприкосновение и разгадаване на текста са осъществими на различни равнища.
Учениците от 8. клас осъществяват тълкуването на произведението на основата на естетическото възприятие и общокултурното си равнище. Те се ориентират в пародиращия стил на разказвача и се приобщават към ироничното изобличение на човешката ограниченост и самозаблуда. Демонстрираната отчужденост и „отстранеността“ от текста се съчетават с вярно разбиране на нравствените послания на сатирика Св. Минков.
Разказът „Дамата с рентгеновите очи“ поставя много въпроси – за духовните ценности в човешкия живот, за отношението на човека към света и към собственото му битие. В това се открива и необходимостта подобни творби да се включат в учебната програма. Откриването на универсалните стойности и моралните устои на човечеството могат да достигнат до младата читателска аудитория и чрез сатирико-ироничния и принизяващ гротесков тон.
Подробностите и декоративните елементи в разказа провокират с елегантно подбрания си стил – те са видимостите, зад които се „скриват“ тънките нюанси на присмеха и пародията. Художествените „липси“ се превръщат в знаци на „преобърнатия“ сериозен повествователен маниер. „Кривогледите“ очи на главната героиня са детайл от картината на хайлайфното общество – деформираното и неестественото заемат „сериозната“ поза на оценка и когато се трансформират в странното и необичайното „рентгенови“ очи, те са отново неотделима част от същия този свят.
„Липсата“ на достоверност и истинност при изграждането на творбата е част от игровия ефект на писателя, който се забавлява в съграждането на необичайни ситуации и нетрадиционни образи, доколкото може да се приеме това определение. Художественото внушение се постига с гротеската, разместваща пластовете на познатите повествователни маниери и журналистически жанрове.
Невидимите движения на интелектуалната закачка се насочват навътре към текста – главната героиня е емблема на цял един свят, самозатворен в себе си, самодоволен и опредметен. „Нашата героиня“ принадлежи на този свят с доволството и спокойствието на това „живо гробище“ – оксиморонното съчетание назовава и обобщава „висшето“ общество. Безкрайната шега на природата се съсредоточава в анатомията и скелетите, движещи се като знаци символи във видимия свят на парите. Дори любовта приема измеренията на търговската сделка, а мечтата е снижена до „хермелиново палто и бален тоалет“.
Насмешката преминава в ирония и в подтекста се открива „вълшебната игра“ със словото. Преображенията се вписват в общия пародиращ тон на разказа – травестирани са стиловете на модните от 30-те години на 20. век романи, на журналистическите жанрове, на рицарските творби.
Разказът на Св. Минков е преобърнатият пародиращ свят на новата приказка за принцесата жаба. Вълшебното чудо на облика на персонажа се гради с лекотата на словесната игра, за да постигне демаскирането на цивилизования и антиприроден свят. Изповедното звучене на дневника внушава не толкова истинност, колкото отдалечава все по-осезаемо читателя от „нашата история“.
Неслучайно художественото изображение не включва описание на природна картина – дистанцирането на човека от естественото му начало е закодирано и в тази поредна „липса“. Писателят е верен на своя творчески светоглед и драстично противопоставя човешкия обезчовечен свят на безкрайно чуждия му природен свят.
Пътуването на човека към света и към себе си приема новия модерен вариант на пътуване към саморазрухата. Разпадащата се духовност е „скрита“ зад безгрижната радост от живота, зад привидната красота и приповдигнатата емоционалност. Пътуването до Париж „затваря“ и едновременно „отваря“ произведението – отвореният финал провокира размисъл за извечните стойности на човешкия живот, за самооценката на личността, за погледа й към видимия външен и невидимия вътрешен свят. Трудното пътуване към себепознанието се оттласква от деформирания поглед на героинята и читателят сам преоткрива истината за духовната ценност на Света и собственото си Аз.
Видимите и невидимите образи и идеи в разказа „Дамата с рентгеновите очи“ създават един необичаен художествен свят от странни и предизвикателни персонажи. Те пораждат интерес именно с новото си излъчване на прикрита познатост и отчуждаваща се непознатост. Своеобразно „вълшебно чудо“ се осъществява при срещата на младия, непредубеден читател с текста на Св. Минков – чудото на откриването на старите истини чрез вглеждането в чуждия деградиращ свят. Приказновълшебният разказ за „дамата“ се трансформира в прозрение на читателя за собствената му ценностна система. Необходимостта от съхраняване на човешкото у човека и завръщането му към изконните духовни измерения е закономерен резултат от съприкосновението с текста на Св. Минков.
Свалената маска на видимото художествено изображение носи и естетическата наслада – от разгадаването на пародирания невидим творчески подтекст. След срещата с повествователния маниер на Св. Минков, разкрит в разказа „Дамата с рентгеновите очи“, учениците откриват един интелектуален писател, осъзнавайки необичайността му, повечето от тях проявяват интерес към неговото творчество. „Очите“ на мислещия читател се „отварят“ за новата художествена система на пародиращата литература, която отрича утвърдените модели и естетически достижения

[aloveyou]

Пътят към висшето общество - амбиции и нравствено поражение


Мопасан е един от най-големите белетристи на XIX. По това време се развива социалният реализъм като художествено направление. Важна роля в художествената литература играе реалистичният детайл като носител на основната мисъл и отражение на действителността. Утвърждава се тезата,че „личността изцяло е продукт на социалната среда”. В голяма част от произвденията си Мопасан обръща внимание на взаимоотношенията между хората. Виртуалното му майсторство на боравене със словото позволява в наглед прости случки и детайли да отрази дълбоки нравствени и философски проблеми.

В творбата си „Бел Ами”, Мопасан изразява негодуванието си срещу новите ценности и невъзможността човек да реализира копнежа си за истинско щастие. Авторът замисля това свое произведение като разкриване на новия тип човек-кариеристът,който се стреми към висшето общество, независимо по какъв път ще достигне до него – чрез авантюри или нравствено поражение.

В романа на Мопасан копнежът за истинско човешко щастие е сведен до постигане на блестяща кариера, пари, леки удоволствия. Липсва богата гама от дълбоки човешки чувства и преживявания, вкусът към красивото, към природата, към изкуството, защото затворен е за най-съкровените чувства светът. Тяхното място е заето от жаждата за власт, пари и безскрупулността на обществото. Именно в това се състои трагедията на цивилизацията по времето на Третата република във Франция. В творбата си Мопасан ни запознава с един бивш подофицер, който става жертва на щастливо стеклите се обстоятелства. В първата част той просто е наблюдател отблизо,който се оказва доста привлекателен за жените. Далеч не стоят така нещата във втората част, където той е основното действащо лице в творбата. Вече осъзнава и определя събитията. Прониква в дущевността на жените, с които се среща и общува. Разрушава нравствената им устойчивост като ги съблазнява и обладава. Той знае, че това е най-неконтролируемото чувство –любовта. След като жените се влюбват в него, Жорж Дюроа ги използва, за да се изкачи в обществото. Той се превръща в продажен мъж, защото се продава на жените, за да постигне целите си. Първо на мадам дьо Марел,

защото тя му дава пари за ежедневните разходи и дори плаща квартирата, в която се срещат. Но той намира това за напълно естествено - щом „иска развлечения, трябва да си плаща”. Тук виждаме, че е използвач и безскрупулен тип. Дюроа се продава и на г-жа Форестие, не толкова за материалното, а за моралното, защото тя ще го издигне в обществото чрез положението си в него и статиите, които написва. Съблазняването на госпожа Валтер е далеч по-трудно, заради привидната й нравствена устойчивост, изградена през целия й живот в обществото на хищниците. Все пак тя става следващата жертва на Дюроа по пътя към върха. При обладаването й той проявява съобразителност, защото не настоява, а я оставя сама да се оплете в мрежите му. От г-жа Валтер Дюроа получава много ценна информация за заговорите срещу него. За начина, по който той е бил използван и за финансовите спекулации, които ще направят срещу него г-н Валтер и съдружниците му. Малката Сюзан се оказва последното стъпало за амбициозния Дюроа. Тя щему се отплати с издигане до министерско или депутатско място, чрез положението на баща си в обществото. Така Жорж Дюроа извървява пътя към висшето общество – от нищото към върхa. В началото на романа се разхожда по улиците на Париж неизввестен и обикновен, а сега е с баронска титла и прспективи за още по-голяма власт. Точно отношението в това висше общество представляват трагедията на цивилизацията. Разложението на обществото в управляващите слоеве е пълно.

Всички се борят за пари и власт, Дюроа е централен образ, но всички останали допълват картината, затова в творбата няма да открием положителен герой. Неслучайно Мопасан насочва героя към журналистиката, защото той добре я познава поради практиката си във вестниците”Льо Гълоа” и „Жил Блас”. Разкриват се игрите между финансистите и собствениците на вестниците, защото те моделират общественото мнение и са в състояние с няколко статии да свалят или издигнат на ръководен пост човек. Точно това прави и Дюроа - с три статии сваля от поста външния министър. Така, продал вече тялото си, продава и мислите си, като пище злобни статии. За това, че е използван без да получи нищо, той си връща с женитбата си за дъщерята на шефа си - Сюзан Валтер. Това се явява необходима предпоставка, за да предприеме стъпката да се ожени за малката Сюзан.

В творбата ясно личи присъдата на автора, като той не я заявява директно, а използвайки всички на иронията, осмива Дюроа. Най-много сарказмът на автора личи в думите на свещеника, извършващ бракосъчетанието между Жорж и Сюзан :,,многоуважаваният”, ,,почтеният журналист” и ,,пример за обществен морал”. Така се доказват и още веднъж изродените ценности на обществото. Защото, ако наистина действията на Дюроа се определят така, значи трагедията на съвременната цивилизация е пълна. Важен белег за иронията на автора, с която се подчертават амбициите по пътя към висшето общество е още в заглавието: ”Бел Ами”. Това е прякор, който героя получава от дъщерята на първата си любовница. Как е възможно човек, който лъже и използва жените за издигане, като всеки път надява маската на безнадеждно влюбения, да ти бъде добър приятел. Това е невъзможно! Човек заличил от ценностната си система чувства като любов, уважение, състрадателност, не може да е приятел на никого, дори на себе си.

Като смекчаващо вината обстоятелство се явява утвърдената по това време теза на Балзак и Мопасан, че „личността изцяло е продукт на социалната среда”. Той просто е жертва на времето си и действа с методите, които то е утвърдило, за да му се открие пътя към висшето общество. Дюроа търси място в обществото без да подбира средства, защото използвайки нравственото поражение, може да стигне по-бързо до мечтания връх.

Точно затова „Бел Ами” получава широк обществен отзвук – заради актуалността на проблема, поставен в него. По времето на Третата република хора като Жорж Дюроа не са единични случаи, а обществена напаст, обсебила върховете на властта, достигайки там чрез долни и подли средства. Тези средства водят до обезценяване и обезстойностяването на любовта и заменянето и с фалш и лицемерие. Нравствено поразени, унищожени, но с амбиции големи и решени да не се спират пред нищо. И ето, че пътят към върха се оказва превзет - въпреки че е стръмен ...

[aloveyou]

А другите теми си намери сам/а,че не ми се търси :oops: :D

[tisho7878]

:) мс

[Nakadah]

успех на класното...(с преписването)

[elito0o0o0]

Чакай, ей сега сядам и след малко ги имаш всичките :-o


Много мерси


пахахахахааа :razz: :razz: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:

[tisho7878]

:D :D :D :grin: :grin:

[Nakadah]

:D :D :D :grin: :grin:

скъсаха ли те бе мамин

[lovey0u]

не стига, че се е сетил/а за класното си в последния момент ами и иска да му/и напишем Всички теми

ама мн сте нахални :lol: :lol:

[BlackEyed]

ебати дрисльото.

[rumen95]

Моля дайте нещо на тема - преобърнатите ценности в разказа дамата с рентгеновите очи :smt024 =D> :smt100 8-[ 8-[ :smt006 :smt100

[aloveyou]

Моля дайте нещо на тема - преобърнатите ценности в разказа дамата с рентгеновите очи :smt024 =D> :smt100 8-[ 8-[ :smt006 :smt100

СВЕТОСЛАВ МИНКОВ-„ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ” - анализ
МЕЖДУ ПРИКАЗКАТА И ФАНТАСТИКАТА

Творческото присъствие на Светослав Минков е категорично заявено в българсhttp://www.teenproblem.net/forumката литература в началото на XX век. Преhttp://www.teenproblem.net/forumводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка, необиhttp://www.teenproblem.net/forumчайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот, Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите страни на човешката душа, към подсъзнателhttp://www.teenproblem.net/forumното, ирационалното.
Творецът не остава чужд и на реалhttp://www.teenproblem.net/forumните събития, които го заобикалят в наhttp://www.teenproblem.net/forumчалото на миналия век - модернизаhttp://www.teenproblem.net/forumцията, техническия напредък, научниhttp://www.teenproblem.net/forumте открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и които се опитват да променят мислеhttp://www.teenproblem.net/forumнето и начина на живот на обикновеhttp://www.teenproblem.net/forumния човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да разhttp://www.teenproblem.net/forumсъждава. Отказал се от чувства и от дуhttp://www.teenproblem.net/forumховен живот, човекът има „модерно съзhttp://www.teenproblem.net/forumнание”. Нравствените му ценности са променени. Свръхестественото и неhttp://www.teenproblem.net/forumговата алогичност в диаболичните разhttp://www.teenproblem.net/forumкази са заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката личност. Този страх от леhttp://www.teenproblem.net/forumкотата, с която човешката психика моhttp://www.teenproblem.net/forumже да бъде манипулирана, и от трудhttp://www.teenproblem.net/forumността да се достигне до осъзнаване на тази манипулация, зависима от свръхесhttp://www.teenproblem.net/forumтествени сили, намира своя израз в разкаhttp://www.teenproblem.net/forumза „Дамата с рентгеновите очи”. Светосhttp://www.teenproblem.net/forumлав Минков е прозрял, че в новото, „моhttp://www.teenproblem.net/forumдернизирано" общество, с редица научни открития и технически постижения, човек има все по-малко време да живее, да чувhttp://www.teenproblem.net/forumства и да мисли. Животът му придобива друг смисъл, става режисиран. Всеки изhttp://www.teenproblem.net/forumбор на човека е насочван. Посочвани са целите, определяни са възможностите му. Човек не е самостоятелен, а манипулиран, жертва е на т. нар. „масова култура”. Заhttp://www.teenproblem.net/forumгубва хуманността Си и достига до неискhttp://www.teenproblem.net/forumреност и бездуховност.
Героите в разказа „Дамата с рентгеноhttp://www.teenproblem.net/forumвите очи”са типизирани„илюстрации” на авторовия замисъл, а не индивидуализирани характери. В този смисъл, слуhttp://www.teenproblem.net/forumчайно избраната за главна героиня на разказа, Мими Тромпеева е типичен представител на своята обществена прослойка - буржоазната аристокрация от началото на XX век, дъщеря на богат индустриалец. Героинята е красноречиhttp://www.teenproblem.net/forumво доказателство за съдбата на новия чоhttp://www.teenproblem.net/forumвек, манипулиран от рекламата за новиhttp://www.teenproblem.net/forumте научни открития, които могат да проhttp://www.teenproblem.net/forumменят живота му и да го направят по-щасhttp://www.teenproblem.net/forumтлив. Но именно те го лишават от нравсhttp://www.teenproblem.net/forumтвените му ценности и красота, превръhttp://www.teenproblem.net/forumщат го в автомат, в човек-робот без душевност, с изродени мечти и добродетеhttp://www.teenproblem.net/forumли. За внушаване на своите разбирания и идеи Светослав Минков умело съчетава приказното и фантастичното, като съумява да отрази реални явления от обhttp://www.teenproblem.net/forumществения живот. Героите му следват в своето поведение и мечти приказните персонажи, но същевременно са ноhttp://www.teenproblem.net/forumсители на фантастични, нереални каhttp://www.teenproblem.net/forumчества, родени от невероятния свят на футуристичните технически открития.
В приказката има няколко ключови моhttp://www.teenproblem.net/forumмента и особености, двигатели на дейстhttp://www.teenproblem.net/forumвието. Героят е подложен на лишение, по пътя му има препятствия, които се преоhttp://www.teenproblem.net/forumдоляват чрез появата на вълhttp://www.teenproblem.net/forumшебни сили и предмети. Женитhttp://www.teenproblem.net/forumбата за принца поставя в ново социално положение героя. В края на приказката възтържестhttp://www.teenproblem.net/forumвуват доброто и справедливостhttp://www.teenproblem.net/forumта. В приказката мястото на действието е условно - едно царство, един град, без да се конкретизира географското му разположение. Такъв избор прави и Светослав Минков. Действието в разказа му „Дамаhttp://www.teenproblem.net/forumта с рентгеновите очи" се разhttp://www.teenproblem.net/forumвива в един град, без дори да е маркирана градската среда. Тоhttp://www.teenproblem.net/forumва съвпадение може да се обясhttp://www.teenproblem.net/forumни с факта, че съвременният пиhttp://www.teenproblem.net/forumсател се интересува не толкова от обстановката и героите, колhttp://www.teenproblem.net/forumкото от типичните явления на времето, в което твори. Именно те провокират мислиhttp://www.teenproblem.net/forumте му. Подобно на героя от вълhttp://www.teenproblem.net/forumшебната приказка, на когото е отнета някаква придобивка, Мими Тромпеева търпи лишеhttp://www.teenproblem.net/forumние. Тя страда от природен неhttp://www.teenproblem.net/forumдостатък- кривогледство, коеhttp://www.teenproblem.net/forumто помрачава външната й краhttp://www.teenproblem.net/forumсота: „... Изпъкналите й кривогледи очи отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония-, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобили. ” Този дефект потиска мечтата на Минковата героиня. Тя „мечтаеше да се омъжи за милионер, заhttp://www.teenproblem.net/forumщото сама беше дъщеря на богат индустhttp://www.teenproblem.net/forumриалец и не искаше да скъса връзките си с парфюмираната младеж от аристокраhttp://www.teenproblem.net/forumтичните кръгове”. Мечтата на Мими да намери своя принц - богат индустриаhttp://www.teenproblem.net/forumлец, съответства на мечтата на приказниhttp://www.teenproblem.net/forumте герои, например на Пепеляшка, която бленува да отиде на бала с доведените си сестри, да потанцува и да види принhttp://www.teenproblem.net/forumца. Мечтата осмисля човешкия живот. Тя прави човека по-силен, помага му да се развива, да се бори за постигане на идеаhttp://www.teenproblem.net/forumлите си, да преодолява трудностите в жиhttp://www.teenproblem.net/forumтейския си път. Мечтата е своеобразно бягство от действителния, реалния свят към един по-съвършен, но нереален, съhttp://www.teenproblem.net/forumществуващ само в съзнанието. Но поняhttp://www.teenproblem.net/forumкога мечтите се оказват деструктивни за личността. Мими Тромпеева живее със своята измамна мечта да излекува кривогледството си, за да продължи живота си в обществото на хайлайфа, сред охолство и пари, където обаче се ширят без-духовност и лицемерие. Героинята става жертва на собствената си представа за неhttp://www.teenproblem.net/forumщата, както и на времето, в което живее. Тя вижда само това, което иска да види.
По пътя към осъществяване на мечтата трябва да бъдат преодолени много преhttp://www.teenproblem.net/forumпятствия и изтърпени много изпитания, както в приказките. Мими Тромпеева се подлага на операция, поема рискове; Пеhttp://www.teenproblem.net/forumпеляшка рискува да я познаят, ако остаhttp://www.teenproblem.net/forumне до късно на бала. За преодоляване на трудностите се появява вълшебство; използва се чудо, чужда сила. В приказhttp://www.teenproblem.net/forumката за Пепеляшка това е вълшебната фея - кръстница на героинята, която с едно докосване на вълшебната пръчица я превhttp://www.teenproblem.net/forumръща в принцеса с красиви дрехи и я изhttp://www.teenproblem.net/forumпраща на бала. В разказа на Минков геhttp://www.teenproblem.net/forumроинята е спасена във „вълшебна фабриhttp://www.teenproblem.net/forumка на щастливите преображения”, както е описан институтът за разхубавяване „Козметикум Амулет - салон за дамска хиhttp://www.teenproblem.net/forumрургия”. Там „вълшебник” със своите умеhttp://www.teenproblem.net/forumния и открития е маестро Чезарио Галфоне, който благодарение на капките си „Рентгенол” преобразява грозните очи на Мими Тромпеева. Той капва в „ангелските зеници” няколко капки и обещава, че това „ще ги окъпе в лъчезарен блясък и ще ги превърне в сияйни звезди за пеперудното вдъхновение на поетите”. Надеждата е възвърната, мечтата може да се превърhttp://www.teenproblem.net/forumне в реалност.
Всички са възхитени от преображенияhttp://www.teenproblem.net/forumта след вълшебствата. Пепеляшка предизhttp://www.teenproblem.net/forumвиква всяка вечер все по-големи симпаhttp://www.teenproblem.net/forumтии с външния си вид, със своята хубост и маниери. Мими Тромпеева възхищава с промяната си околните, които я гледат смаяни и възклицават: „Ах, какви чудни очи! ” Външният вид на героинята преhttp://www.teenproblem.net/forumдизвиква обаче и завист, и клюки. Мими Тромпеева споделя за обкръжаващите я дами: „... Не можеха да си намерят място от яд, загдето съм станала център на изкhttp://www.teenproblem.net/forumлючително внимание, та постоянно търhttp://www.teenproblem.net/forumсеха повод да ме ухапят. ” Нейните неоhttp://www.teenproblem.net/forumбикновени рентгенови очи са не само красиви, но имат и още едно „достойнсhttp://www.teenproblem.net/forumтво” - те проникват навсякъде, виждат всичко. За тях няма прегради. Реализиhttp://www.teenproblem.net/forumрана е авторовата идея - пародиране на душевната деградация, на душевната празнота у човека, на интереса към обвивката, към външната страна на нещата и хората. Чрез вълшебството се увеличаhttp://www.teenproblem.net/forumват шансовете на героинята да открие бъhttp://www.teenproblem.net/forumдещия си съпруг - принца на своите мечhttp://www.teenproblem.net/forumти.
Мими се запознава с избраника, подобhttp://www.teenproblem.net/forumно на Пепеляшка, на обществено място, сред елита - бомонда, хайлайфа. Среща го на соаре у Дейзи, където има „дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат”. Но между всички тя изhttp://www.teenproblem.net/forumбира Жан - богат и мил, единствен насhttp://www.teenproblem.net/forumледник на вуйчо си. По богатството си Жан е сякаш истински принц, но по произход, интелект и обноски е една ограничена, без-духовна, обречена личност. Критериите за оценка са преосмислени, ценностите -преобърнати, съобразно времето, в което твори Светослав Минков. Обръща се вниhttp://www.teenproblem.net/forumмание на външността, на лустрото и матеhttp://www.teenproblem.net/forumриалното положение, душевността е куhttp://www.teenproblem.net/forumха, прозрачна материя, мозъкът е прекаhttp://www.teenproblem.net/forumлено фин.
Но докато дамата с рентгеновите очи избира сама своя принц: „Всички се надпhttp://www.teenproblem.net/forumреварваха да флиртуват с мен, но в края на краищата аз предпочетох Жан.”, приказhttp://www.teenproblem.net/forumната героиня покорява принца със своята красота и изисканост и той я избира за дама на сърцето си.
И в приказката, и в разказа на Минков се достига до предложение за брак. Принhttp://www.teenproblem.net/forumцът открива своята избраница по изгубеhttp://www.teenproblem.net/forumната стъклена пантофка и любовта възтърhttp://www.teenproblem.net/forumжествува. Победени са злото и несправедhttp://www.teenproblem.net/forumливостта, възстановени са редът и спраhttp://www.teenproblem.net/forumведливостта, отнетата свобода на избора на живот е върната. При Мими бракът не е от любов. Той е въпрос на избор, на догоhttp://www.teenproblem.net/forumвор, на бизнес: „Отначало папа упорстваhttp://www.teenproblem.net/forumше, защото сумата му се видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с харакhttp://www.teenproblem.net/forumтер, отстъпи. Един милион в аванс и два милиона след сватбата. ”
Женитбата във вълшебните приказки носи нов социален статус, ново общестhttp://www.teenproblem.net/forumвено положение за героинята. Обикноhttp://www.teenproblem.net/forumвено приказките завършват щастливо, утhttp://www.teenproblem.net/forumвърждавайки победата на доброто. Сватhttp://www.teenproblem.net/forumбата продължава три дни и три нощи, а младоженците живеят дълго и щастливо. Мими Тромпеева е от богат род. Тя заhttp://www.teenproblem.net/forumпазва своето социално положение, омъжhttp://www.teenproblem.net/forumвайки се за човек от аристократичен род. Но нейното щастие е по-различно, съобhttp://www.teenproblem.net/forumразно обществените явления. То е свърhttp://www.teenproblem.net/forumзано с финансов просперитет, с показhttp://www.teenproblem.net/forumност, с бездуховния живот на хайлайфа. Мечтаният свят се оказва фалшивият свят на претенциозността и глупостта. Снобизhttp://www.teenproblem.net/forumмът, фалшът и позьорството се превръhttp://www.teenproblem.net/forumщат в истински житейски стойности. За разлика от тържеството на доброто, любовта и справедливостта във вълшебhttp://www.teenproblem.net/forumната приказка, в разказа на Светослав Минков е разкрито доминирането на ноhttp://www.teenproblem.net/forumвите ценности, на новия морал, на преоhttp://www.teenproblem.net/forumбърнатото разбиране за спасение, на ноhttp://www.teenproblem.net/forumвите мечти. В момент на отчаяние Мими Тромпеева избира като спасение за себе си не манастира, захвърляйки „малкото коварно евангелие, което щеше да отрови дните й със своята свещена скука”, а института за разхубавяване, обещаващ й чуhttp://www.teenproblem.net/forumдеса с новите научни открития и препаhttp://www.teenproblem.net/forumрати. Интересувайки се само от външhttp://www.teenproblem.net/forumността си и полагайки грижи само за нея, Мими не обръща внимание на духовноhttp://www.teenproblem.net/forumто си здраве и развитие. Затова не избиhttp://www.teenproblem.net/forumра и своя принц по такива критерии, не се интересува от душевността му, от добhttp://www.teenproblem.net/forumротата му, от ума му, а само от богатстhttp://www.teenproblem.net/forumвото и красотата му: „ Топ има фигура на атлет и когато се смее, ръмжи като мечhttp://www.teenproblem.net/forumка. ” Не скрива, че мозъкът му е от „матеhttp://www.teenproblem.net/forumрия, по-тънка навярно и от паяжина”. За възпитанието и интелекта му съди по неhttp://www.teenproblem.net/forumговите съвети относно парфюмите и за „чистенето на зъбите с клечка при офиhttp://www.teenproblem.net/forumциалните динета”.
Романтиката, фантазията, мечтите са заhttp://www.teenproblem.net/forumменени от обикновени, ежедневни, дребhttp://www.teenproblem.net/forumни случки и събития, които предизвикват възторга на героите. Светослав Минков описва деформираната обществена дейсhttp://www.teenproblem.net/forumтвителност и бездуховното общество. Паhttp://www.teenproblem.net/forumродирайки, писателят изказва своята приhttp://www.teenproblem.net/forumсъда над обезличаването на човека чрез масовата култура, рекламата, модернизиhttp://www.teenproblem.net/forumрането и зависимостта на хората от псевдонаучните открития, които променят човешката душевност.
Разказът на Светослав Минков е явлеhttp://www.teenproblem.net/forumние в българската литература. Повестhttp://www.teenproblem.net/forumвованието умело съчетава условното и действителното, реалното и фантастичноhttp://www.teenproblem.net/forumто. Авторът успява да преплете вълшебноhttp://www.teenproblem.net/forumто, чудното, фантастичното с реалностите на времето, в което твори. „Дамата с ренhttp://www.teenproblem.net/forumтгеновите очи” е своеобразна пародия на рекламната агресия, атакуваща човешкото съзнание, докосваща се до желанието на човека да контролира свръхестествените сили, носещи тайната на вечната „духовhttp://www.teenproblem.net/forumна" младост.
Деликатно използваните елементи на гротеската превръщат пародията в средство за изграждане на карикатурно хиперболизиран образ на бездуховното, властно променящо човека и обществото в началото на XX век. „Дамата с рентhttp://www.teenproblem.net/forumгеновите очи” е художествено доказаhttp://www.teenproblem.net/forumтелство за тези процеси в пародийно преhttp://www.teenproblem.net/forumобърнатите стойности на времето.

-------------------------------------------------------------------------------------

Човешките ценности в изпитание
“Дамата с рентгеновите очи’’
от Светослав Минков

План
1. Увод :
* Светослав Минков е един от първите български писатели, чиито художествени произведения са и в стилистиката на научната фантастика, населена със странни същества – роботи – машини, които твърде много приличат,но и се различават от човека. Подчертаването на тези литературни факти има значение за осмисляне на проблема за особеностите на повествованието в разказа ,, Дамата с рентгеновите очи’’, защото в него по странен и причудлив начин са използвани различни средства, които имат своите аналози както в творчеството на писателя, така и в съвременната му литература и публицистика.
Микротеза 1:
* В разказа “Дамата с рентгеновите очи” Светослав Минков поставя на прицел несъвършенствата на човека.
* Разсъждения:
* Мими Тромпеева е момиче, което има един недостатък, който я кара да се остави в ръцете на маестро Чезарио Галфоне.
Тя е олицетворение на стремежа на хората да се отърват от човешките си недостатъци.
* Доказателства:
* “Тук идваха стокилограмови дами,които оставяха тлъстините си и излизаха бледолики и стройни като манекенки.’’ “козметични изненади”, “Идваха жени с дълги носове, с дебели и криви крака,с цепнати до ушите уста,с увехнали гърди или обрасли в косми тела - и всички те, след половинчасова операция, напущаха института като приказни хубавици.”
* Извод:
* В един свят на преобърнати ценности човекът сам трябва да избере своите приоритети и да осъзнае душевната красота, която притежава.
Микротеза 2:
* Авторът показва един свят на хора, чиято най – голяма ценност е външната, а не вътрешната красота.
* Разсъждения:
* Авторът цели да осмее глупостта и фалшивите морални ценности на обществото, за което техническите изобретения имат чисто утилитарен смисъл.В лицето на маестро Чезарио Галфоне Светослав Минков въплъщава многото козметици и лекари по света, които мислят ,че като корегират външния вид на човека, променят и неговата душевност.
* Доказателства :
* “нито дълбоките сенки на очите й, нито удължените й ресници, нито лакираните й с вазелин клепачи можеха да й помогнат.” ,“С тържественото обещание,че ще направи от нея неподражаема богиня на хубостта - една феноменална Венера на двадесетия век, с парафинени гърди и рентгенови очи” ,“безсилна”- “ прелестна богиня ”
* Извод:
* Малките недостатъци, които много често биват осмивани и подигравани, карат човека да загуби увереност в себе си.
Микротеза 3:
* По този начин авторът поставя героите си пред изпитание и подтиква както тях ,така и читателя да се замисли дали наистина външната красота е най – важна.
* Разсъждения:
* Светът на героите се върти около външната съвършеност. Тя им доставя неизмеримо щастие. Но корегирането на човешките недостатъци и превръщането им в преимущества оставя техните морални ценности на заден план. Така решението дали това как изглеждат е най – важно, се превръща в истинско изпитание за героите.
* Доказателства:
* ”Току- що се завърнах от салона на маестро Галфоне. Като вървях из улиците, всички се обръщаха да ме гледат.”, “Мнозина дори възкликваха: “Ах какви чудни очи!’’, “Моите рентгенови очи проникват навсякъде .”
* Извод:
* Красотата наистина доставя щастие и улеснява човешкия живот, но не тя е най- важната в него.
* Преходно изречение:
* Авторът поставя пред изпитание ценностите на обрисуваното от него общество.
Заключение:
* Разказът “Дамата с рентгеновите очи” е “гротесков памфлет”, който със средствата на сатирата изобличава пороците на модерния човек – духовната пустота, потребителските стремежи, фалшивия култ към знаците на научните постижения. “Рентгеновите очи” на писателя изобличават лишеното от духовност човешко съществуване, създаващо ценностна система, в която господстват вещите и суетата

-------------------------------------------------------------------------------------

[Mastta]

Аз ли не мога да намеря в гугъл Под ледения дъх на нощта - "Зимни вечери" или просто няма?!

[aloveyou]

Аз ли не мога да намеря в гугъл Под ледения дъх на нощта - "Зимни вечери" или просто няма?!

В помагало го има 8)

[Mastta]

Аз ли не мога да намеря в гугъл Под ледения дъх на нощта - "Зимни вечери" или просто няма?!

В помагало го има 8)

ако имаш абонамент може ли да ми го копнеш плс :-) :-)

[aloveyou]

Аз ли не мога да намеря в гугъл Под ледения дъх на нощта - "Зимни вечери" или просто няма?!

В помагало го има 8)

ако имаш абонамент може ли да ми го копнеш плс :-) :-)

В момента нямам,но преди си бях изтеглила няколко неща,дано ти помогнат:
Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хо¬рата в покрайнините на големия град. В те¬зи предградия властват отчаянието, мъка¬та, бедността и мизерията. Изгубени са ра¬достните емоции в живота. Стра¬данието е всеобщо.Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с „чер¬на гробница”, цялата обгърната от сива мъгла. Художественият образ „ черна гробница” разкрива тъжната картина на бедността и мизерията, създава пространствена среда, из¬пълнена с болка. Животът не функ¬ционира в своята цялост и жизне¬на пълнота. Хората наподобяват си¬ви сенки, които изчезват в мъглата. Внушено е усещане за безпътица, символно изразено чрез образа на „сивата”„скръбна” мъгла. Тя е нав¬сякъде. Сякаш някакво проклятие тегне над покрайнините на града. Всичко е зловещо, мрачно, тъжно. Само „младата луна” все още све¬ти в черното небе като последен лъч надежда, но нейният път е „незна¬ен". Тази надежда е съвсем малка и слаба, едва забелязваща се. Но все пак съществува!
Смирненски е описал човешко¬то страдание в пет картини. Те да¬ват пълна представа за живота и човешкото страдание.
Първата картина е израз на се¬мейна тъга и нещастие. Бащата, за¬върнал се отново „ безхлебен” и „пи¬ян”, търси причината за своя неуспех. Жи¬тейските обстоятелства пораждат неговата вина. В студената зимна вечер се чуват са¬мо „пияни” хрипливи слова, които грубо гърмят в тишината с болката, събрана в тях. Страданието е толкова голямо, че майката „проридава едва”. Една картина на безкрай¬на печал е нарисувал Смирненски пред читателя.
Сякаш в отговор на плача на майката и децата се чува звънът от работата на цига¬ните ковачи. Това е втората поетична картина в творбата. Дори през нощта хората работят и стоманата съска в алени пламъци. Човек ги приема по-скоро като даденост. Съдбата им е неизменна и вина¬ги ще е скръбна. Присъствието на тези „чер¬ни ковачи” в художественото пространст¬во на зимната вечер е конкретен повод за нова тъга. Те се опитват да оцелеят в този свят на страдание и отчаяние.
Третата картина е изпълнена със символния образ на мъглата „жълтопепелява” и „зловеща”. Тя е обгърнала всичко, направила го е еднакво и сиво. Човешките съдби са еднотипни, а хората-обезличени. Сивото е цветът на апатията, еднообразие¬то. Из мъглата се мяркат някакви „незнайни силуети”. Страничният наблюдател не ус¬пява да различи точно определен човек. Са¬мо за един момент, в един кратък миг от общото пространство на сивота и безна¬деждност се отделят слепият старец и на¬товареното дете, приели съдбата си, няма¬щи сили да й се противопоставят. И те се „разтварят" бавно сред сивите сенки на мрака и „зимната” студена болка. Те зави¬наги ще останат там.
Четвъртата картина „разказва” за изгубе¬ното бъдеще. В бедна стая е поставен ковчег, а в него - девойка. Градът е взел още една жертва. Край ковчега стара жена оплаква не само младото момиче, тя ридае и за себе си. Защото това е нейното погубено бъдеще, нейните надежди. А сега всичко е безсмислено. Бъдеще не съществува. Надеждите са ограбени.
Последната картина на страданието ри¬сува съдбата на две бедни деца - братчета на Гаврош. Те, спрели за миг отдих до едва мъждукащия фенер, сякаш търсят закрила и утеха от малкото светли¬на, която той им дава. В техните очи има само страдание. За целия си кратък живот те не са видели нищо друго, освен мъка.
Темата за човешкото съпричастие в „Зимни вечери” на Христо Смирненски е въведена и лиричес¬ки изразена чрез интимното обръ¬щение: „Братя мои, бедни мои братя”, с което лирическият герой показва, че и той има същата „нерада” съдба, не е само страничен наблюдател. Тези думи сякаш ид¬ват направо от сърцето му - чисти и искрени. Те са самата истина. Въпреки огромното страдание, хо¬рата не са изгубили съчувствието си един към друг. Това е лъчът на¬дежда в техния живот. Малък, раз¬бира се, но забележим.
Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те оп¬ределят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние. Надеждата е плаха. Това прави творбата още по-тъжна. Смирненски споделя болката на човешките души. Приобщава се към своите братя по съдба: „пленници на орис вечна, зла”. Последните четири стиха:
А бликат сне¬жинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал,
символизират жертвите на големия град. Човешките мечти бавно „умират”. Мислите за бъде¬щето отначало са „бели и чисти”. Хората се сблъскват със страданието и мечтите сякаш „стават на кал”. Отчаянието обхваща всички, Мъглата „жълтопепелява” притис¬ка душите. Хората губят бъдещето си.
Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски лирически изповядва тъгата и съчувствието към страданието и човеш¬ката несрета на своите герои, „пленници на орис вечна, зла”.

----------------------------------------------------------------------------------
ЗИМНИ ВЕЧЕРИ“

Когато през 1923 г. Смирненски пише „Как ще си умра млад и зелен“ и не изневерява на самоироничните си нагласи, той създава и своята предсмъртна поетическа изповед - „Зимни вечери“. Не е случайно, че и Смирненски, подобно на всички български поети, загинали млади, убити или самоубили се, усеща приближаващия полъх на отвъдното. Точно през тези години зачестяват и срещите му с Дявола - „На гости у Дявола“, „Приказка за стълбата“. Но докато тези творби носят печата на ироничното (или самоироничното) и дори на сатиричното, то чрез „Зимни вечери“ авторът окончателно скъсва със смеха и иронията, изоставя революционната агресия и я замества с предсмъртни просветления и горестни призиви бълнувания.

Неразпознаваемо е в „Зимни вечери“ „слънчевото дете“ на българската поезия. Чрез този цикъл Смирненски създава друг тип лирически персонаж - блуждаещ, отчаян, безтелесен. Представена е болезнената раздяла с жаждата за живот, с екзалтираните пориви на младостта - да руши света и да създава нов. Чрез „Зимни вечери“ се осъществяват прелом в чувствата, преход от младежки оптимизъм към безсилие и отчаяние. И ако в първите стихотворения на Смирненски се говори метафорично за утро („утрото на светла ера“, където според Н. Георгиев - въпреки че никъде в стихотворението не е споменато времето на деня, тази метафора създава усещането за утро, семантично свързващо се с промяна на епохите, с изтръгването от мрака, със светло усещане на наближаващата пролет), то в „Зимни вечери“ господстват вледеняващата зима, вечерта и нощта, които асоциативно се свързват с полъха на смъртта. Точно тя, обсебила мислите на автора, намира своята поетическа проекция чрез различни топоси - гробница, сгради призраци, описани още във въвеждащата картина. Тук не градът е гробница, а по-скоро гробницата е град, в който сградите гледат „зловещо“, тополата е призрак, а снегът „хрупка с вопъл зъл и глух“.

Градът е своеобразна пирамида гробница, където заедно с мумифицираните мъртви са пренесени предмети и белези на заобикалящата ни действителност в земния живот. За лирическия субект на Смирненски тези белези са типично урбанистични, те го преследват дори в отвъдното. Героят, макар и безтелесен, търси, но не намира покой.

Пространствената разделеност на света вътре и вън е пряко назована - вътре са всички неземни и „задгробни“ същества, „мъгляви силуети“, а външният свят постепенно се обезлюдява. В съзнанието на лирическия субект непрекъснато се редуват картини, които са рефлексия на авторовата съдба и на приближаващата смърт. Погребалната картина се изгражда чрез наслагване на метафорични образи като „неземни цветя“, сълзи, свещи. Цветовото и звуковото онагледяване се постигат чрез представяне нюансите на жълто и синьо-сиво, както и чрез „звънването“ на „песни на скрита тъга“. Все пак лирическият Аз не е изолиран, той има правото да излиза от затвореното пространство на града гробница, в която се намира, като това действие е повторяемо:

Тежък звън като в сън надалеч прозвъни.
Полунощ ли е пак?

Вечерта се е превърнала в нощ, а часовникът отбелязва полунощ - часът на задгробните същества. Лирическият герой излиза навън и там вижда отново смърт - „в ковчега моминско лице“; деца, преждевременно загубили детското у себе си.

Цикълът „Зимни вечери“ е съвършено различно и самостоятелно явление в творчеството на Хр. Смирненски. Ако за Яворов „Нощ“ е стихотворение на поетическия прелом, който пренасочва визията за света „отвън“ „навътре“, то при Смирненски промяната на лирическите нагласи се осъществява чрез „Зимни вечери“. Ключов момент и за двете произведения е усещането за дебнеща трагедия, за безсилие срещу безвъзвратното. И ако лирическия герой от „Нощ“ навън го дебнат „хаос и тревога“, то за Аза от „Зимни вечери“ светът е „хаос намръщен“. Картините, които разкриват двете произведения, са сходни:
... оголени стени; неясно по стените голи;
прозорец мъглив; мътни стъкла;
С мъгли страхотни-задушливи; ледно тегне и души мъглата;
зловеща песен; злорадствени песни;
- а зловещо
ехтят отчаяни въздишки
и гладни плачове, и диви
подземни писъци; - разкъсващ, зловещ -
през стъклата процежда се
плач на жена;
едвам се мярна зрак - звездица
и пак зад облаци изчезна; и трепнат, угаснат и блеснат
над затвора двете звезди;
Скреж нашарил прозорци. В стъклата с десница незрима
под ледения дъх на нощта
чертала е бялата зима
неземни сребристи цветя.
"Нощ" - П. К. Яворов „Зимни вечери“- Хр. Смирненски

Както при Яворов нощта и денят са противопоставени като две несъединими противоположности, като две различни начала на света и живота, така при Смирненски утрото се стопява пред поглъщащата сила на вечерта. И ако при Яворов мракът на нощта е предчувствие за слепота, то при Смирненски вечерта е предчувствие за края на един „млад и зелен живот“. Пулсациите на съня кошмар, внезапните пробуждания и новите потъвания в света на бълнуването стоят в центъра на двете творби:
Не искам още да умра!
Тъй рано,
тъй млад - о, нека поживея
за тебе, майко, за родина
и зарад нея... и за нея
в дълбока жал, макар безплодно,
живот останал да премина... Братя мои, бедни мои братя -
пленници на орис вечна, зла -
ледно тегне и души мъглата -
на живота сивата мъгла.
„Нощ“ - П. К. Яворов „Зимни вечери“ - Хр. Смирненски

Независимо от всички социални и екзистенциални катаклизми и душевни терзания чувството за дълг у лирическите герои на Яворов и Смирненски остава. В среднощните бълнувания в Яворовата „Нощ“ не се променят майката, родината и любимата: те са адресатът на Аза; братята у Смирненски са бедни пленници, като именно чувството за дълг обяснява присъствието на образи със социални измерения.

Цикълът „Зимни вечери“ не може насилствено да се „приземява“ - това не е градът от урбанистичната лирика на Смирненски. Това е градът призрак, градът гробница, градът сън - отвъден град, обитаван от сенки и силуети. Лирическият Аз като в кошмар броди из неземни и земни топоси, наднича през мъгливи прозорци. Това е градът затворено пространство, в който липсват признаците на богатство и разкош, толкова характерни за стихотворенията на Смирненски до този момент. Лирическият субект не е загубен, не се нуждае от помощ, той разглежда този град и света отвън с ясната мисъл, че принадлежи на него, а всичко останало е хаос и тревога, цялата му движеща енергия се стопява както снежинките в калта. Животът е преходен, а човекът изчезва подобно на „неземни сребристи цветя“ от скреж, които се стопяват при допира на пламъка.

Далеч преди да е настъпил последният му час, Смирненски чрез „Зимни вечери“ погребва себе си и света, представяйки този град на „мъртви души“, към който принадлежи самият той; където дори за децата детското е безвъзвратно загубено под тежестта на битието.



------------------------------------------------------------------------------------

Ограбени светове

План за съчинение

Увод
* 1.”Зимни вечери” е цикъл,поставящ като основен проблем човешкото страдание.
2.Творбата е един своеобразен израз на безнадеждността на бедните и злочести жертви на мизерията,хора от социалните низини на обществото.
3.В “Дамата с рентгеновите очи” е разкрито материалното съзнание на хора, които съжителстват в измисления свят на бездуховността и са далеч от човешките идеали.
4.Основната задача на сатирика Сетослав Минков е да насочи читателя към проблематиката на творбата- духовната стандартизация на личността.
Теза
* Микротеза 1.
* Драмата на човека от бедните предградия,проследена емоционално и в същото време изключително реалистично,се крие в сблъсъка между естествения стремеж на човека за по-достоен живот и смазващата го действителност,която обрича всички жители да бъдат до смъртта си “пленници на орис вечна”
* Микротеза 2.
* Героинята от разказа “Дамата с рентгеновите очи” е красноречиво свидетелство за нагласата на онази част от обществото,която се оставя да бъде манипулирана от съмнителни научни открития.Общесво, покорено от материалния стремеж на мнозина или така нареченото “висше общество”.
Изложение
* I.Микротеза...
* 1.Образът на нощния град
* “Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът”,”глъхнат сградите”,”непрогледна мъгла”,”леденият дъх на нощта”,”смълчаните хижи”,”странни струни са изопнатите жици”.
* В основата на творбата стои сблъсъкът между социалните тълпи на града.Този град е на неправдите,на житейските драми,град ,скован от студенината на зимата и безнадеждността в душите на хората.А мрачните и тягостни настроения се превръщат в конкретна представа още от първото двустишие. * 2. Образът на жената, децата и старците
* “вънка привела глава”,”жена проридава едва”,”децат пищят и се молят”,”стоят две деца и терперят”, “и дреме в очите им скръб”,”броди тежко старуха”,”някакво задгробно същество”,слепия старик”,”пиян пак бащата ругай”,”едър мъглив силует “.
* Патриархалните представи за дом,жена и деца са преобърнати.В малките къщурки се случват чудовищно страшни драми.Откроява се образът на “безхлебен”,пиян баща, който убива мъката си в алкохла,за да забрави непотребния си живот.Неговата драма се задълбочава още повече чрез насилието върху пищящите гладни деца и жена си, за да намери отдушник за отчаянието си.В друг нюанс на семейните драми е проточения глас на старицата, характеризирана със съществителното “старуха” или тази злочеста майка, надвесена над “бледо моминско лице’’.Децата и старците водят до осъждането на една действителност,която представя погубването на човешките души.
* 3. Плачът като образ на страданието
* “песни на скрита тъга”,”гърмят”,”трепна цигулка разплакана”,”пръска тя златни искри”,”в огнен отблясък запалени, черни ковачи коват”.
* С множество детайли Христо Смирненски обрисува ужаса на човешкото страдание и неговите драми в плача : ”трепна цигулка разплакана”;в действията на жертвите на бедността, глада и социалните противоречия.
* 4. Образът на зимата
* “хрупка с вопъл зъл и глух”,”снегът поръсен с бисерни искрици”,”сепна тя зимния сън”,”под ледения дъх на нощта”,”море непрогледна мъгла”.сивата мъгла”.
* Внушението на Смирненски за призрачност и демоничност на природния пейзаж е изразено още в началото.За изграждането на тази представа спомагат и природните детайли.Бялото и черното са основни тонове като символика - оскрежената бяла топола и черната гробница.Силно изразена е и цветовата символика в други тонове :”сивата мъгла”,”море непрогледна мъгла”,”бледосиня мъгла”.Мъглата смислово свързва реалните и художествени представи за неясност и тягостност.В текста на “Зимни вечери” зимата олицетворява не само природната даденост на този сезон, но и е потвърждение за социалната драма на хората.
* Извод:
* Въвеждайки читателя в едно “пътешествие” из улиците на нощния град , Христо Смирненски ярко обрисува образа на социалното страдание и безнадеждността на човешките драми.
* Преходно изречение:
* Жертвите на нощния град са хора,ограбени от живота,лишени от правото на лично щастие.В “Зимни вечери” героите най-силно изразяват мрака в душите на бедните и изстрадалите.
* II.Микротеза...
* 1. Блясъкът на един измислен свят
* “Козметикум Амулет- салон за дамска хирургия”,”илюстровано списание”,” металически кресла”,”приказни хубавици”,”гениалния хирург”,”парафинови”,”гл ицериновия глас”,”Рентгенол”.
* Въвеждането на централния персонаж е един своеобразен израз на всички суетни жени, които вярват, че във “фабриката на чародея” ще си подсигурят щастие в живота.Мими Тромпеева става жертва на собствената си ограничена представа за нещата и за времето, в което живее.
* 2. Портрет на героя- образ на суетата и бездушието
* “бронзирани нокти”,”надарена от злата орисница с кривогледи очи”,”По цял ден седеше пред огледалото и се мъчеше да замаскира жестоката игра на природата”.
* Чрез карикатурно описание и множество детайли авторът разкрива Мими Тромпеева като част от обществото на младите богати жени, които не притежават нищо друго освен суета и глупост. Дори и в речта им се откриват думи и изрази, присъщи за социалната среда на така нареченото “висше общество”
* Гробище, обитавано от” скелети”
* “Аз се движа сякаш из някакво живо гробище”,”Някои от хората,които срещам... нямат никакъв мозък в главите си”,”Господи какъв строен скелет”.
* Героите в разказа са хора с манталитет, сведен до материята,лишен от пълнотата на разум, високи цели и идеали.Техният свят е бутафоерн, свят на суетата и безгрижието.
* 4. Изкривеният свят на любовта:
* “моят мозък е също тъй фин като на Жан”,”хермелиново палто и бален тоалет в Париж.”
* По пътя към осъществяването на мечтата си за красота героинята се превръща в една от бездушните хубавици, омъжени за богат човек.
Заключение
* Зловещата зимна картина в цикъла “Зимни вечери” внушава , че за човека няма спасителен бряг.Той е унизен и принизен, обречен на физическа и духовна гибел.Но нощният град през зимните вечери олицетворява страданието и безнадеждността на човешките души.А в сатирата “Дамата с рентгеновите очи” е обрисуван един привидно изискан начин на живот, лишен от духовност и човешки ценности.

[malch0]

Може ли някой да ми помогне за тези теми никъде не намерих нищо :S Трябват ми като Интерпретативни съчинения ... Моля ви

1.Декамерон - Огледало на ренесансовия свят
2.Трагизмът и оптимизмът в пиесата Хамлет
3.Тартюф - класически образ на лицемерието
4.Дон Кихот и Санчо Панса - незабравима двойка

[fatalgirl]

http://www.teenproblem.net/school/s/663.html

http://www.teenproblem.net/school/s/602.html

http://www.teenproblem.net/school/s/548.html
за последната тема :)

[malch0]

благодаря но ако някой ми помогне и за другите ще съм много благодарна :)