парченце

[vanilievisez]

`Красавице,
седни и нека нарисувам ти портрет.` -
художникът примамливо подкани.
Със думи, рязани кой-знае откъде,
със планове за утре, ясно начертани.

Красавице,
студено е навън, студено.
Ръми, а може би вали,
Не мисля, че за теб е пригодено.
Защото те боли, нали?

Красавице,
аз знам, че дъждът ти напомня
за прашни улици на юг.
Копнееш той да е запомнил,
но въпреки това се озоваваш тук..

Красавице,
не ще те лъжа, че лесно ще отмине
нито там, на улицата,
нито тук, където гниеш
и гинеш в музиката.

Красавице,
капки от вода се стичат по стъклата.
Образуват фигури, казваш си,
въобразяваш си, не знаеш ли -
измръзнаха ти стъпалата.

Красавице,
приключи; престани да вярваш
в илюзии и невъзможности.
Наясно съм, напук ще продължаваш
да обичаш през гордост и болести.

Красавице,
не ще забравиш него, не ще забравиш нивга, зная.
И не защото сам-сама не би могла.
Но винаги, когато в мойта стая
си, навън вали, това напомня ти за любовта.

*имахме задачка по литература да пишем стихотворение за дъжда. Казвам го в случай, че госпожата гледа отгоре. :Д

[LadyDi]

Интересно.
И това само в часа?

[vanilievisez]

Е то не е направено в час, домашно беше. :)

[LadyDi]

Ами... браво :) На мен много ми хареса.

[vanilievisez]

Благодаря. (:

[iveetyy]

Да .. хубаво е ((;

[Dumb]

Много добро : )

[Sham]

габ. габ. габ.)

[Snickers]

Много добро : )

[BlackaTBW]

Прекрасно е.
Чудесно е, че можеш да пишеш по зададени теми. :)

[vanilievisez]

Благодаря. (: