WEREWOLVESEXIST
12-17-2009, 23:25
Ако ще публикувам нещо мое, поне нека бъде в една тема. :)
ИЗПОВЕДТА НА ЗВЯРА
Аз съм същият.
Когато я докосна.
Макар без козина и без рога.
Прегърна ли аз нейната снага
тъй нежно смъртоносна
като роза,
откъсната от моите градини.
Аз съм същият -
във нея лудо влюбен.
Обичам я, макар да иска друг.
Макар да иска Звяр, а не съпруг.
А не човека, в себе си изгубен.
Не мен, а онзи който бях.
Жестокостта в очите сини.
А аз съм същият.
Но тя е сякаш друга.
Щом Звярът в мен превърна се в човек
и спряха да са сетивата все нащрек
уханието на теменуга,
което носеше след себе си угасна.
Изгубиха и устните вкуса си на къпини.
А аз съм същият
макар и по-човечен.
Макар и вече да кротувам
По животински още я ревнувам
от този свят - за мене тъй далечен.
От слънцето и от цветята,
От този, който ще й сваля вместо мен звезди.
А аз съм същият,
но тя ще ме остави.
За Звяра тя тъжеше и уви,
макар да знам, че много ще боли,
аз знам, че тя ще ме забрави.
Защото тя във мене не открива
онзи Звяр, със сините очи.
А аз съм същият.
И винаги за нея
ще вия нощем с бледата луна.
Знам, дълго няма да е тя сама.
Без нея щом ще съм - нека умра
в онези розови градини.
А аз бях същият.
Но тя не ми повярва.
Бел носеше такава красота,
която никога не бях познал в жена,
която моята душа обжарва,
дори когато искам да умра....
Но нейната любов уви - от Звяра в мен не ме спаси.
-----------------------
Не е от най-добрите ми, но е част от една "приказна" поредица, която искам да завърша. :)
ИЗПОВЕДТА НА ЗВЯРА
Аз съм същият.
Когато я докосна.
Макар без козина и без рога.
Прегърна ли аз нейната снага
тъй нежно смъртоносна
като роза,
откъсната от моите градини.
Аз съм същият -
във нея лудо влюбен.
Обичам я, макар да иска друг.
Макар да иска Звяр, а не съпруг.
А не човека, в себе си изгубен.
Не мен, а онзи който бях.
Жестокостта в очите сини.
А аз съм същият.
Но тя е сякаш друга.
Щом Звярът в мен превърна се в човек
и спряха да са сетивата все нащрек
уханието на теменуга,
което носеше след себе си угасна.
Изгубиха и устните вкуса си на къпини.
А аз съм същият
макар и по-човечен.
Макар и вече да кротувам
По животински още я ревнувам
от този свят - за мене тъй далечен.
От слънцето и от цветята,
От този, който ще й сваля вместо мен звезди.
А аз съм същият,
но тя ще ме остави.
За Звяра тя тъжеше и уви,
макар да знам, че много ще боли,
аз знам, че тя ще ме забрави.
Защото тя във мене не открива
онзи Звяр, със сините очи.
А аз съм същият.
И винаги за нея
ще вия нощем с бледата луна.
Знам, дълго няма да е тя сама.
Без нея щом ще съм - нека умра
в онези розови градини.
А аз бях същият.
Но тя не ми повярва.
Бел носеше такава красота,
която никога не бях познал в жена,
която моята душа обжарва,
дори когато искам да умра....
Но нейната любов уви - от Звяра в мен не ме спаси.
-----------------------
Не е от най-добрите ми, но е част от една "приказна" поредица, която искам да завърша. :)