За самотата и живот без приятели

[samoleta111]

Аз съм почти на 20 години(момче) и се очертават поредните празници в къщи. Нямам почти никакви приятели- през живота не съм и имал истински. Тийн годините ми минаха в една изолация. До сега не успях да задържа хора до себе си. Годините през средното бяха толкова скучни - че няма накъде. А сега студентския живот се опитвам да променя нещо- но почти без успех. Студентския празник не го усетих (друг е въпроса, че нямаше организация като хората, но все пак хората си го честваха, а аз нямаше с кого). И сега лекции и вкъщи - това е моя живот. Другите излизат насам натам, а аз както винаги няма с кого. Къде бъркам и защо. По принцип съм добър и се стремя да помогна, където мога, но нигой не го оценява. Дали хората бягат от мен или аз от тях не знам, но такъв живот немога да продължа да живея. Чудя се да взема да зарежа следването и да работя, защото тук се чувствам излишен и в тежест . Дори при това положение не съм и мислил за момичета, защото такъв не виждам к'во могат да харесат в мен . От малък град съм и сега да тръгна да се опознавам с хора не вярвам , че ще стане- всичко се знае. Друг проблем е ,че ме мислят за тъп ( с такова впечатление съм останал), през годините всички се държаха така с мен. Няма кой да ме оцени, и сравнително съм разполагал с по малко пари от другите. Каквото и да пиша - факт е ,че една част от най-хубавите години ми минаха така и не знам от къде да почна наново. Чувствам се подтиснат, а от това не съм и толкова общителен. Думи като купони,дискотеки, компании са ми чужди и непознати. Отивал съм няколко пъти на дискотека, но неможах да се адаптирам и приобща. Мисля си , да се махна от тази държава и да работя някъде иначе ще си остана сам и аутсайдер. Може би някои ще кажат, че седя много на компа, но го правя защото няма какво да правя. А в последно време дори гледам по малко да съм на компа, но това не променя нещата.

[padnaloblak]

писах ти на лично . потърси ме в скайп

[dimi93]

Аз съм почти на 20 години(момче) и се очертават поредните празници в къщи. Нямам почти никакви приятели- през живота не съм и имал истински. Тийн годините ми минаха в една изолация. До сега не успях да задържа хора до себе си. Годините през средното бяха толкова скучни - че няма накъде. А сега студентския живот се опитвам да променя нещо- но почти без успех. Студентския празник не го усетих (друг е въпроса, че нямаше организация като хората, но все пак хората си го честваха, а аз нямаше с кого). И сега лекции и вкъщи - това е моя живот. Другите излизат насам натам, а аз както винаги няма с кого. Къде бъркам и защо. По принцип съм добър и се стремя да помогна, където мога, но нигой не го оценява. Дали хората бягат от мен или аз от тях не знам, но такъв живот немога да продължа да живея. Чудя се да взема да зарежа следването и да работя, защото тук се чувствам излишен и в тежест . Дори при това положение не съм и мислил за момичета, защото такъв не виждам к'во могат да харесат в мен . От малък град съм и сега да тръгна да се опознавам с хора не вярвам , че ще стане- всичко се знае. Друг проблем е ,че ме мислят за тъп ( с такова впечатление съм останал), през годините всички се държаха така с мен. Няма кой да ме оцени, и сравнително съм разполагал с по малко пари от другите. Каквото и да пиша - факт е ,че една част от най-хубавите години ми минаха така и не знам от къде да почна наново. Чувствам се подтиснат, а от това не съм и толкова общителен. Думи като купони,дискотеки, компании са ми чужди и непознати. Отивал съм няколко пъти на дискотека, но неможах да се адаптирам и приобща. Мисля си , да се махна от тази държава и да работя някъде иначе ще си остана сам и аутсайдер. Може би някои ще кажат, че седя много на компа, но го правя защото няма какво да правя. А в последно време дори гледам по малко да съм на компа, но това не променя нещата.


Здравей :)! Аз съм момче на 16 години. При мен нещата стояха почти по същия начин. Приеха ме след седми клас в ново даскало. Нов клас нови хора нови даскали. Хората бяха много надути, мислещи се за голямата работа. Определиха ме като тъп, забил, бавен. Много ми беше гадно и само за да им се впиша ходих с тях да пуша (мн сам бил тъп нали?), но нищо не постигнах освен вредния навик който и до днес не мога да разкарам. И така сприятелих се с едно момиче, което също мразеха и обиждаха, а после и едно друго момче дойде към нас и ей ти наща групичка. После започнах да се променям смених стила си на обличане и музиката и сега съм доста известен в града си. Мога да се похваля с 2 - 3 истински приятеля! Между другото най-близката ми приятелка и човека на който най - много даржа и ми е най - близак, е запознахме се с нея в този форум :Д! Каква ирония на садбата, тей че не се отказвай! Аз винаги има с кой да изляза! Просто ако те не те тарсят тарси ги и ти пиши им. Какво ти има? Грозен ли си? Прокажен ли си? Болен ли си? Виж не се притеснявай просто бади себе си отпусни се! Какво има да се нагаждаш? Лятото и аз ходих по дискотеки но разбрах, че тези места не са за мен (доста пропаднали и долнопробни) и веднага смених компанията! Просто има разлика от хора с които се забавляваш и приятели! Сега имам доста хора с които мога да изляза и да си изкарам супер, дори ужасно много! Но има само 2-ма 3-ма на които знам, че винаги мога за всичко да разчитам и без които просто нз какво щях да правя. Приятелите са нужни, (не познатите с които се забавляваш а приятелите!)! Те ти дават сигурност, упора, показват ти че са до теб когато ти е трудно и те подкрепят винаги! Самата мисал че има винаги с кой да споделиш е утешаваща. Се ще намериш приятели! Не ми се струваш толкова забил какво ти има? И мен не ме харесваха мислеха ме за забил и т.н. , но от както се промених целия от вътре и от вън започнаха малко по малко да ме оставят намира и тъка. Просто открих моята компания, моят стил, моята музика... и т.н. Общи интереси брат! Това му е майката - така можеш мн лесно да намериш познати и хора с които да говориш :)... Никой не харесва забилите хора! Ние от моя клас имаме едно такова момче с което никои не говори и говорят с него, само ако става дума да преписват от него!... НЕ знам просто се отпускай! Не раси глупости разбира се! Отстоявай мнението си и се дръж по отворено! Никой не харесва мълчаливи, свити и безхарактерни същества!

[chemist9009]

Здравейте!
Споко и при мене е така.Преди една година излизах с една компания около 3 месеца,но след това се скарахме и така започнахме да излизаме на по-малки групи.В моята група бяхме 3-ма души :D :D търсихме други от града които да се присъединят но има много надувки :D :D :D Вече даже не излизаме.Цял ден вися на компа(програмирам,спя тва онова :D :D :D като цяло ми писва ама кво да се прави друго C'est la vie)Пък и града е малък всеки се знае ква стока е :D :D :D .В момента съм 12 клас надявам се да ме приемат в университет,ще кандидатствам на две места.Като цяло се надявам на новия град в който ще уча да намеря свестни хора.Защото в този град в който се намирам няма такива! 8) 8) 8)

[remix1912]

Аз съм почти на 20 години(момче) и се очертават поредните празници в къщи. Нямам почти никакви приятели- през живота не съм и имал истински. Тийн годините ми минаха в една изолация. До сега не успях да задържа хора до себе си. Годините през средното бяха толкова скучни - че няма накъде. А сега студентския живот се опитвам да променя нещо- но почти без успех. Студентския празник не го усетих (друг е въпроса, че нямаше организация като хората, но все пак хората си го честваха, а аз нямаше с кого). И сега лекции и вкъщи - това е моя живот. Другите излизат насам натам, а аз както винаги няма с кого. Къде бъркам и защо. По принцип съм добър и се стремя да помогна, където мога, но нигой не го оценява. Дали хората бягат от мен или аз от тях не знам, но такъв живот немога да продължа да живея. Чудя се да взема да зарежа следването и да работя, защото тук се чувствам излишен и в тежест . Дори при това положение не съм и мислил за момичета, защото такъв не виждам к'во могат да харесат в мен . От малък град съм и сега да тръгна да се опознавам с хора не вярвам , че ще стане- всичко се знае. Друг проблем е ,че ме мислят за тъп ( с такова впечатление съм останал), през годините всички се държаха така с мен. Няма кой да ме оцени, и сравнително съм разполагал с по малко пари от другите. Каквото и да пиша - факт е ,че една част от най-хубавите години ми минаха така и не знам от къде да почна наново. Чувствам се подтиснат, а от това не съм и толкова общителен. Думи като купони,дискотеки, компании са ми чужди и непознати. Отивал съм няколко пъти на дискотека, но неможах да се адаптирам и приобща. Мисля си , да се махна от тази държава и да работя някъде иначе ще си остана сам и аутсайдер. Може би някои ще кажат, че седя много на компа, но го правя защото няма какво да правя. А в последно време дори гледам по малко да съм на компа, но това не променя нещата.
При мен е подобно.Но разликата се състои в това че съм на 17 имам много приятели,разбира се не всички са истински дори много малко от тях могат да се наричат наистина истински мои приятели.
По принцип искам да ти дам съвет,че няма как да те мислят за тъп ако ти наистина не си или се правиш на такъв.
Мен малко хора са дръзнали да ми кажат подобно нещо,по простата причина че не съм и имам повече успехи в различни сфери от тях.Знай че това са хора които са завистници и си нямат друга работа.Не си мисли че си тежест за обществото,защото на него не му пука за тебе.За това ти трябва да следваш свой индивидуален път на развитие и винаги да си амбициозен независимо от трудностите.
Бъди като мен никога не си мълчи за нищо.Прави го само когато ти прецениш за нужно.Не бъди тих.Изказвай добре обмислено своето мнение,но го изказвай.Не оставай другия до теб да говори грешни работи,като ти самият знаеш че те не са.От мен това.

Искам да попитам за един мой проблем.Характера ми е подобен на този който описах горе и дадох пример с него.Външността ми никак не е лоша.Имам приятели интереси амбиции.По принцип не съм много срамежлив и тих.Момичетата ме харесват повечето не грозни.
Но когато някое момиче почне да се сваля с мен в смисъл не да си лафим както обикновенно а вече да станат по-така нещата и аз да го усещам се панирам,отбягвам я и не продалжавам започнатото дори аз да съм почнал да флиртувам.Не съм човек без съмочувствие.Харесвам наистина момичета,но в повечето случаи се панирам и си викам нека останем само приятели.Като ме види човек последното което си би помислил е че съм нямал гадже,но е така.А възможностти дори за сефте съм имал много .Според вас на какво се дължи това???А имам желание наистина да си намера приятелка в момента,но от 4-5 месеца нещо има затишие покрай тея смени в учелище

[dimi93]

Аз съм почти на 20 години(момче) и се очертават поредните празници в къщи. Нямам почти никакви приятели- през живота не съм и имал истински. Тийн годините ми минаха в една изолация. До сега не успях да задържа хора до себе си. Годините през средното бяха толкова скучни - че няма накъде. А сега студентския живот се опитвам да променя нещо- но почти без успех. Студентския празник не го усетих (друг е въпроса, че нямаше организация като хората, но все пак хората си го честваха, а аз нямаше с кого). И сега лекции и вкъщи - това е моя живот. Другите излизат насам натам, а аз както винаги няма с кого. Къде бъркам и защо. По принцип съм добър и се стремя да помогна, където мога, но нигой не го оценява. Дали хората бягат от мен или аз от тях не знам, но такъв живот немога да продължа да живея. Чудя се да взема да зарежа следването и да работя, защото тук се чувствам излишен и в тежест . Дори при това положение не съм и мислил за момичета, защото такъв не виждам к'во могат да харесат в мен . От малък град съм и сега да тръгна да се опознавам с хора не вярвам , че ще стане- всичко се знае. Друг проблем е ,че ме мислят за тъп ( с такова впечатление съм останал), през годините всички се държаха така с мен. Няма кой да ме оцени, и сравнително съм разполагал с по малко пари от другите. Каквото и да пиша - факт е ,че една част от най-хубавите години ми минаха така и не знам от къде да почна наново. Чувствам се подтиснат, а от това не съм и толкова общителен. Думи като купони,дискотеки, компании са ми чужди и непознати. Отивал съм няколко пъти на дискотека, но неможах да се адаптирам и приобща. Мисля си , да се махна от тази държава и да работя някъде иначе ще си остана сам и аутсайдер. Може би някои ще кажат, че седя много на компа, но го правя защото няма какво да правя. А в последно време дори гледам по малко да съм на компа, но това не променя нещата.
При мен е подобно.Но разликата се състои в това че съм на 17 имам много приятели,разбира се не всички са истински дори много малко от тях могат да се наричат наистина истински мои приятели.
По принцип искам да ти дам съвет,че няма как да те мислят за тъп ако ти наистина не си или се правиш на такъв.
Мен малко хора са дръзнали да ми кажат подобно нещо,по простата причина че не съм и имам повече успехи в различни сфери от тях.Знай че това са хора които са завистници и си нямат друга работа.Не си мисли че си тежест за обществото,защото на него не му пука за тебе.За това ти трябва да следваш свой индивидуален път на развитие и винаги да си амбициозен независимо от трудностите.
Бъди като мен никога не си мълчи за нищо.Прави го само когато ти прецениш за нужно.Не бъди тих.Изказвай добре обмислено своето мнение,но го изказвай.Не оставай другия до теб да говори грешни работи,като ти самият знаеш че те не са.От мен това.

Искам да попитам за един мой проблем.Характера ми е подобен на този който описах горе и дадох пример с него.Външността ми никак не е лоша.Имам приятели интереси амбиции.По принцип не съм много срамежлив и тих.Момичетата ме харесват повечето не грозни.
Но когато някое момиче почне да се сваля с мен в смисъл не да си лафим както обикновенно а вече да станат по-така нещата и аз да го усещам се панирам,отбягвам я и не продалжавам започнатото дори аз да съм почнал да флиртувам.Не съм човек без съмочувствие.Харесвам наистина момичета,но в повечето случаи се панирам и си викам нека останем само приятели.Като ме види човек последното което си би помислил е че съм нямал гадже,но е така.А възможностти дори за сефте съм имал много .Според вас на какво се дължи това???А имам желание наистина да си намера приятелка в момента,но от 4-5 месеца нещо има затишие покрай тея смени в учелище



Да чове по всичко си личи, че НЕ СИ БЕЗ САМОЧУВСТВИЕ. Еми отпусни се и бади себе си когато момичето започне да те сваля. Забвлявай се. Свалките и флирта изглежда така се едно сичко е на базик, а после в скайп започват лигавите емотиконки. Аз обичам тази част тя ми е най-приятна. Между другото човек започваш поста си с: При мен е нещо подобно. Кое е подобното? Ти през цялото време се хвалеше какъв як живот имаш! Колко приятели си имал. Колко успехи си постигнал. Колко момичета те сваляли. Колко си бил красив и чаровен и сладък. Каква ти е целта? Да покажеш на момчето колко е страхотен животът ти? (когато неговият не е, какво целиш? да се правиш на голямата работа в нета т.е. да избиваш комплекси, които не можеш в реалния живот!? НЕ НЕ ТИ ЗАВИЖДАМ! ДРАЗНИ МЕ ТОВА, ЧЕ СЕ ФУКАШ И НАВИРАШ ЩАСТИЕТО СИ (ако го има вообще) В ОЧИТЕ НА ЕДИН НЕЩАСТЕН ЧОВЕК)? Ох... ще замълча до тук за да не започне спам по темата на човека.

[ivcheto0o]

зажалост маи има много хора като теб.И аз съм в подобна ситуация само дето съм на по4ти 17.Аз си мислех 4е имам приятели,но се оказа 4е са използва4и и като нямат полза от мен изоб6то не се се6тат за мен.Но като се замисля по-добре 4е ве4е не сме толкова близки.Та бяхме 3 приятелки и едното моми4е манипулира другото и и провали бъде6тето (не преувели4авам ).А ти не може6 ли да следва6 и да работи6 едновременно?Или да у4и6 в друг град ?Но моя съвет е да не изоставя6 следването после цял живот 6те съжалява6.Инъ4е идеята за 4ужбина е добра :)

[padnaloblak]

така. въпреки че не мога да ви вляза в положението (имам си верни приятели и доста добър социален живот) смятам че пътя към добрия живот е самосъзнаването. да разбереш ти какво искаш, да определиш приоритетите си, да отстояваш своето мнение и да бъдеш такъв какъвто на теб ти харесва! тука вс казвате че за да се приопщите правите неща които не ви се нравят. в тва е оновния проблем! когато изградиш собствената си представа за себе си тогава и другите ще те забележат! и да -- не трябва да стоим и да чакаме някой да ни забележи, а сами да търсим хора като нас. има толкова много дейности които можете да правите за да се срещате с нови хора! и най-важното е да са неща които са ви приятни да правите! да града ви е малук както и моя, но на 17 или 19 не сме кой знае колко известни че да ни познава целия град! има поне 100 човека които биха ни допаднали и още не сме срещнали! затова истината е в разнообразния социален живот! но за да знаете къде да ходите трябва да имате ясна представа за себе си!

а за автора на темата . има нещо което е хубаво всеки човек да направи и то е да посети психолог! не го казвам за да ти се изгавря или нещо подобно. това нито е срамно нито нещо забранено! моя приятелка вече ходи и психоложката и много и помогна в това да си изгради самочувствие което преди и липсваше. и вече се чувства равна на всички останали. аз също смятам да посетя психолог защото всеки има нужда от насока понякога . щом си на 20 и ти е трудно да изградиш приятелство проблема не е в останалите а в теб самия . но всеки може да се поправи. затова съвета ми е да отидеш на психолог- един професионалист най-добре би те посъветвал в твоето положение

[padnaloblak]

Но моя съвет е да не изоставя6 следването после цял живот 6те съжалява6.)

не за всеки образованието е водешо! понякога човек има нужда да бъде различен . може един ден да се сабуди и да иска да обиколи света с една раница и 50 лева в джоба! затова ако се откаже би трябвало да го обмисли и ако реши че има нещо друго което е по-важно в този етап от живота му аз съм съгласен че трябва да следва желанията си

[ivcheto0o]

Но моя съвет е да не изоставя6 следването после цял живот 6те съжалява6.)

не за всеки образованието е водешо! понякога човек има нужда да бъде различен . може един ден да се сабуди и да иска да обиколи света с една раница и 50 лева в джоба! затова ако се откаже би трябвало да го обмисли и ако реши че има нещо друго което е по-важно в този етап от живота му аз съм съгласен че трябва да следва желанията си

така е но тои иска да го направи заради хора които 5 пари не дават за него.Трябва да обмиси добре бъде6тето си .

[remix1912]

Аз съм почти на 20 години(момче) и се очертават поредните празници в къщи. Нямам почти никакви приятели- през живота не съм и имал истински. Тийн годините ми минаха в една изолация. До сега не успях да задържа хора до себе си. Годините през средното бяха толкова скучни - че няма накъде. А сега студентския живот се опитвам да променя нещо- но почти без успех. Студентския празник не го усетих (друг е въпроса, че нямаше организация като хората, но все пак хората си го честваха, а аз нямаше с кого). И сега лекции и вкъщи - това е моя живот. Другите излизат насам натам, а аз както винаги няма с кого. Къде бъркам и защо. По принцип съм добър и се стремя да помогна, където мога, но нигой не го оценява. Дали хората бягат от мен или аз от тях не знам, но такъв живот немога да продължа да живея. Чудя се да взема да зарежа следването и да работя, защото тук се чувствам излишен и в тежест . Дори при това положение не съм и мислил за момичета, защото такъв не виждам к'во могат да харесат в мен . От малък град съм и сега да тръгна да се опознавам с хора не вярвам , че ще стане- всичко се знае. Друг проблем е ,че ме мислят за тъп ( с такова впечатление съм останал), през годините всички се държаха така с мен. Няма кой да ме оцени, и сравнително съм разполагал с по малко пари от другите. Каквото и да пиша - факт е ,че една част от най-хубавите години ми минаха така и не знам от къде да почна наново. Чувствам се подтиснат, а от това не съм и толкова общителен. Думи като купони,дискотеки, компании са ми чужди и непознати. Отивал съм няколко пъти на дискотека, но неможах да се адаптирам и приобща. Мисля си , да се махна от тази държава и да работя някъде иначе ще си остана сам и аутсайдер. Може би някои ще кажат, че седя много на компа, но го правя защото няма какво да правя. А в последно време дори гледам по малко да съм на компа, но това не променя нещата.
При мен е подобно.Но разликата се състои в това че съм на 17 имам много приятели,разбира се не всички са истински дори много малко от тях могат да се наричат наистина истински мои приятели.
По принцип искам да ти дам съвет,че няма как да те мислят за тъп ако ти наистина не си или се правиш на такъв.
Мен малко хора са дръзнали да ми кажат подобно нещо,по простата причина че не съм и имам повече успехи в различни сфери от тях.Знай че това са хора които са завистници и си нямат друга работа.Не си мисли че си тежест за обществото,защото на него не му пука за тебе.За това ти трябва да следваш свой индивидуален път на развитие и винаги да си амбициозен независимо от трудностите.
Бъди като мен никога не си мълчи за нищо.Прави го само когато ти прецениш за нужно.Не бъди тих.Изказвай добре обмислено своето мнение,но го изказвай.Не оставай другия до теб да говори грешни работи,като ти самият знаеш че те не са.От мен това.

Искам да попитам за един мой проблем.Характера ми е подобен на този който описах горе и дадох пример с него.Външността ми никак не е лоша.Имам приятели интереси амбиции.По принцип не съм много срамежлив и тих.Момичетата ме харесват повечето не грозни.
Но когато някое момиче почне да се сваля с мен в смисъл не да си лафим както обикновенно а вече да станат по-така нещата и аз да го усещам се панирам,отбягвам я и не продалжавам започнатото дори аз да съм почнал да флиртувам.Не съм човек без съмочувствие.Харесвам наистина момичета,но в повечето случаи се панирам и си викам нека останем само приятели.Като ме види човек последното което си би помислил е че съм нямал гадже,но е така.А възможностти дори за сефте съм имал много .Според вас на какво се дължи това???А имам желание наистина да си намера приятелка в момента,но от 4-5 месеца нещо има затишие покрай тея смени в учелище



Да чове по всичко си личи, че НЕ СИ БЕЗ САМОЧУВСТВИЕ. Еми отпусни се и бади себе си когато момичето започне да те сваля. Забвлявай се. Свалките и флирта изглежда така се едно сичко е на базик, а после в скайп започват лигавите емотиконки. Аз обичам тази част тя ми е най-приятна. Между другото човек започваш поста си с: При мен е нещо подобно. Кое е подобното? Ти през цялото време се хвалеше какъв як живот имаш! Колко приятели си имал. Колко успехи си постигнал. Колко момичета те сваляли. Колко си бил красив и чаровен и сладък. Каква ти е целта? Да покажеш на момчето колко е страхотен животът ти? (когато неговият не е, какво целиш? да се правиш на голямата работа в нета т.е. да избиваш комплекси, които не можеш в реалния живот!? НЕ НЕ ТИ ЗАВИЖДАМ! ДРАЗНИ МЕ ТОВА, ЧЕ СЕ ФУКАШ И НАВИРАШ ЩАСТИЕТО СИ (ако го има вообще) В ОЧИТЕ НА ЕДИН НЕЩАСТЕН ЧОВЕК)? Ох... ще замълча до тук за да не започне спам по темата на човека.
Живота ми изобщо не е розов..Което съм го постигнал от личностна характеристика съм го постигнал с пот на челото.Не съм се хвалил а давах акъл на момчето как и то да постигне някои от тези работи.Ти си един завистник,въпреки да го отричаш.Всеки е това което си е надробил.Аз комплекси нямам,повярвай ми ,а и да не повярваш не ми пука.Аз исках конкретен съвет и просто да споделя.Моят проблем не се състои в това дали имам приятели,приятен или не толкова приятен за някои характер и т.н. А в крайната фаза на флиртувнето.Но ти не би могъл да ми дадеш такъв съвет,поради причината че като погледна снимката на тоя от Tokio Motel на аватара ти и се чудя дали си момче или момиче или нещо между двете :razz:

[Luciernaga]

Темата заприлича на сбирка на анонимни алкохолици.

[amk933]

Човече, животът е такъв, какъвто сам си го направиш! Не се затваряй в себе си. Бъди разговорлив. Не знам, ако те е срам пробвай пред огледалото (да налудничаво звучи, ама пробвай, може да ти помогне). Опитай се да завържеш контакти с повече хора! Заговори ги! Достигнете до някаква обща тема на разговор и някакви общи интереси. После като се сближите малко по-малко ги питай какво правят събота, неделя...как си прекарват свободното време. Намери си ти самият някакво хоби или някакъв спорт и после хора от унито, които го практикуват. Така може да ходите заедно ---> още контакти. Не си тъп, поне не ми изглеждаш на такъв. Най-малкото виждаш проблема си и си готов да го споделиш и да потърсиш помощ, а не са много хората, като теб. Няма нищо, ама нищо срамно в това, че имаш малко по-малко пари. Парите няма да те определят като добър или лош приятел. Делата ще направят това. Докажи на хората, с които се запознаеш, че могат да разчитат на теб. Помолят ли те нещо, ако можеш им го свърши. После те на теб и така нататък и така нататък... ;)

Да, ако тук ти е трудно да се сработиш с българския манталитет, смени страната. Това също е една много добра опция и едно много добро решение, стига да си сигурен, че това е проблемът. Не на всички хора им харесват купони и дискотеки. Това не трябва да те притеснява. Ти просто си едно нормално момче, което има нужда от социални контакти и хора със подобни интереси. За едно нещо си прав - пред компютъра няма да ги намериш. За това не губи повече време тук, ами направи първите стъпки, за да се запознаеш с нови хора и евентуални бъдещи приятели. Успех, приятелю! :)

[VampireGirl666]

Чувал ли си за теорията на Ерик Ериксон?Той немски психолог,известен с теорията си за социалното развитие на човешките същества.Теорията му обяснява различните процеси по време на развитието на човешката психика.Има един пети етап,който се нарича юношество и продължава от 12 до 20г.Това е най-критичния етап,при който противоречието е между идентичност и размиване на идентичността. Основният въпрос, който трябва да се реши тук, е да се развие идентичността.Критичен момент е защото човек може да изпадне в период на самоизолация т.е. отклонение от близки отношения с други хора.Може би си поставил граници,които пречат при общуването ти.Бъди малко по-доверчив и не чакай приятелите ти да те намерят.Търси ги ти.Когато най-малко очакваш,тогава ще намериш това,което търсиш.Успех и съжалявам за дългата лекция...

[karakostad]

За жалост има много хора като теб. Според мен потърси промяна в обстановката. Като четем си мисля, че си отписал всички, които са около теб или те теб ?

[Tasto]

Аз съм почти на 20 години(момче) и се очертават поредните празници в къщи. Нямам почти никакви приятели- през живота не съм и имал истински. Тийн годините ми минаха в една изолация. До сега не успях да задържа хора до себе си. Годините през средното бяха толкова скучни - че няма накъде. А сега студентския живот се опитвам да променя нещо- но почти без успех. Студентския празник не го усетих (друг е въпроса, че нямаше организация като хората, но все пак хората си го честваха, а аз нямаше с кого). И сега лекции и вкъщи - това е моя живот. Другите излизат насам натам, а аз както винаги няма с кого. Къде бъркам и защо. По принцип съм добър и се стремя да помогна, където мога, но нигой не го оценява. Дали хората бягат от мен или аз от тях не знам, но такъв живот немога да продължа да живея. Чудя се да взема да зарежа следването и да работя, защото тук се чувствам излишен и в тежест . Дори при това положение не съм и мислил за момичета, защото такъв не виждам к'во могат да харесат в мен . От малък град съм и сега да тръгна да се опознавам с хора не вярвам , че ще стане- всичко се знае. Друг проблем е ,че ме мислят за тъп ( с такова впечатление съм останал), през годините всички се държаха така с мен. Няма кой да ме оцени, и сравнително съм разполагал с по малко пари от другите. Каквото и да пиша - факт е ,че една част от най-хубавите години ми минаха така и не знам от къде да почна наново. Чувствам се подтиснат, а от това не съм и толкова общителен. Думи като купони,дискотеки, компании са ми чужди и непознати. Отивал съм няколко пъти на дискотека, но неможах да се адаптирам и приобща. Мисля си , да се махна от тази държава и да работя някъде иначе ще си остана сам и аутсайдер. Може би някои ще кажат, че седя много на компа, но го правя защото няма какво да правя. А в последно време дори гледам по малко да съм на компа, но това не променя нещата.


Здравей :)! Аз съм момче на 16 години. При мен нещата стояха почти по същия начин. Приеха ме след седми клас в ново даскало. Нов клас нови хора нови даскали. Хората бяха много надути, мислещи се за голямата работа. Определиха ме като тъп, забил, бавен. Много ми беше гадно и само за да им се впиша ходих с тях да пуша (мн сам бил тъп нали?), но нищо не постигнах освен вредния навик който и до днес не мога да разкарам. И така сприятелих се с едно момиче, което също мразеха и обиждаха, а после и едно друго момче дойде към нас и ей ти наща групичка. После започнах да се променям смених стила си на обличане и музиката и сега съм доста известен в града си. Мога да се похваля с 2 - 3 истински приятеля! Между другото най-близката ми приятелка и човека на който най - много даржа и ми е най - близак, е запознахме се с нея в този форум :Д! Каква ирония на садбата, тей че не се отказвай! Аз винаги има с кой да изляза! Просто ако те не те тарсят тарси ги и ти пиши им. Какво ти има? Грозен ли си? Прокажен ли си? Болен ли си? Виж не се притеснявай просто бади себе си отпусни се! Какво има да се нагаждаш? Лятото и аз ходих по дискотеки но разбрах, че тези места не са за мен (доста пропаднали и долнопробни) и веднага смених компанията! Просто има разлика от хора с които се забавляваш и приятели! Сега имам доста хора с които мога да изляза и да си изкарам супер, дори ужасно много! Но има само 2-ма 3-ма на които знам, че винаги мога за всичко да разчитам и без които просто нз какво щях да правя. Приятелите са нужни, (не познатите с които се забавляваш а приятелите!)! Те ти дават сигурност, упора, показват ти че са до теб когато ти е трудно и те подкрепят винаги! Самата мисал че има винаги с кой да споделиш е утешаваща. Се ще намериш приятели! Не ми се струваш толкова забил какво ти има? И мен не ме харесваха мислеха ме за забил и т.н. , но от както се промених целия от вътре и от вън започнаха малко по малко да ме оставят намира и тъка. Просто открих моята компания, моят стил, моята музика... и т.н. Общи интереси брат! Това му е майката - така можеш мн лесно да намериш познати и хора с които да говориш :)... Никой не харесва забилите хора! Ние от моя клас имаме едно такова момче с което никои не говори и говорят с него, само ако става дума да преписват от него!... НЕ знам просто се отпускай! Не раси глупости разбира се! Отстоявай мнението си и се дръж по отворено! Никой не харесва мълчаливи, свити и безхарактерни същества!

Т'ва щот си фен на токио хотел тея хора нямат приятели ;P

[neonskull]

И аз бях преди така. Сега съм на 15 години ( ново училище,хора) в предишното даскало ме наричаха зубър и т.н никой не ме канеше на рожден ден, партита и т.н. След като влезох в ново училище реших да променя нещо в себе си.Преди бях много затворен и си седях по цял ден на чина :? И така като влязох още 1 ден се запознах с много хора и започнах да се кефя яко, повдигна ми се самочувствие и направо всичко ( най вече чувството за хумор, което го харесват всички). По психология правихме анкета, всеки да става и да отбелязва перфектните качества на един човек и най много бяха избрани чувството за хумор и доверието. Затова ти предлагам на теб и на всички други в същото положение да се усмихват повече и да приемат повечета работи (особено тъпите обиди) за шеги защото ако се подразните от обидите може и да ви излезе прякор като на едно момче от нашият клас който го наричат "парцал" само защото бил с дълга коса :( .