Есе по философия

[PhoeniXpZ]

Именно това е времето-число на движението,измерващо го чрез един предишен и един последващ момент
Аристотел

Трябва ми есе на тази тема :) Ако някой може да ми помогне ще съм много благодарен :) Благодаря предварително :P :D :)

[Nikolaybg]

Човек, тия теми да не ги пласираш някъде;)) Не ми се пише сега за времето, много скучна тема.

[Nikolaybg]

Времето е удивителна загадка; както пише Августин, аз не мога да кажа кога точно е "сега", кога започва и свършва настоящият миг. Ние сме свикнали да гледаме на времето като на нещо обичайно- всеки от нас си има часовник, в дома на всеки има часовник, непрекъснато виждаме колко е часът по телевизията. Животът ни е забързан- ние планираме кога имаме среща, кога да отидем на работа, кога ще гледаме любимия си сериал. Остава обаче главният проблем- този за същността на времето. Напълно обективно ли е то и възможно ли е да съществува и субективно време?
Обективното време е движението на планетите, смяната на сезоните; то обхваща цялата природа. То е винаги регулярно, едно и също и закономерно. Часовникът ни закономерно отброява минутите, часовете. Ние знаем кога ще бъде следващото пълнолуние, кога ще има прилив, кога ще има пълно слънчево затъмнение, и това вече не учудва никой. Би било удивително, ако стане грешка и това явление, което е предвидено, се случи в друг момент или изобщо не се случи. Движението се измерва с време- и времето е движение. Очевидно е, че движението е в целия свят. Движението може да се възприеме като промяна от едно състояние в друго или преминаване от едно в друго; може да считаме и че времето е преминаване от един момент в друг. Апорията "стрела" на Зенон, според която стрелата не лети, понеже винаги се намира на определено място, не успява да улови същността на движението- а това е смяната на един момент с друг, на едно място с друго. Обективното време е навсякъде около нас и то дълго време е било смятано за единственият модус на времето.
Но нашето съзнание също е времево. То "трае", както се изразява Бергсон. Съзнанието ни е "поток", който е в постоянна промяна. Нещо повече: ако не беше промяната, то нямаше да запази своята тъждественост. Потокът не е равномерен, нито пък е подлвастен на други закономерности, освен на законите на паметта- в съзнанието се съдържа всеки един изминал момент и в някакъв смисъл той е дори настоящ- поне тогава, когато си го припомняме. Съзнанието "тече", то се мени и точно заради това остава едно и също, една същност. Субективното време е различно от обективното; то не може да бъде регулирано. То измерва часовете с други критерии; понякога за него изобщо няма единица-мярка за измерване. Субективното време представлява преминаване от едно преживяване към друго, от един спомен към друг, от едно възприятие към друго; то не е в наша власт. Ние не можем да го контролираме и в това отношение то напомня на обективното време. Но докато обективното време не може да бъде върнато назад, то субективното може- и в това е неговата привлекателност и особеност. Защото кой от нас не иска да знае нещо, което някога му с е случило, но вече не го помни?
Аристотел е прав- времето измерва движението; нещо повече- времето е движение. Но той е пропуснал един важен момент- че съзнанието също е движение (като "поток"). Може би нашпата интровертна епоха ни е накарала да приемем понятието за субективно време, може би то е погрешно или изобщо не засяга времето? Не можем да знаем със сигурност, защото не можем да излезем извън времето си!

[PhoeniXpZ]

много мерси братле :) сега даже още една ми трябва :D просто имаме
много гадна даскалка по философия и квото и да напишеш него харесва а тук като ми ги пишете и винаги ги харесва :D утре ще напиша още 1 тема :D трябват ми за отценки ,че гона стипендия която много ми трябва :( благодаря пак за помоща :P

[PhoeniXpZ]

"Светът затова е неизмерима загатка,защото смъртта постоянно ни следи"

ето тази е темата,ако може да ми помогнете ОТНОВО :D благодаря предварително ОТНОВО :D:D:D :P :)

[Nikolaybg]

Тия теми ги даваш на някакви мацки, признай си честно;)


"Светът за това е неизмерима загаДка, защото смъртта постоянно ни следи"

Нашият живот протича с много преживявания, усещания, нови знания. Ние сме потопени в ежедневието си и се отдаваме на интересите си. Обичаме да пишем, да четем, да се отдаваме на хобито си, да общуваме, или нещо друго. Това е нормалният човешки свят, в който се чувстваме сигурни и уверени в себе си. За съжаление животът ни все някога ще има край, колкото и да не можем да го повярваме (макар че го знаем). Смъртта може да обезсмисли живота ни, а може и да даде много отговори. Всъщност аз интерпретирам тази мисъл в определен аспект: мисълта за смъртта ни прави уникални, прави ни ЛИЧНОСТИ. Ние в ежедневието сме нормални хора, но не сме истински личности, защото не осъзнаваме своята крайност. Нашата ограниченост, мисълта за смъртта- ето това е, което може да ни накара да израстнем духовно. Кой човек не би заживял по-различно след някое чудодейно оцеляване или спасяване на живота му? Кой човек би предпочел да заживее както преди, да губи време в отдаване на забавления или на хобита, или пък на работа, ако е преживяал нещо наистина разтърсващо? Мисълта за смъртта ни кара да се ужасяваме, но тя ни прави ИСТИНСКИ. Само тогава ние сме самите себе си, само тогава правим всичко възможно да не си пилеем времето. Аз разбирам това като правене на добро, помагане на другите, отдаване на благородни каузи- човек трябва да остави нещо хубаво след себе си, за да знае в послендия си миг, че е направил НЕЩО. Защото, има ли смисъл да се забавляваме, да трупаме пари и почести, ако все някога ще умрем (тук оставям настрана вярата в Рая)? Не! Ние трябва да търсим пътя към хармонията със себе си и с другите, за да знаем, че е имало защо да живеем. Ето в този смисъл постоянното присъствие на смъртта прави живота ни интересен. Разбира се, има и други възможни значения- например това, че не знаем какво следва след смъртта и точно в това се крие загадката на света. Ако знаехме със сигурност, ние щяхме да можем да с създадем определени норми на поведение- ако има Бог и Раяй, да се държим съгласно религиозния морал, ако пък няма- щяхме да се отклоняваме от религиозния морал, но щяхме да си създадем друг тип морал, примерно такъв, който да ни кара да усещаме живота си СМИСЛЕН. Аз все пак смятам, че първата интерпретация е по-правилна- ние започваме да живеем истински само тогава, когато осъзнаем реалността на смъртта. Тогава животът става различен- вече не изпитваме досада, скука, сигурност, всичко става интересно и изключително важно за нас. Всеки миг е ценен, всяко добро дело е важно, целият свят е изпълнен със смисъл.

[PhoeniXpZ]

Човер иска ми се ама мойта ша ме направи на .... :D иначе ти си уникат какво да ти кажа :D направо си такав пичага, че нямам думи :D много ти благодаря :) направо ... ми спаси животеца :P супер си :P

ПС: несам го писал аз това заглавие пратиха ми го по Skype и несам гледал за грешки иначе пак благодаря за помощта :P