PDA

View Full Version : Просто един обикновен, въобразяващ си разни неща тийн, или..



onestar
12-19-2009, 21:37
Май това ще бъде доста дълго, затова се съмнявам някой да се нагърби да го прочете цялото, но на всеки направил го - благодаря!

И така...
Първия ми проблем са... родителите ми. Баща ми има слабост към алкохола, пък майка ми... тя очевидно е прекалено вглъбена в своите проблеми и не намира време за.. мен. Имам по - голяма сестра. Да, по - голяма, по - обичана, по - свободна, по - по. Като по - малка не обръщах внимание на пренебрежението, с което се отнасяха Те към мен спрямо сестра ми, но... май дойде момента, в които сериозно се замислих. И... стигнах до грозната, но... стойностната истина, че съм нежелано дете. (Може би го подозирах, но.. не исках да го повярвам). Казаха ми... разказаха ми. Намразих ги. Намразих себе си. Отчуждихме се. Живеем в една къща... говорим си 2-3 пъти в седмицата, а на улицата се подминаваме. Говорим кратко и, както вече споменах, рядко, за да не се караме. Често всеки един рязговор свърша със скандал, или... някоя обида припомняща онова чувство на... как да кажа, не знам, може би просто си спомням за онези така дълбоко нараняващи думи, и... за всички неща, които са направили и чрез които са ме отблъснали от тях. Звуча банално, нали?
Почти всеки ден се случва по нещо тук, което ме отчуждава още повече от тях, но сега ако тръгна да разказвам... сигурно няма да ми стигнат часове.
Само ще допълня, че баща ми е с много труден характер. Майка ми до ден днешен съжалява, че се е омъжила за него... (всъщност, не се е, просто живеят заедно - ние сме извън-брачни деца). Всяка вечер, без изключение (за толкова години, не си спомням да има едно едничко) чувам крясъците му, псувните му, и... изобщо гласа му, който вече ме отвръщава.
Как да се справя с тях? Има ли въобще начин? А трябва ли?

Със сестра ми.. също не съм много близка. Преди 2 години тя отиде да учи в друг град и... аз останах тук, при тях. Преди с нея бяхме в по - добри отношения, но от тогава... нишката просто се скъса, от известно време се опитваме да я завържем, но... възела си личи. Някакви идеи как да го намалим минимално?

Следващото... на кратко.
Има едно момче. С него от година и малко сме.. много добри приятели. В началото го възприемах като такъв, той мен - също. Постепенно в него започнах да усещам ревност... той се сближаваше все повече с мен. Харесваше ми -исках го, но не смеех да... му го покажа. Обичам го. Знам какво говоря. Усеща се...
Една вечер говорихме за това, той ми каза, че иска да бъде с мен, когато ме попита дали чувството е споделено... казах, да. От тогава, обаче, той сякаш разбра, че "съм му в кърпа вързана" и започна да се държи все по - хладно. Иска винаги аз да му се обаждам. Преди, когато бяхме само приятели, говорехме много лесно на всяка една тема, която може да ви хрумне, а сега... не можем, не е същото, отдалечихме се, не искам да е така - искам си го... Искам всичко да е както преди, а не знам дали е възможно.
Напоследък, когато му звъня, той не вдига. После ми казва, че е бил зает, не знам защо, но... винаги съм му вярвала. Не знам дали има друга - отрича, а и винаги ми е казвал, че ако има нещо такова, ще ми каже.
Сега не съм го търсела няколко дни и съм написала на скайп, че... когато той поиска да говорим, да ми се обади. Трети ден - няма вест.
Е?

И на фона на всичко това, предстоящето май ще е... незначително, дори смешно, но все пак ми се иска да попитам. Може ли да се епилирам "там" (тоест... (мразя да говоря за това), на срамните устни, и на триъгълника) с епилатор? С бръснач е изключено, след това сърбежа е нетърпим. С кола маска не съм пробвала, но... някак не ми се иска, струва ми се прекалено бавно. На козметик не се наемам да отида, та... остава епилатова, само ми кажете, ще е проблеми ли ако все пак го използвам и за онази част?

ApXaHrEJI
12-19-2009, 21:52
На теб ти е толкова "весело", че май ня правилен отговор освен за епилацията ( всеки сам си избира начина. До колкото знам няма проблеми да го правиш стига да се справиш с болката).
За семейството ти мога да кажа само, че не е първото такова :( кофти е, виждал съм го ала наистина нямам идея как да се измъкнеш :(
За приятелят ти ... приеми, че е гъз и толкова. Явно е загубил интерес към теб и не му стиска да ти каже или и аз не знам, но от това, което написа си личи, че явно не се получават нещата вече :(
Историята ти е доста натоварваща, но винаги можеш да се сетиш, че има деца без родители и такива родители, които са изоставили децата си на държавата и определно няма как да стане нещо много от тях след "социализирането" им в дома. От дъмите ти си личи, че си интелигентна и мисля, че ще намериш своето решение за проблемите си или поне ще се научиш как да ги игнорираш и да работиш над себе си...

Успех!

semantics
12-19-2009, 21:58
Написала си три проблема - от най-сериозния към най-незначителния, сякаш.

По втория и третия няма, не мога и не искам да коментирам. Но първият е много, много сериозен и съветът ми е само един, но много искрен:
Не очаквай съвети тук, не се влияй от мненията, които ще получиш, каквито и да са те!
Проблемът ти е сериозен и ако можеш всъщност да разбереш колко заплететно е и че може би ти не си в центъра на този проблем, но си причината, заради която той трябва да бъде решен на всяка цена, то тогава, моля те, потърси специалист - училищния психолог (надявам се да е разбран човек) или някой познат. Потърси някой, който знае колко слони са тези взаимоотношения, а не се влияй от коментарите тук, защото те няма да ти помогнат, но със сигурност могат да ти навредят и искривят преценката до крайност.

Иначе наистина си личи, че си умно момиче. Сега остава, както подхожда на интелигентен човек, да вземеш нещата в свои ръце. Нищо друго няма да доведе до резултат!
Успех!

onestar
12-19-2009, 22:41
ApXaHrEJI - Благодаря! Знам, че винаги може да бъде по - зле, знам също, че има деца, които са в по - тежки положения от моето, но... напоследък ми се насъбра доста и... явно го приемам твърде болезнено.
Относно приятеля ми - и аз мисля, че просто е изгубил интерес към мен. Знам, че... искам да си го върна и ще се постарая, ще продължа да опитвам, ако не се получи - просто страданието ще се увеличи и се надявам да не мине в предел, който ми е непосилен на търпя.

semantics - Няма да се влиая от мненията тук, просто... исках да чуя някой възможни стъпки за решаването на проблемите (ако въобще могат да се нарекат така).
Осъзнавам колко сериозен и заплетен е проблема с родителите ми... не мисля, че мога да направя нещо. Не очаквам някой тук да прояви съчувствие или съжаление с цел да направи болката по - поносима. Мисля, че има един изход и ще се постарая да стигна до него, но се иска търпение, време, през което... не съм сигурна дали ще издържа.
За психолог - мм, не. Поради ред причини не мога да потърся помощ но специалист, а и не искам. Също така... не виждам с какво би ми помогнал той... не би ми казал нищо, което вече да не знам. Живея с тях... познавам ги много добре и аз освен, че съм тук и усещам на гърба си всяко едно действие, съм и страничен наблюдател (до една степен), така че... не мисля, че бих получила кой знае каква помощ.

Благодаря за мненията и на двама ви.

ANTIHUMAN
12-19-2009, 22:53
При мен за първият ти проблем е подобно, само където баща ми не пие, а си е такъв. Не псува, но е бурсук (труден характер) . Не си говоря с нашите, батко е къде, къде по-обичания. С майка си говорим понякога, ако и двамата сме на кеф. Сядаме на масата - мълчим, а пред гостите сме ,,щастливо семейство '' ! Каква ,,идилия'' свикнах, вече!

onestar
12-19-2009, 23:22
А ние, дори вече не си играем на "щастриво семейство"... пълна скръб. Може би така е по - добре.

Е, дръж се... "това" все някога ще свърши... надявам се.
Поздрави!

1989mitty
12-20-2009, 09:27
onestar:не знам какво да ти кажа,защото при мен проблема е дори и по сериозен.Бях до скоро в разведено семейство,но останах и без баща тая година,а той беше човека единствено който ме разбираше.Та според мен най-добре като изкласиш след някоя година стягай багажа и в друг град,ако имаш възможност.Другото решение е да си учиш уроците и след което да си имаш един по истински приятел,който да те залужава и разбира и да излизаш с него да не стоиш в къщи с проблемите.

onestar
12-20-2009, 15:19
1989mitty - Честно казано бих била много по- щастлива ако "нашите" се разведад. Поне годините, които ще се наложи да прекарам тук няма да са пропити с вечни кавки, скандали, та дори и побойща (рядко, но все пак ги има).

Иначе плана ми е точно такъв. Ще изкарам още 4г. тук (да, определено доста време), след което ще отида другаде и... ще започна отначало, самостоятелно... живот и здраве.

Благодаря и успех.

missTwlight0208
12-20-2009, 17:18
:) :) :)

missTwlight0208
12-22-2009, 18:43
намери си нов приятел и зарежи стария а там си махай космите с депилатоар безполеънено ефикасно... супер! :) :) :)

onestar
12-23-2009, 00:00
Не мисля, че ще се откажа толкова лесно. А и не искам просто "да си намеря" друг. Иска се нещо повече от това...
За останало... да, благодаря.

plamenchito
12-24-2009, 19:10
Здравей!
Да започнем с първия въпрос...ами почти те разбирам не напълно разбира се,,но ми е доста познато.Значи накртко аз живея с майка ми ,втория ми баща и сестра ми,която е от втория ми баща...Та за всеки скандал,спор и какво ли още не аз съм виновна за всичко лошо което се случи ...по едно време направо не ми издържаха нервите и се молех по-бързо да стана палнолетна че да се махна ... с времето обаче(от 11 год съм с втория ми баща) свикнах.Започнах да не обръщам толкова голямо внимание на нищо..просто гледах да избутам проблемите в нас с приятелите ми...като се забавлявам с тях...Найй-важно е да имаш истински приятели на които да се опираш...моите приятели са ми повече и от семейство...
За твоя приятел... да знам какво е да обичаш един човек и да си готова на всичко за да си го задържиш... и отношенията ви да станат както преди...По късно разбрах къде съм сгрешила и съжалявах,че не съм обърнала внимание..Значи трябва просто да поговориш с него.Кажи му всичко,което мислиш...трябва да сте наясно един с друг...

абе в момента говоря малко разбъркани работи ама дано пак ти помогна с нещо...
:-)

ivana0895
12-25-2009, 01:40
При мен за първият ти проблем е подобно, само където баща ми не пие, а си е такъв. Не псува, но е бурсук (труден характер) . Не си говоря с нашите, батко е къде, къде по-обичания. С майка си говорим понякога, ако и двамата сме на кеф. Сядаме на масата - мълчим, а пред гостите сме ,,щастливо семейство '' ! Каква ,,идилия'' свикнах, вече! познато .. :)

YouKnowImBetterThanYou
12-25-2009, 03:17
По 1 проблем: Може би пък не си нежелана. Действително ли са ти го казвали или само ти така го чувстваш? Колкото до кака ти, нека позная, прибирала се е когато си иска и това я е правило свободна, а и съответно по-обичана? Сигурна ли си, че свободата, която са давали на кака ти е била за нейно добро? Не бъркай обичта с това, че спрямо кака ти ваще са се държали специално и са я пускали да прави каквото си иска. Може би пък те имат друга родителска тактика за възпитание и те ограничават, а ти пък си мислиш, че е защото не те обичат и затова се държат гадно. А може би пък са решили ти да си "специалната" и с теб да поправят грешките, които са допуснали при гледането на кака ти... Просто е възможно да си се вкарала в такъв филм, избий си го от главата! Със сигурност щяха да обичат сестра ти повече от теб единствено ако ти беше на хероин да речем или пък имаше връзка с някой циганин.
По 2 проблем: Приятелството може да прерастне в любов, но любовта в приятелство - НЕ! Т.е. извод: нито вече ще сте приятели, нито сте успяли да изконсумирате любовта си 1 вид. Забрави го пък ако приятелството стои над всичко рано или късно ще те потърси.
По 3 проблем: Консултирай се в "Козметика и диети" във форума.


:)

onestar
12-25-2009, 16:24
plamenchito: Здравей!
Желанията ми са същите, просто възможно най - бързо да навърша пълнолетие и да се махна от тук. Аз... не мисля, че някога нещо би ме разубедило, още по - малко да свикна с това. Просто... тук всеки ден е ад, с нетърпение чакам да сложа край на него, но... не става бързо.
Имах пирятелка, с която "движа" от 9 години, беше ми като сестра, особенно когато... сестра ми я нямаше - мислех Нея, за най - добрата ми приятелка. Е, явно не е била, преди година всичко рухна. Сега усещам, че... и двете се опитваме да е както преди, но не се получава съвсем, сянката от миналото все още се вижда.
И така като се замисля, истински приятел имам - един, но виртуален, а физически до мен - нямам. Сложно е...

А, ти къде си грешила с твоя приятел?
За разговора... опитвам по всевъзможни начини - не се получава. Звъня му - не вдига. Казах му, че искам да поговорим, той отвърна, че момента не е подходящ и ще е добре да го отложим за утре - съгласих се. Така и не се появи, а когато го потърсих - отново го нямаше. Явно... не знам. Решена съм ако това е краят на "връзката ни" то поне да свърши "подобаващо". Ще търся начини да се видя с него и... да се изясним, макар че вече знам каква ще е развръзката.
Мерси за отговора. :)

ivana0895 - Дръж се, не знам какво друго бих могла да ти кажа, на този етап.

YouKnowImBetterThanYou - Мм... да започнем от т.1...
До една голяма степен, всичко е... чувство. Усеща се хлад. Виждам държанието им към сестра им, виждам усмивките им, когато тя е тук, при мен е различно - много различно.
Веднъж баща ми, ми разказа, че... не е искал второ дете. Тоест, не е искал мен. После се примирил, но поне се надявал да съм момче, е да ама не, момиче съм, а това... някак го е отблъснало още повече. Не знам как да го обясня, не мисля, че има нещо по - силно от самия усет.

За сестра ми... не е получавала толкова голяма свобода. Може би "повечето" е в това, че не е пред очите им и на практика може да излиза с когото и когато поиска без да иска разрешение. Учи, но е на пансион, там спазва час за пребиране. Свободата не е кой знае колко голяма, но все пак е.. нещо повече. Не знам дали е за нейно добро - само знам, че се чувства добре далеч от тях. Знам също, че и аз искам това, но те не ми го позволяват...
Съмнявам се аз да съм "специалната", дълбоко се съмнявам...

"Със сигурност щяха да обичат сестра ти повече от теб единствено ако ти беше на хероин да речем или пък имаше връзка с някой циганин"... не мисля... Сигурно има още стотици причини, за който да предпочитат нея, пред мен. А за това с циганина, просто... не съм расистка, та... ми е малко странно това сравнение, иначе те разбрах.

По 2 проблем: Теотритично и съм на същия принцип... да. Ще се опитам да заздравя нещата и да изконсумираме любовта си, (в което всъщност не виждам вече смисъл, тъй като така любовта е едностранна), а ако не се получи - няма да опитвам с приятелство, може би... или ще опитам и ще се откажа, просто за да знам, че съм опитала, не знам... май доста се обърках, и вече взех да си противореча. Може би още малко време и... нещата ще се изяснят, или поне се надявам на това.

По 3 проблем: Мерси... трябваше да се сетя за това, преди да пиша. Заец съм, извинете.

Благодаря... :)

plamenchito
12-25-2009, 20:14
здравей отново :)
ам като заговори за приятелката ти,,,пак познато..
от 1 до 7 клас бяхме с едно момиче неразделни,в един клас,живееше над нас,абе нон-стоп заедно.След 7 клас отидохме в едно даскало и точно тогава аз тръгнах с въпросното момче.С нея за около половин година се отдалечихме,нещата стигнаха дотам че чак когато се видехме се подминавахме.
Накратко проблема беше в това,че моя приятел беше адски ревнив искаше постоянно да сме заедно не излизах без него никъде дори и с приятелките ми...и така всичко се разпадна между нас.
По-късно когато се разделихме с това момче обаче нещата се оправиха,бавно,но все пак сега всичко е 6 :) Но за да се оправят нещата се иска голяма воля наистина.Имаше празнина,не можехме да си споделяме вс както преди,но както казах с времето всичко се оправи.
Щом и двете се опитвате да е както преди и го искате , тогава ще стане иска се търпение и воля.Най-вече желание...

а колкото до грешките ,които допуснах с моя приятел...Ами и мен ме обзе една такава налудничава ревност , постепенно така си омръзнахме че нз как сме се понасяли,,,то чак нямаше какво да си кажем...аз започнах да се държа едва ли не "властно" без изобщо да се усетя...връзката м/у нас беше толкова силна,че бях 100 % сигурна че никога ня да се разделим :D сложно за обяснение... ии един ден той просто си ме заряза....
колкото до твоя приятел..нз какво да ти кажа ..значи ако бях на твое място дори да се разделим изяснете си нещата..хубаво е всеки да знае къде е сгрешил :)

onestar
12-26-2009, 21:01
Здрасти :)
Да, и моята приятелка живее над нас. И ние минахме през период, в който дори се подминавахме.
Желание да оправим нещата - мисля, че има и в двете. Ще дам всичко от себе си всичко да е както преди, не съм сигурна, че ще се получи, но ще опитам.

Пък, честно казано, аз бих дала всичко и моя пирятел да е толкова ревнив (макар че и сега е доста), че да излизам само с него. Единственото нещо, което ми трябва, е да знам, че има желание да сме заедно... това е.

"ии един ден той просто си ме заряза.... " - явно лесно си го преодоляла. :) Аз... не бих могла, или може би това е само мисъл, не знам.
За останалото... и аз искам да си изясним нещата, обаче не знам как да постигна това. Трябва и той да има желание, ако то е едностранно, няма да се получи.
:)

plamenchito
12-29-2009, 19:45
определено не го преживях лесно...доста време ми отне близо 1 год... просто накрая той ми каза че всичко е можело да се оправи ако съм се борела за него... колко е вярно нз нооо ако е истина то съжалявам че дори не си помръднах пръста....просто се чувствах излишна затова....Стискам палци на теб поне да се оправите с приятеля ти.. и да кажеш какво е станало... :)

onestar
12-30-2009, 16:17
Е, аз съм твърдо решена, че няма да оставя нещата така. А ако все пак това е краят - искам истината, и ще си я търся...
Благодаря, и да... ще пиша, когато съм сигурна в развитията на нещата :)

lipstick
12-30-2009, 17:27
И на фона на всичко това, предстоящето май ще е... незначително, дори смешно, но все пак ми се иска да попитам. Може ли да се епилирам "там" (тоест... (мразя да говоря за това), на срамните устни, и на триъгълника) с епилатор? С бръснач е изключено, след това сърбежа е нетърпим. С кола маска не съм пробвала, но... някак не ми се иска, струва ми се прекалено бавно. На козметик не се наемам да отида, та... остава епилатова, само ми кажете, ще е проблеми ли ако все пак го използвам и за онази част?



Само по този проблем мога да ти дам съвет...според мен най-добрия начин е с депилиращ крем-бързо,лесно,безболезнено :) С епилатора ще си причиниш огромна болка .... пробвай с кремче :)

onestar
01-03-2010, 14:30
Ще пробвам... мерси.

sparco0
01-04-2010, 00:43
:booooomb:

onestar
01-04-2010, 20:57
sparco0, Здрасти...
Точка 3 не е от голямо значение.
Знаеш ли.. и аз имам чувството, че ако се разделят ще бъде рай - за всички. Но не го правят, не искат или.. не знам, просто знам, че няма да се разведат. Ще издържа (надявам се) още колкото трябва, след това се махам и... ми се иска никога повече да не стъпна тук. Дори сега мисля да предложа на баща ми да ме пусне да живея сама на един етаж, който е наш, но неизползваем. Съмнявам се да се получи, но ще опитам, защото... наистина не се търпи.

Не знам дали съм му писнала. Не съм наясно с него самия, всъщност... вече нещата започнаха да се "избистрят"... в положителна посока. На 31,1,2 бяхме заедно, всъщност това са едни незабравими дни, той го каза. Беше толкова сладко... винаги съм копнеела за такива дни. Имах ги. Поговорихме се. Той каза, че иска да е с мен, пиказва го... виждам, че... все още има тръпка, интерес, желание, все неща, които до преди 31 не бях видяла. Глупавото е, че всичко е на моменти... някак. Прекарваме си страхотно, когато сме заедно, после 3,4 дни не може да се видим (поради ред причини) и ми липсва, и страдам, и пак... получава се кофти. Може би е трудно не само за мен, нямам сили да дам повече, а правя всичко възможно. Борбата я загубих още, преди да я започна, и въпреки това продължих... и до ден днешен всеки ден е борба... макар и загубена. Не знам до къде ще стигнем. Може би още няколко дни прекарани с него...

За останалото си прав... аз държа на пирятелите си, и тях ги поставям винаги пред "гаджето" (смешна дума), но не се "раздавам" прекалено, правя го с граница.
Ще се пазя... е, пази се и ти, въпреки че вече си "опатил"

sparco0
01-04-2010, 21:47
:booooomb:

onestar
01-05-2010, 20:19
Всъщност вече опитах... не се получи. "Твърде малка съм, за да живя сама". Ще трябва да чакам лятото да се върне сестра ми и... да опитаме пак заедно.

На 20г. си - живота е пред теб... имаш много време да го пренаредиш. Предполагам, че ти е много трудно след прекратяване на 3+ годишна връзка, но трябва да продължиш така или иначе. Всъщност от значение е и каква е причината за раздялата ви, ако мислиш, че ще се чувствате добре и че имате шанс заедно - опитай да стабилизирате нещата. В противен случай не ти остава нищо друго освен да... живееш... или съществуваш, както му е там реда...
И знай, че приятели "за всичко" (изтъркано, знам) трудно се намира, особенно в днешно време. Има много, на които можеш да разчиташ за по една бира, но... за "истински" приятел се иска нещо много повече. Пожелавам ти да го намериш...

sparco0
01-05-2010, 21:03
Спирам да пиша тука ще изтрия мненията,че трябва да са под секрет ;) Ако има нещо с което да помогна. Лс .Лека :)