View Full Version : Welcome To Heartbreak :)
aka6a_vamp
12-20-2009, 15:00
Надявам се не е имало такава тема,от доста време не съм влизала..
Та въпроса ми е дали има и други с моя проблем,тоест изпитвате ли онзи страх да допуснете някого наистина близо до себе си ,за да не бъде разбито сърцето ви отново,защото това адски много пречи и вече цифра време не съм имала по-истинска връзка..и някой преодолял ли е този свой страх :(
Btw,за да е по интересно,който иска нека да разкаже как са разбили сърцето му...
ScarletBite
12-20-2009, 15:07
Да.Има го, разбира се.Чувството, че стяга примката около врата ти.Желанието да започнеш да риташ (не него де 8-) ).Особено ако е властна и ревнива натура... :?
Иначе сърцето ми никога не е било разбивано до такава степен, че да се травмирам наистина дълбоко.И слава богу!Но има време за всичко...
pitbullxx
12-20-2009, 15:09
da az imam tozi strax.. :( tova go pravim zashtoto neiskame da badem pak naraneni ujass :?
danyrenesmee
12-20-2009, 15:39
има го.. определено този страх съществува..ако не явно,то аз поне често се питам точно преди да взема "решението" : ами ако и на него след време му писна и ме изрита просто така.. но.. не зная,все още не съм разбрала как да преодолея това.. :?
golqmumnik
12-20-2009, 15:47
Аз нямам такъв проблем,майна.Просто като почвам нова връзка немам големи очаквания и просто се нося по течението,пък квото стане.Така нема наранени и измамени. 8)
mOBSCENE
12-20-2009, 15:48
Аз нямам такъв проблем,майна.Просто като почвам нова връзка немам големи очаквания и просто се нося по течението,пък квото стане.Така нема наранени и измамени. 8)
noname11
12-20-2009, 15:58
Мне man, просто станах тотален непукист и изобщо ама изобщо не ми дреме че ще ми/и разбия сърцето
ScarletBite
12-20-2009, 16:00
Мне man, просто станах тотален непукист и изобщо ама изобщо не ми дреме че ще ми/и разбия сърцето
Айде, айде... :lol: Това да не е някоя нова мода? :lol:
noname11
12-20-2009, 16:03
Мне man, просто станах тотален непукист и изобщо ама изобщо не ми дреме че ще ми/и разбия сърцето
Айде, айде... :lol: Това да не е някоя нова мода? :lol:Що не ? Учителю, в другата тема ми каза да съм непукист. Ето. Слушвам се в съветите ти :)
ivcheto0o
12-20-2009, 17:23
изпитвам страх,но не 4ак толкова голям :) Просто се опитвам да не мисля за дале4ено бъде6те с този 4овек ,за6тото само времето може да покаже :)
Assshley
12-20-2009, 17:35
Да,имам го този страх.Сякаш има някаква преграда в мен,която дори не ми позволява да имам приятелски отношения с момче,защото ме е страх да не се влюбя .. при мен е много зле положението общо взето,въпреки,че знам,че нищо не е вечно.
Страха си го има след като са ти разбили сърцето веднъж .. чудиш се дали няма пак да постъпят отново така с теб .. обаче недей толкова да се оставяш това да ти пречи да бъдеш и с някой друг .. мисли така .. може пък този път да не стане така .. пък и да стане .. значи не е бил подходящият .. ((;
FancyGirl
12-20-2009, 17:46
Welcome To Heartbreak
My friend showed me pictures of his kids
And all I could show him was pictures of my cribs
He said his daughter got a brand new report card
And all I got was a brand new sports car, oh
And my head keeps spinning
Can't stop having these visions, I gotta get with it
And my head keeps spinning
I can't stop having these visions, I gotta get with it
Dad cracked a joke, all the kids laughed
But I couldn't hear him all the way in first class
Chased the good life my whole life long
Look back on my life and my life gone
Where did I go wrong?
And my head keeps spinning
Can't stop having these visions, I gotta get with it
And my head keeps spinning
I can't stop having these visions, I gotta get with it
I've seen it, I've seen it before
I've seen it, I've seen it before
I've seen it, I've seen it before
I've seen it, I've seen it before
Oh my God, sister getting married by the lake
But I couldn't figure out who I'd wanna take
Bad enough that I showed up late
I had to leave before they even cut the cake
Welcome to heartbreak
And my head keeps spinning
Can't stop having these visions, I gotta get with it
And my head keeps spinning
I can't stop having these visions, I gotta get with it
And I and I can't stop
No, no, I can't stop
No, no, no, no, I can't stop
No, no, no, no, I can't stop
Can't stop, I can't stop, I can't stop
No, no, no, no, no, no, no, no
No, no, no, no
No, no, I can't stop
I can't stop having these visions
I gotta get with it
ScarletBite
12-20-2009, 17:58
Мне man, просто станах тотален непукист и изобщо ама изобщо не ми дреме че ще ми/и разбия сърцето
Айде, айде... :lol: Това да не е някоя нова мода? :lol:Що не ? Учителю, в другата тема ми каза да съм непукист. Ето. Слушвам се в съветите ти :)
От непукизъм до непукизъм разликата е огромна, нали? :) Едно е да не се притесняваш да показваш какъв си, да не обръщаш внимание на злобата, да се забавляваш и да общуваш свободно, а съвсем друго - да се правиш на претръпнал (още повече, че на тази възраст това е невъзможно...)
Накара ме да се ровя из мненията, за да видя какво съм писала.Ето какво те посъветвах:
Танцувай си, кефи се, хич да не ти пука.Е си избий тъпите комплекси от главата. :) Точно, ясно и буквално.Какви скрити значения си намирал, не знам, но... :?
А това, което написа в тази тема, е глупост световна.За да има разбито сърце, трябва да има чувства.А щом има чувства, значи ти пука. :)
sh3_1s_7h3_0n3
12-20-2009, 18:07
**вдига ръка.
Но пък иначе ми става много мило, когато гледам близки приятели с половинките им и много им се радвам искрено. Иии после като се замисля дали ми се иска да съм като тях... сигурно ми се иска, но направо изтръпвам от ужас за 'нещо сериозно'. Само някакви нелепи случки са ми в главата, чувствата, които съм изпитвала по времето, в което са се случили и т.н, и сега коооолкото и да ми се иска да се отпусна, да повярвам в 'магията на чувствата'.... '.ур тате баница'. ;Д
Тъпичко. :)
После пък се самоизвинявам, че съм още млада, дъра-бъра, то ще ми се случи по-късно, на по-стари години... ии ми минава до известна степен. ((;
Какво пък..след всеки баир има нанадолнище по някое време.. (: само да мине веднъж. ;)
aka6a_vamp
12-20-2009, 18:26
**вдига ръка.
Но пък иначе ми става много мило, когато гледам близки приятели с половинките им и много им се радвам искрено. Иии после като се замисля дали ми се иска да съм като тях... сигурно ми се иска, но направо изтръпвам от ужас за 'нещо сериозно'. Само някакви нелепи случки са ми в главата, чувствата, които съм изпитвала по времето, в което са се случили и т.н, и сега коооолкото и да ми се иска да се отпусна, да повярвам в 'магията на чувствата'.... '.ур тате баница'. ;Д
По абсолютно същия начин се чувствам...като се огледам,всичките ми приятели са обвързани,щастливи ала бала и ми се иска да се чувствам и аз така,но в малкото пъти в които пробвах несъзнателно оплесквах нещата,защото като видя,че отсреща има чувства и веднага си представям края и как пак ме боли и.. :(
soul1199
12-20-2009, 18:36
Аз нямам такъв проблем,майна.Просто като почвам нова връзка немам големи очаквания и просто се нося по течението,пък квото стане.Така нема наранени и измамени. 8)
kombarka
12-20-2009, 18:43
Имам го тоя проблем.. така разбих сърцето на един страхотен човек и няма да си го простя.
miss_asi
12-20-2009, 18:50
"Това,което не ни убива,ни прави по-силни" така е и Любовта.Страх ни е да не бъдем наранени,но накрая почти винаги става така.
Това трябва да ни прави по-силни,да ни кара да не повтаряме старите си грешки,знаейки как ще свършат нещата.
И мен ме е страх да не бъда наранена за пореден път,но в името на Любовта,всеки един от нас е длъжен да преодолее страха си. :)
Песента е много яка :) вчера цял ден си я пея
на кой е песничката ?
***
и да случвало ми се е и на мен. (: много пъти съм попадала в такива ситуации ... защото когато се влюбих в първата ми любов и той разби сърцето ми.. станах някак си по предпазлива и си изградих една така да се каже защита :( но с всеки изминал път и с всяка раздяла и разочорование ставам по силна и го приемам не толкова тежко както бяха 1вите няколко пъти ... нз сигорно съм свикнала да съм се аз нашитата... може би защото съм прекалено добра и сърдечна и нямам смелоста да нараня любимия човек или просто неумея да накарам някой да страда заради грешките си ..? и аз немога да си го обесня... :) но те хората са казали : не съжалявай за миналото ' и наистина е така .. всичко се случва с определена цел.. дали да ни направи по силни ...дали да ни научи на нещо.. дали да ни предпази... той този горе гледа ...и просто се усмихвам :) и продължавам ... верно разбивали са ми сърцето ... но после точно тези хора пак са ме търсели и подкрепяли щото са осъзнали кфо съм им дала ... и ето минаха 2 месеца откакто се разделих с бившия си приятел и точно когато ме заряза аз се усмихнас и си казах " еми кво да направя сега ...щом така иска така да бъде" и се примерих ... времето лекува а и всяко зло за добро...сега си имам нов приятел и така :)[i]
песента е на Kanye West и Kid Cudi :)
GossipGirl89
12-21-2009, 17:02
Мда, случвало ми се е. Даже и в момента съм в едно такова положение. Кофти е като те разочароват и изгубиш доверие у някой, после да се довериш пак и да вярваш, че няма да стане като предният път... Иначе сърцето как ми го разбиха - не мисля, че стана умишлено... в смисъл просто връзката ни с въпросният човек се беше изчерпала вече и раздялата беше въпрос на време. Наистина се чувствах много зле, защото имах чувства към тоя човек, но както казах - всичко беше въпрос на време - дали тогава, когато стана или малко по-късно нямаше никакво значение.... така или иначе беше неизбежно. Доста трудно ги преодолях тези чувства и успях да се съвзема - нужна ми беше повече от година иии след това срещнах друго момче, което ми помогна да забравя старото :) Проблемът беше (и все още е) в това, че не мога да му се доверя... Страхът от повторно разочарование ми пречи... и куп други неща, разбира се.
themusicinme
12-21-2009, 17:50
Преди няколко месеца ми се случи да ми разбият сърцето и още ме държи :) Мн е гадно... И да, страх ме е от връзки нови. Ако имам връзка, ще е ей така. Май не мога да заобичам друг, не и скоро. Или по-скоро не искам да обичам друг. Като се замисля май съм пример за моногамен човек, което е добре, но и не мн от др страна.
antifashionshit
12-21-2009, 17:52
''само този който е изпитвал безмерна скръб може да познае безгранично щастие''
desitoyoy
12-21-2009, 20:39
E, моето сърце не е било тразбивано, но аз пак си го имам този страх. На ден се намират поне 100 човека да ми кажат, че греша с това, но не мога. Видях как разбиха сърцето на най-добрия ми приятел и няма да допусна това да се случи и с моето.
themusicinme
12-21-2009, 20:51
''само този който е изпитвал безмерна скръб може да познае безгранично щастие''
Хубава мисъл. От кого е? :-o
Wrathchild
12-22-2009, 06:22
Имам го. Не го преодолях. И се страхувам всеки път, щом взема да се сближавам с някого.
''само този който е изпитвал безмерна скръб може да познае безгранично щастие''
Хубава мисъл. От кого е? :-o
така е :shock:
който е малко по-умен никога няма не се влюбва. който не толкова - не се влюбва втори път така сляпо.
аз съм от втория тип, защото сбърках веднъж. е беше хубаво, но не знам струваше ли си
themusicinme
12-22-2009, 08:14
който е малко по-умен никога няма не се влюбва. който не толкова - не се влюбва втори път така сляпо.
аз съм от втория тип, защото сбърках веднъж. е беше хубаво, но не знам струваше ли си
Леле kypo, май си прав/а. Наистина е по-добре човек да не се влюбва чак толкова мн, понеже е мн вероятно после да страда мн. Може би трябва да си сложим граници на чувствата. Защото после на другия мн не му пука и ти си този, който страда. Като се замисля, мн влюбените са и мн глупави. :?
да ама с граници е много глупаво пък от една страна, така не е пълноценно! никога няма да изживееш всчико ако спираш до някъде в чувствата си. любовта си е любов, не е игра че да се пазят козове или да се планират ходовете че да не загубиш.
аз давах всичко от себе си, беше прекрасно (меко казано). ако бях на принципа "няма да се влюбвам много" нямаше да е същото.
единствената грешка беше че като по-малък точно така си виках - не искам да се влюбвам и имах "много сериоюни" връзки за по няколко месеца, и след това никога не страдах.
а се влюбих в това момиче малко късно като възраст, вече бях на 20! ако бях обичал така какт оя обичах, щях да знам и да бъда по-внимателен и да не страдам на стари години 8-) още мисля дал иси струваше, защото след една година вече все още си спомням за моментите с нея и я сънувам... но първата любов (истинска) не се забравя. едва ли ще я забравя някога, но трябва да се продължава напред. с времето остава само едно топло, приятно чувство, въпреки че казах че не ми пука. не ми пука че се разпадна работата и защо се разпадна, иначе не поддържам контакт от много месеци и всичко е ок. само се надявам да е добр еи да си е щастлива... лоши чувства не храня, въпрек иче тя не постъпи добре с мен - излъга ме, или по-точно се опита да ме излъже :?
е тва е, кураж! 8-)
bogzfaggot
12-22-2009, 08:53
Ако винаги не се раздаваме изцяло как ще бъдем щастливи?Да всеки чове е бил разочарован от любовта поне веднъж,но това не значи,че трябва да се отказва.Нека бъдем по-предпазливи в началото,но след като някой ни спечели доверието и разбие стените,които сме изградили защо да не му дадем шанс?
Сериозна и дълга връзка не съм имала, но въпреки тва ми е разбито сърцето веднъж, след което спрях да влагам каквито и да е емоции. Беше прекрасно чудесно...бях щастлива когато не търсех любов простоо.....съм на-тъпият човек на земята, че допуснах да си помисля, че ми трябва любов отново. Тва сега ми е най-дългата връзка - 5 месеца и край. Правя го за втори път и за втори път ще си разбия сърцето сама, като сама сложа край на всичко, защото така е по-добре за мен. Стане ли повече времето, в което сме заедно...сърцето ми ще бъде разбито от него, а не от мен самата. По-добре да знам, че сама съм си го направила.
И може би не съм за тая тема, защото не ме е страх да се влюбя, за да не бъда преебана след това. Просто не искам да се влюбвам, защото така ми е много по-добре.
themusicinme
12-22-2009, 22:31
да ама с граници е много глупаво пък от една страна, така не е пълноценно! никога няма да изживееш всчико ако спираш до някъде в чувствата си. любовта си е любов, не е игра че да се пазят козове или да се планират ходовете че да не загубиш.
аз давах всичко от себе си, беше прекрасно (меко казано). ако бях на принципа "няма да се влюбвам много" нямаше да е същото.
единствената грешка беше че като по-малък точно така си виках - не искам да се влюбвам и имах "много сериоюни" връзки за по няколко месеца, и след това никога не страдах.
а се влюбих в това момиче малко късно като възраст, вече бях на 20! ако бях обичал така какт оя обичах, щях да знам и да бъда по-внимателен и да не страдам на стари години 8-) още мисля дал иси струваше, защото след една година вече все още си спомням за моментите с нея и я сънувам... но първата любов (истинска) не се забравя. едва ли ще я забравя някога, но трябва да се продължава напред. с времето остава само едно топло, приятно чувство, въпреки че казах че не ми пука. не ми пука че се разпадна работата и защо се разпадна, иначе не поддържам контакт от много месеци и всичко е ок. само се надявам да е добр еи да си е щастлива... лоши чувства не храня, въпрек иче тя не постъпи добре с мен - излъга ме, или по-точно се опита да ме излъже :?
е тва е, кураж! 8-)
Ама ти ми взе думите от устата :) Все едно почти си чета моята история. Ама аз си оставам на мнението, че трябва да се внимава с чувствата, защото виж какво се получава.
mmKamm, разбирам те какво имаш предвид. И аз така си мислех за последната ми връзка, ама тя взе че стана дълга - почти година - и чувствата ми се засилиха и не знам защо след раздялата чувствата станаха още по-силни, което е гадно за мен. Сега ще кажете еми то човек осъзнава, като загуби. Аз знам, че мога да си намеря и по-добро, ама това не са някакви сметки. Тук сърцето говори. И точно затова ме оставиха. Не отговарях на изискванията, на начертаните планове каква да е идеалната. Аз да не съм стока за продан. Човек съм и като всеки човек имам недостатъци. Няма смисъл да тичам да се боря да вляза в нечии критерии, да ги покривам. И нямаше развитие на връзката. Какво му е лошото на това да няма развитие? Аз не виждам лошо. :neutral: Направо ме заболява главата, като мисля тия неща - така ли трябваше да става, дали пък аз съм виновна или съдбата си знае работата и така е добре? Знам само какво става в момента и ми остава да седя да чакам времето да отмие болката и раните да заздравяват. Аз нямам право да му преча да е щастлив, а той е в момента, с др момиче, което "покрива критериите". Звучи ми гадно с това, ама... Радвам се за него. Той и без това си има проблеми, поне да е добре в любовта.
themusicinme
12-23-2009, 07:12
О как преигравате. Повръща ми се.
Сигурно и аз бих реагирала така, ако не преживявах това.
Какво го пазите това сърце все едно е от порцелан? Това е все едно да не смееш да отидеш на фризьор, защото ще ти отреже косата ...
Като ви го разбият няколко пъти ще поспрете да се се чувствате уникално специални.
themusicinme
12-23-2009, 11:52
Python5, не сме уникално специални, а уникално прецакани и наранени. Просто ни е гадно, това е.
nicolepcd
12-23-2009, 20:06
Нямам такъв страх :-o