На мъжа ми...

[LadyDi]

Шантава съм. Казах ти го преди шест години.
Често не намирам сили да остана.
Сам избра да спреш, да не отминеш.
Макар да бях кървяща рана.
Превърза ме. И белегът целуна кратко.
Запечата ме. Като писмо в бутилка.
Да се лутам все в пътеката-догадка,
докато не изпия цялата горчилка.
Търсила съм те. Сред всички други.
Пареха ми чуждите прегръдки.
Зелените очи. И онзи спомен първи.
И солените вълни-целувки.
Каква магия ми направи? Да те помня.
Защо ми се закле пред Бог?
Не можа ли да останеш само спомен?
Сега си ми присъда до живот.
В твоите окови сложих си ръцете.
И врат наведох. За каишка.
С името ти татуирах си сърцето.
И съм на автоматично дишане.
Ти си жертвата ми. И палача.
Подари ми стих на мене кръстен.
Обещание ми даде. Да не плача.
И на дясната ръка ми сложи пръстен.

[Sham]

Много добре, Ханчева, много добре!)

[LadyDi]

Краднах малко, признавам :)
Любимо стихотворение е, все ми се върти нещо около това от много време.
Странно е. Като ми се забие така в главата някой откъс...

[Sham]

братле, те хората цели пасажи си "вграждат", нашата заради едната рефлексия)
кийп гоин'!
//в папка "идеи" киснеше някаква ремарка за котарак на съседите, после като прочетох готово стихче, ми стана лошо, че не съм го развила навреме. както казва еди-кой-си: идеите не са собственост.)

[Snickers]

Прекрасно.

Просто пишеш по много красив начин.))

[BloodyAmy]

Красиво е..

[thelideto]

:)