Lolla
12-21-2009, 22:30
Коледа е хубав празник. Но знам, че има много хора, които са нещастни тези дни в годината. Също така знам, че моят проблем на фона на техните е жалък....Но реших да го споделя.
Погледнато отстрани, всичко което би трябвало да ме прави шастлива е налице- прители, които се връщат от чужбина за празниците , гадже от близо три години, желаната специалност в университета....Но нещо вътре в мен е тъжно. Може и да е моментно състоятние, може да е поради натрупаната умора в края на годината, може да е поради развносметката, която несъзнателно си даваме за изминалата година.
Ще запшочна с прителя ми- обичам го. Но има толкова много видове обич...Като гаджета сме минали през две коледи заедно, а преди това- през още толкова. Всяка година досега, чувството , че ще сме заедно ме радваше. Радваше ме търсенето на специален подарък, радваха ме и изненадите, които щях да преживея....А сега е различно. Няма нищо от това. Преди, когато не се виждахме , ми беше много тъжно, а сега не усещам тъга. Сякаш тръпката, красотата и блясъка във връзката е останал някъде в кафетата, в телефона...и са отстъпили място на едно уважение и близост. Всичко тва е много плашещо. Секс не правим- няма къде. Преди ми беше много голямо жеканието, а сега поради липса на време, място и удволетворение, дори желание нямам.
Преди четири месеца срещнах едно момче. Всичко започна от някаква симпатия, Не е момче, с което бих тръгнала, защото не сме на една вълна в живота. С него бях четири дни. Отново изпитах каво е да си влюбен, да има пъстрота в живота ти. Онези четири дни бяха най- хубавите за цялото лято. Той видя в мен приятно момиче ( може и само секс да видя), аз пък видях в него нежност, спокойствие ( без караници, като тези във всяка дълга връзка). И двамата бяхме усетили в едно и също време привличане. И двамата се върнахме за малко към първите любовни трепети ( и двамата сме си ги изживели поотделно). Секс не правихме. Просто не успях да игнорирам мисълта за приятеля ми. Успях да не мисля за него, докато се гушкахме и целувахме.Може би всичко щеше да ми остане само за морето, може би щеше да остане като просто моя забежка, подсъзнателна нужда от внимание и нежност. Но аз хлътнах. Дори и да звучи наивно- имам чувството, че на него не му беше само за секса. Т.е ако е изглеждало така, то е било заради хората, които ни виждат , че си лягаме заедно и на стринта питат логичния въпрос. След това море си писахме ( моя грешка). Имаше някои вълнуващи нощи пред компютъра, намеци, терзания защо не ми пише, дойде ред и на срещите. Те бяха собщи приятели, но освен , че погледите ни се засичаха, друго не стана. От края на явгуст, досега разбрахме, че нямаме много общо или че и двамата не искаме да подходим един към друг.Положих наистина огромни услилия да го забравя. Мислех, че аферата с него , ще ми помогне да преоткрия приятеля си, но по-скоро това спомогна за отдалечаването.
Влизам в скайп, виждам, че на линя. Преди му пишех банални неща- здрасти, как си...Но сега не го правя, защото няма за какво да си говорим или по-скоро той не иска, а и изглежда глупаво след 4 месеца, за 4 дни....
Но имаме обща приятелка. Днес се видяхме и тя обясняваше къде са ходили , къде са пили кафе, той какво казал. ( те не са били само двамата, а и тя си има гадже, а и не предполага, че аз го харесвам). Като чух името му, изведнъж всичко нахлу в главта ,ми...Но по-големият проблем е, че не искам той и гаджето ми да се засичт по никой начин. Той знае, че имам гадже. Един път бяхме тримата на едно място и аз се чувствах адски глупаво, ужасяващо. Признавам, че когато знаех, че ще се виждам с това момче от морето, не казвах на приятеля ми. По този начин не ги срещах и можех ( макар и от разстояние) да серадвам, че го виждам. Но сега идват празници и наистина е почти невъзможно да не се засекат. Всеки път , когато отиваме да се виждаме с общата компания, аз треперя момчето да не е там.....Толкова искам да го видя, макари без думи да споделя това, което чувствам. Не издържам вече. Чувствам се като в дупка. Никой не подозира за това, защото мина мн време. Сега прятелите ми се връщат от чужбина и едва ли някой ще се сети да говорим за нещо, което е било преди 4 месеца. Имам шанс скоро да се видя с това момче, но мисля, че няма шанс, гаджето ми да не дойде.....
Съжалявам за дължината и благодаря , че стигнахме дотук
Погледнато отстрани, всичко което би трябвало да ме прави шастлива е налице- прители, които се връщат от чужбина за празниците , гадже от близо три години, желаната специалност в университета....Но нещо вътре в мен е тъжно. Може и да е моментно състоятние, може да е поради натрупаната умора в края на годината, може да е поради развносметката, която несъзнателно си даваме за изминалата година.
Ще запшочна с прителя ми- обичам го. Но има толкова много видове обич...Като гаджета сме минали през две коледи заедно, а преди това- през още толкова. Всяка година досега, чувството , че ще сме заедно ме радваше. Радваше ме търсенето на специален подарък, радваха ме и изненадите, които щях да преживея....А сега е различно. Няма нищо от това. Преди, когато не се виждахме , ми беше много тъжно, а сега не усещам тъга. Сякаш тръпката, красотата и блясъка във връзката е останал някъде в кафетата, в телефона...и са отстъпили място на едно уважение и близост. Всичко тва е много плашещо. Секс не правим- няма къде. Преди ми беше много голямо жеканието, а сега поради липса на време, място и удволетворение, дори желание нямам.
Преди четири месеца срещнах едно момче. Всичко започна от някаква симпатия, Не е момче, с което бих тръгнала, защото не сме на една вълна в живота. С него бях четири дни. Отново изпитах каво е да си влюбен, да има пъстрота в живота ти. Онези четири дни бяха най- хубавите за цялото лято. Той видя в мен приятно момиче ( може и само секс да видя), аз пък видях в него нежност, спокойствие ( без караници, като тези във всяка дълга връзка). И двамата бяхме усетили в едно и също време привличане. И двамата се върнахме за малко към първите любовни трепети ( и двамата сме си ги изживели поотделно). Секс не правихме. Просто не успях да игнорирам мисълта за приятеля ми. Успях да не мисля за него, докато се гушкахме и целувахме.Може би всичко щеше да ми остане само за морето, може би щеше да остане като просто моя забежка, подсъзнателна нужда от внимание и нежност. Но аз хлътнах. Дори и да звучи наивно- имам чувството, че на него не му беше само за секса. Т.е ако е изглеждало така, то е било заради хората, които ни виждат , че си лягаме заедно и на стринта питат логичния въпрос. След това море си писахме ( моя грешка). Имаше някои вълнуващи нощи пред компютъра, намеци, терзания защо не ми пише, дойде ред и на срещите. Те бяха собщи приятели, но освен , че погледите ни се засичаха, друго не стана. От края на явгуст, досега разбрахме, че нямаме много общо или че и двамата не искаме да подходим един към друг.Положих наистина огромни услилия да го забравя. Мислех, че аферата с него , ще ми помогне да преоткрия приятеля си, но по-скоро това спомогна за отдалечаването.
Влизам в скайп, виждам, че на линя. Преди му пишех банални неща- здрасти, как си...Но сега не го правя, защото няма за какво да си говорим или по-скоро той не иска, а и изглежда глупаво след 4 месеца, за 4 дни....
Но имаме обща приятелка. Днес се видяхме и тя обясняваше къде са ходили , къде са пили кафе, той какво казал. ( те не са били само двамата, а и тя си има гадже, а и не предполага, че аз го харесвам). Като чух името му, изведнъж всичко нахлу в главта ,ми...Но по-големият проблем е, че не искам той и гаджето ми да се засичт по никой начин. Той знае, че имам гадже. Един път бяхме тримата на едно място и аз се чувствах адски глупаво, ужасяващо. Признавам, че когато знаех, че ще се виждам с това момче от морето, не казвах на приятеля ми. По този начин не ги срещах и можех ( макар и от разстояние) да серадвам, че го виждам. Но сега идват празници и наистина е почти невъзможно да не се засекат. Всеки път , когато отиваме да се виждаме с общата компания, аз треперя момчето да не е там.....Толкова искам да го видя, макари без думи да споделя това, което чувствам. Не издържам вече. Чувствам се като в дупка. Никой не подозира за това, защото мина мн време. Сега прятелите ми се връщат от чужбина и едва ли някой ще се сети да говорим за нещо, което е било преди 4 месеца. Имам шанс скоро да се видя с това момче, но мисля, че няма шанс, гаджето ми да не дойде.....
Съжалявам за дължината и благодаря , че стигнахме дотук