PDA

View Full Version : Чакър Войвода – спасителя на Рилския Манастир



Vesk0u
12-23-2009, 09:09
http://store.picbg.net/pubpic/8F/D1/8ec72bfae1c28fd1.jpg

Чакър войвода бил знаменателна личност. Произволите на някои турски разбойници и главорези, чиято жертва паднал и баща му Продан, го принудили да излезе в гората и с чета от 10-15 души, която при важни битки нараствала на над 50 хайдути, от 1845г. Нататък цели 10 години властвал над Самоковската окология.
Плод на упоритата му борба против безправието, безплатния тежък труд, е премахването на ангарията по тези места. Той наказвал преди всичко турците, но бил суров и не прощавал на предателите, и онези които се провинили в нещо към народа.

Действията на Чакъра не били обикновенни подвизи. Те имат непосредствени и бързи икономически и политически последствия, не само защото слагат край на ненавистната ангария, всяват страх сред най-прогнилите крепители на османската тирания и доказват голямата сила на въоръжените, оучени и убедени в правотата си българи. Те изкарват на сцената въпроса за стремежите на цял един народ, които се разгарят все по-силно. И макар че за него е писано не малко, струва си да се отбележат някои моменти от събитията, в които главен герой е четата. Още първите и сражения с известни бабаити, предводители на местни турски шаики завършват с победа – в Карагьол с Мутиш ага и на Клисурския проход с Хаджи Дамба. Трето важно сражение донася нова слава на Чакъра при Стамболово. Там момче-българче надвива и набива едно турче, чиито баща идва в къщата на българина и иска да му извие главата, защото е засегната честта на рода му. Бащата на българчето се противопоставя, в резултат на което турчина го убива с нож. Дружината на Чакура научава и се отправя за селото, да накаже насилника, но там е посрещната от доброволни турци. Убиецът на българина е наказан, а противниковата чета разпиляна.

Много важни последствия има и унищожаването на друга шайка – този път на бабаити арнаути под командването на албанеца Ибрям Лека, която заплашва Рилския манастир. По молба на игумена четата на Чакъра с бърз преход се озовава на мястото , където се води ожесточена битка само с ятагани. Умението да се бият, като не само “секат”, но и “мушкат” се доказва категорично и само трима души от противниците им се спасяват, и то пуснати, за да разкажат подвизите на българите, и да разправят надлъж и нашир никога арнаути да не стъпват в българските земи. За това сражение Николай Хайтов пише:

„Беглеците и ранените се завръщат в Самоков и с разказите си всяват панически ужас. Те твърдят, че Чакър войвода куршум не го лови и се кълнат в брадата на Мохамеда, че видели със собствените си очи как куршумът на Хаджи Дамба спраскал кожения пояс на войводата, без да му направи нищо.“

Именно затова е съвсем естествено, да споменем и народните песни, съставени от благодарните българи за този велик наш герой:

-Ой Чакъре, мили ми войводо,
ой, Чакъре, славни ми хайдутин,
събери си верната дружина,
събери я и разтуряй
тия мътни вади, дето
наще млади момци мият
бейовата черна руда.

Дочу си славния хайдутин,
Па събра си верната дружина,
Разтури вирове и вади
Хабер на пашата прати
Ангария нииде да не вика
Че глави там ще се търкалят.

Източник:
http://store.picbg.net/pubpic/56/D2/38a7aea6ad7556d2.jpg (http://luba4ko.wordpress.com/)