Auby
12-25-2009, 12:09
Прочетох няколко теми със публикувани стихове и реших, че няма нищо страшно и аз да си пусна моите. Не се занимавам много усилено със писането, само когато ми дойде музата, а то напоследък става много рядко... имам стихове, разкази и недовършена книга. Но дойде време и за вашето мнение :)
Лунна светлина огрява мократа земя.
Капчици замръзнала роса има по сухата трева.
Дърветата леко танцуват в студената нощ.
В тишината се взирам, в крилата мощ.
Птица без душа в тъгата лети,
отразяват се жълти светлинки от нечии очи.
Заслепяване и после тунел без светлина
сякаш покрит от тъмна пелена.
Шум, лист и пак си в съзнание.
Шепа пръст в ръка и чувствo за терзание
отпускаш глава и очи затваряш
заспиваш и на спокойствие се надяваш.
Идва сън, но облян в пот ставаш
учестено дишане, неможеш да избягаш...
------------------------------------------------------------------
Очите ми пълни с болка, когато ме погледнеш,
Ръцете ми премръзнали- протягах се надлъж,
Тялото ми празно, духът напуснал в този ден,
Светът безкрайно сив и странно безразличен.
Разумът не помни ни топлата милувка,
Ни онази пълна с чувства целувка.
Този сън далеч е в миналото забравен -
Прекрасен, но мъглив... нереален.
Когато гаргите пееха, не грачеха,
а облаците нищо да засенчат не можеха
Лунната светлина не беше утеха, не и тогава,
Слънцето не беше упостошителна жерава,
Нощта не беше убежище,не беше покой,
а душата не се раздираше от вълчия вой...
---------------------------------------------------------------
Лято е, а в душата ми е буря,зима
като в изолатор студа не ми дава мира
с въздишка продължавам да живея,
пред приятелите ми насила се смея
в очите ми поглеждаш и виждаш тъга
като книга отворена четеш в тях празнота
по навик пускам шеги и накланям глава в закачка,
но изгарям от мисълта, че съм безмислена играчка
купона си върви, но ето телефонът ми звъни
време беше да сменя тези преструвки с други
по пътя сменям едната маска с друга
като магия ставам от пъшкул в пеперуда
превръщам се в доброто татково момиче
а купона с мен, без мен продължава да тече
прекрачвам прага като обречено дете
и след секунда мило изражение блесва на това лице
лягам в леглото, освобождавам се от напрежението,
махам тъпата маска и си оправям поведението
заспивам, но кошмарите са силни като махало натежало
ставам, и ето всичко започва отначало...
За сега толкова. Ако желаете мога да пусна и още :)
П.С. Всички са депресирани, знам :D
Лунна светлина огрява мократа земя.
Капчици замръзнала роса има по сухата трева.
Дърветата леко танцуват в студената нощ.
В тишината се взирам, в крилата мощ.
Птица без душа в тъгата лети,
отразяват се жълти светлинки от нечии очи.
Заслепяване и после тунел без светлина
сякаш покрит от тъмна пелена.
Шум, лист и пак си в съзнание.
Шепа пръст в ръка и чувствo за терзание
отпускаш глава и очи затваряш
заспиваш и на спокойствие се надяваш.
Идва сън, но облян в пот ставаш
учестено дишане, неможеш да избягаш...
------------------------------------------------------------------
Очите ми пълни с болка, когато ме погледнеш,
Ръцете ми премръзнали- протягах се надлъж,
Тялото ми празно, духът напуснал в този ден,
Светът безкрайно сив и странно безразличен.
Разумът не помни ни топлата милувка,
Ни онази пълна с чувства целувка.
Този сън далеч е в миналото забравен -
Прекрасен, но мъглив... нереален.
Когато гаргите пееха, не грачеха,
а облаците нищо да засенчат не можеха
Лунната светлина не беше утеха, не и тогава,
Слънцето не беше упостошителна жерава,
Нощта не беше убежище,не беше покой,
а душата не се раздираше от вълчия вой...
---------------------------------------------------------------
Лято е, а в душата ми е буря,зима
като в изолатор студа не ми дава мира
с въздишка продължавам да живея,
пред приятелите ми насила се смея
в очите ми поглеждаш и виждаш тъга
като книга отворена четеш в тях празнота
по навик пускам шеги и накланям глава в закачка,
но изгарям от мисълта, че съм безмислена играчка
купона си върви, но ето телефонът ми звъни
време беше да сменя тези преструвки с други
по пътя сменям едната маска с друга
като магия ставам от пъшкул в пеперуда
превръщам се в доброто татково момиче
а купона с мен, без мен продължава да тече
прекрачвам прага като обречено дете
и след секунда мило изражение блесва на това лице
лягам в леглото, освобождавам се от напрежението,
махам тъпата маска и си оправям поведението
заспивам, но кошмарите са силни като махало натежало
ставам, и ето всичко започва отначало...
За сега толкова. Ако желаете мога да пусна и още :)
П.С. Всички са депресирани, знам :D