Alli
12-25-2009, 20:57
Здравейте,преди време писах тема за момчето,с което бяхме почти година и половина заедно и се раздеихме http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?p=6286501#6286501
Проблемът е там че той псотоянно ми праща смесени сигнали,ту 5 дни не ме търси,послеми се обажда и ми говори мили неща,преи около 2 седмици ми беше звъннал и нещо намекна за Коледа,как ставали чудеса и аз взех че си повярвах,че на Коледа ще се съберем,той ми се обади по слъчай празника и решихме да се видим,3-4 часа пекарахме заедно целувахме се прегъщахме се,каза ми колко съм му липсвала,наговори и куп мили неща,колко му е хубаво с мен и се пречупваше малко по малко и аз си мсилех "Наистина става чудеса на този ден" и мислех,че отново ще се съберем,хубаво ни е заедно-обичаме се,но след като ми наговори тези мили неща,аз се разплаках и му казах всичко,как искам отново да сме заедно и той ми заяви,че няма намерения да се събираме :shock: бях стъписана,3 часа ми наговори най-прекрасните неща,а после като се разлаках и му казах колко ми пука всъщност той изстина,като че ли като му показвам че го искам то се дърпа,а когато аз се дръпна,той ме търси.защо става така? не разбирам,той си призна че тези 4асове,които прекарахме заедно се е колебаел дали да не се съберем,а като му казах всичко което мисля и чувствам и той сякаш не му пукаше толкова,почна дами говори обртание неща,как ме обичал,но неискал да е с мен,защото много се караме,не искал повече нерви,искал да си вземе изпитите,защото сесита наближава,че няма шанс за нас,обичал ме,но не можел да е с мен,искал да е свободен... :( от месец сме разделени и ми звъни,интересува се какво става с мен,ревнува ме и тъкмо да се пречупи и ..аз ли провалих всичко,защото се разплаках?или просто така сме устроени,гоним ли -бягат,гонят ли ни-ние бягаме :(
Проблемът е там че той псотоянно ми праща смесени сигнали,ту 5 дни не ме търси,послеми се обажда и ми говори мили неща,преи около 2 седмици ми беше звъннал и нещо намекна за Коледа,как ставали чудеса и аз взех че си повярвах,че на Коледа ще се съберем,той ми се обади по слъчай празника и решихме да се видим,3-4 часа пекарахме заедно целувахме се прегъщахме се,каза ми колко съм му липсвала,наговори и куп мили неща,колко му е хубаво с мен и се пречупваше малко по малко и аз си мсилех "Наистина става чудеса на този ден" и мислех,че отново ще се съберем,хубаво ни е заедно-обичаме се,но след като ми наговори тези мили неща,аз се разплаках и му казах всичко,как искам отново да сме заедно и той ми заяви,че няма намерения да се събираме :shock: бях стъписана,3 часа ми наговори най-прекрасните неща,а после като се разлаках и му казах колко ми пука всъщност той изстина,като че ли като му показвам че го искам то се дърпа,а когато аз се дръпна,той ме търси.защо става така? не разбирам,той си призна че тези 4асове,които прекарахме заедно се е колебаел дали да не се съберем,а като му казах всичко което мисля и чувствам и той сякаш не му пукаше толкова,почна дами говори обртание неща,как ме обичал,но неискал да е с мен,защото много се караме,не искал повече нерви,искал да си вземе изпитите,защото сесита наближава,че няма шанс за нас,обичал ме,но не можел да е с мен,искал да е свободен... :( от месец сме разделени и ми звъни,интересува се какво става с мен,ревнува ме и тъкмо да се пречупи и ..аз ли провалих всичко,защото се разплаках?или просто така сме устроени,гоним ли -бягат,гонят ли ни-ние бягаме :(