ELFIQ
12-26-2009, 22:46
Ръцете ти се потят, коленете ти омекват, крайниците ти изтръпват, дишането ти се учестява, топли вълни препускат из тялото ти и всичко това, само от един поглед към този, когото обичаш. Доближавате се един към друг, искаш да му кажеш толкова много неща, но се задавяш от емоции. Сетивата ти се объркват и с една спонтанна, топла, страстна целувка покриваш устните му, още преди да чуеш неговия глас. Затваряш очи и изгубваш усещане за време, изпускаш всичко от ръцете си, защото в този момент няма нищо друго освен двама ви. Поглеждаш любимия, докато още си в прегръдките му, и всичко изчезва, чувстваш се сигурна, сякаш си в своята крепост. Забравяш всякакви тревоги и грижи, съществувате само ти и той.
Какво е това чувство което ни кара да летим в облаците, да се чувстваме странно и да се усмихваме без причина? Ангелите я наричат небесна радост, дяволите – адска мъка, а хората… Любов.
В човешкия живот любовта заема важно място, защото тя е част от духовния свят на човека. Няма друго подобно чувство което едновременно да бъде толкова всепоглъщащо и необхватно. Тя е това, което всеки търси и се надява да открие някой ден в погледа на противоположния пол. Любовта е усещане на привързаност, грижа, привличане, симпатия. Красива приказка, толкова съвършенна, че дори и най-хубавата и сладка двойка която познаваме не може точно да я определи. Любовта е удоволствието да бъдеш забелязан и обичан. Влюбвайки се, ти даваш на човек възможността да те унищожи вярвайки, че той никога не би го направил. Имаш надежда, че си му прекалено скъп и незаменим, за да те нарани. Тя е единствения начин да се спасим от самотата и безсилието, но и единствения начин да бъдем жестоко наранени, защото като всяко нещо и любовта е като нож с две остриета – сладка и всепоглъщаща, нараняваща и убиваща.
Някой беше казал „Любовта е сладка, макар и да боли” , и според мен е прав. Всеки един от нас е плакал заради любимия човек. На всеки в даден момент му се е искало да не се беше влюбвал точно в него.Всички рано или късно опознаваме горчивия вкус на любовта, било то заради раздялата с човека на когото държим и обичаме или заради някаква лъжа която стои между нас. Втакива моменти се отричаме от нея и ни се иска никога да не сме обичали, но въпреки това любовта е красива. Тя е най-необятното и красиво чувство, и единствено ние, хората, сме надарени с привилегията да го изпитваме, затова не бива да се отказваме от нея. Колкото и да ни боли си струва, защото освен болка, любовта носи и много щастие. Давидиш любимия човек, да усетиш топлината на прегръдката му, да вкусиш сладката му целувка, да знаеш, че някой държи на теб, да чувстваш присъствието му до себе си … Когато го гледаш в очите да виждаш себе си и без думи да ти казва „ти си единствената” , да чуваш как сърцето му бие само и единствено за теб – е най-хубавото нещо което може да ти се случи. Толкова хубаво, че осмисля цялата болка!
Какво е това чувство което ни кара да летим в облаците, да се чувстваме странно и да се усмихваме без причина? Ангелите я наричат небесна радост, дяволите – адска мъка, а хората… Любов.
В човешкия живот любовта заема важно място, защото тя е част от духовния свят на човека. Няма друго подобно чувство което едновременно да бъде толкова всепоглъщащо и необхватно. Тя е това, което всеки търси и се надява да открие някой ден в погледа на противоположния пол. Любовта е усещане на привързаност, грижа, привличане, симпатия. Красива приказка, толкова съвършенна, че дори и най-хубавата и сладка двойка която познаваме не може точно да я определи. Любовта е удоволствието да бъдеш забелязан и обичан. Влюбвайки се, ти даваш на човек възможността да те унищожи вярвайки, че той никога не би го направил. Имаш надежда, че си му прекалено скъп и незаменим, за да те нарани. Тя е единствения начин да се спасим от самотата и безсилието, но и единствения начин да бъдем жестоко наранени, защото като всяко нещо и любовта е като нож с две остриета – сладка и всепоглъщаща, нараняваща и убиваща.
Някой беше казал „Любовта е сладка, макар и да боли” , и според мен е прав. Всеки един от нас е плакал заради любимия човек. На всеки в даден момент му се е искало да не се беше влюбвал точно в него.Всички рано или късно опознаваме горчивия вкус на любовта, било то заради раздялата с човека на когото държим и обичаме или заради някаква лъжа която стои между нас. Втакива моменти се отричаме от нея и ни се иска никога да не сме обичали, но въпреки това любовта е красива. Тя е най-необятното и красиво чувство, и единствено ние, хората, сме надарени с привилегията да го изпитваме, затова не бива да се отказваме от нея. Колкото и да ни боли си струва, защото освен болка, любовта носи и много щастие. Давидиш любимия човек, да усетиш топлината на прегръдката му, да вкусиш сладката му целувка, да знаеш, че някой държи на теб, да чувстваш присъствието му до себе си … Когато го гледаш в очите да виждаш себе си и без думи да ти казва „ти си единствената” , да чуваш как сърцето му бие само и единствено за теб – е най-хубавото нещо което може да ти се случи. Толкова хубаво, че осмисля цялата болка!