b3b0rana
12-28-2009, 00:02
Значи, не искам да ме съдите и да изпадате в подробности. Не съм писателка по професия и няма да го давам на човек, който е специалист. Все пак важно е посланието!
Та това е стихотворение, което написах послучай годишнината с приятелят ми, която скоро наближава. Искам просто да ми кажете какво мислите и къде според вас ще звучи по-добре с други думи и т.н. Дали римата е перфектна и дали се спазва ритъма или както там го наричате вие специалистите - слабо ме вълнува. Аматьор съм и не желая да е перфектно. Просто да зарадвам един много специалне човек. :) Та,ето:
Ще си остане вечен спомен
как света ми преобърна.
В тягостен момент, самотен
с лекота усмивката ми върна.
Всеки мрачен ден изпълваш
с топли чувства и със светлина.
И думичка без да измълваш,
в очите ти чете се любовта.
Очи по-дъблоки от океана,
по-сини от прекрасното сутрешно небе.
Очи така специални, защото ги няма
никой друг, освен моето момче.
Началото на нашата история
бе така внезапно и върховно.
Още помня сладката еуфория,
предизвикана от срещите на свеотфара ни редовно.
Лека полека есента замина,
Коледа настъпи, чувствата растяха.
Приятелската обич във любов премина,
а звездите! Ах, така красиви бяха.
Звездите, които гледахме заедно в тъмната нощ,
те блестяха в мрака със златно сияние.
Желанието за целувка набираше мощ,
докато държахме ръце в романтичен миг на мълчание.
С дните наближи и новата година,
никога няма да забравя този ден.
Как тягостно час след час времето премина,
а ти ме прегърна и попита: „Искаш ли да бъдеш с мен?”
Това се случи на днешната прекрасна дата,
от тогава сме вървяли все напред със желание
а всякаш вчера бях просто една непозната,
живееща на един асансьор разстояние.
Ако можех назад времето да върна
и да се изправя пак пред същото решение
просто щях да те прегърна
и на ухо да ти прошепна: „Без съмнение!”
Та това е стихотворение, което написах послучай годишнината с приятелят ми, която скоро наближава. Искам просто да ми кажете какво мислите и къде според вас ще звучи по-добре с други думи и т.н. Дали римата е перфектна и дали се спазва ритъма или както там го наричате вие специалистите - слабо ме вълнува. Аматьор съм и не желая да е перфектно. Просто да зарадвам един много специалне човек. :) Та,ето:
Ще си остане вечен спомен
как света ми преобърна.
В тягостен момент, самотен
с лекота усмивката ми върна.
Всеки мрачен ден изпълваш
с топли чувства и със светлина.
И думичка без да измълваш,
в очите ти чете се любовта.
Очи по-дъблоки от океана,
по-сини от прекрасното сутрешно небе.
Очи така специални, защото ги няма
никой друг, освен моето момче.
Началото на нашата история
бе така внезапно и върховно.
Още помня сладката еуфория,
предизвикана от срещите на свеотфара ни редовно.
Лека полека есента замина,
Коледа настъпи, чувствата растяха.
Приятелската обич във любов премина,
а звездите! Ах, така красиви бяха.
Звездите, които гледахме заедно в тъмната нощ,
те блестяха в мрака със златно сияние.
Желанието за целувка набираше мощ,
докато държахме ръце в романтичен миг на мълчание.
С дните наближи и новата година,
никога няма да забравя този ден.
Как тягостно час след час времето премина,
а ти ме прегърна и попита: „Искаш ли да бъдеш с мен?”
Това се случи на днешната прекрасна дата,
от тогава сме вървяли все напред със желание
а всякаш вчера бях просто една непозната,
живееща на един асансьор разстояние.
Ако можех назад времето да върна
и да се изправя пак пред същото решение
просто щях да те прегърна
и на ухо да ти прошепна: „Без съмнение!”