Здравейте!СПЕШНО за утре ми трябва есе на тема "Вината и отговорността" в едип цар,може и да бъде ЛИС.моля ви пишете ако намерите нещо.благодаряви много...... :-k :)
0riginalSin
12-29-2009, 11:25
Съдба и отговорност в “Едип цар” от Софокъл
І. Увод – В качеството си на един от най-големите майстори на драматичното изкуство в античността, Софокъл безспорно владее до съвършенство умението да вниква в духовния свят на хората. Това не само му помага да отрази реалистично страстите и конфликтите на своите герои, но и да разбере какво ще развълнува и какво ще завладее публиката. Трагедията “Едип цар” представлява едно от най-ценните произведения на изкуството, завещани от света на древногръцката култура. Пиесата поставя много важни общочовешки проблеми – за съдбата и отговорността на човека.
ll . Теза – Светът, изобразен в “Едип цар” на Софокъл, може да бъде разгледан от две перспективи – съдба и отговорност. Участта на човека е предопределена от самото му раждане. Той е безсилен пред това, което боговете са му отредили. Но всеки носи отговорност за действията си и може да положи усилия да промени съдбата си, или поне да се опита да го направи. Всеки може да съгреши, но и всеки следва да бъде наказан, независимо от общественото си положение. Моментът на катарзиса на главния герой в трагедията е изключително силен, благодарение на умението на автора да предвижда реакциите и да долавя най-тънките нюанси в душевните преживявания на хората.
ІІІ. Доказателствена част
М1 – Съдбата е предначертана и предопределена от самото раждане на Едип и той не може да избяга от нея.
Разсъждения за: Доказателство:
1. Важната роля на божественото в света на древния човек; Жрецът сякаш не разговаря с Едип, царя на Тива, а с Едип, чиято съдба му е отредила средищно място между смъртни и богове, т.е той е различен от обикновеното и познатото.
2. Едип е твърдо решен да намери виновника за бедите на Тива, без да си дава сметка, че това всъщност е самия той.
3. Едип разказва за това, как е протекъл живота му, какво място е отредила съдбата му в него. “И днес Едипе, мъдри повелителю,
към тебе се обръщаме с молбите си
да ни помогнеш, вслушвайки се в божи глас…”
“Но аз ще го разкрия сам от край до край. (…) Че който него е убил, със същата ръка би поразил и мен. Застъпвам се за Лай, ала помагам и на себе си. Сега, деца, вдигнете се от стълбите! Вземете си молитвените клончета! Народът Кадмов ще се свика! Слушайте! Ще сторя всичко! Ще живеем в щастие или ще паднем – все по воля божия!”
“Не ще откажа днес, когато толкова тревоги ме гнетят….. О, без следа да си отида, но преди такъв позор да видя как е опетнил челото ми!”
извод: Паралелно с откриването на истината се реализират посланията в творбата – никой не е в състояние да избяга от съдбата си, волята на боговете е всичко.
преход: Трагичният характер на произведението се определя най-вече от факта, че въпреки огромните усилия на Едип да узнае истината за съдбата си, тя – когато най-накрая я открива, му донася само болка и разочарование.
М2 – Разкрил истината за самия себе си, въпреки трагизма на съдбата си, Едип трябва да поеме отговорност за действията си.
Разсъждения за: Доказателство:
1.Разкритието на истината довежда до трагични събития, за които Едип трябва да поеме отговорност. Дългото избягване на нежеланата същност на нещата се превръща в необратим факт. Йокаста не може да го приеме и се обесва.
2. Едип решава, че трябва да се самонакаже за мъките, които е причинил на толкова много хора и избира ослепяването. за него бягството от реалността се състои в това да не “вижда” повече онова, към което толкова упорито се е стремил – истината. “С най-бърза реч да кажа и да чуете вестта ми: дивната Йокаста – мъртва е.”
“Говореше за брачна нощ, която го погубила и след това обрекла нея, майката, от неговия син да ражда клетници.”
“Уви! Сега е всичко ясно, ясное !
Да те погледна, слънце, за последен път! Роден съм аз безчестно, във безчестен брак живях и сам погубих кръвно близкия!”
извод: Рано или късно всеки трябва да поеме отговорност за действията си. Йокаста преживява твърде много болка и след непоносимото чувство за вина, което изпитва, смъртта за нея е единствен изход. Докато Едип има още много да изстрада от живота и то не с очите, а с душата си.
ІV. Заключение – Трагедията на Софокъл “Едип цар” е предмет на задълбочени анализи още от самото си написване. Множество философи и психолози са обосновавали мненията и теориите си, използвайки като пример това произведение. Причината се крие във факта, че то поставя няколко общочовешки въпроса – за съдбата и отговорността – движещите сили в живота.
виж това може да ти помогне
благодаряяяяя!СУПЕР СИ!!! :grin: