Zaharinka
12-29-2009, 22:04
Реших да споделя с вас :-)
Кой е най-добрият човек,когото познавате?А има ли достоен да бъде нарекан с тези думи?Аз познавам моят най-добър човек.Жалко е обаче,че прецаках всичко в отношенията ми.Вероятно заради безграничната ми глупост,егоизъм и гордост.Винаги,винаги ще се обвинявам мили хора.Та да разкажа защо той беше и все още е моят идеал за добър човек.Нито веднъж не каза нещо лошо за някой,нито веднъж не ме накара да се почувствам убидена по някакъв начин.Беше готов винаги да изслуша всяка моя приящвака,всеки мой проблем,без да иска нищо в замяна.Но в замяна аз го обичах и още го обичам като личност от моя живот.Всеки ден се убеждавам,че времето не може да бъде върнато и няма и да стане,но защо да не можем да променим бъдещето?Всеки човек има космическата сила да управлява себе си.Аз сгреших,продължавам да греша защото не съм се научила да се уча от грешките си.Човека,който ме промени към по-добро.Когато виждах,как с лекота се грижеше за всички около себе си му се възхищавах,но не му го казах защото знаех,че аз не мога така.Аз винаги нападам тези,който се опитват да ми помогнат,но понеже съм инат аз си знам своето....
Връзката ми с този човек беше най-емоционалният ми период през годините до сега.И когато най накрая си казах ‘Аз съм щастлива’,плановете се промениха.Не изгубих уважението,не се изгуби възхищението което тая към него.Достигнах нужното духовно ниво за да знам,че аз съм виновна.Защото аз бях лошата,нервната и т.н. Нека не изпадам в подробности.Докато той,моят човек винаги усмихнат и спокоен ме караше да видя нещата от към по-добрата им страна.Много неща не му казах и премълчах.Защото той си знае,че е прекрасен.Единственното което мога да направя е да му се отблогодаря за отделеното време,грижите,за тръпката,за любовта и за още куп неща.Един ден ще стане легендата в моя живот,убедена съм.
Не направих нужните компромиси,не изчаках времето,аз бързах...Закъде бързах не знам.И в краина сметка се оказах без прекрасния човек до себе си.Губя го и като приятел пак заради моята глупост.Не това не е отчаян разказ на една нещастно влюбена тийнеиджърка.Това е разказ за това,как в света има един човек,когото всеки среща и открива в него учителя,който го насърчава към по-доброто.И знаете ли найстина съм сигурна,че трябва да съм голяма касметлийка за да открия 2-ри такъв,но и той няма да е същият.Времената са кофти,всеки си спасява дупето,няма го уважението м/у хората,няма ги усмивките.А ми се иска да ги има.Искам да има и повече хора като него.
Цялата работа имаше смисъл просто явно се обичахме прекалено много (или ми се иска да е било така ) :)).Не позволявайте заради глупави мотиви да загубите своя най-добър човек.Убедена съм,че може да откриете такъв в лицето на приятел,родител и т.н.
Посветено на единствения човек на когото позволих да се докосне до истинското ми аз.
http://www.youtube.com/watch?v=BnUxeZvNwnM
Кой е най-добрият човек,когото познавате?А има ли достоен да бъде нарекан с тези думи?Аз познавам моят най-добър човек.Жалко е обаче,че прецаках всичко в отношенията ми.Вероятно заради безграничната ми глупост,егоизъм и гордост.Винаги,винаги ще се обвинявам мили хора.Та да разкажа защо той беше и все още е моят идеал за добър човек.Нито веднъж не каза нещо лошо за някой,нито веднъж не ме накара да се почувствам убидена по някакъв начин.Беше готов винаги да изслуша всяка моя приящвака,всеки мой проблем,без да иска нищо в замяна.Но в замяна аз го обичах и още го обичам като личност от моя живот.Всеки ден се убеждавам,че времето не може да бъде върнато и няма и да стане,но защо да не можем да променим бъдещето?Всеки човек има космическата сила да управлява себе си.Аз сгреших,продължавам да греша защото не съм се научила да се уча от грешките си.Човека,който ме промени към по-добро.Когато виждах,как с лекота се грижеше за всички около себе си му се възхищавах,но не му го казах защото знаех,че аз не мога така.Аз винаги нападам тези,който се опитват да ми помогнат,но понеже съм инат аз си знам своето....
Връзката ми с този човек беше най-емоционалният ми период през годините до сега.И когато най накрая си казах ‘Аз съм щастлива’,плановете се промениха.Не изгубих уважението,не се изгуби възхищението което тая към него.Достигнах нужното духовно ниво за да знам,че аз съм виновна.Защото аз бях лошата,нервната и т.н. Нека не изпадам в подробности.Докато той,моят човек винаги усмихнат и спокоен ме караше да видя нещата от към по-добрата им страна.Много неща не му казах и премълчах.Защото той си знае,че е прекрасен.Единственното което мога да направя е да му се отблогодаря за отделеното време,грижите,за тръпката,за любовта и за още куп неща.Един ден ще стане легендата в моя живот,убедена съм.
Не направих нужните компромиси,не изчаках времето,аз бързах...Закъде бързах не знам.И в краина сметка се оказах без прекрасния човек до себе си.Губя го и като приятел пак заради моята глупост.Не това не е отчаян разказ на една нещастно влюбена тийнеиджърка.Това е разказ за това,как в света има един човек,когото всеки среща и открива в него учителя,който го насърчава към по-доброто.И знаете ли найстина съм сигурна,че трябва да съм голяма касметлийка за да открия 2-ри такъв,но и той няма да е същият.Времената са кофти,всеки си спасява дупето,няма го уважението м/у хората,няма ги усмивките.А ми се иска да ги има.Искам да има и повече хора като него.
Цялата работа имаше смисъл просто явно се обичахме прекалено много (или ми се иска да е било така ) :)).Не позволявайте заради глупави мотиви да загубите своя най-добър човек.Убедена съм,че може да откриете такъв в лицето на приятел,родител и т.н.
Посветено на единствения човек на когото позволих да се докосне до истинското ми аз.
http://www.youtube.com/watch?v=BnUxeZvNwnM