PDA

View Full Version : Помогнете за ЛИС на "Дамата с рентгеновите очи"



GIFT
12-30-2009, 19:01
Ако може спешно търся ЛИС НА тема СМЕШНОТО И СЕРИОЗНОТО В РАЗКАЗА ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ
до 04.01.09г. - пон
МооолЯ

aloveyou
12-31-2009, 12:27
ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ МЕЖДУ РЕАЛНОТО И ФАНТАСТИЧНОТО



Творчеството на Светослав Минков е свързано с художественото течение диаболизъм в развитието на българската проза през 20-те и 30-те години на XX век. Стилът на повествователния му изказ е съществено различен от този на предшествениците и на съвременниците му. Това е един модерен начин на изразяване, ориентиран към невероятното и фантастичното. Така са възприемани техническите открития в началото на миналия век. Героите на Светослав Минков ги свързват с бъдещето, но по възможно най-невероятния начин. Проницателният поглед на твореца следи внимателно тенденциите в развитието на човека и неговата същност спрямо новите открития на науката и техническата мисъл. Особено значение за писателя има животът в съвременния град, както и неговото въздействие върху човешкото общество. Светослав Минков прониква зад маските на своите герои, които най-често принадлежат към така нареченото отбрано общество, възприемащо себе си като по-добрата част от хората. Демаскира карнавалната суета и парадност, за да покаже истинската същност на хората и явленията.

В разказа „Дамата с рентгеновите очи” авторът умело използва средствата на фантастичното, фикционалното в света на своите герои, за да разкрие реалните измерения на живота от позицията на своя творчески поглед.

Увлекателният маниер на повествование въвежда непринудено читателя в салона на „Козметикум Амулет - салон за дамска хирургия”. Парадоксалното съчетание на несъвместими понятия насочва към безсмислицата, съдържаща се в подобно название, изградено явно с чисто рекламна цел. Сякаш между другото се споменава и съдържанието на илюстрованите списания. Те формират масовия вкус. Става ясно, че наред със сериозните факти се съобщават дребни, незначителни случки, но с известни и важни особи като уелския принц или някой индийски махараджа. Още тук е заложен мотивът за трансформацията на нравствените ценности, за липсата на духовен живот, за скучното, лишено от емоции, съществуване на битово ниво. Така се ражда интересът към материалното, повърхностното, външното. „Институтът за разхубавяване” има славата на „истинска магична лаборатория”. Съчетани, взаимно изключващите се понятия като наука („институт”) и псевдонаука („магична лаборатория”) въздействат сатиричноезиково. Наивната, но прекомерна вяра в магични преображения и чудеса привлича най-вече онези, които предпочитат външността пред духовните стойности на живота. Постиженията на науката те възприемат само откъм прагматичното им приложение. А хора като маестро Чезарио Галфоне умело се възползват от манията на дамите да изглеждат впечатляващо, да бъдат съвършени без природни недостатъци. Той явно е осмислил възможността да просперира, да трупа слава и пари за сметка на богатите и суетни жени, готови да дадат всичко, за да се превърнат в красавици.

Гротеската е единственият адекватен подход за изобразяването на консуматорската същност, повлияна най-често от рекламните трикове, подвластна на автоматизацията на мисловната дейност и неспособна да съхрани възвишени стремежи и цели, както и духовната си значимост. Опозицията „грозно - красиво” в разказа на Светослав Минков не се осмисля точно като стремеж към възвишеното, към прекрасното, победило грозното, принизеното. Тук водеща е преди всичко промяната на формите, реализирана по един невероятен, фантастичен начин. Под вещото въздействие на „гениалния маестро Чезарио Галфоне, който притежаваше необикновения дар да се бори с капризите на природата и да превръща и най-отвратителния изрод в прекрасен ангел" става чудодейното преобразяване - „... всички те, след половинчасова операция, напущаха института като приказни хубавици”. Масовото производство на красавици по нови технологии като корекция на „капризите на природата" е вдъхновено от мечтите за нова външност на дамите от „хайлайфа”. Явно такъв е моделът, който се харесва на представителките на висшето общество и те са готови с радост да платят цената, за да си тръгнат „бледолики и стройни като манекени” или Като „приказни хубавици”. Никъде не се споменава сериозно за умствените способности на тези новопроизведени красавици. Изобретението - „серум от патешки мозък”, създадено от маестро Чезарио Галфоне за ония жени, които се занимават с „благотворителни чайове, благотворителни коктейли, благотворителни пазари и изобщо всякакъв вид благотворителна дейност”, подсказва още с названието си за ироничния присмех. Той е напълно заслужен с поведението на този тип жени от „бомонда”, които не могат да осмислят по друг начин живота си.

Подобно на режисьор в театъра, авторът подбира изпълнителката на главната роля в своя разказ - Мими Тромпеева. Името на героинята открито заявява иронията на автора. Тя разкрива истинската същност на хората от висшето общество. В своето иронично отрицание Минков достига до силни сатирични внушения. Превърната от чудодееца - майстор в дама с рентгенови очи, героинята ще ни води в своя свят, прониквайки зад скритото, невидимото, за да изясни реалните стойности на човешките същества, причислени към „доброто общество”.

Разсъжденията на Мими Тромпеева показват ясно какви са критериите, за да бъде приета в обществото на избраните. Не се споменава за умствени способности или за качества като благородство,човечност или щедрост. Единствено ефектната външност може да я направи достатъчно забележима и значима. Ето защо изборът между манастира и „института за разхубавяване” е очакван и ясен. „Една вълшебна фабрика на щастливите преображения” променя героинята на разказа до неузнаваемост. Нейната същност се идентифицира с невероятното, с фантастичното преображение в „една феноменална Венера на двайсетия век, с парафинени гърди и с рентгенови очи”. Младата дама е поредното модерно техническо произведение, което дори е с „тригодишна писмена гаранция”. Човешката същност е заменена с индустриална, техническа характеристика - Мими Тромпеева става част от „първата пробна партида от дами с рентгенови очи”, пусната в „обръщение”.

Дневникът на героинята въвежда читателя пряко в събитията и разкрива в ново измерение хората около нея, благодарение на фантастичните способности на рентгеновия й поглед. Едно от поразителните открития е, че повечето представители на хайлайфа „нямат никакъв мозък в главите си". Авторът сякаш ни е поканил на панаир на суетата. Всички гости на соарето, на което присъства младата дама, са безмозъчни. Главите на петнайсетината кавалери са „празни, но затова пък чудно красиви”, според нея. Удивлява реакцията на героинята. Тя не само не изпитва възмущение, но явно се възхищава на телосложението на мъжете около нея. Естетическият идеал на дамата от „бомонда” визира само атлетичната фигура, дори да е на мъж без мозък. Тя даже търси оправдание на това отсъствие: „Кой знае, може би хората от висшето общество разсъждават и мислят с някои други части на тялото си... ”. Горчив е сарказмът на автора, приел привидно позицията на героинята си. Езоповският маниер на разказвача е особено ефективен за възприемане на деформираната същност на хората от това общество. Явно е разминаването на самочувствие и реална стойност. Безкритичните и принизени възприятия на Мими Тромпеева допускат като нещо съвсем естествено мъжът, когото харесва, да говори за толкова елементарни неща, като „за значението и ефекта на различните парфюми и за чистенето на зъбите с клечка при официалните динета”. Духовната пустота е присъща на типа хора като Жан, зад чиято духовитост всъщност се крият добре заучени маниери и фрази, с които героят впечатлява другите от своето обкръжение. Играта на духовитост е само част от театъра на хората-марионетки, с умело изиграни роли, които сами си налагат, за да постигнат целите си. Ценностната им система е изградена предимно върху скъпите материални придобивки. Затова не е изненадващо, че дамата с рентгеновите очи е толкова въодушевена от предстоящата покупка на хермелиново палто и бален тоалет от Париж. Бракът с Жан е всъщност сделка, но за героинята на разказа цената отново е без значение, след като ще получи това, което иска - „най-пленителния мъж”, когото е срещала в живота си. За нея няма значение, че той може да се окаже просто един измамник.

Авторът на „Дамата с рентгеновите очи” не престава да иронизира.. Не пропуска случай да създаде точен гротесков портрет на персонажите си, като ги демаскира или ги оставя сами да разкрият своята същност. Нещо повече - Светослав Минков търси съдействието на читателя, прави го съпричастен към нелепата, чудодейна промяна на героите, като провокира със средствата на смеха естествената потребност от ясно отношение към човешката същност и нейното съхраняване от капаните на техническите „чудеса”.

aloveyou
12-31-2009, 12:29
http://www.zapiski.info/view.php?id=1599 - анализ

Ще свършат ли работа :-o

crazygirl13
12-31-2009, 13:04
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ -„ДАМАТА С РЕНТГЕНОВИТЕ ОЧИ”

МЕЖДУ ПРИКАЗКАТА И ФАНТАСТИКАТА Творческото присъствие на Светослав
Минков е категорично заявено в българската литература в началото на XX
век. Преводач на редица приказки, автор на диаболични разкази, в които
преобладават фантастични персонажи, страшна, свръхестествена обстановка,
необичайни, алогични обрати в нормалния ход на всекидневния живот,
Светослав Минков не скрива интереса си към мистичното, към непознатите
страни на човешката душа, към подсъзнателното, ирационалното.

Творецът не остава чужд и на реалните събития, които го заобикалят в
началото на миналия век - модернизацията, техническия напредък, научните
открития, роботизацията. Явления, които са непрекъснато рекламирани и
които се опитват да променят мисленето и начина на живот на обикновения
човек. Той се превръща в автомат, в робот, който изпълнява, без да
разсъждава. Отказал се от чувства и от духовен живот, човекът има
„модерно съзнание”. Нравствените му ценности са променени.
Свръхестественото и неговата алогичност в диаболичните разкази са
заменени от страха на автора, че хората ще бъдат механизирани, лишени от
душа, че върху тях ще се въздейства чрез рекламата на новите открития и
всичко това ще доведе до стандартизиране, обезличаване на човешката
личност. Този страх от лекотата, с която човешката психика може да бъде
манипулирана, и от трудността да се достигне до осъзнаване на тази
манипулация, зависима от свръхестествени сили, намира своя израз в
разказа „Дамата с рентгеновите очи”. Светослав Минков е прозрял, че в
новото, „модернизирано" общество, с редица научни открития и технически
постижения, човек има все по-малко време да живее, да чувства и да
мисли. Животът му придобива друг смисъл, става режисиран. Всеки избор на
човека е насочван. Посочвани са целите, определяни са възможностите му.
Човек не е самостоятелен, а манипулиран, жертва е на т. нар. „масова
култура”. Загубва хуманността Си и достига до неискреност и
бездуховност.

Героите в разказа „Дамата с рентгеновите очи”са типизирани„илюстрации”
на авторовия замисъл, а не индивидуализирани характери. В този смисъл,
случайно избраната за главна героиня на разказа, Мими Тромпеева е
типичен представител на своята обществена прослойка - буржоазната
аристокрация от началото на XX век, дъщеря на богат индустриалец.
Героинята е красноречиво доказателство за съдбата на новия човек,
манипулиран от рекламата за новите научни открития, които могат да
променят живота му и да го направят по-щастлив. Но именно те го лишават
от нравствените му ценности и красота, превръщат го в автомат, в
човек-робот без душевност, с изродени мечти и добродетели. За внушаване
на своите разбирания и идеи Светослав Минков умело съчетава приказното и
фантастичното, като съумява да отрази реални явления от обществения
живот. Героите му следват в своето поведение и мечти приказните
персонажи, но същевременно са носители на фантастични, нереални
качества, родени от невероятния свят на футуристичните технически
открития.

В приказката има няколко ключови момента и особености, двигатели на
действието. Героят е подложен на лишение, по пътя му има препятствия,
които се преодоляват чрез появата на вълшебни сили и предмети. Женитбата
за принца поставя в ново социално положение героя. В края на приказката
възтържествуват доброто и справедливостта. В приказката мястото на
действието е условно - едно царство, един град, без да се конкретизира
географското му разположение. Такъв избор прави и Светослав Минков.
Действието в разказа му „Дамата с рентгеновите очи" се развива в един
град, без дори да е маркирана градската среда. Това съвпадение може да
се обясни с факта, че съвременният писател се интересува не толкова от
обстановката и героите, колкото от типичните явления на времето, в което
твори. Именно те провокират мислите му. Подобно на героя от вълшебната
приказка, на когото е отнета някаква придобивка, Мими Тромпеева търпи
лишение. Тя страда от природен недостатък- кривогледство, което
помрачава външната й красота: „... Изпъкналите й кривогледи очи
отблъскваха всички и я правеха непоносима за обществото на ония-, които
играеха тенис и говореха за новите марки автомобили. ” Този дефект
потиска мечтата на Минковата героиня. Тя „мечтаеше да се омъжи за
милионер, защото сама беше дъщеря на богат индустриалец и не искаше да
скъса връзките си с парфюмираната младеж от аристократичните кръгове”.
Мечтата на Мими да намери своя принц - богат индустриалец, съответства
на мечтата на приказните герои, например на Пепеляшка, която бленува да
отиде на бала с доведените си сестри, да потанцува и да види принца.
Мечтата осмисля човешкия живот. Тя прави човека по-силен, помага му да
се развива, да се бори за постигане на идеалите си, да преодолява
трудностите в житейския си път. Мечтата е своеобразно бягство от
действителния, реалния свят към един по-съвършен, но нереален,
съществуващ само в съзнанието. Но понякога мечтите се оказват
деструктивни за личността. Мими Тромпеева живее със своята измамна мечта
да излекува кривогледството си, за да продължи живота си в обществото на
хайлайфа, сред охолство и пари, където обаче се ширят без-духовност и
лицемерие. Героинята става жертва на собствената си представа за нещата,
както и на времето, в което живее. Тя вижда само това, което иска да
види.

$ния и открития е маестро Чезарио Галфоне, който благодарение на капките
си „Рентгенол” преобразява грозните очи на Мими Тромпеева. Той капва в
„ангелските зеници” няколко капки и обещава, че това „ще ги окъпе в
лъчезарен блясък и ще ги превърне в сияйни звезди за пеперудното
вдъхновение на поетите”. Надеждата е възвърната, мечтата може да се
превърне в реалност.

Всички са възхитени от преображенията след вълшебствата. Пепеляшка
предизвиква всяка вечер все по-големи симпатии с външния си вид, със
своята хубост и маниери. Мими Тромпеева възхищава с промяната си
околните, които я гледат смаяни и възклицават: „Ах, какви чудни очи! ”
Външният вид на героинята предизвиква обаче и завист, и клюки. Мими
Тромпеева споделя за обкръжаващите я дами: „... Не можеха да си намерят
място от яд, загдето съм станала център на изключително внимание, та
постоянно търсеха повод да ме ухапят. ” Нейните необикновени рентгенови
очи са не само красиви, но имат и още едно „достойнство” - те проникват
навсякъде, виждат всичко. За тях няма прегради. Реализирана е авторовата
идея - пародиране на душевната деградация, на душевната празнота у
човека, на интереса към обвивката, към външната страна на нещата и
хората. Чрез вълшебството се увеличават шансовете на героинята да открие
бъдещия си съпруг - принца на своите мечти.

Мими се запознава с избраника, подобно на Пепеляшка, на обществено
място, сред елита - бомонда, хайлайфа. Среща го на соаре у Дейзи, където
има „дами и господа от бомонда, между които и един чужд дипломат”. Но
между всички тя избира Жан - богат и мил, единствен наследник на вуйчо
си. По богатството си Жан е сякаш истински принц, но по произход,
интелект и обноски е една ограничена, без-духовна, обречена личност.
Критериите за оценка са преосмислени, ценностите -преобърнати, съобразно
времето, в което твори Светослав Минков. Обръща се внимание на
външността, на лустрото и материалното положение, душевността е куха,
прозрачна материя, мозъкът е прекалено фин.

Но докато дамата с рентгеновите очи избира сама своя принц: „Всички се
надпреварваха да флиртуват с мен, но в края на краищата аз предпочетох
Жан.”, приказната героиня покорява принца със своята красота и
изисканост и той я избира за дама на сърцето си.

И в приказката, и в разказа на Минков се достига до предложение за брак.
Принцът открива своята избраница по изгубената стъклена пантофка и
любовта възтържествува. Победени са злото и несправедливостта,
възстановени са редът и справедливостта, отнетата свобода на избора на
живот е върната. При Мими бракът не е от любов. Той е въпрос на избор,
на договор, на бизнес: „Отначало папа упорстваше, защото сумата му се
видя голяма. Но после, като разбра, че Жан е човек с характер, отстъпи.
Един милион в аванс и два милиона след сватбата. ”

Женитбата във вълшебните приказки носи нов социален статус, ново
обществено положение за героинята. Обикновено приказките завършват
щастливо, утвърждавайки победата на доброто. Сватбата продължава три дни
и три нощи, а младоженците живеят дълго и щастливо. Мими Тромпеева е от
богат род. Тя запазва своето социално положение, омъжвайки се за човек
от аристократичен род. Но нейното щастие е по-различно, съобразно
обществените явления. То е свързано с финансов просперитет, с показност,
с бездуховния живот на хайлайфа. Мечтаният свят се оказва фалшивият свят
на претенциозността и глупостта. Снобизмът, фалшът и позьорството се
превръщат в истински житейски стойности. За разлика от тържеството на
доброто, любовта и справедливостта във вълшебната приказка, в разказа на
Светослав Минков е разкрито доминирането на новите ценности, на новия
морал, на преобърнатото разбиране за спасение, на новите мечти. В момент
на отчаяние Мими Тромпеева избира като спасение за себе си не манастира,
захвърляйки „малкото коварно евангелие, което щеше да отрови дните й със
своята свещена скука”, а института за разхубавяване, обещаващ й чудеса с
новите научни открития и препарати. Интересувайки се само от външността
си и полагайки грижи само за нея, Мими не обръща внимание на духовното
си здраве и развитие. Затова не избира и своя принц по такива критерии,
не се интересува от душевността му, от добротата му, от ума му, а само
от богатството и красотата му: „ Топ има фигура на атлет и когато се
смее, ръмжи като мечка. ” Не скрива, че мозъкът му е от „материя,
по-тънка навярно и от паяжина”. За възпитанието и интелекта му съди по
неговите съвети относно парфюмите и за „чистенето на зъбите с клечка при
официалните динета”.

Романтиката, фантазията, мечтите са заменени от обикновени, ежедневни,
дребни случки и събития, които предизвикват възторга на героите.
Светослав Минков описва деформираната обществена действителност и
бездуховното общество. Пародирайки, писателят изказва своята присъда над
обезличаването на човека чрез масовата култура, рекламата,
модернизирането и зависимостта на хората от псевдонаучните открития,
които променят човешката душевност.

Разказът на Светослав Минков е явление в българската литература.
Повествованието умело съчетава условното и действителното, реалното и
фантастичното. Авторът успява да преплете вълшебното, чудното,
фантастичното с реалностите на времето, в което твори. „Дамата с
рентгеновите очи” е своеобразна пародия на рекламната агресия, атакуваща
човешкото съзнание, докосваща се до желанието на човека да контролира
свръхестествените сили, носещи тайната на вечната „духовна" младост.

Деликатно използваните елементи на гротеската превръщат пародията в
средство за изграждане на карикатурно хиперболизиран образ на
бездуховното, властно променящо човека и обществото в началото на XX
век. „Дамата с рентгеновите очи” е художествено доказателство за тези
процеси в пародийно преобърнатите стойности на времето.

GIFT
01-03-2010, 17:07
благодаря ви много :-)