View Full Version : Бихте ли станали приемен родител, ако имате възможност
От няколко дни се ровя из нета... Общо взето, процедурата е такава:
Има жени които раждат децата си в родилните домове и искат да ги оставят... тогава идват социалните и започват да ги разубеждават, в някои случаи се разбират да гледат детето, докато майката/родителите не си стъпят на краката.
И тук е мястото на приемните родители. Кандидатства се и социалните те проучават.
Поверяват ти грижата за едно бебе, за да не изживява първите си дни в обкръжение от пищящи деца и лелки с бели престилки. Получава полагащият му се домашен уют, внимание и индивидуално отношение.
Гледаш детето, за което ти се заплаща известна сума (около 500-550лв) и когато пред родителите му няма пречка за да си го вземат пак детето се връща на тях...
Е бихте ли направили това за едно дете? Макар привързаността, която ще изпитате и цялата мъка и радост в отглеждането му... бихте ли станали приемен родител?
http://priemime.detebg.org/
Biskfitka
12-31-2009, 14:06
Не бих,защото знам,че много ще се привържа към бебето и няма да искам да го оставя после... :?
Не бих. Ако няма да мога да го осиновя, не бих. ^същата причина.
IvAnUsHkA
12-31-2009, 15:04
:smt059 :smt059 :smt059
Добре де... ако си детегледачка няма ли да се привържеш... нека не се мисли повърхностно. Въпрос на възприемане е привързването до някъде. Целта е да спасиш дете от средата в която ще трябва да попадне ако родителите му искат временно да се откажат от него...
Добре де... ако си детегледачка няма ли да се привържеш... нека не се мисли повърхностно. Въпрос на възприемане е привързването до някъде. Целта е да спасиш дете от средата в която ще трябва да попадне ако родителите му искат временно да се откажат от него...
Ами за това няма да стана детегледачка. Много е трудно да се разделиш с едно дете, привържеш ли се към него. Още по-трудно е, когато това е малко бебенце. Еми та ти го гледаш, изживяваш сичките му проблеми и се притесняваш. Ти го обикваш и чувстваш част от себе си. Как ще го дадеш след 5 месеца?
А на това колко се дразня...отказали се били родителите, ама временно. Що за простотия? Или ще си го гледат, или не...Какво е това ще го гледам, няма да го гледам. За това има деца в социалните домове, които висят с години - защото малоумните им родители не са се отказали от правата и никой не може да ги издири, камо-ли да им ги вземе...Спешна промяна трябва в този закон.
Не че проявявам дискриминация, ама темата е повече женска :D
Да, ти няма да станеш детегледачка, няма да станеш майка... ти ще си баща само на твоите деца и едва ли ще изпитваш нуждата да обгрижваш някой, която е присъща за жените. Ти може само да се съгласиш с това и разбрах, че няма да го одобриш. Но има и мъже които одобряват...
krem4et0
01-01-2010, 21:11
Бих гледала децата на сестра си безвъзмездно,ако тя няма възможност за това, бих осиновила дете, ако нямам собствени, бих ползвала сурогата майка, ако не мога да износя поколението си, но не бих станала приемен родител. Ако нуждата ми да обгрижа не е запълнена, бих го направила със собствени или осиновени деца, но не и с такива временни. Жестоко е - за детето, за мен, за близките ми. Аз дори не го намирам за благородно, а по-скоро за доста трудно и стряскащо.
Като не искат 1 дете - поне да го оставят на грижата на институция. Извинявам се, обаче в 1 село до Свищов 1 семейство имат 14 деца. Сред тях няма близнаци. Леко ли им е било на тия хора? Ама си ги гледат криво-ляво. http://www.novinar.net/news/balgarsko-semejstvo-gleda-14-detca_Nzk3OzM2.html За мен няма оправдание да оставиш детето си временно. Ок, отглеждането на дете не е безплатно, държавата се грижи малко, има самотни майки...Не е леко. Предполагам и да решиш да оставиш детето си не е леко, но да го мяташ насам-натам е много жестоко.
П.С. Статията е малко стара. Мисля, че тя роди още 1-2 деца по-късно.
mincheto
01-02-2010, 09:15
da bix
Да,бих станал,ама да не е някое мангалче
Добре де... ако си детегледачка няма ли да се привържеш... нека не се мисли повърхностно. Въпрос на възприемане е привързването до някъде. Целта е да спасиш дете от средата в която ще трябва да попадне ако родителите му искат временно да се откажат от него...
И това ако не е повърхностно сравнение между бавачка и приемен родител...нямам думи за проучването ти в такъв случай.На бавачката и е работа да го гледа от 9 до 5(примерно) и ЕВЕНТУАЛНО д пренощува до детето някоя вечер.Родителят,бил той и приемен,е този,който ще боледува с детето,ще го обгрижва,ще го заобича именно ,защото е родител и това дете ще бъде неделима част от живота му.Ще спи,когато и то спи и ще будува,когато и то будува.Как мислиш-дали е еднакво?
По темата,да,бих станала приемен родител АКО нямах собствено дете. На този етап обаче като го имам поне според мен ще е невъзможно да не правя паралел между моето дете и чуждото.Най-малкото,ще се опитвам да се изолирам от него до известна степен,за да не страдаме после и двамата,като се разделим
Въпроса е как ще възприемеш детето... не е повърхностно, точно така ти е. Ако си с нагласата че ще гледаш това бебе временно, значи добре ще разбираш какво отношение да имаш. Това че лятото са те пращали за ваканцията при баба и дядо на село, не означава, че баба ти на втория месец те е мислила вече за нейна дъщеря...
А и приемната грижа рядко е повече от няколко месеца, година... Зависи ти с какво решиш да се нагърбиш.
Аз съм била бавачка и от 9 до 5 и за цели седмици; и на бебета и на по-големи малчугани, но не съм си помисляла, че съм им майка? Нали така?
А и приемния родител задължително контактува с майката на детето.
shadow4e
01-22-2010, 20:57
Обикновено майката не е някое добро момиче/жена, а е я от пропадналите наркоманки, я от тези, на които въобще не им пука за детето. Не знам точно как стоят нещата, но някъде бях чела, че най-често децата се гледат 2 години, даже и нямаш право на повече. Не съм се задълбочавала на тази тема, но ако спомените ми са верни, за тези 2 години, ти ще се привързеш адски много към това дете, то после ще те търси, ще присъстваш на невероятно драми, че детето иска при теб, а не при онази лошата. Мисля, че трябват много сили на един човек, за да се съгласи или просто да не се вживява много и както накое такива приемни родители го разбират нещо като работа. Аз лично не бих имала силите, много бих ги изживявала после нещата. Не бих сега, но в бъдеще може и да стана по-силна и един ден да се променят нещата.
Дамм... вчера прочетох, че минималната възраст е 25 години
Вижте това... http://www.vbox7.com/play:4b8a580a
TERIER4ETO
03-08-2010, 16:40
Да
Бих осиновила дете с най-голямо удоволствие и съм твърдо решена,че живот и здраве след като родя свое собствено ще осиновя! Но НИКОГА не бих станала приемен родител.Не мога дори да си помисля че месец,година,2,3 нзч колко време,ще се грижа за детето,ще боледувам с него,ще плача и ще се смея с него и накрая ще трябва да го върна.Не,никога не бих станала приемен родител!
hahavteen
03-11-2010, 21:22
Всъщност повечето деца са от пропаднали семейства и родителите никога не си "стъпват на краката". Поне тук в Германия е така. Бебета се дават по принцип на бездетни семейства които нямат възможност да осиновят (примерно единия партньор е над 40) и не им ги взимат после. Наще искат да вземат детенце, по възможност момченце и някъде на 4-5 за да е близко до възрастта на сестра ми. Те искаха да си осиновят но майка ми е над 40 и нямаше да стане. Вече година се опитват да вземат приемно детенце но процедурата е дълга. Първо ходиш на семинари където ти обясняват всичко, проверяват те, идват да гледат къде живееш, намират дете което да се вписва в семейството, бла бла.. Мен също ме разпитваха как ще реагирам и как ще се държа с детето ако наще станат приемни родители а аз дори не живея в нас вече! Но това е за Германия де. В БГ не знам как е.
Та аз лично не бих станала приемен родител освен ако наистина нямам друга възможност да отгледам дете. Няма толкова да ме е страх че ще ми го вземат защото това рядко се случва но ще ми е гадно че ще трябва да има контакт с другите си родители и че ще трябва да разреша на чужди хора да ми се бъркат в семейството и да ме проверяват.
YouDontKnowMe
03-14-2010, 22:42
Никога не бих станала приемен родител . Това е страшно жестоко . Привързвате се един към друг и после се разделяте .
ЗА осиновяването съм.
Да,бих станал,ама да не е някое мангалче
с такива приказки, няма и да ти дадат да бъдеш..
Днес щях да се разплача за малко.. прибираме се с колата и пред вкъщи имаше три циганчета които се бяха покатерили на липата ни и беряха и слагаха в торбички. Като слязох с приятеля ми от колата и трите ни гледаха като наплашени котета, които чакат да мръднем за да се избягат. Очакваха да им се скараме, наругаем.. а приятелят ми има каза само да си почистят клоните и листата които са паднали по земята когато свършат.
Толкова са мразени, гонени ... има защо понякога, но не трябва да бъдат закърмени с това отношение всички..наистина се почуствах ужасно, когато почусвтах че те мислят че съм нещо повече от тях... почуствах се отвратително спретната, нахранена и щастлива.. а те просто искаха да изкарат някой лев ако успеят да продадат липата за чай на някоя баба за без пари..
искам да мога да помогна на всяко беззащитно дете което знае какво е да си легнеш гладен..
Nadelina
07-01-2010, 06:44
ShiZo, дълго се чудих дали да поспоря по темата за циганчетата, ама не се сдържах, знам, че не е в точната тема, за което се извинявам. Тези въпросни циганчета едва ли са имали точно тази цел, която ти си представяш, гледаш прекалено наивно на тях. Има милиони циганчета по улиците, които просят, карани от родителите си, които всъщност не са много по-големи от тях. Имала съм случаи да ме молят да им дам пари - давала съм, но не съм забелязала до сега тези пари да се изполват нормално, да си купи баничка разбирам да му дам, ама то отива на кончетата на въртележката или за цигари. Повярвай ми, никога не мислят за после, винаги за сегашния момент. Не казвам, че не заслужават нормален живот, но истината е, че изобщо не осъзнават помоща ти, те изобщо не се замислят, не я оценяват. Още повече, че нямат никакво възпитание. Мен веднъж ме гониха и се хилеха някакви подобни циганета. Така, за да не слагам всички под общ знаменател, ще кажа, че съм имала съученици цигани, които изобщо не могат да се сравняват с тези, които описах.
Но иначе по темата, за да не е изцяло оф топик - не бих станала приемен родител, поне на този етап изобщо не ми харесва идеята за нещо такова.
TheNewReligion
09-27-2010, 13:42
А на това колко се дразня...отказали се били родителите, ама временно. Що за простотия? Или ще си го гледат, или не...Какво е това ще го гледам, няма да го гледам. За това има деца в социалните домове, които висят с години - защото малоумните им родители не са се отказали от правата и никой не може да ги издири, камо-ли да им ги вземе...Спешна промяна трябва в този закон.
Абсолютно.
Тука обаче не става толкова въпрос за приемните родители, колкото за детето т.е. като искаш да направиш добро на някого, ще го направиш, въпреки последиците за самия теб. Аз обаче не бих го направила, защото знам, че отношението ми няма да е подходящо. Всяко дете има право на обич и внимание, няма да е честно спрямо него да ги получава от някакви непознати. Ако бях на мястото на някое такова детенце и разбера, че такова нещо ми се е случвало в ранните ми години, бих се почувствала повече от излъгана. Истинските родители ще кажат естествено: "Искахме най-доброто за теб..." Да му го бяхте дали, бе майка му стара! Т'ва е някакво набъркване в кармата според мене.