PDA

View Full Version : моля помогнете ако можете



defect
01-01-2010, 14:23
ако може да ми дадете някакво ЛИС (лит.интерпретативно съчинение) на тема Илиада-художествено отражение на живота на старите гърци :?

aloveyou
01-01-2010, 15:44
Животът на древните елини в Омировата „Илиада” (ЛИС)


Поемата на Омир „Илиада” е художествено отражение на живота на древните елини. Пред нас оживяват техният бит, поминък, култура, обичаи и нрави. Затова „Илиада” се възприема като „енциклопедия на живота в древността”. Това е поема за дълга и подвига, за мястото на войната в живота на човека, за приятелството, мира и любовта.

Омир разкрива различни страни от живота на старите гърци, но и тяхната представа за света. Тя е обриаувана най – пълно в XVIII песен на „Илиада”, посветена на изковаването на щита на Ахил. Богът – ковач Хефест изобразява на този щит умален художествен модел на света. Там са всички всички видове човешки дейности, понятия за живота на тогавашните хора. Картините върху щита показват водещите ценности за елините, техният идеал за човек и герой. Важни са боговете, които определят съдбата на древните и ръководят живота им, чувството за дълг и стремежа да извоюват слава и богатства чрез участие във войната, която се превръща в начин на живот и в част от ежедневието. Древните гърци почитат трудолюбието и обичта към труда, който извисява духовно, осмисля човешкия живот, носи щастие и изпълва със сили. Сред любимите им занимания са тези с изкуство и занаяти, дейности, които облагородяват човека. Животът на елините е изпълнен с щастие и страдание, с богатства и лишения. Хората са зависими от боговете, в мир и война, те са решаващи за събитията. Макар създадена по конкретен повод – Троянската война, поемата показва един измислен свят, в който богове и хора уплътняват предстваите за едни от най – високите човешки идеали – храброст, мъжка доблест и достойнство. Омир създава герои, които се стремят да постигнат точно тези високи идеали. Въпреки силните си характери и решителността, с която преследват целите си, те не могат да избегнат или да променят съдбата си. Авторът представя свят, в който пътят на човека е предопределен от моментна на неговото раждане. В този свят изконното човешко право на личен избор е ограничено. Епическите герои осъзнават житейската си обвързаност с най – висшата сила- съдбата, и с боговете на Олимп. Омир внушава, че хората са обикновени марионетки в ръцете на боговете и че съдбовната предопределеност е незименна част от пътя на човека.

Главните герои в поемата са войни, но войнският им живот не пречи на поета те да бъдат представени и като хора, които обичат и мразят, които се радват и страдат. Ахил в началото е загрижен за живота на ахейските войни вожд и търси разумно решение и изход от разразилата се чумна епидемия. Но при свадата с Агамемнон, ръководен от чувство за справедливост и от лични амбиции, поставя собствените си интереси над колективните. Хектор от една страна е любящ баща о съпруг, а от една друга – смел воин, който предпочита смъртта пред позора. Обичта му към Андромаха и сина му е преценена от позицията на на неговата войнска чест. Той се чувства задължен да брани и защитава както семейството си така и честта на Троя и безопасносттана нейните жители. Вдревният свят идеалът за сила и красота е въплътен най – вече в образите на боговете и в образите на някои от епическите герои. Ахил често е определян от поета като „ богоравен”, „богоподобен”, „божествен”. Ахил е символ на древния, архаучен и жесток воин, докато Хектор е с по – богати психологически преживявания. Той осмисля положението по – цивилизовано, приема двубоя като войн с явно достойнство, което се стреми да съхрани дори в критичния момент преди смъртта си. Чрез двамата герои са представени два различни идеала на древните гърци за воин.



В XXIV песен разкрива сложността на човешките отношения. Ахил вече е в съвсем друга светлина – великодушен, справедлив изпълнен с нежни синовни чувства. В този момент надмощие в душата му взема човекът, а не войнът. Мисълта за собственият му баща го прави съпричастен към скръбта на цар Приам. Може би и затова склонява да върне тялото на Хектор.

Поемата „Илиада” разкрива какво древният свят почита и дори издига в култ – смелите, жертвоготовни мъже и войни. Елините приемат войната и като необходимост, и като възможност за изява на воля, сила и мъжество. Заедно с това обаче тя често става извор и на мъки, страдания, защото носи заплаха за робска участ на победените. Богатствата спечелени с чест и слва са по – достойни.

Затова образът на воина Ахил се отличава с присъщите на епическият герой физически качества и достойнства. Той е красив, силен излъчващ мощ и величие. Сред качествата му са красноречие, смелост, жертвоготовност, чувство за войнска доблест и чест, за дълг пред колектива. Ахил се бори за чест и слава, сам избрал да участва в тази война. Брани честта си на войн, доблестта и гордостта си. Съчетанието на физически и духовни достойнства на ахееца но правят истински епически герой – идеал за древните гърци.

Идеал за човешка личност, съчетала величието на воина с разумното начало е Хектор. Воден от грижата за Троя и неговители жители, той отстоява войнския си дълг, изправяйки се срещу най – могъщия от ахейците. Омир го натича „славен”, „блестящ”, „снажен”, „велик” за да подчертае смелостта на троянския вожд.

Героите на Омир са плод на своето време. Те са типични представители на класическия героичен епос. Чрез тяхавторът на поемата „Илиада’ изразява своето преклонение пред старината и създава образциза подразжание в своето съвремие. Те обаче оставят трайни следи в културната памет на следващите поколения.

aloveyou
01-01-2010, 15:45
Омировата поема “Илиада” – енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци

В поемата “Илиада” Омир пресъздава живота и разкрива нравствената същност на човека в античния свят. Творецът рисува една епична картина на своето време, своеобразно съчетание на войнска мощ и моменти на примирие.
Омир вниква в душите на своите герои, силни, противоречиви и честолюбиви характери. Техните действия са дълбоко мотивирани, а позициите им – достойно отстоявани.
Схващанията за устройството на Космоса са отразени в голяма група космогонични легенди и митове. Според древните гърци целият свят и боговете се самосътворяват от безграничния Хаос, Първа се появява богинята Гея — Земя. Пряко от нея водят началото си титаните: Безкрайното синьо небе — Уран, обграждащия с водите си Земята Океан, титанът Атлас, който крепи на раменете си небесния свод. Внуци на Земята са Слънцето, Месечината, Зората, всички звезди и ветрове. Тази древна космогония намира място в XVIII песен на „Илиада". Като майка на небесните тела, Земята е изобразена в центъра на щита на Ахил, звездите, месецът и слънцето са разположени около нея, като всички са заобиколени от водата на безбрежния Океан. Космическите тела са кръгли и плоски. Подобна представа е примитивна, но напълно обяснима: такъв се разкрива светът пред очите на древния грък, а науката астрономия е все още в зародиш.
Човешкото битие е очертано в две основни сфери — война и мир. И двете са естествени и необходими. Войната е начин за придобиване на блага, но едновременно е арена за проява на силата и смелостта на мъжете. Единствената жена, която участва в бойни действия в „Илиадата", е богинята на войната Атина Палада. Богатство носи не само разграбването на чужди градове, но и пленниците, освобождавани срещу откуп. Примери за това се откриват в I песен (Хриз носи откуп за дъщеря си), VI песен (Андромаха разказва, че майка й е освободена чрез откуп), XXIV песен (Ахил е освобождавал синове на Приам срещу откуп, приема такъв и за тялото на Хектор), Мъжът има пълна свобода на избора. Обикновено той откупува съпругата си от родителите й. Тя става негово притежание, от което би могъл и да се откаже.
Обществото определя отношението към жената според това чия съпруга е. Затова Андромаха казва, че за нея Хектор е всичко и животът й без него е невъзможен- Начинът на уреждането на брака не изключва привързаност и топли човешки отношения между съпрузите, каквито са отношенията между Хектор и Андромаха.
В XVIII песен Омир представя сцена на съд, която показва, че гърците по това време имат изградена система на правораздаване, свързана с парични отношения. На земята между старците лежат два златни таланта, пред назначени за този, който спечели делото (или според друг превод за този, който отсъди най-правилно)*. Обществото на Омировото време е разслоено. Начело стоят племенните вождове. Те се радват на всеобща почит, защото олицетворяват народната съдба и сила. Сами смятат себе си за носители на героичното. По време на война измежду тях се избира един върховен водач и всички във войската безпрекословно му се подчиняват. Въпреки това той не е абсолютен владетел. Важните решения се вземат на всеобщо събрание (I песен), ръководено от мъдри старейшини. Съветът на старците-съдници има решаваща роля и по време на мир. На видно място в обществото стоят гадателите (прорицатели) и жреците. Тяхното предназначение е да осъществяват контакт със света на боговете и думата им има стойност на закон. Почитта към тях е свързана с религиозните вярвания на гърците. По-надолу в обществената йерархия стои множеството на свободните хора, а най-ниско място заемат робите.
Мирът се редува с войната. Той носи празничност, веселие, дава възможност на човека да се изяви в труда и да се радва на плодовете му. В мир древният грък живее просто и в пълна хармония с природата. Обработва земята, отглежда животни, владее занаяти като грънчарство, ковачество, тъкачество. Това са и начините му на препитание. Омировото общество не познава разслоение по . отношение на труда. Заедно на нивите са господари и работници, царските съпруги и дъщери предат и тъкат редом със своите робини, героите сами приготвят храната си със същото внимание, с което се приготвят за бой.
Познати са още два начина за придобиване на блага: брак и уреждане на правни отношения. Бракът в „Илиада" е реално съществуваща институция, но тя не се основава на чувства. Жената е поставена в неравноправно положение. Тя няма свобода да избира своя съпруг, нито да се отказва от него.
Религиозните вярвания на древните гърци са свързани с множество богове. Обожествена е всяка сила, не-подвластна на човека — природата, съдбата, редът в обществото, доброто, злото. Омировите богове „са богове в религиозен смисъл и в същото време са вече художествени символи. Човекът често зависи от тях, без да престава да бъде свободен” Често богът е материализираната мисъл на героя, но епосът не познава психологизма и затова героят води диалог с бога, равносилен на вътрешен монолог (напр. в I песен диалогът между Ахил и Атина Палада).
Светът на боговете е йерархично устроен, подобно на човешкия. В него има силни богове (Зевс, Хера, Атина и др.) и по-слаби, които винаги отстъпват (Хефест, Хермес, Аполон, Афродита и т. н.). Боговете са изразители на обобщен разум и мъдрост, и в същото време са носители на човешки слабости. Като хората те са подвластни на предопределението на съдбата.
„Илиада” разкрива сложни взаимоотношения между хора и богове Човекът се прекланя пред божествената воля и извършва обреди и ритуали, чрез които изразява уважението си. Вярва, че всяка стъпка в живота му и всяко решение са свързани с волята на някой бог. Хората осъзнават своята слабост и се стремят към протекцията на боговете. Това се отнася дори за богоравния Ахил. „Илиада" създава представата, че олимпийците непрекъснато бдят над човешкия свят. Те се появяват винаги там, където са най-необходими, и вземат най-мъдрите решения. Имат свои любимци'между хората, помагат им, но ги изоставят, когато жребият им е хвърлен, както Аполон изоставя Хектор (XXII песен). Понякога божествата са студени, честолюбиви и отмъстителни. Атина и Хера държат Троя да бъде разрушена заради пренебрежението на Парис към тях. Те са толкова божествено крайни в чувствата си, че човешките страдания и кръв не значат нищо за тях. Моралът на бога е морал на силата.
Допустимо е човекът да прояви неподчинение спрямо божествената сила (Агамемнон в I песен) и дори да посегне на бог (Диомед в V песен), но по-типично е преплитането на човешката и божествената поля (XXIV песен). В XXIV песен боговете подготвят срещата между Ахил и Приам, след като ги оставят сами, по човешки да решат проблемите си. Ахил се дразни от намесата на боговете, но в крайна сметка стига до тяхното разумно решение — връща тялото на Хектор. Това, което го кара да отстъпи, е чисто човешкото съчувствие към бащата, загубил своя син.
Разсъжденията на успокоения Ахил отвеждат не към боговете, а към една обобщена философия за живота. Мъртвият Хектор вече не е враг. Почитта, която Ахил му оказва, е почит към смъртта, пред която всички смъртни са равни. Древните гърци вярват, че след смъртта човешките души отиват в подземното царство на Хадес. Ако мъртвият не бъде погребан, душата му се скита по земята, гневи боговете и вещае нещастия. Извършването на погребален обред е неписан закон в обществото, валиден не само за Омировото време. Смъртта на всеки е определена още при раждането му. Това е съдбата. Според старогръцката митология човешкият живот е нишка, която държат в ръцете си неумолимите богини на съдбата — мойрите. Мойрата Клото преде нишката на живота и щом тя се скъса, идва смъртта. Втората мойра Лахеза изтегля жребия, който определя земния път на човека, а третата мойра Атропа записва всичко на свитък. Каквото е запи сано, не може да се промени. Съдбата носи огорчения, когато човекът я знае предварително като Ахил, но н в неведението си той е трагичен, защото „никой от хората свойта съдба не избягва”, За човека остава само това, към което Ахил призовава стареца Приам — да се примири и да приеме и доброто, и злото, което му е отредено. Човекът трябва да преодолява трудностите, да страда и да посреща радостите след тях. Добро й зло, живот и смърт, мир и война вървят заедно. И в най-трудните моменти животът продължава. Омировото внушение е животът трябва да бъде ценен и уважаван. Всяко събитие в него е важно. Такова отношение към живота Омир внушава чрез величествено спокойния епичен тон на повествование. Наслагващите се детайлни описания създават впечатлението за широко и пълно отразяване на една многообразна действителност.
Художественият стил на Омир се проявява както в предмета на епическо изображение, така и в начините на това изображение (художествена действителност и художествен език).
Омир използва сюжети и герои, познати от митологията, като се отнася към тях естетически. Героите са „силни”, „красиви”, „божествени”, „благородни”. Те си служат със „свещени”, „прекрасни” вещи — облекло и оръжие, които им придават великолепие с блясъка си.
Военният бит е пояснен и допълнен чрез картини от мирния живот, а не обратното. Подобен начин на сравнение показва, че точно мирът е по-ясен, по убедите лен, по-близък на поета. Част от художествената действителност на „Илиада" са боговете и съдбата. За разлика от митологичните богове Омировите са „само обобщение на човешките чувства и настроения, на човешките постъпки и воля. Ако една или друга постъпка на човека се обяснява с волята на боговете, това означава, че дадената постъпка е извършена от човека в резултат на негово вътрешно решение, толкова дълбоко, че самият човек го преживява като нещо, зададено му извън него."
Стилът и езикът на Омировия епос се отличават с голяма строгост и традиционност. В него се преплитат архаично и съвременно. Архаизацията се състои в това, че поетът възстановява митовете от древната критско-микенска култура със свойствената им строгост на поетичната форма. От друга страна изпълва традиционната форма с ново съдържание, като отразява психологията и възхода на гръцката демокрация.
Художествените изразни средства, с които Омир си служи, най-често са: многократни повторения, постоянни епитети, разнообразни сравнения, тържествена реч.
Единственият метрически размер, използван в епоса, е хекзаметьрът. Той е далеч от разговорната реч, но изцяло съответства на вековните епически традиции.
Всичко, описано в “Илиада”, я превръща в енциклопедия за живота и мисленето на древните гърци, без която културното развитие на Европа би било невъзможно.

defect
01-02-2010, 09:55
mnogooooo ti blagodarq :) :oops: :-)

defect
01-02-2010, 09:57
може ли да попитам само на теб коя ти харесва повече първата темаа или втората ?

aloveyou
01-02-2010, 10:07
може ли да попитам само на теб коя ти харесва повече първата темаа или втората ?

Ами и двете..Но повече първата.. /Въпрос на вкус/
Ако си харесала и двете = можеш да вземеш по няколко изречения от първата и от втората..Докато получиш нещо :-D

defect
01-02-2010, 12:21
ok 10x samo4e nesum haresala ami sum haresAl :D az sum mom4ence :-P

aloveyou
01-02-2010, 12:25
ok 10x samo4e nesum haresala ami sum haresAl :D az sum mom4ence :-P

Опаа :D :oops: Сори

defect
01-02-2010, 14:09
xaxa няма нищо аз съм ти много благодаРЕН :) :-)