View Full Version : Какво ми става?
desitoyoy
01-01-2010, 21:12
Напоследък супер много се запалих по актьорството. Бях се зарибила да участвам в една пиеса. Имаше кастинг (супер сериозен, а не някакъв на майтап) Не ме взеха, но цялото жури бяха единодушни, че имам много голям талант и не трябвало да го пропиялвам. Прехвалиха ме. Както и да е темата не е да се хваля, а да ми помогнете, защото взех да се замислям да ходя да уча в НАТФИЗ. Баща ми е на мнение, че актьорството няма да ми донесе нищо (той не знае за плановете ми за НАТФИЗ) Нашите се надяват да уча нещо "по-сериозно" даже може и в чужбина. Не мисля, че жируто на въпросния кастинг е било много компетентно и е възможно всичко това да е заблуда и да нямам талант, но това ми доставя удоволствие. Кажете струва ли си да си зарежа бъдещето заради някакво си увлечение?
ПС: Много съжалявам за правописните грешки, но съм в приповдигнато настроение, а и е късно и ми се спинка.
Ако имаш огромен талант и си сигурна зарежи всичко и практикувай цял ден актьорско майсторство с най-добрите учители из България и кандидатствай в Juilliard. Завършиш ли го гладна няма да останеш, но приемат 1 на 23 човека.
Рисковано е и се иска огромен талант. На дали искаш да си броиш стотинките с мизерната заплата на български актьор. Тук единственото е чест и слава. Хората не ценят изкуството. Накратко точно тук бъдеще с това няма. ;)
Преориентирай се. :)
Ако е увлечение по - добре не се занимавай сериозно, а да ти е хоби може би!?
Сега си се зарибила, но ако ти писне и няма връщане назад какво ще правиш?
Ако имаш огромен талант и си сигурна зарежи всичко и практикувай цял ден актьорско майсторство с най-добрите учители из България и кандидатствай в Juilliard. Завършиш ли го гладна няма да останеш, но приемат 1 на 23 човека.
Рисковано е и се иска огромен талант. На дали искаш да си броиш стотинките с мизерната заплата на български актьор. Тук единственото е чест и слава. Хората не ценят изкуството. Накратко точно тук бъдеще с това няма. ;)
Преориентирай се. :)
спри се, братле! не всичко е Хамерика!
Точно актьорството е от нещата, които или стават на твоя език, или въобще не стават.
По темата: Кой те журира? Да, ако станеш театрална актриса на щат у нас, няма да взимаш нормални пари. Ще трябва да снимаш реклами, да работиш в телевизията, глупости, али-бали, допълнителни неща, за да живееш. Тук, противно на противоречащия си господин над мен, няма чест и слава, всичко е от любов, дали към изкуството или нещо друго - всеки отговаря за себе си. Бъдеще в театъра ни има! Бъдеще има и в киното ни! Някой казваше, че щастието е въпрос на приоритети.; Сама трябва да решиш кое е най-важното!)
Ако имаш огромен талант и си сигурна зарежи всичко и практикувай цял ден актьорско майсторство с най-добрите учители из България и кандидатствай в Juilliard. Завършиш ли го гладна няма да останеш, но приемат 1 на 23 човека.
Рисковано е и се иска огромен талант. На дали искаш да си броиш стотинките с мизерната заплата на български актьор. Тук единственото е чест и слава. Хората не ценят изкуството. Накратко точно тук бъдеще с това няма. ;)
Преориентирай се. :)
спри се, братле! не всичко е Хамерика!
Точно актьорството е от нещата, които или стават на твоя език, или въобще не стават.
По темата: Кой те журира? Да, ако станеш театрална актриса на щат у нас, няма да взимаш нормални пари. Ще трябва да снимаш реклами, да работиш в телевизията, глупости, али-бали, допълнителни неща, за да живееш. Тук, противно на противоречащия си господин над мен, няма чест и слава, всичко е от любов, дали към изкуството или нещо друго - всеки отговаря за себе си. Бъдеще в театъра ни има! Бъдеще има и в киното ни! Някой казваше, че щастието е въпрос на приоритети.; Сама трябва да решиш кое е най-важното!)
Имах предвид, че се работи за чест и слава, но финансово никой не ти цени труда. И нямах предвид само Америка, а Западна Европа също. Има бъдеще в театъра? :lol: След 40 години ще си говорим пак... :)
театърът е живо изкуство, всички други(живопис, литература, кино, музика...) биват засегнати от Интернет, пиратството и пр.
повярвай ми, в театърът има най-голямо бъдеще! а що се отнася до мен - ще се погрижа до 40 години от театъра да се печели, а трудът на авторите да бъде уважаван.)
театърът е живо изкуство, всички други(живопис, литература, кино, музика...) биват засегнати от Интернет, пиратството и пр.
повярвай ми, в театърът има най-голямо бъдеще! а що се отнася до мен - ще се погрижа до 40 години от театъра да се печели, а трудът на авторите да бъде уважаван.)
За мен театъра е много повече от киното, например, но като гледам колко хора мислят като мен и теб ми става тъжно. Аз не виждам хора 93, 92, 91, 90, 89, че и малко по-стари из театрите. Какво остава да говорим за още по-малките? В България живото изкуство не се цени. Поне с такова впечатление съм останал. Да не говорим държавата как се грижи за актьорите и при какви условия тренират. Имаше на времето един документален филм ли беше или интервю, не съм много сигурен, но балетистите тренираха с якета, защото нямаха парно и после нямаше къде да се изкъпят. Зарежи ти заплати и какяото и да е било друго...Изкуството е зарязано от държавата. Сега ще инвестират 25 милиона лева, за да си строиум софийски Лувър. Абе какъв Лувър ги гони не знам, обаче много по-добре щяха да направят, ако бяха дали тези пари за ремонт и подобряване условията на работа в театрите и повишение на заплатите. Ще видим какво ще става, но просто за изкуството съм тотален песимист, специално за театъра говоря... :(
ПС: Аз много обичам да ходя в сатиричния четвъртък-петък и то дори там няма деца... :(
театрите са пълни. младите хора все повече се интересуват от театър.
трябва правителствен прожектор в/у изкуството - факт. тези 4 години няма да огрее, сега строим спортни зали и стадиони.
но нещата ще се случат, могат да се случат, стига да ги има хората, които ще участват в случването. темата е всеобятна, ще спра тук сега.)
успех на авторката!) най-важното нещо(за мен) е да намериш себе си и своето място в света.
DesireToFire
01-02-2010, 09:29
Аз съм 94. набор и от поне 2 години, че и повече госпожата ни по БЕЛ ни избира най-добрите постановки и организира випуска, както и останалите учители. Разбира се не ходят всички, но доста хора отиват по свое желание. Аз например съм на поне 5-6 театъра на учебна година. Понякога се организираме и с приятели, когто видим нещо интересно, взимаме си брошури и т.н. Така че има интерес към театъра :)
Snickers
01-02-2010, 14:02
учи това, което на теб ти харесва
поне ще си щастлива от това, което правиш, а и родителите ти също:)
//вярвам, че има бъдеше в театъра ни! ако всеки се отказва, защото не е платено и т.н., какво ще стане?
и да, театрите са пълни! аз лично обожавам да ходя на театър('96 съм, ако това има някакво значение...)...
напълно подкрепям Sham)
elito0o0o0
01-02-2010, 14:17
Аз също имам доста голям талант и всеки ,на когото съм показала поне малко от него го забелязва и винаги ми казват - "Лелее баси якото.. много яко имитираш.. що не се запишеш някъде..." ,но всъщност не съм сигурна,че ще стане нещо ако започна да се занимавам с актьорско майсторство... По-добре да си завърша и тогава ще му мисля каква искам да бъда всъщност...
А ти- Не прави грешка. Помисли сериозно дали това е просто увлечение или... ;)
desitoyoy
01-02-2010, 14:30
Не знам бе хора скъсвам си гъза от английски и се мъкна по изпити и накрая да зарежа всички, защото нещо ми харесва. Баща ми е напълно категоричен, че актьорството (и изкуството) не носят нищо. Преди време пишех стихотворения, ама баща ми пак ме отказа. Просто според него за писатели и актьори бъдеще няма. А относно таланта ми не знам. Не мисля, че журито е било компетентно, ама много яко се зарибих. Моля ви откажете ме от тази глупава идея, защото не мога сама. :( :?
Luscious_Heart
01-02-2010, 14:38
Аз съм 94. набор и от поне 2 години, че и повече госпожата ни по БЕЛ ни избира най-добрите постановки и организира випуска, както и останалите учители. Разбира се не ходят всички, но доста хора отиват по свое желание. Аз например съм на поне 5-6 театъра на учебна година. Понякога се организираме и с приятели, когто видим нещо интересно, взимаме си брошури и т.н. Така че има интерес към театъра :)
Ние на 1-2 най-много, но и това е нещо.
По принцип рядко ми остава време за подобни мероприятия... Ще се опита да ходя по-често.
А с класа сме ходили на кино понякога.
elito0o0o0
01-02-2010, 14:38
Не знам бе хора скъсвам си гъза от английски и се мъкна по изпити и накрая да зарежа всички, защото нещо ми харесва. Баща ми е напълно категоричен, че актьорството (и изкуството) не носят нищо. Преди време пишех стихотворения, ама баща ми пак ме отказа. Просто според него за писатели и актьори бъдеще няма. А относно таланта ми не знам. Не мисля, че журито е било компетентно, ама много яко се зарибих. Моля ви откажете ме от тази глупава идея, защото не мога сама. :( :? Ако знаеш Английски винаги може да се пробваш за актриса в Америка (да речем) ... В България актьорството е мега западнало.. за това според баща ти за актьори бъдеще няма. Винаги има път в тунела,стига да си сигурна в себе си и да знаеш ,че можеш това добре.. ;)
Snickers
01-02-2010, 14:47
Да, бе, аз заради майка ми се отказах от СХУПИ(СРЕДНО ХУДОЖЕСТВЕНО УЧИЛИЩЕ ПРИЛОЖНИ ИЗКУСТВА) и сега съжалявам. За нея това нямаше бъдеще, но... Както и да е, обмисли много добре нещата и реши какво ТИ искаш да учиш и какво теб ще те прави щастлива.
:)
desitoyoy
01-02-2010, 16:08
Абе то има време (сега съм 9 клас) Ама не знам какво искам. Относно английския-не мога да кажа, че го знам перфектно, но се справям. Аз даже не знам дали имам талант за актриса, а и се съмнявам нашите да ми дадат право на избор. Даже не знам какво точно искат да стана. Говори се за медицина, право, счетоводстви, маркетинг и няк'ви такива подобни.
Snickers
01-02-2010, 17:47
Все пак няма вашите да учат, а ти. Е, имаш доста време да се откриваш и да решиш какво ще учиш.)
Кажете струва ли си да си зарежа бъдещето заради някакво си увлечение?
Струва си да проектираш бъдещето си по твоите правила. Но и себе си. Нарича се самоконтрол - това да разбереш какво искаш и да го преследваш без компромис, без страх, и няма нужда да се подчиняваш на нещо, което не ти харесва.
Родителите от край време са настоявали, че знаят кое е най-добро за детето им. Всъщност.. те най-често не знаят и за самите себе си. Иначе щяха да са успели. Но има и успели, и точно тях е добре да слушаш, и на тях да подражаваш.
elito0o0o0
01-02-2010, 19:09
Абе то има време (сега съм 9 клас) Ама не знам какво искам. Относно английския-не мога да кажа, че го знам перфектно, но се справям. Аз даже не знам дали имам талант за актриса, а и се съмнявам нашите да ми дадат право на избор. Даже не знам какво точно искат да стана. Говори се за медицина, право, счетоводстви, маркетинг и няк'ви такива подобни. :shock: :shock: :shock: Те? Какво искат ТЕ ли??? :shock: :shock: Паднах от коня,честно! :shock: Ее не не..
marin4itu
01-03-2010, 15:07
Не трябва просто да си увлечена, трябва наистина много да го искаш! В НАТФИЗ се влиза много трудно и то с това, което точно искаш. Там са денонощни (буквално) репетиции. Освен това трябва да си готова да се откажеш от доста неща, за да следваш мечтата си.
desitoyoy
01-05-2010, 19:29
Аз всичко, с което се захвана го правя с много хъс и желание. Вкарвам 110% от себе си. Така че не си мислете, че тъй като съм само "увлечена" и ще го правя несериозно.
Slave4You
01-05-2010, 20:21
Честно казано аз ти препоръчвам ако наистина ти се заема с това, да кандидатстваш някъде в чужбина - това, че сега ти е интересно, не означава, че в бъдеще ще постигнеш кой знае какво в България. Но пък ако се стигне до чужбина, работата става много по-сериозна- преподаватели, кастинги и т.н.
Ник'ви посредствени актьори, без любов към изкуството, моля!
Живейте си животите!)
desitoyoy
01-07-2010, 18:10
При теб явно нещата са по-сериозни. Следвай мечтата си! Аз ще продължа да търся моята.