IcySilence
01-02-2010, 09:04
Първо Честита Нова Година,нека бъдете живи и здрави много щастливи,а любовта,късмета,щастието,у пехите и верните приятели ви следват на всякъде.
А ето го и моя проблем:
Значи ходим от 2 години и малко всичко прекрасно излизане ала бала тука там няколко спора караници,но никога не сме стигали до подобно нещо като това. След края на това лято и започването на училище почнахме планове за рождения дни,за празниците,за следващото лято с мисли,колко много се обичаме,как ще бъдем заедно и прочие,но ето дойде моя рожден ден и две седмици преди него официално ми се заявява "ами аз съм на работа няма да мога",казах ок има да събира пари за колата няма проблеми не му се сърдя и така след 1 месец хоп и Коледа разбрахме се,че ще се видим да му дам подаръка не съм искала подарък от него,но исках да му дам моя,както и да е бил много зает дрън дрън все оправдания и на нова година заедно да ама му казах,че няма да ми е много готино при хора,които не съм виждала никога и неговата реплика беше"ами хубаво отиди си при X (с X именувам най-добрият ми приятел,от които незнайно,защо това момче толкова ревнува,не съм му давала никакви поводи,но все пак продължава да си ревнува след дълги ми обяснения) ,аз се изнервих казах му да си гледа работата и празнувах с нашите след 1 в новогодишната нощ се събрахме моята компания и X е от нея няма начин да ги поканя пък на него да му кажа "аре бягай",за да е доволно гаджето ми,което по това време си стоеше на масата,След 3 го поканих с част от неговите дружки да дойдат,той отново си търси оправдания милион, обеща ми утре да се видим тоест вчера на 1,за да му дам подаръка,намекнах му за да не ставам пък нахална и той ми каза ,че не искал нищо от никoй не му трябвало дрън дрън и ми каза,че излиза. Това е случващото се от последните 3 дни,а сега ще върна лентата с няколко месеца назад карали сме се да и той и аз сме грешели,но винаги аз съм се извинявала и последният път ,когато се скарахме наистина сериозно той ми каза " ок ще правим компромиси явно това е проблема" той предложи това с компромисите,а самият той не ги прави.Съответно това ме ядосва и ме кара да се чувствам като тъпа играчка,която да подмята на пред и назад,а и след като не си спази обещанията ме разочарова страшно много. След 2 дни заминавам и ще се върна след рождения му ден,който е след 3 и той просто се държи ужасно хладно и унизително просто го обичам,а не мога нито да разбера поведението му,нито да разбера самият него,а това му поведение ме наранява. Винаги съм му давала пълна свобода,не съм му държала сметка,къде е,с кой е,какво прави нещо,което той прави всеки път,когато аз излизам.Винаги съм била либерална с него,прощавала съм му,обиждал ме е,наранявал ме е,а той нищо. Моля ви само без упреци така де достатъчно съм слушала от приятелите си.Просто имах нужда да си излея душата и да получа различен съвет от това "абе зарежи го" или "прости му и този път", обаче като се замисля реално май съществуват само тези две крайности,ако някои все пак има някаква идея я приветствам.Благодаря ви за търпението. :mrgreen:
А ето го и моя проблем:
Значи ходим от 2 години и малко всичко прекрасно излизане ала бала тука там няколко спора караници,но никога не сме стигали до подобно нещо като това. След края на това лято и започването на училище почнахме планове за рождения дни,за празниците,за следващото лято с мисли,колко много се обичаме,как ще бъдем заедно и прочие,но ето дойде моя рожден ден и две седмици преди него официално ми се заявява "ами аз съм на работа няма да мога",казах ок има да събира пари за колата няма проблеми не му се сърдя и така след 1 месец хоп и Коледа разбрахме се,че ще се видим да му дам подаръка не съм искала подарък от него,но исках да му дам моя,както и да е бил много зает дрън дрън все оправдания и на нова година заедно да ама му казах,че няма да ми е много готино при хора,които не съм виждала никога и неговата реплика беше"ами хубаво отиди си при X (с X именувам най-добрият ми приятел,от които незнайно,защо това момче толкова ревнува,не съм му давала никакви поводи,но все пак продължава да си ревнува след дълги ми обяснения) ,аз се изнервих казах му да си гледа работата и празнувах с нашите след 1 в новогодишната нощ се събрахме моята компания и X е от нея няма начин да ги поканя пък на него да му кажа "аре бягай",за да е доволно гаджето ми,което по това време си стоеше на масата,След 3 го поканих с част от неговите дружки да дойдат,той отново си търси оправдания милион, обеща ми утре да се видим тоест вчера на 1,за да му дам подаръка,намекнах му за да не ставам пък нахална и той ми каза ,че не искал нищо от никoй не му трябвало дрън дрън и ми каза,че излиза. Това е случващото се от последните 3 дни,а сега ще върна лентата с няколко месеца назад карали сме се да и той и аз сме грешели,но винаги аз съм се извинявала и последният път ,когато се скарахме наистина сериозно той ми каза " ок ще правим компромиси явно това е проблема" той предложи това с компромисите,а самият той не ги прави.Съответно това ме ядосва и ме кара да се чувствам като тъпа играчка,която да подмята на пред и назад,а и след като не си спази обещанията ме разочарова страшно много. След 2 дни заминавам и ще се върна след рождения му ден,който е след 3 и той просто се държи ужасно хладно и унизително просто го обичам,а не мога нито да разбера поведението му,нито да разбера самият него,а това му поведение ме наранява. Винаги съм му давала пълна свобода,не съм му държала сметка,къде е,с кой е,какво прави нещо,което той прави всеки път,когато аз излизам.Винаги съм била либерална с него,прощавала съм му,обиждал ме е,наранявал ме е,а той нищо. Моля ви само без упреци така де достатъчно съм слушала от приятелите си.Просто имах нужда да си излея душата и да получа различен съвет от това "абе зарежи го" или "прости му и този път", обаче като се замисля реално май съществуват само тези две крайности,ако някои все пак има някаква идея я приветствам.Благодаря ви за търпението. :mrgreen: