toniok
01-02-2010, 19:58
Здравейте, искам да ви разкажа една история, която за някои може да е тъпа, за други - полезна, за трети - кой знае. Всяка прилика с действителни лица и събития е съвсем истинска.
И аз, като всеки тийнейджър, когато бях по-малък, си представях идеалното момиче по определен начин - първо беше руса, после с черна коса, после имаше големи гърди, после имаше малко дупе, после нещо друго, и нещо друго.... Но в един момент си я представях така - нормална на ръст, слаба, с тъмна коса, и сини , или зелени очи. Усмихната. Не тъпа, не и твърде интелигентна.
Запознах се с първото момиче, към което изпитах чувства, по чата. Тя беше от друг град, и дори и аз не вярвах, но нещата някак се получиха. Имахме връзка дълго време - 2 години. Редовно пътувахме - аз натам, тя насам... Беше нисичка, нормално телосложение, дълга руса коса и сини очи. Хубаво момиче, но в моите мечти беше друга - не беше руса. Беше с тъмна коса. Малко по малко това пътуване започна да ме изморява, гледах да ходя при нея все по-рядко.
Тогава се появи ново момиче. Запознах се с него в университета. Тя беше много красива, и много се доближаваше до това което винаги съм искал да видя. Виждах я всеки ден, показвах и че чувствам нещо, и в един момент нямаше как иначе - разделих се с първото момиче, а започнах връзка с второто. Както казах - беше почти момичето мечта, много я харесвах, и ми беше винаги много приятно , когато съм с нея. Докато бяхме заедно, никога не съм помислил за друга, като видех друга, хубава, и веднага си казвах - моето момиче е по-хубаво.
За съжаление в един момент нещо между нас се скъса. Според нея - така се получи. Според мен - намеси се друг мъж в живота и. Съвпадение, или случайност е, че 3 дни след като скъсахме, тя вече беше с другия. С нея също минаха почти 2 години.
Интересното е че с нея започнах да се виждам, и още не бях скъсал с предишната. И тя може би се е чувствала много гадно, не знам. Това го казвам, защото ще има значение после.
Тъй като много я обичах, и не го криех, казвах и го, и се стремях да го показвам, излишно е да казвам че ми беше много мъчно, когато се разделихме. Имах чувството че светът се разпада. Непрекъснато мислех за нея, сънувах я, исках да я видя, всеки път като звънне телефона, съм скачал като ужилен, с надеждата че е тя. Но не беше...
Минаха няколко месеца, в които не исках да погледна друго момиче. Докато един ден се появи следващата ми приятелка. Запознахме се чрез обща прителка. Още от пръв поглед ми хареса изключително много, и знаех че е Тя. В смисъл - следващата. Нещата станаха много, много бързо. Същата вечер вече бяхме гаджета, и започнахме да се виждаме. От първите ни 10 срещи - в 8 от тях аз бях спал при нея, или тя при мен. Беше много хубаво, като всяко начало.
Но тя беше далеч от моето момиче мечта. Но пък ми харесваше. Все още не бях забравил предишната. Освен това бях виждал много момичета вече, и всяка която ми е харесвала с нещо, я бях запомнил, или поне това което ми харесва в нея, и все повече изграждах образа на най-красивото момиче, момичето мечта за мен. Тъй като все пак беше събрана от много момичета по малко, на практика беше невъзможно да съществува.
Започнах нова работа преди време. Един ден, беше събота, бяхме извънредно на работа. Тогава пред офиса ни мина едно момиче от съседна фирма. На пръв поглед - напълно невзрачна, семпла, с нищо не привлича внимание. Няколко дни по-късно обаче се случи така, че я видях отблизо. О, НЕБЕСА !!! Това беше ТЯ !!! Възможно ли беше това?
Момичето, което винаги съм си представял, което никога не съм мислел че съществува, стоеше пред мен. С най-красивите очи на света, с най-прекрасната усмивка, с най-изящната коса.... Забравих си граматиката, глътнах си езика, или не знам как още да го кажа. Притесних се дяволски много.
В следващите няколко дни и седмици непрекъснато се оглеждах за нея, и от време на време я виждах. Но супер много се притеснявах да отида и да я заговоря. Мислех си че ще объркам нещо, или че ще се представя лошо, и няма да успея да я впечатля с нищо.
Разбира се, всичките ми колеги разбраха за нула време, че има нещо. Нямаше как да не видят как я гледам. Една сутрин един се ядоса, и ме хвана, точно когато тя мина покрай мен, и я хвана и нея, и каза - ей, момиче, я се запознай с тоя младеж, че той много се стеснява от тебе. А тя се засмя, и каза "Е как, няма от какво да се притеснява".
Така се запознахме. Обаче аз така и не можах да събера смелост да отида при нея и да и кажа че много я харесвам. Опитвал съм няколко пъти да я заговоря когато я виждам да минава, но тя все бързаше. Когато пък пиеше кафе, или обядваше - винаги беше с колеги, и на мен ми беше неудобно да отида и да говоря с нея.
Времето минаваше, минаваше. В тоя момент аз имам гадже, тази предишната дето казах за нея. Тъй като пък с нея тръгнах когато още не бях забравил по-бившата, нещо така и не се получи като хората, никога не успях да проявя истински чувства към това момиче. Беше много тъпо, защото знам че тя имаше истински чувства, а аз не. Но пък ходейки с нея, не отидох при моето момиче мечта, защото за да не излезе че съм женкар, и да не изневерявам на гаджето си. Тъпо нали?
По някое време успях да разбера как е никът на момичето ми в скайпа. И реших че ако не мога наистина, ще и го кажа във виртуалния свят, колкото и тъпо да е това.
Започнахме да си пишем, първоначално съвсем приятелски. Малко по малко започнах да се интересувам по-подробно от нея, а тя ми отговаряше винаги и на всичко. Аз все повече бях убеден, че искам да бъда с нея. Пишехме си всяка вечер.
Неизбежното с другото момиче се случи - чувствата и изстинаха, и тя поиска да се разделим. Аз само казах добре, и продължих да си пиша с новото момиче. Изобщо не се впечатлих от тази раздяла. А си беше дълга връзка, почти 3 г.
Напоследък си пишехме страшно много с новото момиче, дори ден-два като не си пишем, после разговорът започваше с целувки, прегръдки, и усмивка със сърчица, както и с думите много ми липсваше и т.н. , на което тя казваше и ти ми липсваше, не можех да ти пиша. И така една вечер тя ми каза че на другата вечер няма да си пишем, защото ще е на банкет с фирмата. Аз казах добре, а тя не беше довършила: каза ми "... но ако искаш ще се включа през телефона, за да си попишем малко"
Това за мен означаваше много - че мисли за мен, и че ще отдели известно време, само за да ми каже здрасти. Вече бях напълно сигурен че това което изпитвам към нея, го има и от нейна страна към мен. По всичко си личеше че е така. Бях много щастлив, защото това което чаках цели 2 г. да се случи - най-после се случваше. Момичето което винаги съм виждал в мечтите си ми отвръщаше.
Когато на другата вечер си писахме - тя през телефона, а аз през компютъра, реших че точно сега трябва да и кажа какво чувствам, защото през следващите дни нямаше да се виждаме в работа, или да си пишем. Помислих си че ако и тя изпитва същото, ако и го кажа, ще си мисли за мен през празниците, и ще очаква с нетърпение да се видим. В този момент забравих за всякакъв срам и притеснение, и и разкрих какво мисля за нея, без да спестявам нищо. На нея и стана приятно. Но ми каза - трябва да се видим, и да поговорим, защото при мен нещата са сложни. Това малко ме озадачи, но си казах - добре, може да иска да ми каже нещо важно, заради което а преценя аз дали искам да съм с нея, или не.
В следващите 3-4 дни си пишехме както обикновено - с прегръдки, с целувки, с цветя, и аз все повече хлътвах по нея. Представях си как сме на първата си среща, как я изпращам, как се навеждам и я целувам за 1 път.... Едни от най-прекрасните неща, когато си влюбен.
Уредихме си и първата среща, да пием по кафе. Вече бях 200 % сигурен че всичко се подрежда както трябва, и ще бъдем заедно. Аз, и момичето на моите мечти. Тогава като на игра я попитах - какво ще правиш утре, и тя каза - ще пия кафе с един приятел. Аз казах - ще пиеш кафе с приятелят ти , така ли ? А тя каза - да, но не с него. Аз все още като на шега си попитах "Значи нямаш приятел ?" Тогава като гръм от ясно небе дойдоха най-зловещите думи, които можеха да дойдат:
"Имам, но не е той !"
Аз не знаех какво да кажа, четях и препрочитах. Последва най-трудният въпрос, който и бях задавал - Ти наистина ли имаш приятел?!
И най-тежкият отговор....
Изведнъж всичко се срина. Всички мечти, всички неща които си представях - отидоха на вятъра. Не знаех какво да кажа. Чувствах се толкова тъпо.... Струваше ми се че светът се разпада. Толкова мъчно ми стана, че ми се насълзиха очите..... Направо се разплаках. Виждали ли сте мъж на 27 години да плаче за момиче ?
Най-красивото момиче на света. Може би не е най-красивото наистина, може би за някои от вас ще е съвсем обикновена, но за мен, в моите очи - тя е най-прекрасната. Бих свалил звездите заради нея, бих преплувал океана, или бих изкачил най-високата планина! Тя го заслужава. А може би никога няма да сме заедо...
Ако ви е интересно, утре ще ви разкажа какво се случи в следващите няколко дни.
Разказвам ви тази история, защото исках да споделя с някой какво ми се случи в навечерието на най-хубавите празници, и колко е кратък пътя от осанна до разпни го, и тъй като тук не познавам никой, ми се струва много лесно да го направя.
Извинете за огромния пост. Поздрави на всички !
И аз, като всеки тийнейджър, когато бях по-малък, си представях идеалното момиче по определен начин - първо беше руса, после с черна коса, после имаше големи гърди, после имаше малко дупе, после нещо друго, и нещо друго.... Но в един момент си я представях така - нормална на ръст, слаба, с тъмна коса, и сини , или зелени очи. Усмихната. Не тъпа, не и твърде интелигентна.
Запознах се с първото момиче, към което изпитах чувства, по чата. Тя беше от друг град, и дори и аз не вярвах, но нещата някак се получиха. Имахме връзка дълго време - 2 години. Редовно пътувахме - аз натам, тя насам... Беше нисичка, нормално телосложение, дълга руса коса и сини очи. Хубаво момиче, но в моите мечти беше друга - не беше руса. Беше с тъмна коса. Малко по малко това пътуване започна да ме изморява, гледах да ходя при нея все по-рядко.
Тогава се появи ново момиче. Запознах се с него в университета. Тя беше много красива, и много се доближаваше до това което винаги съм искал да видя. Виждах я всеки ден, показвах и че чувствам нещо, и в един момент нямаше как иначе - разделих се с първото момиче, а започнах връзка с второто. Както казах - беше почти момичето мечта, много я харесвах, и ми беше винаги много приятно , когато съм с нея. Докато бяхме заедно, никога не съм помислил за друга, като видех друга, хубава, и веднага си казвах - моето момиче е по-хубаво.
За съжаление в един момент нещо между нас се скъса. Според нея - така се получи. Според мен - намеси се друг мъж в живота и. Съвпадение, или случайност е, че 3 дни след като скъсахме, тя вече беше с другия. С нея също минаха почти 2 години.
Интересното е че с нея започнах да се виждам, и още не бях скъсал с предишната. И тя може би се е чувствала много гадно, не знам. Това го казвам, защото ще има значение после.
Тъй като много я обичах, и не го криех, казвах и го, и се стремях да го показвам, излишно е да казвам че ми беше много мъчно, когато се разделихме. Имах чувството че светът се разпада. Непрекъснато мислех за нея, сънувах я, исках да я видя, всеки път като звънне телефона, съм скачал като ужилен, с надеждата че е тя. Но не беше...
Минаха няколко месеца, в които не исках да погледна друго момиче. Докато един ден се появи следващата ми приятелка. Запознахме се чрез обща прителка. Още от пръв поглед ми хареса изключително много, и знаех че е Тя. В смисъл - следващата. Нещата станаха много, много бързо. Същата вечер вече бяхме гаджета, и започнахме да се виждаме. От първите ни 10 срещи - в 8 от тях аз бях спал при нея, или тя при мен. Беше много хубаво, като всяко начало.
Но тя беше далеч от моето момиче мечта. Но пък ми харесваше. Все още не бях забравил предишната. Освен това бях виждал много момичета вече, и всяка която ми е харесвала с нещо, я бях запомнил, или поне това което ми харесва в нея, и все повече изграждах образа на най-красивото момиче, момичето мечта за мен. Тъй като все пак беше събрана от много момичета по малко, на практика беше невъзможно да съществува.
Започнах нова работа преди време. Един ден, беше събота, бяхме извънредно на работа. Тогава пред офиса ни мина едно момиче от съседна фирма. На пръв поглед - напълно невзрачна, семпла, с нищо не привлича внимание. Няколко дни по-късно обаче се случи така, че я видях отблизо. О, НЕБЕСА !!! Това беше ТЯ !!! Възможно ли беше това?
Момичето, което винаги съм си представял, което никога не съм мислел че съществува, стоеше пред мен. С най-красивите очи на света, с най-прекрасната усмивка, с най-изящната коса.... Забравих си граматиката, глътнах си езика, или не знам как още да го кажа. Притесних се дяволски много.
В следващите няколко дни и седмици непрекъснато се оглеждах за нея, и от време на време я виждах. Но супер много се притеснявах да отида и да я заговоря. Мислех си че ще объркам нещо, или че ще се представя лошо, и няма да успея да я впечатля с нищо.
Разбира се, всичките ми колеги разбраха за нула време, че има нещо. Нямаше как да не видят как я гледам. Една сутрин един се ядоса, и ме хвана, точно когато тя мина покрай мен, и я хвана и нея, и каза - ей, момиче, я се запознай с тоя младеж, че той много се стеснява от тебе. А тя се засмя, и каза "Е как, няма от какво да се притеснява".
Така се запознахме. Обаче аз така и не можах да събера смелост да отида при нея и да и кажа че много я харесвам. Опитвал съм няколко пъти да я заговоря когато я виждам да минава, но тя все бързаше. Когато пък пиеше кафе, или обядваше - винаги беше с колеги, и на мен ми беше неудобно да отида и да говоря с нея.
Времето минаваше, минаваше. В тоя момент аз имам гадже, тази предишната дето казах за нея. Тъй като пък с нея тръгнах когато още не бях забравил по-бившата, нещо така и не се получи като хората, никога не успях да проявя истински чувства към това момиче. Беше много тъпо, защото знам че тя имаше истински чувства, а аз не. Но пък ходейки с нея, не отидох при моето момиче мечта, защото за да не излезе че съм женкар, и да не изневерявам на гаджето си. Тъпо нали?
По някое време успях да разбера как е никът на момичето ми в скайпа. И реших че ако не мога наистина, ще и го кажа във виртуалния свят, колкото и тъпо да е това.
Започнахме да си пишем, първоначално съвсем приятелски. Малко по малко започнах да се интересувам по-подробно от нея, а тя ми отговаряше винаги и на всичко. Аз все повече бях убеден, че искам да бъда с нея. Пишехме си всяка вечер.
Неизбежното с другото момиче се случи - чувствата и изстинаха, и тя поиска да се разделим. Аз само казах добре, и продължих да си пиша с новото момиче. Изобщо не се впечатлих от тази раздяла. А си беше дълга връзка, почти 3 г.
Напоследък си пишехме страшно много с новото момиче, дори ден-два като не си пишем, после разговорът започваше с целувки, прегръдки, и усмивка със сърчица, както и с думите много ми липсваше и т.н. , на което тя казваше и ти ми липсваше, не можех да ти пиша. И така една вечер тя ми каза че на другата вечер няма да си пишем, защото ще е на банкет с фирмата. Аз казах добре, а тя не беше довършила: каза ми "... но ако искаш ще се включа през телефона, за да си попишем малко"
Това за мен означаваше много - че мисли за мен, и че ще отдели известно време, само за да ми каже здрасти. Вече бях напълно сигурен че това което изпитвам към нея, го има и от нейна страна към мен. По всичко си личеше че е така. Бях много щастлив, защото това което чаках цели 2 г. да се случи - най-после се случваше. Момичето което винаги съм виждал в мечтите си ми отвръщаше.
Когато на другата вечер си писахме - тя през телефона, а аз през компютъра, реших че точно сега трябва да и кажа какво чувствам, защото през следващите дни нямаше да се виждаме в работа, или да си пишем. Помислих си че ако и тя изпитва същото, ако и го кажа, ще си мисли за мен през празниците, и ще очаква с нетърпение да се видим. В този момент забравих за всякакъв срам и притеснение, и и разкрих какво мисля за нея, без да спестявам нищо. На нея и стана приятно. Но ми каза - трябва да се видим, и да поговорим, защото при мен нещата са сложни. Това малко ме озадачи, но си казах - добре, може да иска да ми каже нещо важно, заради което а преценя аз дали искам да съм с нея, или не.
В следващите 3-4 дни си пишехме както обикновено - с прегръдки, с целувки, с цветя, и аз все повече хлътвах по нея. Представях си как сме на първата си среща, как я изпращам, как се навеждам и я целувам за 1 път.... Едни от най-прекрасните неща, когато си влюбен.
Уредихме си и първата среща, да пием по кафе. Вече бях 200 % сигурен че всичко се подрежда както трябва, и ще бъдем заедно. Аз, и момичето на моите мечти. Тогава като на игра я попитах - какво ще правиш утре, и тя каза - ще пия кафе с един приятел. Аз казах - ще пиеш кафе с приятелят ти , така ли ? А тя каза - да, но не с него. Аз все още като на шега си попитах "Значи нямаш приятел ?" Тогава като гръм от ясно небе дойдоха най-зловещите думи, които можеха да дойдат:
"Имам, но не е той !"
Аз не знаех какво да кажа, четях и препрочитах. Последва най-трудният въпрос, който и бях задавал - Ти наистина ли имаш приятел?!
И най-тежкият отговор....
Изведнъж всичко се срина. Всички мечти, всички неща които си представях - отидоха на вятъра. Не знаех какво да кажа. Чувствах се толкова тъпо.... Струваше ми се че светът се разпада. Толкова мъчно ми стана, че ми се насълзиха очите..... Направо се разплаках. Виждали ли сте мъж на 27 години да плаче за момиче ?
Най-красивото момиче на света. Може би не е най-красивото наистина, може би за някои от вас ще е съвсем обикновена, но за мен, в моите очи - тя е най-прекрасната. Бих свалил звездите заради нея, бих преплувал океана, или бих изкачил най-високата планина! Тя го заслужава. А може би никога няма да сме заедо...
Ако ви е интересно, утре ще ви разкажа какво се случи в следващите няколко дни.
Разказвам ви тази история, защото исках да споделя с някой какво ми се случи в навечерието на най-хубавите празници, и колко е кратък пътя от осанна до разпни го, и тъй като тук не познавам никой, ми се струва много лесно да го направя.
Извинете за огромния пост. Поздрави на всички !