PDA

View Full Version : ЛИС на тема :Трагедията на хуманиста Хамлет в света на злото



pi4man
01-03-2010, 10:57
Здравейте! Имам за домашно да правя ЛИС на тема "Трагедията на хуманиста Хамлет в света на злото" , но срещам затруднения. Някой може ли да ми даде материали за работа или направо съчинение знам, че е нахално, но съм безизходица :-o

aloveyou
01-03-2010, 11:29
Трагедията на хуманиста Хамлет в света на злото


Прочутата творба ”Хамлет” на английския драматург Уилям Шекспир съчетава външната интрига с дълбоката вътрешна илюзия – духовната драма на хуманиста, който с отчаяние приема истината за неосъществимостта на своите идеали. Всичките реплики и монолози на Хамлет за образец на хармонична личност и измяната на майката, прибързано омъжила се за недостойния и коварен Клавдий, хвърлят в смут младия принц. Ширещите се в двореца Елсинор шпиониране, насилие стават за него израз на всеобщото зло и безчовечност. За Хамлет Дания, както и целия свят, е затвор ”с безброй килии, клетки, ями”. Той е потресен, че човекът ”може да ти се усмихва и пак да е злодей”: злото се оказва прикрито и трудно за разпознаване.
Душевния потрес усилва мрачните размишления и колебания на Хамлет и му пречи да пристъпи кум действие. Хамлет се стреми публично да уличи Клавдий, за да не бъде отмъщението му тайно убийство, а справедливо наказание на престъпника. Но дори и след спектакъла Хамлет се колебае. Той съзнава, че един удар на меча не би изпълнил мисията му да възкреси потъпканата справедливост и добродетел в това смутно време. Хуманистът Хамлет е стъписан пред необходимостта да отвръща с жестокост на жестокостта и с убийство – на убийството. Но неумолимата логика на борбата неизбежно го въвлича в кървава разправа, в която и самият той загива. Още не е настъпило времето за тържеството на доброто. Хамлет е един от ”вечните образи в изкуството, чиято изострена чувствителност към проявите на злото, благородното рицарство, достойнствата на ума и идеалите на сърцето са в съзвучие с духовните стремежи на всяко поколение.
”Да бъдеш или да не бъдеш” – прочутия монолог на Хамлет ни поставя в същината на най-голямата драма на героя: колебанието. Разкъсван между действието и съзерцаването, между разума и чувството, между истината и лъжата, датския принц сякаш олицетворява раздвоението и ни кара да се замислим колко труден е понякога житейския избор и колко проблематични са човешките решения.
Не е лесно да се отговори на въпросите, които повдига пиесата. Хамлет е подлаган на тълкования повече от всеки друг герой и все пак толкова неща остават неясни. И колкото загадката на Шекспировата творба е по-неясна, толкова образът на Хамлет е по-убедителен и по-пленителен за публиката.
Тази изострена сетивност на героя е последица от чудото, което е видял със собствените си очи: призрака. В този безчестен и объркан свят, в който нищо не е на мястото си, е нарушена дори естествената граница между живота и смъртта. Потресен, омагьосан от срещата с мъртвия крал, Хамлет става пленник на една натрапчива мисъл: тава не е желанието да отмъсти, а желанието да разбере. Някаква сила е преобърнала нещата с главата надолу, подронени са самите устои на съществуването.
Необикновеното познание, странната способност на Хамлет да вижда и чува неща, които остават извън полезрението на обикновените хора, са го направили различен от другите. Тази различност, смятана от всички за лудост, започва от срещата с призрака. Докато всички са убедени в разпространената мълва, че кралят е намерил смъртта си, ухапан от змия, докато спял в градината, Хамлет узнава нещо друго: че е бил отровен от собствения си брат. Но ето че знанието, с което превъзхожда другите, не го прави по-щастлив, по-удовлетворен. Обичта към бащата – достоен човек и мъдър крал – се сблъскват със задушаващо чувство на безсилие пред злото, коварството и подлостта, която с лека ръка задушават всичко. Човек е велик и в същото време толкова уязвим. Добротата се оказва лесна плячка в ръцете на всесилното зло. Познанието му носи само нещастие. Потресен от истината, Хамлет къса една след друга нишките, които го привързват към живота. Тя наистина, има твърде висока цена. Докосването до знанието, се оказва докосване до смъртта. След срещата с мъртвия крал Хамлетовия поглед я открива навред. Естествения край на всичко живо обезсмисля дребнавата човешка суета и прави равни всички.
Мисълта за смъртта завладява героя с непреодолима сила. Разкъсван между истината и лъжата, видяното и чутото, смъртта и живота, Хамлет изпада в безизходица. Колебанието, бездействието на Хамлет са израз на изгубването на житейския смисъл. Да играеш ролята си в оплетения от лъжи свят или да разнищваш истината, от която повече не ти се иска да живееш.

Да бъдеш или не - туй е въпросът.
Дали е по-достойно за душата
да понесеш камшиците, стрелите
на бясната съдба, или да се
опълчиш сам срещу море от мъки
и да им туриш край?

Така започва прочутият Хамлетов монолог в едноименната Шекспирова трагедия и той е най-дискутираният от литературните критици художествен текст в западноевропейската литература. В него Шекспир поставя най-същностните, глобални проблеми, свързани с морала в човешкия живот. Реторичните въпроси на Хамлет са не само негово лично търсене на истинската философска същност на живота, но и неразрешени от човечеството нравствени проблеми, опиращи винаги до едно: вечната борба между доброто и злото. Тази борба е и основният идеен замисъл, който Шекспир закодира в образа на датския принц. Хамлет е трагичен в борбата срещу злото, защото е самотен. А неговата самотност е резултат от сложната му духовна нагласа, от задълбочения му философски начин на световъзприемане, от прозренията му за ужасяващата морална деградация сред човечеството в глобален аспект.

Макар и твърда, добродетелта
пак бива прелъстена от греха;
и в сладострастие, когато пламне
дори блестящий ангел - той отвръща
се от божественото свое ложе
и цял жадува низост.
(Действие I, V сцена)

Още в началото на трагедията Хамлет изпъква като чувствителна натура, като личност с големи интелектуални заложби. Той идва от Витенберг, където сред света на книгите е почерпил знания, които задълбочават впоследствие неговата трагедия. Когато научава истината за смъртта на баща си, героят получава първия житейски удар и той е жесток не само поради личната загуба, но и защото, срещайки се с истината за бащината смърт, Хамлет се среща с горчивата истина за злото по света. Рухва идеализмът на датския принц, той вече не може да бъде мечтател, оптимист. Душата му е обсебена от съмнения, недоверие и мъка. Те го правят още по-самотен, още по-трагичен. Тъжната истина, че не всичко е такова, каквото изглежда, че доброто е илюзорно понятие, а злото - жестока, натрапчива реалност, променя коренно поведението на Хамлет.
Ето как самият той обяснява драматичната промяна в своя мироглед:
"От известно време - без да зная как - съм загубил всичката си веселост... И наистина, тъй лошо е моето разположение, че тази хубава сграда - земята - ми се вижда като безплодна канара, този великолепен балдахин въздухът, видите ли, този дивно надвиснал небосвод, този царствен покрив, изпъстрен със златен огън - уви, всичко това, струва ми се, не е друго, освен едно скверно отровно сборище от изпарения! Колко дивно създание е човекът! Колко благороден с разума си! Как безграничен по способност!... Идеал на всичко живо! Не за мене обаче...! Човекът не ме радва... не, не!"
(II действие, II сцена)

Това обяснение пред приятелите си предатели - Гилденщерн и Розенкранц, Хамлет отправя като саркастичен упрек за своята самоличност, за убитите надежди и вяра в доброто.
Предаден от майка, приятели, любима, Хамлет е терзан толкова от жажда за лично отмъщение, колкото от мисълта, че злото е навсякъде около нас, но той, макар и да го вижда, не може сам да се пребори с него. Хамлет носи тежестта на всемирната скръб от потъпканото добро, но усеща, че борбата срещу злото е непосилна задача за сам човек, колкото и благороден и смел борец да е той. "Дания е една тъмница" - казва принцът и се съгласява с мнението на Розенкранц, че "тогава и светът е тъмница". Страданията на Хамлет са колкото лична скръб по погубено щастие, скръб от низостта на близките му, толкова и скръб на човек, който възприема себе си като гражданин на света, но вижда, че в този свят злото е повече от доброто. Хамлет е мислител, философ, носител на всичко благородно в човешкия характер, но неговата умозрителност го довежда до извода, че злото трудно се побеждава, а доброто е много уязвимо и се унищожава дори от най-малката подлост. Така че причините за Хамлетовата самотност и трагичност в борбата със злото са колкото обективни, толкова и субективни. Двойствеността в характера на Хамлет е например един от субективните фактори за неговата трагедия. В трето действие той изповядва пред Хорацио колко много му тежи собствената му раздвоеност между песимистичния му рационализъм и богатата му емоционалност.

Да, честит е у когото разум и сърце
са тъй съединени, че не служат за игра
на щастието...

Разкривайки подробно престъплението на майката и Клавдий пред своя герой, Шекспир го изправя пред поредица сложни проблеми, разрешението на които трябва да даде самият Хамлет.
И оттук вече започва трагедията на принца. Той е смел, умен, но нерешителен. Знае, че е призван да отмъсти за баща си, да се бори против лъжата, подлостта, лицемерието, но грандиозността на тази задача, голямото му възмущение и презрение придават на действията му колебливост, мудност, нерешителност. Хамлет се вълнува непрекъснато, въпреки наложената маска на лудостта. Той мисли винаги за това как е възможно злото така свободно да тържествува, без някой да помрачава неговото победно шествие. Трагичен е конфликтът между неговите очаквания за обществото и обществените очаквания за него. Хамлет търси свят на морални устои, а обществото се надява датският принц да е отмъстителен, двуличен, да отвърне на низостите с низост. Трагедията на Хамлет е, че ясно осъзнава колко тънка е границата между отмъщението като справедливо възмездие и личното му въвличане в света на интригите, властолюбието.
Хамлет умира, защото не може да излезе от сложния житейски лабиринт, в който са погре*ани младостта, дружбата, любовта, правдата и великодушието. Предсмъртните му думи към Хорацио отразяват собственото му самосъзнание за самотно и трагично изживян живот. Той си отива от "този мрачен свят", но моли единствения си приятел да разкаже за неговите душевни терзания, да разкрие дълбоко таената трагедия на една душа, останала неразбрана и неоценена приживе. "Останалото е мълчание" - са последните Хамлетови слова. Те са един отворен край на Шекспировата трагедия, защото финалното мълчание на датския принц призовава всеки читател към размисъл и към търсене на собствен път в борбата срещу злото.

------------------------------------------------------------------------------------

Става ли ?

pi4man
01-03-2010, 11:45
Ти ли го написа ? :shock:

aloveyou
01-03-2010, 12:40
Ти ли го написа ? :shock:

А не 8-) Намерих го от нета..
Преди бях написала едно = но не знам дали ще ти хареса,затова търсих от нета :)

pi4man
01-03-2010, 18:27
Се пак благодаря много :-)