Chikiponita
01-03-2010, 19:59
Здравейте и Честита Нова 2010 Година! Пожелавам ви тя да ви донесе много щастливи, здрави и успешни години занаоред! :)
Отдавна не съм писала във форума. Даже вече не съм и тийн (поне на години, ако не на акъл хихих)... Но както казва моят приятел, аз не съм на туенти, а на туентТИЙН :grin: Проблемът, за който ще ви разкажа, се среща и при тийн и при не толкова тийн (проучих въпроса в интернет преди да пиша тук)
Става дума за отношенията майка-дъщеря и позицията: "Никой не е за теб, докато аз не го одобря"... Сигурно на някои от вас им звучи познато. Този проблем ме измъчва и чувствам, че никак не ми е лесно да се справя навреме с него, затова искам да го споделя с вас.
Историята накратко е следната. Майка ми е разведена с баща ми откакто аз съм била на 3 годинки. Нямам травма, не чувствам липсата на баща си, защото майка ми винаги се е справяла повече от чудесно с формулата "Аз съм и майката и бащата". Въпреки че наскоро си дадох сметка, че търся мъжка стабилност до мене. Мама се омъжи преди три години за един мъж, с кого впоследствие се оказа, че не се разбира, защото той е доста егоистичен. Така че тя се намира в трудна позиция и аз се чувствам безсилна, за да й помогна. Много пъти съм я изслушала, колко й е трудно, но не знам какво да направя, за да я изкарам от този порочен кръг. Освен всичко това, тя се кара и много с мен, защото твърди, че има проблеми с отношенията с мен. Толкова се притеснява за мен, че чак се страхува, че аз съм напът да си проваля целия живот,че не очаквала това от мен, че искала да ми даде шанса, който тя не е имала в живота, но не виждала аз да се стремя към все по-големи постижения. Аз съм на 20 години, уча висше образование в Испания, специалност инженер-геолог,винаги съм била отговорна и съм се справяла както с учението си отлично, така и със задълженията си. Лятото преди да замина да следвам в Испания, се запознах с едно много готино момче, което ми грабна окото, не вярвах, че нещо ще стане между нас, мислех, че всичко е обречено предварително, защото аз заминавах за Испания. Но момчето също ме хареса и то толкова, че почнахме да поддържаме връзка от разстояние и после той ми каза, че иска да изгради бъдеще с мен, да дойде в Испания да живеем заедно. Първо ми се стори налудничаво, защото бяхме още доста в началото, но после си казах: защо да не опитаме, млади сме! и се съгласих. Работата е там, че майка ми е много властна личност, майка-орлица и винаги знае как да ме накара да й кажа всичко. И аз взех, че й го казах, казах й за плановете ми с това момче. Нейната реакция първо беше спокойна, прие го повърхностно, после се запозна с приятеля ми сега по празниците, хареса го първоначално, пък и той е правеил неща в моя помощ за няколкото месеца , в които сме заедно. После обаче се започнаха страшни притеснения и истерии, че той не е за мен, че ми е под нивото, че нямам бъдеще с този човек, че не трябва да си градя планове с него, че ще пропадна, ще стана обикновена и ще имам посредствен живот, вместо да се изкачвам нагоре. Разбирам, че е нормално майка ми да се притеснява, обаче топва, че няма доверие в мен сама да вземам решения, ме обезсилва и отчайва страшно и аз започвам да й вярвам постепенно и да губя вяра в себе си и си внушавам, че правя все греешни избори, а тя е винаги права. Най-силното й пръжие е първата ми неуспешна връзка . Постоянно ми я натяква, сякаш всяка моя следваща връзка ще бъде същата като първата, докато тя не реши, че мъжът до мен има достатъчно пари и акъл, за да е с мен. С първата ми връзка бяха страшни драми, за да ме откаже от момчето, с което бях, защото аз бях стигнала до инат да бъда с него, за да й покажа, че не съм направила грепшен избор, пък и защото бях неопитна и упорита. Знаех, че нямам бъдеще с първия си приятел,но все се надявах, бях стигнала и до лудостта да се откажа от следването си в Испания, да живея с него в една таванска стая при майка му... знам, че е безумно, но и истериите на мама ме подтикваха към крайни решения! Като порочен кръг. Разбирам, че затова тя има още по-големи основания да се притеснява за мен, но не искам да се поддам на внушението й, че е грешка да пробвам с това момче, може да се окаже, че не сме подходящи след време, но не искам да го изоставя под нейно влияние и после да съжалявам. Но не знам как да се справя с тази ситуация, маика се опитваше последните дни да ме отдели от него, защото искаше да бъда с нея и ме обвиняваше, че нямам срам да седя само с гаджето си, а с нея не(той два дена беше на работа, аз четири дена бях с майка ми и сме били заедно само вечер) Мъчно ми е, че ме отдели от него, защото сега пак съм в Испания и не мога да го видя. Майка беше зле и заради отношенията с мъжа си и това също го използваше, за да ме обвини, че аз не съм искала да съм до нея в труден момент, нокато бях с нея през тези дни, тя само ме обвиняваше как ще си проваля живота...Ако някой е стигнал до тук с четенето на моята история "накратко", моля да ми напишете нещо, просто се виждам в чудо и не искам повече психически да се измъчваме и двете... ;(
Отдавна не съм писала във форума. Даже вече не съм и тийн (поне на години, ако не на акъл хихих)... Но както казва моят приятел, аз не съм на туенти, а на туентТИЙН :grin: Проблемът, за който ще ви разкажа, се среща и при тийн и при не толкова тийн (проучих въпроса в интернет преди да пиша тук)
Става дума за отношенията майка-дъщеря и позицията: "Никой не е за теб, докато аз не го одобря"... Сигурно на някои от вас им звучи познато. Този проблем ме измъчва и чувствам, че никак не ми е лесно да се справя навреме с него, затова искам да го споделя с вас.
Историята накратко е следната. Майка ми е разведена с баща ми откакто аз съм била на 3 годинки. Нямам травма, не чувствам липсата на баща си, защото майка ми винаги се е справяла повече от чудесно с формулата "Аз съм и майката и бащата". Въпреки че наскоро си дадох сметка, че търся мъжка стабилност до мене. Мама се омъжи преди три години за един мъж, с кого впоследствие се оказа, че не се разбира, защото той е доста егоистичен. Така че тя се намира в трудна позиция и аз се чувствам безсилна, за да й помогна. Много пъти съм я изслушала, колко й е трудно, но не знам какво да направя, за да я изкарам от този порочен кръг. Освен всичко това, тя се кара и много с мен, защото твърди, че има проблеми с отношенията с мен. Толкова се притеснява за мен, че чак се страхува, че аз съм напът да си проваля целия живот,че не очаквала това от мен, че искала да ми даде шанса, който тя не е имала в живота, но не виждала аз да се стремя към все по-големи постижения. Аз съм на 20 години, уча висше образование в Испания, специалност инженер-геолог,винаги съм била отговорна и съм се справяла както с учението си отлично, така и със задълженията си. Лятото преди да замина да следвам в Испания, се запознах с едно много готино момче, което ми грабна окото, не вярвах, че нещо ще стане между нас, мислех, че всичко е обречено предварително, защото аз заминавах за Испания. Но момчето също ме хареса и то толкова, че почнахме да поддържаме връзка от разстояние и после той ми каза, че иска да изгради бъдеще с мен, да дойде в Испания да живеем заедно. Първо ми се стори налудничаво, защото бяхме още доста в началото, но после си казах: защо да не опитаме, млади сме! и се съгласих. Работата е там, че майка ми е много властна личност, майка-орлица и винаги знае как да ме накара да й кажа всичко. И аз взех, че й го казах, казах й за плановете ми с това момче. Нейната реакция първо беше спокойна, прие го повърхностно, после се запозна с приятеля ми сега по празниците, хареса го първоначално, пък и той е правеил неща в моя помощ за няколкото месеца , в които сме заедно. После обаче се започнаха страшни притеснения и истерии, че той не е за мен, че ми е под нивото, че нямам бъдеще с този човек, че не трябва да си градя планове с него, че ще пропадна, ще стана обикновена и ще имам посредствен живот, вместо да се изкачвам нагоре. Разбирам, че е нормално майка ми да се притеснява, обаче топва, че няма доверие в мен сама да вземам решения, ме обезсилва и отчайва страшно и аз започвам да й вярвам постепенно и да губя вяра в себе си и си внушавам, че правя все греешни избори, а тя е винаги права. Най-силното й пръжие е първата ми неуспешна връзка . Постоянно ми я натяква, сякаш всяка моя следваща връзка ще бъде същата като първата, докато тя не реши, че мъжът до мен има достатъчно пари и акъл, за да е с мен. С първата ми връзка бяха страшни драми, за да ме откаже от момчето, с което бях, защото аз бях стигнала до инат да бъда с него, за да й покажа, че не съм направила грепшен избор, пък и защото бях неопитна и упорита. Знаех, че нямам бъдеще с първия си приятел,но все се надявах, бях стигнала и до лудостта да се откажа от следването си в Испания, да живея с него в една таванска стая при майка му... знам, че е безумно, но и истериите на мама ме подтикваха към крайни решения! Като порочен кръг. Разбирам, че затова тя има още по-големи основания да се притеснява за мен, но не искам да се поддам на внушението й, че е грешка да пробвам с това момче, може да се окаже, че не сме подходящи след време, но не искам да го изоставя под нейно влияние и после да съжалявам. Но не знам как да се справя с тази ситуация, маика се опитваше последните дни да ме отдели от него, защото искаше да бъда с нея и ме обвиняваше, че нямам срам да седя само с гаджето си, а с нея не(той два дена беше на работа, аз четири дена бях с майка ми и сме били заедно само вечер) Мъчно ми е, че ме отдели от него, защото сега пак съм в Испания и не мога да го видя. Майка беше зле и заради отношенията с мъжа си и това също го използваше, за да ме обвини, че аз не съм искала да съм до нея в труден момент, нокато бях с нея през тези дни, тя само ме обвиняваше как ще си проваля живота...Ако някой е стигнал до тук с четенето на моята история "накратко", моля да ми напишете нещо, просто се виждам в чудо и не искам повече психически да се измъчваме и двете... ;(