PDA

View Full Version : спешно 2 есета



stat123
01-05-2010, 15:25
ми трябва Литературно Интерпретативно съчинение.Едното е:Едип цар между величието и падението. А другото:Слепота и проглеждане в едип цар. Нов съм в форума и искам да благодаря предварително. Наистина са ми спешни.

stat123
01-05-2010, 19:18
никой ли неможе да ми помогне :(

crazygirl13
01-05-2010, 20:12
Символика на слепотата и зрението в „Едип цар”

(Интерпретативно съчинение)

Творбата на Софокъл – „Едип цар”, е трагедията, извисяваща се над
всички останали – силно вълнуваща и близка до публиката. Тя е наситена с
остри сблъсъци и конфликти, а вниманието е насочено към образите на
силно трагичните герои.

Наред с множеството проблеми, които засяга, Софокъл ярко акцентира
върху символиката на слепотата и зрението, равняваща се на незнанието и
знанието. В основата на всеки проблем лежи незнанието, душевната
слепота, а ключът към решаването му се крие в проглеждането на истината.

В началото на драматическото действие, главният герой – Едип е
представен в изцяло положителна светлина. Той е добър управител на Тива,
загрижен за народа, облагодетелстван от покровителството на боговете.
Когато в града настава мор, Едип веднага предприема мерки – праща Креон
при жреца на бог Аполон, с мисията да узнае причината за нещастията, и
се изправя пред съгражданите си с обещанието да ги избави от кошмара.
Със завръщането на Креон става ясно, че причината за настъпилите беди е
присъствието на убиеца на цар Лай в града. Произнасяйки пламенна реч
пред съгражданите си, изпълненият с амбиция и мъдър Едип показва
решимостта си да открие убиеца, да го прогони от Тива, и по този начин
да стане неин спасител. Той проклина извършителя на убийството с тежки
клетви, незнаейки, че след време те ще се стоварят на собствената му
глава. Изпълнен с енергия, Едип като че ли прекалява с амбициозността
си. Той поставя интелекта си над божественото предопределение.
Неизброимите положителни качества на Едип го правят самоуверен и
самонадеян и го главозамайват и заслепяват до такава степен, че го
довеждат до хюбрис.

Опитвайки се да избегне предначертаната си съдба, Едип ускорява
сблъсъка си с нея. Узнавайки, че му е предопределено да стане убиец на
баща си и да встъпи в брак с майка си, той е ужасен и решава да избяга
от орисията си. Опитвайки се да надхитри боговете, царят на Тива ги
предизвиква.

X

сти. Когато в крайна сметка Тирезий му казва цялата истина, Едип остава
глух и сляп за нея. Дързостта му е безгранична. Съзнанието му е обладано
от мисълта, че един от най-близките му хора – Креон, крои заговор срещу
него и иска да заеме мястото му на престола. Без никакви реални
основания, Едип напада и Креон и иска да го прогони от Тива. Държи се
високомерно и арогантно. В образа на мъдрия и загрижен цар на показ
излизат и далеч не толкова добродетелни качества. Когато и Йокаста
достига до някакво прозрение, вместо да го сподели със съпруга си, тя се
отчуждава от него. Той веднага решава, че тя се е замислила за произхода
му и се страхува, че след като Едип не е син на Полиб е възможно да е от
долно потекло и това би наранило гордостта и. Отново напълно погрешно.
Самонадеянността на Едип му пречи да осъзнае сложността на положението
си. Но истината никога не може да остане скрита. Когато
последователността от случките и техните последствия добиват ясни
очертания и в Едиповия поглед, той най-после осъзнава безбройните си
грешки. Мисълта за прекрачваето на божиите закони, с извършване на
отцеубийство и кръвосмешение, е потресаваща. Тя кара Едип да се
самонакаже и същевременно да избави Тива от бедствията. Избождайки очите
си и напускайки града, който доскоро е бил негов дом, града в името на
чието благо би направил всичко, тиванският цар смята, че се наказва
по-добре отколкото със смърт. Изгубвайки зрението си, Едип преоткрива
много нови хоризонти и проглежда за истини, за които допреди е бил сляп.
Сега той има възможността да преосмисли житейските си ценности.
Трагическият герой осъзнава, че щастието е далечна илюзия, че човек може
да се нарече щастлив, след като е изживял живота си. Зрението не е
помогнало на Едип да види злото, но слепотата му помага да изкупи вината
си. От порочното незнание, тиванският цар успява да извърви трънливия
път към себепознанието и благоденствието. Той се обогатява и израства
като личност, но плаща твърде висока цена.

Софокъл успява да утвърди множество общочовешки ценности в творбата си.
Виждаме, че пренебрегването на съдбата може да я предизвика и вместо да
я избягваме, трябва спокойно да я посрещнем. Трагедията показва, че не
зрението е белег на знанието, трябва и още нещо, за да достигнеш до
истината. Човек не трябва да се възгордява и да руши моралните норми,
защото след това го очакват нещастия.

stat123
01-06-2010, 12:07
много благодаря :grin: