PDA

View Full Version : Споделете..



plmn
01-05-2010, 19:35
Интересно ми е... Пука ли ви за мнението на другите?
А пука ли ви за другите като цяло? Какво те мислят (за вас), защо например някой не ви харесва без да има очевидна причина...чувствате ли се зле заради това?
Друго.. имате ли навик да (само)анализирате прекалено? Примерно себе си, защо сте казали нещо си, какво е трябвало да кажете/направите, как сте го направили, връщате ли се към минали случки и т.н.
И още нещо, което ме дразни много.. често ли ви се случва когато казвате нещо, хората да ви игнорират? Примерно някой уж слуша, а изведнъж се обръща и се включва в друг разговор, т.е. той въобще не ви е слушал.. или пък казвате нещо на някого, той/тя ви поглежда и не казва нищо... ? ?!?! ?? ? супер странни са ми тия неща, на кво се дължат според вас, случват ли ви се? бъдете честни ;д

ArrowsOfDeath
01-05-2010, 19:44
Пука ми, но само когато мнението е на човек, когото уважавам.
Относно безпричинно да не ме харесва някой съдя и по себе си, защото понякога има хора, които без да ги познавам изобщо ме отблъскват я заради външност, държание и др.
Иначе да, често ми се случва да обмислям постъпките ми, особено когато съм сгрешил. Предимно вечер, преди лягане, набързо си анализирам изминалия ден.

PinkFloydSound
01-05-2010, 19:52
Естествено, че ми се случват. И естествено, че ми пука.
Адски обидчив човек съм, супер емоционална и ранима, обиждам се на най-малкото нещо. Случвало се е да рева заради обидата на някой непознат, ама... Шанс. 8-) Това е един огромен минус, ама няма какво да направя по въпроса.
Иии.. анализирам се ПОСТОЯННО. Аз май-май живея само в миналото си. :? :? :?
Абе, всичко което описа в темата си, правя... Ужас. 8-)

Psychoman
01-05-2010, 19:57
Не. Не се чувствам задължен да ми пука, за което и не ми пука.

cherinka
01-05-2010, 20:16
Ако ми пукаше нямаше да съм жива.

MissInd3p3nd3nt
01-05-2010, 20:28
Пука ми,ама не винаги.Иначе ми е интересно защо примерно някой го дразня или не ме харесва.Случва се и понякога да се обидя (тънкообидна съм все пак)

RAWRRR
01-05-2010, 21:09
Пука ми когато е негативно и е изказано на глас пред близки мои приятели и познати, които разбира се, са били така добри да ми го кажат. Напоследък ми се случва това често. Всъщност най-дразнещото в случая е точно курвенската постъпка да приказваш глупости за човек, който нищо не ти е направил и наглостта да го кажеш, пред близък на него приятел само за да се направиш на интересен.Самата обида няма значение.


Колкото до положителното мнение и комплименти приемам само от ограничен брой хора, защото съм безумно скромна.

Marinchety
01-05-2010, 21:17
Пука ми и се интересувам от мнението само на хора, които са ми близки. За другите хич не ме грее ....

mmKamm
01-05-2010, 21:29
Научих се да не ми пука за мнението на хората за каквото и да е нещо, свързано с мен. Няма смисъл да ти пука. Не може да се харесваш на всички. Супер малоумно е да се опитваш да се харесваш на хората да се променяш така, че мнението им за теб да е добро - един вид да живееш заради тях, а не заради себе си. Важно е моето мнение за мен. Приемам мненията на приятели, но в крайна сметка естествено си държа на моето.
Случва ми се да анализирам свои постъпки, когато усетя, че съм постъпила тъпо, но това става за доста кратко време, защото все пак квото е било е било и няма смисъл да се заравям в миналото, тъй като не мога да го променя. Връщам се към минали случки, ако те са били прекрасни за мен и искам да ги изживявам пак и пак и паааааак ииии си ги преповтарям на ум 8-)
Аз винаги казвам на хората, които са с мен , че не ме ебе дали ме слушат когато говоря или не, важното е да не ми казват "Млъкни, не те слушаме", а да си мълчат и да се правят, че ме слушат, дори и в момента да си мислят за техни неща :lol:
Ако имам да кажа нещо много важно за мен, а другите са заети с тяхни разговори, кресвам няколко пъти и всички ме слушат 8-)

balon4eeeee
01-05-2010, 23:53
Най-учтиво се държа с хората които са ми безразлични .

realantisocial
01-06-2010, 08:00
На всички им пука. И то много. Няма човек, на който да не му пука другите к'во мислят за него. Факт.
Всеки, който казва обратното или лъже или не може да проумее това.
На мен, аз си признавам, ми пука к'во се говори за мен. Разликата, обаче е, че аз съм претръпнал. Но то е различно. Не означава, че ми е все тая дали ще се говорят лайна, лъжи и измислици по мой адрес.

Swinkenhoffer
01-06-2010, 08:14
Най-много ми пука за мнението на хора, които смятам за авторитети по някакъв въпрос, касаещ мен.
И е вярно, че няма човек, на когото да не му дреме какво се дрънка зад гърба му. Най-малкото на всеки му става (не)приятно, когато чуе нещо хубаво за себе си (и обратното), което пак говори за един вид "зависимост" от общественото мнение.
Ако всички бяха такива непукисти за каквито се описват, защото е куул, щяхме да живеем в много по-различен свят. И аз искам да се увия с перде и да се разхождам с петуния на главата, ама ебаси...

hottie
01-06-2010, 08:25
Пука ми...ама сега не ми се обяснява

Canis_Dirus
01-06-2010, 09:21
Пукат ми ставите...
Старост-нерадост.

stayh1gh
01-06-2010, 09:50
Въобще не ми пука..

kypo
01-06-2010, 12:52
Интересно ми е... Пука ли ви за мнението на другите?
А пука ли ви за другите като цяло? Какво те мислят (за вас), защо например някой не ви харесва без да има очевидна причина...чувствате ли се зле заради това?
Друго.. имате ли навик да (само)анализирате прекалено? Примерно себе си, защо сте казали нещо си, какво е трябвало да кажете/направите, как сте го направили, връщате ли се към минали случки и т.н.
И още нещо, което ме дразни много.. често ли ви се случва когато казвате нещо, хората да ви игнорират? Примерно някой уж слуша, а изведнъж се обръща и се включва в друг разговор, т.е. той въобще не ви е слушал.. или пък казвате нещо на някого, той/тя ви поглежда и не казва нищо... ? ?!?! ?? ? супер странни са ми тия неща, на кво се дължат според вас, случват ли ви се? бъдете честни ;д

едно време ми пукаше и винаги гледах да изглеждам добре и да се държа добре, ама после видях че на никой не м удреме за теб и им теглих една майна. са си ходя кога м ие кеф като дрипа и не ми дреме, правя и си говоря квото искам без да ми пука, щото след 2 часа всекой те е забравил и ти е ебал майката на ум.
мен винаги ме обичат хората, щото съм много словоохотлив. харесват някой да им прави тъпи смешки и винаги ми идват от вътре - не само уригане 8-) и като говоря винаги ме слушат с отворени усти и като са заслепени от красотата ми се възползвам ако са мацки и си го намърдвам у устенцата, ако нема женски мое и мъжки ае са не сме максималисти. само гледам да нямат много кариеси че не искам главоча ми да хваща котлен камък и да ми скръца като му троша главЪта 8-)

guinessgirl
01-06-2010, 17:22
разбира се,че ми е гадно,като разбера,че някой говори кофти неща за мен или че не ми се кефи (без да съм направила нещо).
но не ми е толкова важно.
до са верно да съм се хвърлила от покрива,ако вземах чуждото мнение присърце,щото хората не ме харесват много- много. а най-тъпото е,че няма причина да е така. 8-)

а иначе ме слушат,или ако не ме,поне се правят и мънкат некви неща в отговор. не ме игнорира никой.

vikitolove
01-06-2010, 17:28
Пука ми...ама сега не ми се обяснява
+

Bimmer
01-06-2010, 18:03
Повечето казват, че чуждото мнение не ги интересува, но в повечето случаи лъжат ;)
Да, мен ме интересува чуждото мнение, освен когато не е изказано без да го поискам.

DarkKisss
01-06-2010, 18:42
Пука ми за мнението на тези, които уважавам и са ми близки, въпреки това дори ако имаме разногласия бих послушала вътрешния си глас, а не тях.
Самоанализирам се, да. Мисля за миналото, но не прекалено много.

Still1ME1Still1HERE
01-06-2010, 19:16
През к*ра мие за мнението на другите,зачитам само това на родителите ми и приятелите ми или бивши добри приятели.Винаги сравнявам всичко с миналото,за да разбера как е най-добре ще се получи следващият път.Иначе не ми се случва често да говоря на някой и той да се обърне и да започне да говори с друг.Точно от такива хора се дистанцирам.

Luscious_Heart
01-06-2010, 19:48
Понякога съм объркана и имам нужда от мнение на друг. Именно тогава се намесва чуждият опит.

Swinkenhoffer
МнениеПуснато на: Сря Яну 06, 2010 11:14 am Заглавие:
Най-много ми пука за мнението на хора, които смятам за авторитети по някакъв въпрос, касаещ мен.

Точно така. Те са И извън семейството ми.

Punisherrr
01-06-2010, 19:49
Даа мамка му... Засягам се лесно,но не го показвам. Излиза,че май ме интересува (малко или много) мнението на всеки.
Обикновено анализирам и обмислям всичко казано или направено (от мен или от другите).

Някой път си се дразня много за тея неща ама... :? Може би повече са ми помогнали.. ако се замислим и анализираме подробно... :D бляккк

А тва за изслушването... аз определено не го правя тоя номер и рядко ми се е случвало на мен.
Но това > ''или пък казвате нещо на някого, той/тя ви поглежда и не казва нищо... '' е тва и мен ме дразни ужасно много... :x Изобщо не мога да общувам с такива хора,дето се мъчиш да завържеш разговор с тях,а те даже не си правят труда да ти отговорят или за колкото и тъп да те смятат и за колкото и важни да се имат ..поне от учтивост да се направят,че са те разбрали или нещо такова. Супер много ме дразни да виждам некъв умрел поглед отсреща... :booooomb:

plmn
01-07-2010, 19:02
Супер много ме дразни да виждам некъв умрел поглед отсреща... :booooomb:

даааааааа.. познато :-o

tItEufFf
01-08-2010, 21:10
Обичам да разбирам, когато мнението на другите е добро. Мед ми капе на сърцето 8-)
Иначе за лошите неща ... отначало се чудя защо ли, но после ми минава. Обикновено ги казват хора, които не ме познават достатъчно, за да казват каквото и да е за мен.

И даааа... много се дразня, че анализимар всяко свое движение.

AutumnTears
01-09-2010, 07:49
Да пука ми и това е един мноого голям проблем за мен... Иначе постоянно се самоанализирам и мисля, че винаги го правя доста обективно.

DimovB
01-09-2010, 10:43
колкото повече мислиш, толкова повече въпроси си задаваш
просто не се замисляй, говори квото ти е на устата и не анализирай нищо
нека става квото ще

padnaloblak
01-09-2010, 20:38
[quote="plmn"]Интересно ми е... Пука ли ви за мнението на другите?
А пука ли ви за другите като цяло? Какво те мислят (за вас), защо например някой не ви харесва без да има очевидна причина...чувствате ли се зле заради това?
мдам .. пука ми за чуждото мнение и дори смятам че то може да бъде показателно за много неща. например ако мнението на един се различава напълно от мнението на мнозинството значи има някакви лични причини така да се изкаже. а имначе ако аз търся нечие внимание и искам човека да ме хареса, това се случва :D

за самоанализирането -- да самоанализирам се.. опитвам да направя ясна преценка за себе си, също и се връщам назад и обмислям мн често свои постъпки. смятам че това трябва да го правят всички, защото има моменти в които не действаме съвсем трезвено и трябва след това да обмислим ситуацията

TeenSpirit
01-11-2010, 20:18
Ествствено, предпочитам да чувам хубави неща за себе си, но не отдавам голямо значение на негативните коментари... за мен е важно е, че от най-ценните ми хора нямат отрицателно мнение за мен .

courtney
01-11-2010, 20:41
Според зависи е всичко. Пука ми за мнението на хората, които ценя и уважавам. Вярно, че имам както хубави, така и лоши черти на характера, но много рядко се обяснявам. Ако чуя нещо лошо за мен от някого, когото почти не познавам, или чието мнение не ме интересува, го пропускам покрай ушите си. Никога не ме е интересувало мнението на другите, дори и това някога да е означавало да страня от повечето хора, винаги съм предпочитала така, отколкото да се опитвам всячески да допадна на всички. За сметка на това, много сериозно вземам под внимание забележките на приятелите си и ако ми се скарат за някоя моя черта, се замислям доста. Ако са прави, определено ми пука и се опитвам да променя каквото не е наред.
В компания се опитвам да изляза на глава с всеки, и започне ли се разгорещен спор, се карам докрай и не приемам, че може да греша, някакси обожавам да споря (в приятелския смисъл де), особено с други хора, с които е трудно да се разбереш. Обаче като остана сама, съм доста самокритична, изисквам много неща от себе си и се ядосвам, когато не ги постигам. Винаги е било така - не давам на никого да ме критикува, но сама мога да се направя на нищо. И много се анализирам, да. Имало е моменти, в които със седмици съм разнищвала нищо и никакви случки, за да стигна до корена на проблема, като винаги съм вярвала, че аз съм си виновна. Но честно казано, все повече преставам да го правя. От време на време ми се случва, само колкото да установя, направила ли съм нещо, което мога за в бъдеще да предотвратя, но спрях да се лутам в някакви минали случки, оказа се абсолютно безсмислено.
Колкото до последното, непрекъснато ми се случва, уж някой ме слуша, а не е чул и една дума от това, което съм казала. Даже нашите го правят, но спря да ми прави впечатление. Отдавам го на прекалния стрес, под който са подложени всички около мен, като се почне до родители и се стигне до приятели, приемам го за нещо нормално и го оправдавам. Естествено има и такива, които не дават пет пари за това, което говоря, но както вече споменах, мнението им не ме интересува кой знае колко, за да ме ядосва.

Johney
01-12-2010, 09:35
Пука ми... за съжаление се засягам дори от менията на хора , които не значат нищо за мен :?